Определение по дело №854/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/, вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по молба с вх. № 10711/14.07.2023 г. на Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Й.П.с искане за изменение на Решение № 935 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 854/2023 г., в частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че разноските, за които е осъдена Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с посоченото решение, не се дължат, тъй като според разпоредбата на чл. 92 от Закона за убежищата и бежанците /ЗУБ/ производствата се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Твърди се, че законодателят не прави разлика между двете групи касационни жалбоподатели, поради което същите са освободени от заплащане на държавни такси. Въз основа на тези съображения се отправя искане за изменение на Решение № 935 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 854/2023 година.

Съдът, като обсъди искането и доказателствата в преписката, намира за установено следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК /решението не подлежи на обжалване, постановено на 30.06.2023 г., връчено е на 06.07.2023 г., а молбата е депозирана на 14.07.2023 г. чрез електронна поща/, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В административните производства отговорността за разноските е уредена в чл. 143 от АПК. Посочената норма и по-конкретно ал. 1 гласи, че когато се отменя обжалваният административен акт, подателят на жалбата има право на направените в производството разноски и възнаграждението за един адвокат. Общата уредба относно искането за присъждане на разноски са предмет на подробна регламентация в Гражданския процесуален кодекс, приложим по препращане на чл. 144 от АПК. Настоящото производство е именно в тази хипотеза – оспореният административен акт е отменен с Решение № 935 от 30.06.2023 година. Производството, което е приключило с посоченото решение, е образувано по жалба на Г.Ю.Р., гражданин на Руската федерация срещу Решение№ УП-ОКЗ/13.03.2023 г., с което интервюиращият орган на Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статус. Със същото решение Държавна агенция за бежанци при Министерски съвет е осъдена да заплати направените в производството разноски за преводач в размер на 90лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ урежда, че при производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи, като последните не се заплащат, ако чужденецът не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. Вярно е, че по отношение на общите правила разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ е специална и като такава в настоящия казус намира приложение единствено в полза на жалбоподателя. Това е така, защото при тълкуване на посочената правна норма става ясно, че целта на законодателя е да защити правото на лицата, които търсят закрила, както и правото им на достъп до правосъдие. Именно за да се обезпечат тези им права, жалбоподателите са освободени от заплащане на държавна такса за образуване на съдебното производство, от разноски за заплащане на предоставената им от съда правна помощ, от разноски за преводач и други. Извън посочените случаи оспорващите могат да направят разноски за експертни заключения, тогава когато не е налице изключението на изр. второ от чл. 92 от ЗУБ. Посочената разпоредба не създава благоприятен режим за административния орган, както и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващия. Поради тези съображение по отношение на административния орган приложение следва да намерят общите правила за присъждане на направените в съдебното производство разноски. Присъждането на сторените по делото разноски в тежест на страната, чиято претенция е отхвърлена, е с цел тя да понесе разходите, които страните и съда са сторили за да установят незаконосъобразността, респективно неоснователността на тази претенция. По друг начин казано, ако административният орган, в настоящият казус не беше издал едно незаконосъобразно решение, нямаше да се стигне до съдебното му обжалване, респективно нямаше да бъдат сторени разноски по делото. Ето защо в негова тежест се присъждат и разходите сторени от съда за обезпечаване на преводач в хода на съдебното производство.

Съгласно актуалната съдебна практика на Върховния административен съд оспорващите могат да направят разноски и за един адвокат, само при условие, че същите не са поискали да им бъде предоставена или не им е предоставена безплатна правна помощ. В конкретния случай по делото не е депозирана молба за предоставяне на безплатна правна помощ, както и за освобождаване от заплащане на държавна такса. Предвид на това съдът намира, че направените от оспорващия съдебни разноски следва да бъдат възстановени от Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет.

С оглед на гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ без уважение искането на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за изменение в частта за разноски на Решение № 935 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 854/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 85, ал.3 от ЗУБ определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: