Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14723/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Х.Г.Ч., с която са предявени срещу ЗАД А.АД искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 744,01 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 08.03.2016 г.
Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 08.03.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 08.03.2016 г.) и авто-техническата експертиза по делото, че на 08.03.2016
г. в гр.Стара Загора, на бул. *******на прав пътен участък в зоната на Т-образно
кръстовище е настъпило ПТП с участието на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******,
управляван от Х. К., и пешеходецът Х.Г.Ч., при следния механизъм: мотоциклетът
се е движел по бул. *******в дясната пътна лента (от двете ленти в посоката му
на движение) със скорост на движение около 52 км/ч., приближавайки към Т-образно
кръстовище с ул. Б.в момент, когато по булеварда е пресичал пешеходецът. Мотоциклетът
при своето движение е ударил с предната си част пешеходеца, идващ от дясната му
страна, като към момента на удара водачът не е предприел действия за намаляване
на скоростта чрез спирачната система или чрез промяната на посоката на движение
на мотоциклета. От авто-техническата експертиза се установява, че ударът е бил
предотвратим за водача на мотоциклета – имал е техническа възможност да
предотврати произшествието чрез екстрено задействане на спирачната уредба. Следва
да се отбележи още, че макар вещото лице да сочи, че мястото на пресичане на
пешеходеца не е било обозначено с хоризонтална или вертикална маркировка като
пешеходна пътека, съгласно §1, т.17 от ППЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки
са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Ето защо
съдът приема, че водачът на мотоциклетът е извършил нарушения на чл.20, ал.2,
изр.2, чл.21 и чл.116 ЗДвП, като не е намалил скоростта си и не е спрял при
възникване на опасност за движението, движил се е с превишена за скорост и не е
изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към … престарелите хора. Дори и да се приеме за доказано твърдението на
ответника, че на мястото е имало контейнер за смет, който ограничавал
видимостта за водача, това не изключва отговорността му, тъй като управлявайки
със скорост, над допустимата в населено място, сам се е поставил в невъзможност
навреме да възприеме и спре при възникване на опасност за движението.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получил травматични увреждания: контузия на главата с кръвонасядане на черепа в ляво, разкъсно-контузна
рана на главата – ляво челно, контузия на мозъка – двустранно челно, контузия
на гръдния кош и левия бял дроб, счупване на външния кондил на лявата
голямопищялна кост, счупване на главичката на лявата малкопищялна кост. На
пострадалия е оказана спешна медицинска помощ в болницата в Стара Загора, на
счупения крак му е поставена туторна шина за 45 дни, а за останалите травми му
е проведено лекарствено лечение. Болките в крака са били по-интензивни в
първите 9-10 дни и постепенно са отшумели за 4-5 месечен срок. Контузията на
мозъка е причинявала болки и страдания за срок от около 2-3 месеца, а
контузията на левия дроб е причинила страдания за около 20-25 дни. Раната на
главата е зараснала за около 14-15 дни. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ за
около 60 дни – докато кракът му е бил обездвижен с шина и за периода на
раздвижване след свалянето й. Вещото лице сочи, че с оглед медицинските
документи, понастоящем няма данни ищецът да се нуждае от чужда помощ, но би
могъл да изпитва епизодично главоболие и световъртеж, както и болки в коляното
при по-продължително натоварване на крайника. Има риск от развитие на артрозно
заболяване на лявото коляно в бъдеще. Общо възстановителния период при ищеца е
продължил около 5-6 месеца.
Вещото лице
е обсъдило и представените от ищеца актуални изследвания от 2018 г. – сочещи за
силно намален слух, ограничен физически капацитет, тремор на дясната ръка,
ограничени движения на коленните и глезенните стави и т.н., но по делото няма
данни тези увреждания да са в причинна връзка с произшествието, а такъв извод
не прави и вещото лице – видно от разясненията, дадени от него в съдебното
заседание.
От
показанията на свидетеля Р.Ж., се установява, че след изписването си от
болницата ищецът е бил на легло, за него се е грижила съпругата му. В момента
се придвижва с бастун и бавно.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2, чл.21 и
чл.116 ЗДвП водачът не пропуснал преминаващ пешеходец, движейки се с превишена
скорост и без да спре при възникналата опасност за движението.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от Х. К. при управление на мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Ямаха“ с рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – неколко контузии
на главата, белия дроб, счупвания на кости на крака; интензитет и
продължителност на болката и период на възстановяване – около 6 месеца и как
уврежданията са се отразили на ищеца с оглед неговата възраст, начин на живот и
среда. Лечението на ищеца е преминало без усложнения – не се е наложила
операция, макар травмата на крака е довела до обездвижване на ищеца в
продължителен период, а в момента придвижването му е затруднено – с бастун. В
същото време обаче няма доказателства затрудненията в придвижването да се
дължат на процесното счупване. От контузиите на главата няма данни за ищеца да
са настъпили усложнения или да липсва възстановяване. Следва да се отбележи, че
по делото не е доказано силно увреденото му общо състояние да е в причинна
връзка с процесното произшествие – напротив – събраха се доказателства, че
ищецът е страдал от множество заболявания преди произшествието, включително е
претърпял различни операции, които не са обусловени от травматичните увреждания
от произшествието. При така установените факти и преценявайки вида и характера
на травматичното увреждане, отнасяйки го към възрастта и начина на живот на
пострадалия и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение възлиза на сумата от 30000 лв.
От представените писмени доказателства – фактури и фискални бонове и
медицинската експертиза се установява, че разходите за изследвания и лекарства
по фактурите за общата сума от 744,01 лв. са свързани
с лечението на процесните увреждания, настъпили от произшествието. Ето защо
съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за тази сума,
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От авто-техническата експертиза и
разпита на вещото лице се установява, че ищецът е пресичал на Т-образно кръстовище.
Всичко това води до извод за неправилна преценка на обстановката от страна на
водача на мотоциклета, а не от страна на пешеходецът. Ищецът е положила
дължимата грижа, като е правомерно е предприел пресичане на предвиденото за
това място, тъй като съгласно §1, т.17 от ППЗДвП на кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Няма данни да е бягал или внезапно да е изскочил на пътното платно, в който
случай поведението му би се характеризирало като непредвидимо от гледна точка
на водача. Водачът от своя страна се е приближил към кръстовището с превишена
скорост, без да съобрази наличните ограничения във видимостта (контейнер за
смет) и без да реагира чрез задействане на спирачната система при възникване на
опасност – пресичащ пешеходец, макар технически да е имал възможност да
предотврати настъпване на произшествието.
Претенцията
за законната лихва е основателна, считано от 07.10.2016 г. – изтичане на срока за определяне и плащане на застрахователно
обезщетение, считано от датата на отправяне на претенцията (07.07.2016 г.). Неоснователно
е възражението на ответника, че не са му били представени всички необходими
документи – ищецът е представил констативен протокол, който е сред документите,
при представянето на които застрахователят не може да откаже да се произнесе по
претенцията – чл.496, ал.3 КЗ. При нужда, застрахователят е следвало да се
снабди от компетентните органи с нужните му документи – чл.496, ал.4 КЗ.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените
разноски за експертизи в размер на 350 лв.
На процесуалния представител на ищеца не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА – по делото не е
представен договор, от който да е видна волята на страните, включително относно
изплащане на дължимото възнаграждение. От представеното към исковата молба
пълномощно не могат да се правят изводи относно съдържанието на договора.
На ответника следва да се присъди на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 1388,97 лв. разноски съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1250 лв. – държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД А.АД, ЕИК:*******,
да заплати
на Х.Г.Ч., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 30000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 08.03.2016
г., заедно със законната лихва от 07.10.2016
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 744,01
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 08.03.2016
г., заедно със законната лихва от 07.10.2016
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 350 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди разликата до пълния предявен
размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД А.АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1388,97 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД А.АД, ЕИК:*******,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 1250 лв., представляваща държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: