О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 30.12.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 30.12.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 618/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба, уточнена
с молби вх. № 260278/10.09.2020 г и № 260481/29.09.2020 г., подадена от „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против Ж.Т.К., ЕГН **********, с която е
предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 и сл. от ЗПК, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
От ответната страна е направено възражение за нищожност на процесния
договор поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Посочва,
че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане
по гр.д. № 49819/2018 г. по описа на СРС, получено от „Профи Кредит България”
ЕООД на 12.02.2020 г., предявява настоящия установителен иск относно вземанията
на заявителя по Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ********** срещу Ж.Т.К. в
общ размер на
6813.46 лв.
Излага,
че на 08.09.2010 г. бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********,
между „Профи Кредит България” ЕООД като кредитор от една страна и Ж.Т.К. и
Белослава Александрова Илиева като солидарни длъжници от друга страна.
Договорът
бил сключен при параметри, посочени от ответника в раздел V на ДРЗ „Параметри
на искания револвиращ заем“. Съгласно т. 2 от ОУ, това била молба от клиента за
отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер,
одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения Договор за
револвиращ заем били както следва:
Общо задължение по договора: 7230.29
лева, включващо:
Сума за изплащане на заема: 2400 лв.;
Срок на заема: 36 месеца;
Размер на вноска: 197лв.;
Дата на погасяване: 5-ти ден от месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %): 127.67%;
Годишен лихвен процент 91.44%
Лихвен процент на ден: 0,25%
Договорът бил подписан при Общи условия /ОУ/.
ОУ били неразделна част от договора и били предадени на клиента при
подписването им, като той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приемал, нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва /Буква „Б“ от ДРЗ/.
„Профи Кредит България” ЕООД изпълнявало
точно и в срок задълженията си по договора, като превело на 10.09.2010 г.
парична сума в общ размер на 2400 лв., по посочената от длъжника Ж.Т.К. банкова
сметка, ***ата молба преводно нареждане (документ за кредитен превод с уникален
регистрационен номер: BORD04903735 от 10.09.2010 г.)
От своя страна длъжникът поемал задължение
да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, който бил неразделна част от Договора за револвиращ
заем. Изготвен бил погасителен план с определени 36 равни месечни вноски в
размер на 197.00 лв., с падежна дата - всяко 5-то число на месеца.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не
изпълнявал поетите договорни задължения и направил 2 пълни погасителни вноски и
една частична, което било видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********,
след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.
10.3.1 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, според който в
случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване
на ДРЗ, на 22.02.2011 г. договорът бил прекратен от страна на
„Профи Кредит България” ЕООД. До длъжника било изпратено уведомителни писмо, с
което бил информиран, че ДРЗ е едностранно прекратен, а задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно погасителния план към ДРЗ
№ **********, бил изтекъл на 05.10.2013
г.
Размерът
на погасеното от Ж.Т.К. задължение по ДРЗ № ********** било в общ размер на 444.69 лв. С
плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 416.83
лв. Сумата от 17.86 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на основание т. 10.1 от ОУ.
Съгласно уговореното в чл.10.5 от Общите
условия към ДРЗ № **********,
а именно „КЛ/СД
заплаща такси за извършените от КР такси по тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР
има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но
не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща
Тарифа.“. С плащанията си клиентът заплатил 10.00 лв. от начислените такси
по тарифа.
Предвид
изложените обстоятелства, Ж.Т.К. дължала
на „Профи Кредит България” ЕООД сума в размер на 6813.46 лв., представляваща
неизплатено задължение по ДРЗ № **********.
Поради неизпълнението на договорното задължение „Профи Кредит България”
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в Софийски районен съд. По заявлението било
образувано ч.г.д. № 49819/2018 г. На дружеството било изпратено указание на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване
на вземането, получено от заявителя на 12.02.2020 г.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД
по ДРЗ № ********** срещу длъжника Ж.Т.К. в общ размер на 6813.46 лева, ведно
със законната лихва ат датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
С
молба вх. № 260278/10.09.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, прави
следните уточнения:
Договор за револвиращ заем № **********, сключен между Ж.Т.К. и „Профи
Кредит България” ЕООД бил сключен на дата 08.09.2010 г. Поради допусната техническа грешка в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение била посочена дата 10.09.2010 г. (това била датата на изплащане на заемната
сума по договора). Кредитът бил усвоен, съгласно уговореното в договора и ОУ
към него, чрез извършен паричен превод на дата 10.09.2010 г. по банковата
сметка, посочена в договора.
Всички задължения, които се претендирали със заявлението по чл. 410 ГПК
и с исковата молба били възникнали на основание неизпълнение на сключения ДРЗ №
**********. Претендираната сума от 6813.46
лв. била общото неизплатено задължение по договора, което включвало отделни неизплатени задължения, както следва: главница, представляваща
отпуснатата сума по заема в размер на 2371.81
лв.; договорно
възнаграждение в размер на 4441.65 лв.
Остатъчното задължение за главница се състояло от 34 падежирали вноски,
като падежът на първата незаплатена вноска от посочените 34 била на дата
05.01.2011 г., а на последната била на дата 05.10.2013 г. Към настоящия момент
размерът на погасеното задължение от длъжника по договор № ********** било в
размер на 444.69 лв. С платеното било
погасено част от задължението по погасителен план /лихва и договорно
възнаграждение/ в размер на 416.83
лева. Погасени
били изцяло 2 вноски, и частично плащане в размер на 22.83 лв. имало по 3-тата
вноска. В общата сума на получените плащанията били включени и плащанията на
начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план - 17.86 лв. Поради плащане на
вноските със забава са били начислени лихви в размер на 17.86 лева, които към
момента били заплатени изцяло. С плащанията си клиентът бил заплатил и 10.00 лева начислени такси по Тарифа.
В подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение „Профи Кредит България” ЕООД
претендирало своите вземания на основание настъпила предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора за кредит, доколкото в разултат от неизпълнението
на ответника, договорът бил предсрочно прекратен. Договорът бил прекратен, а
задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 22.02.2011 г.
Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит
България” ЕООД, за което Ж.Т.К. била уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от нея адрес в договора, въпреки,
че в
случая се касаело за договор за кредит с небанкова финансова институция, по
отношение на който не намирала приложение т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по
договор за банков кредит.
В случай, че съдът приеме, че
предсрочната изискуемост по договора не е била надлежно обявена на ответника,
допълнително посочва, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ
е изтекъл на дата 05.10.2013 г., с изтичането на който срок била настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Това било така, тъй
като предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК. Съгласно практиката на ВКС, предсрочната изискуемост не можела
да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването
й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на
вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на
заявлението, предсрочна изискуемост не се твърдяла и съответно тяхното
присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не можело да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
В условията на евентуалност, ако изложеното становище, касаещо
идентичността между заповедното и исковото производство, не бъде прието от
съда, заявява, че: относно неизплатеното задължение по Договор за револвиращ
заем № **********, представляващо договорно възнаграждение в размер на 4441.65
лв., предявява осъдителна претенция.
Излага, че за дружеството бил налице правен интерес от предявения иск за
сумите за незаплатена главница и за договорно възнаграждение, тъй като
кредиторът не бил удовлетворен чрез доброволно заплащане на дължимите по договора
суми, възлизащи в общ размер на 6813.46 лв., а въпросните суми били част от
това задължение.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД
срещу длъжника ни Ж.Т.К., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
револвиращ заем № ********** в размер на 2371.81 лв., представляващо остатъчна
незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
С оглед гореизложеното моли съда да
се постанови решение, с което да се осъди длъжника Ж.Т.К. да заплати сумата от
4441.65 лева, представляваща неизплатеното задължение за договорно
възнаграждение по договор за револвиращ
заем № **********, което било разсрочено във времето и се погасявало от клиента
като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, респективно иска, до
изплащане на вземането.
Посочва банкова сметка.
С молба вх. № 260481/29.09.2020 г., подадена в изпълнение на указанията
на съда, прави следните уточнения:
Предвид
изменението на исковата претенция от установителна в осъдителна, относно
претендираното договорно възнаграждение, заявява, че
С оглед на гореизложеното и след като съдът се убеди
в основателността на исковата претенция, моли да се постанови решение, с което
да бъде осъден длъжника Ж.Т.К. да заплати сумата от 4441.65 лева,
представляваща неизплатеното задължение за договорно възнаграждение по Договор
за револвиращ заем № **********, което било разсрочено във времето и се
погасявало от клиента като част от погасителните вноски и в рамките на
погасителния план, ведно със законната лихва от датата на подаване исковата
молба до изплащане на вземането.
На основание чл. 129, ал. 2 от ГПК следва да се укаже
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за
ответника да посочи период на претендираната възнаградителна лихва /договорно
възнаграждение/, като формулира петитум в съответствие с конкретизирания период
на акцесорната претенция, както и да представи документ за довнесена държавна
такса по сметка на РС – Провадия в размер на
88.84 лева за осъдителния иск.
На основание чл. 145, ал. 2 от ГПК следва да се
укаже на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена
молба с препис за ответника да конкретизира датата, на която е направена
последната погасителна вноска.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
ответника:
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове, поради което ги оспорва както по основание, така и по размер.
Наред с това прави
възражение за местна подсъдност и изтекла погасителна давност. Моли, делото да
бъде прекратено и да бъде изпратено за разглеждане на компетентния за това съд,
пред който делото е местно подсъдно, а именно Софийски районен съд.
Изразява следното
становище::
Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК бил установителен , а
не осъдителен и правилно с исковата молба ищецът бил предявил именно
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, като размерът на претенцията бил в размер на 6813.46 лева. В хода на процеса
обаче била подадена допълнителна молба до съда от 09.09.2020 година, с която се
изменял видът и размерът на иска, както следва от установителен в осъдителен и размерът на претенцията вече бил 4 441,65 лева. Всичко това било нелогично, неправилно и
недопустимо. Към момента на предявяване на иска по чл. 422 ГПК в полза на
кредитора било налице изпълнително основание (заповедта за изпълнение), което
обаче не било влязло в сила и по което било възразено. Щом законът придавал на
заповедта за изпълнение характер на съдебно изпълнително основание, то не било
необходимо в полза на кредитора по пътя на исковата защита да се създава второ
такова за същото вземане (а именно - влязло в сила решение по осъдителен иск).
Следователно, целта на исковото производство била установяване на вземането
(ликвидиране на правния спор относно съществуването му), но не и създаване на
самостоятелно изпълнително основание в лицето на постановеното съдебно решение.
В противен случай - се стигнало до създаване на две равностойни съдебни
изпълнителни основания за едно и също вземане, каквато цел би била лишена от законодателна
логика.
Счита, че
предявяването па осъдителен иск в процедурата по чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК е недопустимо, поради което моли, да
се прекрати делото и да се укаже на ищеца, че след направените от него
уточнения и промени би могъл да предяви осъдителен иск, но по общия исков ред.
Предвид горното
счита, че предявените искове са недопустими, а разгледани по същество същите
били неоснователни
и недоказани.
Действително
между „Профи Кредит България” ЕООД, в качеството на кредитор, и Ж.Т.К., в
качеството на клиент и Белослава Александрова Илиева в качеството на солидарен
длъжник бил сключен Договор за револвиращ заем № ********** от 08.09.2010 г.
/наричан по-долу Договора/. Съгласно т. V от Договора за револвиращ заем, бил предоставен
на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди, в размер на 2400
лева. Съгласно т. VI от Договора за револвиращ заем № ********** се дължал на кредитора
годишна лихва в размер на 91,44 %, годишен процент на разходите в размер на
127,67 % , действащ за съответния период. Съгласно т. V от Договора крайният
срок за погасяване на кредита, в това число дължимите такси и лихви бил 36
месеца, като това следвало да стане на равни месечни вноски от по 197 лева на
месец. Съгласно т. V от Договора вноските се погасявали на всеки пети ден от
месеца. Съгласно т. VI, буква Б от Договора за револвиращ заем, като неразделна
част от него били описани приложените документи, а именно: Декларация във
връзка с обработката на личните данни на KЛ/СД и Общи условия на „Профи
Кредит България” ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица, Версия
12.05.2010 г.
Възразява, че не й е бил връчен
погасителен план. Такъв липсвал и въобще не бил изготвен, тъй като не бил
описан в т. VI от Договора. В тази връзка настоява съдът да задължи Банката да
представи по делото Погасителния план към Договор за револвиращ заем №
********** от 08.09.2010 г., в случай, че има такъв.
На 22.02.2011 г. договорът бил
прекратен от страна на „Профи Кредит България” ЕООД. Изпратено било
уведомително писмо, с което кредиторът информирал клиента, че Договорът за
револвиращ заем бил едностранно прекратен, а задължението по заема било обявено
за предсрочно изискуемо.
Договорът за револвиращ заем № ********** от
08.09.2010 г. бил сключен за срок от 36 месеца. Съгласно чл. 10.3.1 от Общите
условия към Договора за револвиращ заем, на 22.02.2011 г. същият е едностранно
прекратен и обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи Кредит България”
ЕООД. Изпратено било уведомително писмо до Ж.Т.К., с което била уведомена, че
Договорът за револвиращ заем бил едностранно прекратен, а цялото задължени по
заема било обявено за предсрочно изискуемо. В тази насока имало съдебна
практика, съгласно която давността тече от момента на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем и има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
Обявяването на предсрочната изискуемост от
банката или кредитната институция имало съществени последици - от този момент
започвала да тече предвидената в закона погасителна давност (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), с изтичането на която банката или кредитната институция губили правото да
търсят принудително удовлетворение на вземането си, посредством способите на
исковия или изпълнителен процес. Именно давностният срок имал стимулиращ ефект
за кредитора да пристъпи към реализиране на претенцията си и да поиска
предвидената съдебна защита на нарушени или застрашени негови права. Предсрочната
изискуемост настъпвала както по отношение на главницата, така и за дължимите
лихви и такси.
Предвид
гореизложеното прави възражение за погасителна давност на основание чл. 111, ал.
1, б. „в” от ЗЗД. Видно било, че Договорът за револвиращ заем № ********** бил
едностранно прекратен и обявен за предсрочно изискуем на 22.02.2011 г.
Предвидената тригодишни давност по чл. 111, ал. 1, б. „в” от ЗЗД била настъпила на
22.02.2014 г., поради което вземането било погасено по давност и с настоящия
отговор на исковата молба правят възражение за изтекла погасителна давност
срещу заявената от ищеца с исковата молба парични претенция. Ако се приеме, че
се прилага текстът на чл. 110 от ЗЗД, а именно петгодишен давностен срок, то
той бил изтекъл на 22.02.2016 г., като и в двата случая паричната претенция от
страна на ищеца била погасена.
Ако се приеме хипотезата, че при сключен договор за
банков кредит и при наличието на погасителен план, задължаващ кредитополучателя
да изпълнява задължението си разсрочено във времето, са налице частични
периодични плащания, изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпвали поотделно. Съгласно подписания Договор за револвиращ заем, в т. V било
записано , че вноските се погасяват на всеки пети ден от месеца за период от 36 месеца. Това
означавало, че предвидената в закона тригодишна давност течала за всяка една
вноска по отделно или на 05.10.2013 г. би трябвало да бъде последната вноска по
Договора, което означавало, че на 05.10.2016 г. задължението е било погасено по
давност.
Ако се
приеме хипотезата, че в производството по чл. 422, ал. 1, във вр.с чл. 415, ал.
1 от ГПК, ищецът е изменил петитума от установителен на осъдителен, в такъв
случай давностният срок, следвало да не е прекъсван със заповедта и той
трябвало да бъде считан до датата на предявената искова молба, с която е
изменено основанието, а именно 09.09.2020 г.
В Договора били налице неравноправни клаузи, както и
такива, които противоречали на действащата нормативна уредба и накърнявали
добрите нрави, поради което били нищожни.
Твърди, че процесният договор е сключен при предварително определени от
страна на ищеца - кредитор клаузи на договора, които не подлежали на промяна.
Навежда, че на кредитополучателя не бил връчен погасителен план, както
било посочено по - горе. Липсата на погасителен план можела да се квалифицира,
като пропуск от категорията абсолютните, тъй като при това положение кредитополучателят
не бил в състояние да разбере към момента на подписване на договора, каква част
от месечната вноска в размер на 197 лева, отива за погасяване на
възнаградителната лихва и каква част от нея - за погасяване на главницата.
Предоставянето преди
сключването на такъв договор, на информация относно условията на договора и
последиците от сключването му, били от основно значение за потребителя. Именно
въз основа на тази информация, той решавал дали желае да се обвърже с
условията, изготвени предварително от продавача или доставчика.
В случая липсата на погасителен план към сключения договор било във
вреда на потребителя, което не отговаряло на изискването за добросъвестност и
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Липсата на погасителен план не позволявало на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Това било в противовес както на закона, така и накърнявало добрите нрави. Ето защо сключеният
договор бил недействителен, поради което моли да се прогласи неговата нищожност
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
Разпоредбите на Договора, т. V и VI , както и т. 3 от Общите условия,
параметрите на заема, както и липсата на погасителен план, поставяли кредитополучателя в неравноправно
положение и в ситуация, в която не знаел точно какво плаща. Посочените по-горе
клаузи освен, че били неравноправни и нищожни, поставяли кредитополучателя в
ситуация, в която не било ясно какъв точно е размерът на възнаградителната
лихва и на наказателните лихви вследствие, на което както се виждало от
справката приложена от ищеца, от направена вноска в размер на 197 лева, се погасявала
главница в размер на 10.61 лева и 186,39 лева представляваща възнаградителна
лихва. От платената вноска се погасявала главница в стократно по-малък размер,
а средствата са послужили за погасяване основно на предвидените от ищеца лихви.
Същевременно при получен потребителски кредит в размер на общо 2400 лева се
оказало, че за периода от 36 месеца, клиентът трябвало да върне задължение в
общ размер на 7230.29 лева.
Съдебната практика приемала, че при формиране размера на договорната
лихва обективен критерий можел да бъде размера на законната лихва, без обаче тя
да можела да се приеме като максимален размер. Приемало се, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е
действително, ако тя не надвишавала с повече от три пъти законната такава. С
разпоредбите на чл.19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК /нови, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г./ било предвидено, че годишният процент на разходите по
договори за потребителски кредит, не можел да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в
договор, надвишаващи тези размери се считали за нищожни. Тези норми
действително нямали обратно действие - според § 13 ПЗР към ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), разпоредбите на закона не се прилагали за
договори за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила. Това
обстоятелство обаче, не водело до извода, че преди въвеждането на цитираното
правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК кредиторът е разполагал с възможността да
уговаря с потребителя възнаградителна лихва, съответно такси, комисионни и др.,
включени в понятието за годишен процент на разхода по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
неограничен и безконтролен размер. Всъщност с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК в материята на потребителското кредитиране се възстановявал начинът на
регулиране на договорните лихви, чрез установяване на максимален техен размер,
който начин на регулиране бил изоставен с отмяната на Разпореждане № 1238 на
Министерския съвет от 1951 г. за определяне на максималния процент на
договорните лихви (обн., Изв., бр. 52 от 1951 г.; изм.. ДВ, бр. 6 от 1991 г.),
извършена с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 72 на МС от
8.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута /отм./. В периода след отмяната на ПMC № 1238 от 25.06.1951 г., до влизането в сила
на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК липсвал фиксиран от закона максимален размер
на договорните (възнаградителните) лихви по потребителски кредити, респ. на
годишния процент на разходите по тях. Към договорите за потребителски кредити
обаче, на общо основание /вж. и чл. 24 от ЗПК/ се прилагали правилата на глава
шеста ”Неравноправни клаузи в потребителските договори" на ЗЗП - чл. 143
от ЗЗП. Прекомерността на уговорената възнаградителна лихва или неравноправният
начин, по който тя била формирана била изведена в съдебната практика, като
основание за нищожност на тази уговорка поради противоречието й с добрите нрави
- чл. 26, ал. 1, пр. З от ЗЗД. Посочените по-горе клаузи, а именно т. V и VI
от
Договора за револвиращ заем, т. 3 от Общите условия, установяващи размерите на
договорната лихва накърнявали договорното равноправие между страните,
противоречало на добрите нрави и било в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което същата се явявала нищожна. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че
лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не
било възникнало за ищеца. Моли да се прогласи тяхната нищожност поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
От ответника, освен вземанията за главница, възнаградителна лихва и
лихва за забава, се претендирали и вземания за такса разходи. Претенцията била
нищожна. Това било така, тъй като по аналогия от чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато
потребителят забавел дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не можело да надвишава законната лихва. Тези норми били императивни -
постановени в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит /арг. чл. 2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, била нищожна. Моли посочените по-горе клаузи /т.
2.1 и 2.2/, касаещи неправомерно определени и дължими такси да бъдат прогласени
за нищожни.
Пример в тази посока била
разпоредбата на т. 10.5 от Общите условия към Договор за револвиращ заем № **********.
В Тарифата, която също не била представена по делото, очевидно е било
предвидено, че кредитополучателят следвало да заплати на кредитодателя суми за
разходи, които били определени предварително като размер и били дължими при
определени предпоставки, но във всички случаи - при забава относно задължението
за заплащане на погасителните вноски. Затова така въведената отговорност за
разноски представлявала по съществото си неустойка, дължима при забава на
изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи по събиране на
вземането. Определянето на тези плащания като разноски по събиране на
вземането, по същество целяло да заобиколи ограничението на приложимия по
аналогия чл. ЗЗ ЗПК, като по този начин въвеждало допълнително плащане, чиято
дължимост била изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, тоест
представлявала прикрита неустойка за забава. За това, че плащанията нямали за
цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски, можело да се съди от
обстоятелството, че плащанията по тях били уговорени предварително, като
абсолютни суми и в предварително определени предели. Въведената в договора за
потребителски кредит отговорност за отнапред определени разходи, представляващи
по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането, се явявала нищожна. С предвиждането на тези плащания
очевидно се целяло заобикаляне на ограничението на приложимия по аналогия чл.
33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло била
свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, била нищожна. Моли да се прогласи тяхната нищожност
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
Моли делото да се прекрати, поради
съществен порок в процеса, а именно изменение на иска от установителен в
осъдителен, в процес по реда на чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Моли, след извършване на служебна
проверка относно клаузите за неравнопоставеност, с които се нарушавал закона и
се накърнявали добрите нрави и липса на погасителен план, да се прогласи
нищожността на процесния Договор или само на посочените конкретни текстове от
Договора - т. V и
VI , както и т. 3 от Общите условия.
Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни, недоказани и погасени по давност.
Претендира разноски.
С влязло в сила определение №
260136/25.06.2021 г. е оставено без уважение искането на Ж. Таун К. за прекратяване на делото
поради местна неподсъдност на РС - Провадия и изпращането му по подсъдност на
Софийски районен съд; върната е исковата молба в частта по предявения установителен иск
по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за разликата над 2371.81 лева до пълния
предявен размер от 6813.46 лева - претендирана главница по договор за
потребителски кредит № **********/10.09.2010 г., като недопустима и е
прекратено производството по делото в частта относно посочената разлика по
установителната претенция. Със същото определение е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК без номер от 05.09.2018 г. по
ч.г.д. № 49819/2018 г. на Софийски районен съд, в частта за разликата над
2371.81 лева до пълния размер от 6813.46 лева на присъдена главница по договор
за потребителски кредит № **********/10.09.2010 г., ведно със законната лихва
от 30.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: наличие на сключен между „Профи
Кредит България” ЕООД, в качеството на кредитор, и Ж.Т.К., в качеството на
клиент, и Белослава Александрова Илиева, в качеството на солидарен длъжник,
договор за револвиращ заем № ********** от 08.09.2010 г. с посочените в ИМ
параметри, по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит за текущи нужди, в размер на 2400 лева; че сумата по заема е била
предоставена от ищеца на ответника; че ответникът е погасил задължение по
договора в общ размер на 444.69 лева.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и
такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
По иска по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК:
Ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване възникване на спорното вземане и неговия
размер, в т.ч. – наличието на валидни правоотношения по договор за кредит,
ведно с Общи условия и допълнително споразумение към него, сключени между
страните; приемане на общите
условия и получаване на екземпляр от ответника; получаването на стандартен европейски формуляр от ответника; предоставяне на
уговорената сума и усвояването ѝ; изготвяне и предоставяне на
кредитополучателя на погасителен план, наличие на твърдените предпоставки за
прекратяване на договора и настъпване на предсрочна изискуемост на вземането,
за което ответникът е уведомен, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на
процесната сума; с оглед на направените възражения за нищожност на договора, за
неравноправност на отделни клаузи от договора за потребителски кредит, респ.
тяхната нищожност, ищецът следва да установи, че договорът е сключен на
основата на добросъвестността при спазване на добрите търговски практики, като
със същия се запазва равнопоставеността на
страните по сделката, да установи спазването на разпоредбите на чл. 9 и сл. от ЗПК;
с оглед направеното възражение за погасяване на вземанията по давност, следва
да установи наличие на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
давността.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл.
правопогасяващите и правоизключващите възражения за погасяване на вземанията по
давност, за нищожност на договора, за нищожност на договорни клаузи и тяхната
прекомерност; за наличието на неравноправни клаузи и неправилен ред при
отнасяне на погасяванията му, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца – следва да докаже, че е погасил.
По иска по осъдителния иск по чл. 79, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл.
от ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже валидно
поето договорно задължение за възнаградителна лихва /договорно възнаграждение/,
размера на вземането, както и настъпилата изискуемост, а ответникът следва да
докаже, че е погасил задължението си в срок.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: изготвяне и предоставяне на
кредитополучателя на погасителен план; индивидуално уговаряне на клаузите извън
тази за главницата от договора за кредит; че на длъжника е връчено уведомление
за прекратяване на договора и за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по него /описаното като приложение към ИМ уведомление не е
представено/, както и за датата на връчването му; за размера на претендираните
вземания; наличие на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
давността.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба документи са относими към предмета на
доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а
приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Следва да се приложи ч.г.д. № 49819/2018 г. на СРС.
По доказателствените искания на ответника:
Представеното с отговора на исковата молба заверено копие от лична карта
на ответника следва да бъде прието като писмено доказателство по делото.
Следва да бъде уважено направеното с отговора доказателствено искане да
бъде задължен ищецът да представи погасителен план към процесния договор.
Други доказателствени искания не са
направени.
На страните следва да се
разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде
насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за
ответника да посочи период на претендираната възнаградителна лихва /договорно
възнаграждение/, като формулира петитум в съответствие с конкретизирания период
на акцесорната претенция, както и да представи документ за довнесена държавна
такса по сметка на РС – Провадия в размер на
88.84 лева за осъдителния иск.
УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на горните указания в срок, делото ще бъде оставено без движение.
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена
молба с препис за ответника да конкретизира датата, на която е направена
последната погасителна вноска.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, както следва:
Съдът е
сезиран с искова молба, уточнена
с молби вх. № 260278/10.09.2020 г и № 260481/29.09.2020 г., подадена от „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против Ж. Таун К., ЕГН **********, с която
е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 9 и сл. от ЗПК, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
От ответната страна е направено възражение за нищожност на процесния
договор поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК -
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: наличие на сключен между „Профи Кредит България” ЕООД, в
качеството на кредитор, и Ж.Т.К., в качеството на клиент, и Белослава
Александрова Илиева, в качеството на солидарен длъжник, договор за револвиращ
заем № ********** от 08.09.2010 г. с посочените в ИМ парамертри, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит за текущи нужди, в
размер на 2400 лева; че сумата по заема е била предоставена от ищеца на
ответника; че ответникът е погасил задължение по договора в общ размер на
444.69 лева.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и
такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл.
154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 и
сл. от ЗПК:
Ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване възникване на спорното вземане и неговия размер, в
т.ч. – наличието на валидни правоотношения по договор за кредит, ведно с Общи
условия и допълнително споразумение към него, сключени между страните; приемане на общите условия и
получаване на екземпляр от ответника; получаването на стандартен европейски формуляр от ответника; предоставяне на
уговорената сума и усвояването ѝ; изготвяне и предоставяне на
кредитополучателя на погасителен план, наличие на твърдените предпоставки за
прекратяване на договора и настъпване на предсрочна изискуемост на вземането,
за което ответникът е уведомен, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на
процесната сума; с оглед на направените възражения за нищожност на договора, за
неравноправност на отделни клаузи от договора за потребителски кредит, респ.
тяхната нищожност, ищецът следва да установи, че договорът е сключен на
основата на добросъвестността при спазване на добрите търговски практики, като
със същия се запазва равнопоставеността на
страните по сделката, да установи спазването на разпоредбите на чл. 9 и сл. от ЗПК; с оглед направеното възражение за погасяване на вземанията по давност,
следва да установи наличие на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване
на давността.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл.
правопогасяващите и правоизключващите възражения за погасяване на вземанията по
давност, за нищожност на договора, за нищожност на договорни клаузи и тяхната
прекомерност; за наличието на неравноправни клаузи и неправилен ред при
отнасяне на погасяванията му, а при установяване на горните предпоставки от
ищеца – следва да докаже, че е погасил.
По иска по осъдителния иск по чл. 79, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл.
от ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже валидно
поето договорно задължение за възнаградителна лихва /договорно възнаграждение/,
размера на вземането, както и настъпилата изискуемост, а ответникът следва да
докаже, че е погасил задължението си в срок.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
на ищеца, че не сочи доказателства за: изготвяне и предоставяне на
кредитополучателя на погасителен план; индивидуално уговаряне на клаузите извън
тази за главницата от договора за кредит; че на длъжника е връчено уведомление
за прекратяване на договора и за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по него /описаното като приложение към ИМ уведомление не е
представено/, както и за датата на връчването му; за размера на претендираните
вземания; наличие на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на
давността.
По доказателствата:.
По доказателствените искания на
ищеца:
ДОПУСКА за приемане като
писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч.г.д. № 49819/2018 г. на СРС.
По доказателствените искания на ответника:
ДОПУСКА за приемане като
писмено доказателство по делото представеното с отговора на исковата молба
заверено копие от лична карта на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ищеца да представи погасителен
план към процесния договор за револвиращ заем № **********.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документа се преценява съгласно
чл. 161 от ГПК, а именно: с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Други доказателствени искания не са
направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище,
на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА
на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви
отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е
посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е
подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без
да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
УКАЗВА на страните, че тази от тях, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната. В случай че някои от тези лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 25.01.2022
г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора с приложението към него, като
им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: