№ 259
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110170608
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „..........” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника Н. К. Н. съществуването на вземане в размер
на сумата 2205,31 лева – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот на адрес
....................................., аб.№ ..........., ведно със законна лихва от 30.07.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 298,82 лева за
периода от 15.09.2019г. до 19.07.2021 г., сумата 38,40 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,64 лева през периода от
31.07.2018г. до 19.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2021 г. по ч.
гр. д. № 45245/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „..........” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
1
разноски в производството.
Ответникът Н. К. Н., редовно уведомен на основание чл. 41, ал. 2 ГПК
на посочения във възражението адрес, не подава отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК.
В подаденото възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство
ответникът Н. К. Н. оспорва сумите за главница по размер. Твърди, че не
следва да се начислява служебно количество за топла вода, а да се отчита
водомера и че в имота има един радиатор в кухнята и една лира в банята, а
останалите уреди са демонтирани.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” АД не заема
становище по същество на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Ответникът не оспорва, а от приетите като доказателство по делото
Договор за продажба на държавен недвижим имот и Саморъчно завещание се
установява, че ответникът Н. К. Н. е собственик на процесния имот, находящ
2
се на адрес: гр. София, ж.к. Красно село кв. Борово бл. 221, вх. Е, ет. 7, ап.
108.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „..........” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Б.” ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено
по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
3
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че
има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е
съобразило, че в процесния имот е имало един брой радиатор с монтирано
ИРРО в помещение спалня. Посочено е, че в банята и кухнята е имало
радиатори без монтирани уреди, което е отбелязано в отчетен формуляр от
01.06.2019г. като едва в отчетен формуляр от 20.06.2020г. е отбелязано, че
същите са демонтирани, но не е представен документ кога е извършен
демонтажа. За двата отчетни периода има изчисления за ТЕ за отопление на
имот за радиатора в спалнята на база отчет на показанията на монтирания
ИРРО и служебно изчисление само за отоплителното тяло в банята на база
инсталирана мощност на щранг-лирата. Нямало начислена ТЕ за отопление
на общите части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на
03.12.1997 г. В процесния имот имало монтиран един водомери за топла вода
като за двата отчетни периода е осигурен достъп за отчет на водомерите на
01.06.2019г. и 20.06.2020г. Отчетените количества са намалени с -7куб.м. за
18/19г. и с -5куб.м. за 19/20г., тъй като отчетите са извършени през юни.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени
в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и
Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е приложима до
отмяната и с влязъл в сила съдебен акт.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че
4
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. е в размер на 2117,13 лева. Вещото лице е установило и че
общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е
преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него
частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по
СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Ето защо предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява
основателен до посочения от вещото лице размер, а за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове. Не се оспорва
размерът на дължимата главница за дялово разпределение, поради което
предявеният иск се явява изцяло основателен в пълния предявен размер и
период.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предвид липсата на изрично оспорване на
акцесорните претенции, предявените искове за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и главницата за дялово разпределение следва
да се уважат за пълните предявени размери и периоди.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора право на
5
разноски възниква за двете страни. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 51,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете следва да
се присъди сумата от 97,51 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и
сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на
51,01 лева, 350 лева – депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение
определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата от
483,69 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..........” ЕАД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: ................. срещу Н. К. Н.,
ЕГН **********, ............................................... искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.
К. Н., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „..........” ЕАД, ЕИК ........... сумата
2117,13 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот на адрес
....................................., аб.№ ..........., ведно със законна лихва от 30.07.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 298,82 лева за
периода от 15.09.2019г. до 19.07.2021 г., сумата 38,40 лева – цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,64 лева през периода от
31.07.2018г. до 19.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.08.2021 г. по ч.
гр. д. № 45245/2021 г. по описа на СРС, 166 състав като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер 2205,31 лева.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, ............................................... ДА
ЗАПЛАТИ НА „..........” ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: ................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 97,51 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 483,69 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
6
страната на ищеца „..........” ЕАД – „Б.” ООД, ЕИК ...............
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7