Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти
граждански състав в
публично заседание на двадесет и осми януари,
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1117 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против П.П.Я., ЕГН: **********
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1199,29
лв.- главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ от 22.05.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.12.2019 г.,
сумата от 1752,05 лв. – договорна лихва за по чл. 9 от горепосочения договор за
кредит, сумата от 100,00 лв. – такса разходи, сумата от 343,73 лв. – лихва за
забава за периода от 26.09.2018 г. до 10.12.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7422 по
описа за 2019 г. на РРС.
Сочи се, че на 22.05.2014 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и П.П.Я., като кредитополучател е
сключен Договор за кредит „Бяла карта“, при спазване на разпоредбите на Закона
за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. С подписване на
договора кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 1200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта EasyCreditCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Редът и условията, при които бил
отпуснат кредита се уреждали в договора, общите условия към него и Приложение №
1 към договора за кредит. Сумата от 1200 лв. можело да се усвои изцяло веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит.
Кредитополучателят усвоил заемни суми в общ размер на 1529,00 лв. Съгласно чл.
9 от горепосочения договор кредитополучателят дължал договорна лихва в размер
на 6%, която се изчислява ежедневно върху усвоения размер на кредита. На
посоченото основание на длъжника била начислена договорна лихва в размер на
3150,20 лв. за периода от 24.05.2014 г. до 06.04.2018 г. Съгласно чл. 10 от
горепосочения договор в случай, че до 5-то число на всеки календарен месец
кредитополучателят не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец
минимална погасителна вноска, същият дължи увеличен размер на месечната лихва
за ползване на кредита /договорна лихва/ в размер на 15%, която се начислява за
ден за целия период от първия ден на забавата за плащане на минималната
погасителна вноска до датата на плащане на минималната вноска. На посоченото
основание на длъжника била начислена договорна лихва в размер на 2161,86 лв. за
периода от 06.06.2014 г. до 06.04.2018 г. В случай, че до 5-то число на
календарния месец следващ месеца на усвояване на кредита кредитополучателят не
погаси усвоената главница и начислената за периода лихва дължи такса револвинг.
Поради неплащане в срок на минималните месечни вноски, на длъжника е
начислявана такса револвинг в общ размер на 4333,68 лв. Съгласно клаузите на
договора в случай че кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна
вноска в период от пет последователни месеца цялото му задължение става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните
условия. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.09.2018
г., като считано от тази дата кредитополучателят дължи заплащането на законна
лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си.
Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочната
изискуемост дължи на кредитора еднократно заплащане на такса в размер на 100
лв. Ответникът платил по това задължение обща сума в размер от 8230,00 лв.
Останали дължими: главница в размер от 1199,29 лв, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 10.12.2019 г., сумата от 1752,05 лв. – договорна
лихва по чл. 9 от горепосочения договор за кредит, сумата от 100,00 лв. – такса
разходи, сумата от 343,73 лв. – лихва за забава.
На 01.07.2014 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Аксес Файнанс“ ООД бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) и Анекс № 2 от 01.08.2014 г. към договора по
силата на които вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор
за кредит, описан по – горе е прехвърлено в собственост на „Аксес Файнанс“ ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения. На 27.11.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 11.11.2016
г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
съгласно което „Аксес Файнанс“ ООД прехвърлило в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД вземането произтичащо от договор за кредит,
описан по – горе, ведно с всички привилегии и обезпечения. От своя страна
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане
в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ООД по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от
дата 03.05.2019г. Сочи се, че длъжникът – ответник по делото бил уведомен за
извършените продажба с уведомителни писма от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и съответно от страна на „Аксес Файнанс“, изпратени с известие за доставяне.
Тъй като ответникът не е изплатил
изцяло задълженията си договора за кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но
тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал
настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде
уважен. Претендират се и разноски.
Ответникът е подал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва предявените искове, като неоснователни
и недоказани в претендирания размер. Възразява срещу дължимостта на посочените
в исковата молба суми. Оспорва обстоятелството, че с ищцовото дружество се
намира в облигационни отношения. Твърди, че претендираните от ищеца суми,
представляващи договорна лихва са погасени по давност на основание чл. 111 ЗЗД.
Ответникът счита процесния договор за кредит за нищожен, поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, т.
9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Твърди, че поради накърняване на принципа
на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение.
Твърди се, че клаузата за възнаградителна лихва, с оглед прекомерния размер е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед изложеното се моли
предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 7422/ 2019 г. по описа на РС- Русе, от което
се установява, че на 10.12.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради което същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и с определение
от 13.01.2020г. е указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си. В
съответствие с дадените указания, кредиторът е
предявил установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, в срока по чл. 415 ГПК.
С оглед допустимостта на
производството следва да се обсъдят представените и приети по делото
доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.
На 01.07.2014 г. между ответника
в качеството на кредитополучател и ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД – кредитор е сключен договор за револвиращ паричен кредит
„Бяла карта“ с № 406904, въз основа на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в
максимален размер от 1200 лв., под формата на рарешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта. На кредитополучателя е предоставен
платежен инструмент- кредитна карта № 406904, издадена от „Интеркарт Файнанс“,
за което е подписано и Приложение №1, неразделна част от договора, съдържащо
условия за ползване на международна платежна карта и Тарифа за дължимите такси
за ползване на кредитната карта.
Договорен е размер на месечна минимална погасителна вноска – 15% от
максималния размер на кредита, но не повече от общото възникнало задължение на
Кредитополучателя към 1-во число на съответния месец, като това задължение е
по- малко от 15% от максималния размер на кредита, като договора е слючен с
неопределен срок. Фиксираният годишен лихвен процент е 72% в случаите по чл. 9,
ал. 1 от договора и 180% в случаите по чл. 10, ал.1 от същия, а годишения
процент на разходите 108 %. В чл. 3 от договора е уговорено, че датата на
плащане на първа минимална погасителна вноска е пето число на месеца, следващ
месеца, в който е извършено усвояване на кредита, ако до тази дата
Кредитополучателят не е погасил задълженията си към Кредитодателя. В чл. 4 от
договора е уговорено, че датата на плащане на всяка една минимална погасителна
вноска е от 1-во до 5-то число на всеки
месеца по време на действие на договора, ако през предходния месец
кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до
тази дата. Посочени са компонентите,
включени в общия размер на плащанията, както следва: усвоеният размер на
кредита, такса револвинг за всеки месец, за който същата се дължи, съгласно
условията на Договора, лихва за ползване на кредита, такси за ползване на
каратата, посочени в Тарифата и разходи за събиране, посочени в чл. 15, ал. 4
от Договора. Страните са уговорили месечна лихва в размер на 6%, а при
непогасяване на усвоената главница до пето число на следващия месец, се
начислява такса револвинг в размер на 8% от усвоения размер на кредита към
последно число на предходния месец. В чл. 3, ал. 4 от договора е определен
момента влизането му в сила- след активиране на платежния инструмент- кредитна
карта, като кредитополучателя отправя нареждане за активиране насочено към
кредитодателя. В чл. 10 от договора е уговорено, че в случай, че до 5-то число
на всеки календарен месеца, кредитодателят не заплати пълния размер на
дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска, освен ако не е
изплатил всичко дължимо, кредитополучателят дължи увеличен размер на лихвата,
посочена по – горе, а именно – месечна лихва в размер на 15 % . Лихвата е
уговорено, че се начислява на ден през целия период от първия ден на забавата
за плащане на минималната поасителна вноска до датата на плащането й. Уговорено
е, че частичното плащане на минималната погасителна вноска не спира
начисляванета на лихвата по тази разпоредба. В чл. 11 е предвидено, че
кредитополучателят може да погаси усвоения размер на кредита, заедно с
начислената лихва до пето число на календарния месец, следващ датата на
усвояване, без да дължи такса револвинг. В случай, че кредитополучателят не
погаси задълженията си по чл. 11 от договора и продължи да ползва усвоения
кредит след пето число на следващия календарен месец, се дължи заплащане и на
минимална погасителна вноска, като срокът за плащането й е от първо до пето
число на всеки календарен месец, през който кредитополучателят ползва кредита,
предмет на договора. Уговорена е поредност на погасяване на задълженията с
платената от кредитополучателя минимална погасителна вноска, както следва:
законна лихва, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл.
15 от договора, разходи за събиране на вземанията, съгласно чл. 15, ал. 5 от
договора, такса револвинг, ако такава се дължилихва в размерите по чл.10, лихва
в размерите по чл. 9 и главница по усвоения размер на кредита. При забава на
плащане на минималната погасителна вноска за съответния месец,
кредитополучателят дължи увеличения размер налихвата, съгласно чл. 10 от
договора. Уговорени са санкции при неплащане в срок от кредитополучетеля, както
и условията за предсрочно прекратяване на договора- забава в плащане на
минимална погасителна вноска с повече от десет дни. В случай на обявена
предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса
в размер на 100 лв., включваща разходите на кредитополучателя за дейността на
лице/ служител, което осъществява и администрира дейността на извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Заявено е от заемателя, че е
получил общите условия, които са приложени и като доказателство по делото. В
чл. 8 е посочено, че актуално състояние може да бъде проверено чрез създаден от
заемателя личен акаунт в сайта www.bialakarta.bg, който същият се задължава да
регистрира в срок от два дни от подписване на договора. По делото е представено
и Приложение № 1 към договор за кредит „Бяла карта“ с КИД ***, представящо Общи
условия за ползване на международна платежна карта Easy Credit/icart/VISA на „Интеркарт Файнанс“ АД.
На 01.07.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като продавач-
цедент и „Аксес Файнанс“ ООД като купувач- цесионер, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
и Анекс към него от 01.08.2014 г.
На 27.11.2018 г. е подписано Приложение №
1, представляващо допълнително споразумение
към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от дата 11.11.2016г. сключен между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД/ по силата на което вземането, произтичащо от Договор за кредит "Бяла карта"
№406904 от дата 22.05.2014 г. е прехвърлено в полза на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* /понастоящем "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. От своя страна "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г.
„Агенция за събиране на вземания” АД, в качеството си на преупълномощен
от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, действайки като пълномощник на “Аксес
Файнанс” ООД, изпратило с
писмо съобщение за извършената цесия до П.Я., но пощенските служители не открили адресата.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на образуване на
заповедното производство начислените и неплатени парични суми от ответника по
договор за кредит
„Бяла карта“ №406904 от 22.05.2014г. са: 1199,29 лв.- главница, 1752,05 лв. – договорна лихва по
чл. 9 от горепосочения договор за кредит за периода от 24.05.2014г. до
06.04.2018г., сумата от 100,00 лв. – такса разходи, сумата от 146,99 лв. –
лихва за забава за периода от 06.09.2018 г. до 10.12.2019 г. По договора ответникът е извършил плащания в общ размер от 8230.00 лева.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента –наличието на сключен
договор за кредит в съответствие с императивните
законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил
сумата по кредита. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и
възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за
недействителен т.е. противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и
др., както и изтичането на погасителната давност по отношение на акцесорните
вземания за договорни лихви, като в случай, че ищецът твърди, че са налице
основания за спиране и/или прекъсване на давностния срок, то той следва да го
докаже.
Съдът счита, че от приетите по
делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на
вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков
договор за прехвърляне на вземания, като ответникът следва да се счита за
надлежно уведомен. Дори да се приеме, че нито едно от уведомленията не е
достигнало до него преди подаване на исковата молба, предмет на настоящото
производство, то с оглед факта, че същата е връчена на ответника, ведно с
приложенията, сред които е и уведомлението за извършената цесия, то следва да
се приеме надлежно уведомяване за прехвърляне на вземанията.
Извън гореизложеното, длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№
566/2009г.на ВКС; Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на
ВКС/.
Налице е противоречива практика
относно обстоятелството, дали
разясненията на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС важат само за
банките или и за финансовите институции, какъвто е кредиторът Изи Асет
Мендиждмънт АД. В случая обаче, дори да се приеме, че тези разяснения се
отнасят само до банките, а не и към договорите за заем сключени с финансова
институция, поради което при уговорена в тях автоматична предсрочна изискуемост
не е необходимо уведомяването на длъжниците за волята на кредитора да счита
кредита за предсрочно изискуем, установителния иск по чл. 422 ГПК отново
подлежи на отхвърляне по следните съображения:
Предвид създадената
между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството
потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в
качеството на физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и
усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи
условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,
не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва
да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за
потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор.
Съдът намира, че процесният Договор
за кредит „Бяла карта“ № 406904 нарушава няколко разпоредби от Закона за
потребителския кредит, поради което е недействителен.
Нарушено е законовото изискване
за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
преддоговорната информация. В
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че „За да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин.“
От една страна клаузите на
договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи
на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с
недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В конкретния случай договорът е
отпечатан с шрифт по-малък от 12, което е в нарушение на изискването по чл. 10,
ал. 1 ЗПК и води до недействителност на
договора и на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на
два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове,
не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК.
Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални
знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед
характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер
шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания. Тъй
като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Предвид обсъдената
в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е
сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца
- кредитор клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране
размера на този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема
се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378
от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о./ В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 72 % годишно и 180 % годишно в зависимост от определени уславия и годишен процент
на разходите от 108
%, както и предвиждането на допълнително възнаграждание за ползване на
предоставената сума – още един вид договорна лихва, която е определена, като
„такса револвинг“ в размер на 8 % надхвърля десетократно законната (установена с приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза), което представлява нарушение
на добрите нрави/ критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй
като надхвърлят трикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на
договора, установяваща размерите на договорната лихва накърнява
договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се
явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
От ответника, освен вземанията за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за
такса разходи.
Процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в
сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно
следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът
следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Въведената в
договора за кредит отговорност за
отнапред определени разходи, представля по съществото си неустойка,
дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по
кредита, а не е плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С
предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е
свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на договора са нищожни
и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит.
Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна
лихва, такса револвинг и такса разходи. При това положение извършените от
ответника плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на
действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума и на
обезщетението за забава, чийто общ размер възлиза на 1543,02 лв., доколкото претендираното
обезщетение за забава от ищеца, включва в себе си освен законна лихва и такса
револвинг, която съдът приема, че се основава на недействителна клауза. По
делото е безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 8230.00
лв., обстоятелство, което изрично се признава от ищеца. Тази сума е достатъчна
за погасяване изцяло на вземанията на кредитора.
Следователно за кредитора не е
налице неудовлетворено вземане, чиято дължимост да бъде установена в настоящото
производството, поради което предявените искове по чл. 422 ГПК подлежат на
отхвърляне като неоснователни и недоказани.
Предвид на това съдът не дължи
произнасяне по наведеното от ответника възражение за погасяване на процесните
вземания по давност.
Отговорност за разноски.
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се
присъждат в полза на ищеца направените от него разноски.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Относно разноските в заповедното
производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 117,90лева.
Поради отхвърляне на предявените по
настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 3661/11.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 7422/19г. на РРС влиза в сила след датата на влизане в сила на
решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на
обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2,
офис 4 против П.П.Я.., ЕГН: **********,*** искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1199,29 лв.- главница, дължима по
договор за кредит „Бяла карта“ №406904 от 22.05.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.12.2019 г., 1752,05 лв. – договорна
лихва по чл. 9 от горепосочения договор за кредит за периода от 24.05.2014г. до
06.04.2018г., сумата от 100,00 лв. – такса разходи, сумата от 343,73 лв. –
лихва за забава за периода от 26.09.2018 г. до 10.12.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3661 от
11.12.2019г. по ч.гр.д. № 7422 по описа за 2019 г. на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Русе в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: