№ 4595
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110141833 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца В. С. С., ЕГН
********** срещу /фирма/, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание 26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК и
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД . В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № OL 00087242/20.11.2023 г., по силата на
който на ищеца била предоставена сумата от 300,00 лева срещу задължението да върне
същата сума при лихвен процент в размер на 39,00 % и ГПР 48,09 %. Ищецът навежда
твърдения, че кредитодателят наложил на потребителя заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на 56,27 лева. Навежда твърдения за нищожност на клаузата по
договора, сключена в противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността й, както и да осъди
ответника да му заплати сумата от 5,00 лв. като частична претенция от сумата от 56,27 лева,
недължимо платена по договор за потребителски кредит № OL 00087242/20.11.2023 г., ведно
със законната лихва от 19.04.2024 г. до окончателното плащане на вземането. Претендира
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който счита
предявеният иск за недопустим, поради отсъствие на правен интерес. Навежда твърдения, че
ищецът не сочи защитим чрез установителен иск по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД правен интерес.
Твърди още, че до 09.09.2024г. ответникът добросъвестно е възстановил сумите уговорени
като такса експресно разглеждане и недължимо платени от ищеца, с което намира
предявените искове като недопустими при условията на евентуалност неоснователни. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да присъди сторените в
производството разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.02.2025г. съдът на
основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на размера на иска по чл. 55 ЗЗД от 5,00
лева на 61,35 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, затова с проекта на доклад съдът е отделил като ненуждаещо
се от доказване обстоятелството за наличието на облигационно отношение между страните в
производството, което се потвърждава от представения и приет индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00087242 от 20.11.2023г. сключен между /фирма/ – кредитор, и
В. С. С. – кредитополучател, въз основа на който е отпусната сума в размер на 300,00 лева,
при лихвен процент на кредита 39,00%, ГПР 48,09 %, с дата на падежа 05.12.2023г.
Представени и приети са разпечатки от имейл кореспонденция между ответника и ePay.bg за
извършено плащане по Договор 87242 от 20.11.2023г.
С разписка за извършено плащане № 0300020413094660 от 22.11.2023г. с основание
предсрочно погасяване на кредит, се установява, че В. С. е заплатил сумата от 362,00 лева в
полза на /фирма/.
Приета е разписка за извършено плащане № 2000000406503158 от 18.04.2024г. от
/фирма/ в полза на В. С. С. за сума в размер 295,28 лева, както и имейл съобщение от
ответника до ищеца от 18.04.2024г., че са възстановени надвнесени суми по различни
договори, след които и по процесния.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва, с която
същият е в размер 48,09 %. Установено е, че ако таксата за експресно разглеждане на кредита
бъде включена в него, същият би бил в размер на 9 029,53 %. Допълнително е прието, че
потребителят предсрочно е изплатил дълга на 22.11.2023г., заплащайки 362,00 лева.
Установява се, че на 18.04.2024г. ответникът възстановява на В. С. сума в размер 61,35 лева,
от които 56,27 лева - такса за експресно разглеждане, както и 5,08 лева – остатък по сметка.
Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията на страните,
настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с 10а, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл. 22
ЗПК:
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест при предявен иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с твърдяната клауза (безспорно),
която води до неспазване на нормите, уреждащи ГПР. В тежест на ответника е да докаже, че
не са налице визираните пороци по отношение на оспорената клауза, т.е. че клаузата е
равноправна, че била допълнителна услуга свързана с договора по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК,
така и била ползвана при изрично искане на потребителя, както и че същата е включена в
ГПР.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Както беше посочено, между страните не се спори, като с доклада по делото съдът е
отделил за безспорно, че по силата на процесния договор за потребителски кредит от
20.11.2023г. между страните е възникнало облигационно отношение. С оглед предмета на
процесния договор, съдът приема, че същият е сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Съгласно т.2 от договора, касаеща таксата за бързо разглеждане на кредита, същото
2
дава възможност искането за кредит да се разгледа от кредитора в срок от 20 минути, вместо
обичайните 20 работни дни. Така уговорена, таксата касае преддоговорно поведение на
кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена парична сума,
предоставена на кредитополучателя. Съдът счита, че по своята правна същност таксата за
експресно разглеждане представлява скрито оскъпяване на кредита по следните
съображения. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия,
свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Съдът приема, че посочената клауза противоречи на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, което означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира
приложение, тъй като посочената такса за експресно разглеждане е свързана именно с
усвояването на кредита. От друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между
задължението на заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде
предоставен незабавно. Процесната клауза следва да се прогласи за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като същата е в противоречие със закона /чл. 10а от ЗПК/.
Същевременно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е налице нарушение на
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет. От изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба,
която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установи, че при
включване в ГПР на експресно разглеждане на кредита, ГПР би бил в размер на 9 029,53 %,
което значително надхвърля петкратния размер на законната лихва. От изложеното следва
изводът, че при включване на таксата за експресно разглеждане към посочения в
специалните условия на договора ГПР, размерът на последния действително би надхвърлил
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната
лихва), тъй като без включване на таксата ГПР е 48,09%, т. е. малко под 50%. С посочената
клауза се постига оскъпяване на кредита. В този смисъл, невключването на таксата за
експресно разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на закона. Съдът намира, че
клаузата, уреждаща таксата за бързо разглеждане, същевременно противоречи и на добрите
нрави, доколкото срещу уговорената такса кредитополучателят не получава никакво
конкретно благо. Потребителят следва да заплати такса с неясна насрещна престация, като
процесната клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Не е ясно и
какъв е начинът за определяне на нейния размер. С така уговорената такса се постига
увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с нея се цели
заобикаляне на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Във връзка с това,
клаузата на т.2.5 от договора, уреждаща експресното разглеждане на кредита, следва да бъде
прогласена за нищожна.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:
Искът е обусловен от иска за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се
включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание
за имущественото разместване (предмет на обуславящите искове), съответно спорът по
обусловените искове се концентрира по въпроса за имущественото разместване. Във връзка с
това, в тежест на ищеца е да докаже твърдяното плащане на процесната сума и
получаването от ответника, както и размера на този иск. В тежест на ответника е да
3
докаже наличие на валидно правоотношение, което обуславя имущественото разместване,
евентуално - плащане.
В производството се установи, че процесната клауза, уреждаща събирането на такса
за експресно разглеждане на кредита е нищожна. Доказа се, че на 22.11.2023г. ищецът е
заплатил на ответното дружество 362,00лева, включваща главницата по договора за
потребителски кредит в размер на 300,00 лева, таксата по установената за нищожна клауза
за експресно разглеждане на кредита от 56,27 лева и сумата 5,08 лева – недължимо платен
остатък. С оглед на това, претендираната сума от 61,35 лева е заплатена от заемателя без
основание, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД – плащане при
начална липса на основание.
Въпреки това, от събраните по делото доказателства, се установи, че недължимо
платената сума в размер на 61,35 лева е била възстановена от ответника на ищеца ден преди
депозиране на исковата молба - на 18.04.2024г., за което обстоятелство ищецът е бил
известен от ответника с изпращане на електронно съобщение от 18.04.2024г. Съгласно
Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г., при плащане на множество
задължения длъжникът има възможност да заяви кое задължения погасява, което е сторено с
посочването на „връщане надвнесена сума по OL00087242. С оглед на това, искът по чл. 55
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ответникът е възстановил
недължимо платената сума преди образуване на настоящото производство.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и
двете страни. Съразмерна на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 200,00 лева – разноски за държавна такса и депозит ССЕ. На
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ, възнаграждението
следва да бъде присъдено на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. в размер на 240,00
лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата и
съответстващо на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост. В полза на
ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва са бъде присъдена сума в размер на 200,00
лева – адвокатско възнаграждение, съответстваща на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността по предявения от В. С. С., ЕГН ********** срещу
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, на клаузата на т.2.5 от договор за потребителски кредит
от разстояние № OL00087242/20.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК /фирма/, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ************** да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от
200,00 лева, представляваща сторените разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. /фирма/, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ************ да заплати на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д.
М., сумата от 240,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК В. С. С., ЕГН ********** да заплати на
/фирма/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************ сумата от
200,00 лева, представляваща сторените разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлените части от иска.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5