Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1299
Град Пловдив, 22, 06, 2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май, през две хиляди и
шестнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В.Е., като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 206 по описа за 2014 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 176 и 226 от АПК, във връзка с чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподателят - „НТТ - 3” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, с управители Б.Т.М. и Н.Т.Т. е
обжалвал ревизионен акт № *********/ 28.05.2012 г. – издаден П.Т. – гл.
инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с
Решение № 988 от 08.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция “ОУИ“ гр. Пловдив,
с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 58659,62 лв.,
ведно с прилежащите лихви, както и корпоративен данък за 2007 г., в размер на
50324.97 лв., с прилежаща лихва и лихви по авансови вноски за корпоративен
данък за 2006 г.
В жалбата, както и в писмената защита
на адв. К. се твърди, че оспореният РА е
неправилен и незаконосъобразен, липсват
доказателства че дружеството е строител на процесните обекти, както и че
решението на ПОС няма обвързваща сила , тъй като не е влязло в сила. Твърди, че
изводите в ревизионния акт са резултат от неправилната преценка на събраните по
време на ревизията доказателства от една страна, както и на погрешно тълкуване
и прилагане на относимите законови норми. Иска се РА да бъде отменен, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът - директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. Б. в представената защита / л.359/ излага становище за неоснователност на
жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОУИ”
– Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, в
настоящия си състав, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
По първоначалното оспорване на
Ревизионен акт № *********/ 28.05.2012 г.
потвърден с решение № 988 от 08.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция
“ОУИ“ гр. Пловдив в настоящия съд е било образувано адм. дело № 2833/2012г. по което съдът с
решение № 1195/27.05.2013г., е отменил
горния РА в частта в която на
жалбоподателя е начислен допълнително ДДС за м.06.2007г. за сумата над 22
547,15 лв., ведно с прилежащите лихви до пълния размер от 49 047,78 лв. ведно с
прилежащите лихви и е оставил в сила РА
в останалата му част.
По реда на касационното
обжалване с Решение № 559 от 16.01.2014г., по ад. № 9936/
2013г. на ВАС, първо отделение е оставено в сила Решение № 1195 от 27.05.2013
г. в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № *********/ 28.05.2012 г.,
с който за „НТТ - 3” ООД, гр. Пловдив е начислен допълнително ДДС за м.06.2007
г. за сумата над 22 547,15 лв., ведно с прилежащите лихви до пълния размер от
49 047,78 лв., ведно с прилежащите лихви, както и е оставено в сила горното решение
в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния РА в частта, с която за
„НТТ - 3” ООД, гр. Пловдив са начислените лихви по ЗКПО за 2006 г.,
произхождащи от просрочие на авансови вноски и възлизащи общо на сумата от
175.48 лв., както и в частта, с която Дирекция “Обжалване и данъчно-
осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите е осъдена да заплати на „НТТ - 3” ООД, гр. Пловдив сумата
от 1213 /хиляда двеста и тринадесет/ лева разноски. С цитираното решение ВАС е
отменил Решение № 1195 от 27.05.2013 год., постановено по адм. дело № 2833/2012
год. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част, като е
върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Настоящият съдебен състав е назначил две експертизи- ССЕ и СТЕ и въз
основа на събраните доказателства е изменил РА № *********/ 28.05.2012 г.,
потвърден с решение № 988 от 08.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция “ОУИ“
гр. Пловдив, като е намалил допълнително начисленият корпоративен данък за
2007г. от 50 324,97лв. на 11 923,86лв., ведно с прилежащите лихви.
По реда на касационното
обжалване с определение от 29.03.2016г. по ад.
№2264/2015г. на ВАС, първо отделение е приел че ПАС се е произнесъл единствено
по задълженията по ЗКПО, които е отменил, а в частта по ЗДДС - липсва
произнасяне, както и липсва отхвърлителен диспозитив в тази част от решението,
поради което подадената касационна жалба от дружеството не може да бъде
разгледана от касационната инстанция, поради липса на първоинстанционен акт в
тази част. Предвид изложеното ВАС е приел че касационната жалба на „НТТ-3“ ООД
има характер на искане за постановяване на допълнително решение на основание
чл. 176 АПК, поради което е изпратил делото на настоящия съд за допълване на
Решение № 2685 от 09.12.2014 г. постановеното по адм. дело № 206/2014 г. с
произнасяне по законосъобразността на обжалвания РА в частта за установени
задължения по ЗДДС .
В производството по чл. 176 от АПК
съдът е призовал страните в оз. , същите са заявили че нямат искания по
доказателствата и съдът е обявил делото за решаване.
В настоящото съдебно производство
съдът установи , че действително не се е произнесъл по законосъобразността на
оспорения РА в частта на задълженията по ЗДДС.
Съобразно мотивите на ВАС следва да
се приеме, че предмет на обжалване е допълнително начисленият ДДС за данъчни
периоди м. 12/2006 г. в размер на 3 296.52 лв., за м.01/2007 г. в размер на 4 166.67 лв., за
м.02/2007 г.в размер на 833.32лв ,
за м.03/2007 г. в размер на 833.33 лв. и за м. май 2007г. в размер на
500.00 лв.
С решение № 1195 на 14 с. по адм.д. №
2833/2012 г., АС е отменил начисления ДДС за м. 06. 2007 г. за сумата
над 22 547,15 лв, ведно с прилежащите лихви до пълния предявен размер от 49
047,78 лв., ведно с прилежащите лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част.
С Решение № 559/16.01.2014 г. ВАС, Първо отделение, по адм.д. № 9936/2013 г. е
оставено в сила горното Решение № 1195 в частта, с която е отменен РА за
начислен допълнително ДДС за м. 06. 2007 г. за сумата над 22 547Д5 лв., ведно с
прилежащите лихви до пълния предявен размер от 49 047,78 лв., ведно с
прилежащите лихви. С оглед на горното и предвид мотивите на ВАС съдът приема че
е налице произнасяне по законосъобразността на РА в частта за данъчен период
м.06.2007 г. и начисления ДДС в размер
на 49 047,78лв, поради което в
настоящото съдебно производство съдът не следва да се произнася.
Съдът приема, че в настоящото
производство дължи произнасяне по законосъобразността на установения ДДС в РА за данъчни периоди м.
12/2006 г. в размер на 3 296.52 лв., за
м.01/2007 г. в размер на 4 166.67 лв., за м.02/2007 г.в размер на
833.32лв , за м.03/2007 г. в размер на 833.33 лв. и за м. май 2007г. в размер на
500.00 лв.
Както се каза по-горе в настоящото
производство по чл. 176 от АПК страните не пожелаха събирането на други
доказателства. С оглед разпределението на доказателствената тежест съдът счита,
че жалбоподателят следваше да докаже основателността на своите претенции
относно установените с РА задължения по
ЗДДС, както са описани по-горе.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС
(отм.) гласи, че начисляването на данъка по този закон се извършва от
доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема
доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие.
Според чл. 25, ал. 6 от ЗДДС
(редакция за ревизирания период), когато, преди да е възникнало данъчно събитие
по ал. 2, 3 и 4 от същия член, се извърши плащане по доставката, данъкът става
изискуем при получаване на плащането. Всяко данъчно задължено лице, е длъжно да
издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане преди това... (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС).
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване
на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не
по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС).
В
мотивите си ВАС по ад. № 9936/2013г.
приема, че както в хода на ревизионното производство, така и при
последващото обжалване на РА по административен и съдебен ред, дружеството е
оспорило наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
възложителя по визираните предварителен договор и договор за строителство,
както и извършването на спорните СМР. Възразило е, че лицето, договаряло от
името на дружеството, няма представителна власт и не е получавало суми в
качеството си на пълномощник на ревизираното лице, както и, че в представения
Акт за приемане на конструкция /Акт обр.14/, като строител е посочено трето
юридическо лице. Всички тези доводи и ангажираните във връзка с тях
доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд и по тях не са формирани
каквито и да е фактически констатации. Прието е че мотивите на цитираното решение на ОС-
Пловдив, не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързва съда със
задължителна сила. В тази връзка е
посочено , че съдът е следвало да осъществи проверка на събраните в хода на
ревизията доказателства за вида и стойността на извършените СМР и въз основа на
тях да обективира конкретни изводи относно тези релевантни за спора факти.
В настоящото съдебно производство
жалбоподателят по реда на чл. 192 ГПК / л.171/ е помолил и „АКВА БИЛД 91“ ООД
са представили множество доказателства ,
представляващи актове № 7 и 12 за установяването на видовете СМР, подлежащи на
закриване.
В.л.Р. е установила в заключението
си, че процесната сграда е строена от „Аква билд-91“ ЕООД , а възложител
е „Антъни“ ЕООД, като е посочено в
актове обр. 7 и 12 че
строителството е извършено от
„Аква билд-91“ ЕООД, но по договор за възлагане , възложител е
жалбоподателя.
Жалбоподателят с молба на л.170 от
адв.К., на осн. чл. 192 от ГПК моли от
„Аква билд 91”ООД да бъдат изискани актове № 7 и № 12.
Предвид горното и съобразно
задължителните мотиви на ВАС настоящият състав следва да приеме, че в
преписката липсват категорични доказателства жалбоподателят да е строител на процесните имоти, както и че по
делото няма категорични доказателства процесните СМР да са извършени от
жалбоподателя, поради което съдът приема, че за авансовите плащания през
ревизирания период незаконосъобразно е
начислен ДДС, поради което оспорения РА в частта за м. 12.2006 г. - ДДС
в размер на 3296,52 лв., за м.01.2007 г. - ДДС в размер на 4166,67 лв., за
м.02.2007 г. -ДДС в размер на 833,32 лв., за м. 03. 2007 г. -ДДС в размер на
833,33 лв. и за м. 05. 2007 г. - ДДС в размер на 500 лв. / в общ размер от
9629,84лева/, като незаконосъобразен, следва да се отмени.
Съдът констатира, че и при повторното
разглеждане на делото от страна на жалбоподателя са представят множество
писмени доказателства, непредставени при ревизията (л. 33 – 145; л. 173 - 334),
поради което на жалбоподателят и в настоящото производство по чл. 176 АПК не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.
176 от АПК Пловдивският административен съд,
І отделение, V – ти състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на НТТ - 3” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, с управители Б.Т.М. и Н.Т.Т. ревизионен акт № *********/ 28.05.2012 г. ,
потвърден с решение № 988 от 08.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция “ОУИ“
гр. Пловдив, в частта за начислен дължим ДДС за м. 12.2006 г. - ДДС в размер на
3296,52 лв., за м.01.2007 г. - ДДС в размер на 4166,67 лв., за м.02.2007 г. -
ДДС в размер на 833,32 лв., за м. 03. 2007 г. - ДДС в размер на 833,33 лв. и за
м. 05. 2007 г. - ДДС в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: