Решение по дело №415/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                    

№ …………..                 24 06. година 2019                   гр. Плевен

                              

        В И М Е Т О   НА   НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД            ІІ- ри наказателен състав

на  единадесети юни     ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година

в открито съдебно  заседание в следния състав

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЪРБИНА  МЪЛЧИНИКОЛОВА                  

                                         ЧЛЕНОВЕ:    МАРИАН  ИВАНОВ

                                                               ГЕОРГИ  ГРЪНЧАРОВ

                                                         

Секретар:   Д.Б.

Прокурор:   Красимир Ячев

 

като разгледа докладваното от съдията        Върбина Мълчиниколова

ВНОХД № 415    по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            

Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет и първа „ НПК .

Образувано е във връзка с постъпил ПРОТЕСТ Вх. рег. № 6253/ 29.05.2019г.подадена срещу ПРИСЪДА № 56/ 18.04.2019г. на Районния съд- Плевен, ІХ н.с., постановена по НОХД № 845/ 2019 г.

Със съдебния акт, предмет на въззивния протест, първоинстанционният съд е признал подсъдимия И.Б.Г. - роден на ***г. , ЕГН **********,***, за ВИНОВЕН в това, че:

 На  *** година в гр.П. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14- годишна възраст- И.Н.В., родена на *** ***, като употребил за това сила          - престъпление по чл.150, ал.1  от НК поради което и на основание 54 ал.1 НК  и чл.373 ал.2 от НПК  му определя  наказание лишаване от свобода в размер на три години, като на основание чл.58а ал.1 от НК, намалява така определеното наказание с 1/3 и ГО ОСЪЖДА на наказание ДВЕ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

На основание чл. 66 ал.1 от НК, ОТЛАГА  изтърпяване на така наложеното наказание с изпитателен срок  от ПЕТ години.

ОТНЕМА в полза на държавата и ПОСТАНОВЯВА  след влизане в сила на присъдата, ДА СЕ УНИЩОЖАТ ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА :

   - 4 броя отрязъци от нокти от пръстите на лява ръка / от палец, среден пръст, безименен и малък пръст / и 4 броя отрязъци от нокти от пръстите на дясна ръка / от палец, показалец, среден пръст и безименен пръст / на И.Н.В., запечатани в бял хартиен плик, които се намират по делото.

   - 1 брой тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина на И.Н.В. и 1 брой тампон с обтривка от вътрешната  страна на устната кухина на лицето И.Б.Г., запечатани в бял хартиен плик, които се намират по делото.

    - 1 брой сутиен с чашки с черни и бели шарки, запечатан в кафяв хартиен плик, които  се намира по делото.

      -2 броя ДВД – диска, които се намират по делото.

ОСЪЖДА  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Б.Г. да заплати направените разноски в размер на 2 988,07 лева / 95,73 възнаграждение на вещото лице по назначената съдено- медицинска експертиза, 235,20 лева възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно- психиатрична експертиза, 2592,00 лева  възнаграждение на вещото лице по назначената ДНК експертиза и 65,14 лева разходи по назначената видео- техническа експертиза / по сметка на ОД МВР Плевен.

В протеста се твърди ,че постановената присъда е неправилна в наказателно осъдителна й част. Посочва се ,че съдът неоснователно е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия при условията на чл. 66,ал.о от НК. Посочва се в протеста, че предвид механизма на извършеното престъпление,психичните особености на извършителя и данните, че той е емоционално нестабилен, условното наказание не би постигнало превантивните и превъзпитателни цели предвидени в чл. 36,ал.  от НК.

Също така се посочва в протеста, че с приложението на чл. 66,ал.1 от НК, макар и за максимален срок, няма да се постигне и третата цел на наказанието – генералната превенция,а именно няма да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Иска се присъдата да бъде изменена, като се отмени приложението на чл. 66 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода , което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Протестът се поддържа в открито съдебно заседание пред окръжния съд от прокурора. Не се излагат допълнителни доводи, като се посочва от прокурора, че дали подсъдимият работи или не, няма отношение към  вида и размера на наложеното наказание.

Ответникът по протеста , лично и чрез защитника си – адвокат Л. Г., изразява становище ,че протестът е неоснователен, а присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като е правилна и законосъобразна. Защитата излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Подчертава ,че подсъдимият е допринесъл за разкриването на престъплението, искрено съжалява освен това е в млада възраст и неосъждан, като няма данни ,че е лице със завишена степен на обществена опасност, предвид трудовата му и семейна ангажираност.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид посочените в жалбата отменителни основания , данните по делото и доводите на страните , установи следното:

Протестът е подаден от надлежна страна в законния срок и срещу съдебен акт подлежащ на въззивен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Окръжният съд провери изцяло правилността на присъдата, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК, вр. с чл. 337,ал.2, т.2 от НПК.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие – глава „Двадесет и седма“ НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК по желание на подсъдимия и защитника му.

Разпоредителното заседание, съответно производството по чл. 370 НПК са   проведени при спазване процесуалните норми на  чл. 247а – чл. 248 НПК и чл. 252 от НПК.В проведеното предварително изслушване , подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт,  изявил желание за провеждане на съкратено съдебно производство без да се събират доказателства за тези факти, в присъствието на защитника си.

Първоинстанционният съд обосновано е приел ,че са налице предпоставките по чл. 372,ал.4 от НПК, тъй като направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата ,събрани на досъдебното производство, като се е произнесъл с определение.

Този извод  на първоинстанционния съд е правилен и обоснован на данните по делото.  Това  се установява от доказателствата събрани на досъдебното производство по реда и със способите на НПК: Протокол за разпит на обвиняемия(л. 5-6 ДП), протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум към него (л. 11-16 ДП), показанията на свидетелите: И. В.(л.2,3 ДП) , И. Д.(л. 18) , С.Д.(л.19 ДП), протокол за вземане на биологични образци за изследване(л. 22 – 24 ДП);  ДНК експертиза за изследване на веществени доказателства- иззети от подсъдимия ноктени изрезки (л. 76-79). С оглед на това окръжният съд няма основание да приема за установена друга фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Установените по делото съставомерни факти, правилно са подведени под нормата на чл.150,ал.1 от НК. Видно от изготвената съдебно – психиатрична експертиза(л. 52-59 ДП), подсъдимият И. е вменяем , въпреки установената от вещото лице психиатър емоционална нестабилност.  Към момента на извършеното деяние,и при проведеното съдебно производство същия е бил и е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

          По оплакването за явна несправедливост на наказанието:

          За да определи вида и размера на наложеното на И.Г. наказание, първоинстанционният съд е изложил достатъчно , обосновани на данните по делото съображения, че е налице превес на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, а именно: младата възраст на подсъдимия – 25 години, обстоятелството, че е неосъждан и няма данни за други извършени противообществени прояви, съдействието, което е оказал на разследващите. Освен това от представените пред окръжния съд писмени доказателства – справка от Националната генция по заетостта и у-ние за сключен граждански брак , се установява ,че подсъдимият ,който има средно образование работи на трудов договор в „****“ ЕООД гр. Т. и е семеен. Тези данни характеризират подсъдимия, не характеризират подсъдимия като лице с висока обществена опасност.  Самото деяние, не превишава обичайната за този род престъпления обществена опасност. Това е видно от показанията на пострадалата, според която ,той веднага си махнал ръката от устата й, когато тя му казала ,че се задушава. Освен това не се интересувал от парите и вещите й ,които тя даже сама му предложила , което поведение не е характерно за извършителите на този вид престъпление. Обстоятелството ,че  св. И. В. не е изразила желание да се конституира, като частен обвинител в наказателното производство също показва, че степента на понесената от не психическа травма не е висока.

 Налице е превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, поради което определянето на наказание от три години лишаване от свобода – под средния предвиден от закона размер, което е намалено с една трета при условията на чл. 58а от НК, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66,ал.1 от НК за максималния срок от пет години , е  справедливо и съответно на  степента на обществена опасност на деянието и дееца.

          Неоснователни са доводите в протеста, че емоционалната нестабилност на извършителя го правела високо обществено опасен и с условното осъждане няма да се постигнат целите по чл. 36 от НК.

          Основната цел на наказанието е не да унизи унищожи човешкото достойнство на извършителя , нито да му причини физическо и психическо страдание, а да изгради у него възпиращи механизми, ако е склонен към противоправно поведение. Подсъдимият е неосъждан , работи,има средно образование и е необходимо да му се даде шанс да се поправи и превъзпита ,без да търпи реално лишаване от свобода, при което неминуемо ще загуби работата си ,ще е разделен от приятелите и семейството си. Що се отнася до емоционалната му нестабилност, от заключението на съдебно- психиатричната експертиза е видно ,че той не се нуждае от задължително лечение.

             Съвременната медицина и фармакология е много напреднала. С подкрепата на семейството и близките си, с подходяща помощ от  психолог и психиатър и предписани му лекарства, подсъдимият би могъл да овладее комплексите и емоционалната си нестабилност, които биха го мотивирали към  извършването на други подобни посегателства срещу личността и половата неприкосновеност.

          Предвид гореизложеното, окръжният съд намира ,че присъдата е правилна и законосъобразна, не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което  следва да бъде потвърдена.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р   Е   Ш   И   :

 

        ПОТВЪЖДАВА ПРИСЪДА № 56/ 18.04.2019г. на Районния съд- Плевен, ІХ н.с., постановена по НОХД № 845/ 2019 г.

 

          Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

Председател:                                      Членове: