№ 1279
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501208 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп № 33, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 613/10.03.2022 год., постановено по гр.
дело № 5051/2021 год. по описа на РС-Варна, с което дружеството-въззивник е осъдено да
заплати на И. М. Я. и П. Д. Я., двамата от гр. Варна, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: сумата от 7 186 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
вследствие увреждане на собствения на ищците недвижим имот с идентификатор
10135.2039.174 в гр. Варна, местност „Таушан Тепе“, осъществено на 11.01.2021 г.; сумата
от 2088 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие
увреждане на собствения на ищците недвижим имот с идентификатор 10135.2039.175 в гр.
Варна, местност „Таушан Тепе“, осъществено на 11.01.2021г., както и сумата от 726 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие увреждане
собствения на ищците недвижим имот с идентификатор 10135.2039.176 в гр. Варна,
местност „Таушан Тепе“, осъществено на 11.01.2021г., в следствие авария на
канализационна шахта.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
1
Оспорен е изводът на съда, че причинените на ищците вреди са вследствие на неизпълнение
от страна на дружеството-въззивник на нормативно вменените му задължения по чл. 126, ал.
1 от Закона за водите – не е обезпечил техническата и експлоатационна изправност на
процесната шахта. Въззивникът счита, че не носи отговорност за последиците от
възникналата авария, тъй като аварията по същността си е внезапно, непредвидимо и
неочаквано събитие с обективен и случаен характер, което в случая се дължи на
техническата невъзможност на конкретния водопровод да поеме, освен битовите отпадни
води, и водите от обилните дъждовни валежи, а битовата канализационна мрежа е
проектирана и изградена именно с цел да отвежда постъпилата от различни източници вода
и служи за приемане и отвеждане на отпадъчните води на потребителите на В и К услуги.
Счита, че в случая вредите за ищците са настъпили в резултат на непреодолима сила, поради
което и дружеството-въззивник не носи отговорност за репарирането им.
Твърди се също, че по делото не е доказано при условията на пълно доказване от
ищците, че ответното дружество, настоящ въззивник, е извършило неправомерно деяние, в
резултат на което са причинени и твърдените от двамата ищци материални вреди – липсват
доказателства за неизпълнение от страна на ответното дружество на дейностите по
поддържане на В и К системите, като дори няма и наведени твърдения за подобни факти.
Липсват и доказателства ищците да са претърпели вреди – не са ангажирани доказателства
за заплащане от страна на ищците на претендираните суми за СМР за възстановяването на
щетите в имотите им.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещните страни отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.
В съдебно заседание въъззиваемите-ищци, чрез процесуален представител, а И. М. Я.
и лично, оспорват въззивната жалба, считат обжалваното решение за правилно и настояват
да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с молби от 23.04.2021 год. и от 20.10.2021 год. ищците
са навели следните твърдения:
Собственици са на индивидуални имоти с идентификатори 10135.2039.174;
10135.2039.175 и 10135.2039.176 по КК на гр. Варна, които съставляват едно дворно място,
находящо се в гр. Варна, район Приморски, местност „Таушан Тепе“. На 10.01.2021г. е
възникнала авария в канализационна шахта в имота, който е разположен над имотите на
двамата ищци, успоредно на ул. 30-та; в резултат на аварията започнало стичане на фекални
води, които са залели имотите на ищците, като са ги увредили. В деня на аварията е валял
проливен дъжд, а шахтата, която е аварирала не е била достатъчно добре покрита, съответно
2
не е била и почистена. В резултат на обилните валежи и невъзможността на дъждовната
вода да бъде поета е причинено силно налягане, което е изтласкало фекални води от
шахтата, които са залели и увредили имотите на ищците. Твърди, че задължение на
ответника – „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп № 33, е да стопанисва, поддържа и експлоатира
канализационните съоръжения, поради което и отговорността за вреди вследствие
неизправността им се носи от него. Стойността на разходите за труд и материали за
поправяне на увредения имот с идентификатор 10135.2039.174 на КК на гр. Варна е в общ
размер на сумата от 7186 лева и включват възстановяване на увредена 150 кв. м. площ,
която е използвана за паркиране на автомобили, както и на пътека с размери 104 метра на 4
метра, които площи са покрити с чакъл. Поради заливане на придошлите води на посочените
площи ищците са извършили разходи по отстраняване на повредите за използване на
механизирана техника за почистване на терена, в това число транспорт на багер, валяк,
услуга с багер по почистване на терена и инертни материали, подравняване на терен с
верижен багер, услуга със самосвал за извозване на земни маси, доставка на инертни
материали, разсипване на фракция и трамбоване на фракция на терена, като стойността за
извършване на описаните дейности възлиза на 6036 лева. В същия имот се намира и
увредена септична яма, за почистването на която разходите са в размер на общо 150 лева.
Сумата от 1000 лева за този имот е заплатена за почистване на кладенец с вибрационна
помпа.
В имот с идентификатор 10135.2039.175 по КК на гр. Варна са насени увреждания,
разходите за отстраняването на които са на обща стойност от 2088 лева, включващи
почистване на засегната площ с размери 36 метра на 4 метра – пътека, изпълнена от чакъл,
за която дейност е използван транспорт на багер, валяк, извозване на земни маси, доставка
на инертни материали, разстилане и трамбовате на фракция.
В имот с идентификатор 10135.2039.176 е увредена и пътека с размери 2 метра на 4
метра, като дейността по възстановяването и включва използван транспорт на багер, валяк,
́
извозване на земни маси, доставка на инертни материали, разстилане и трамбовате на
фракция – общо на стойност 116 лева, както и почистване на декоративно езеро с
вибрационна помпа на стойност от 610 лева, или всички стойността на разходите за труд и
материали за поправяне на вредите по този имот възлизат на 726 лева.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: за осъждането на
ответника да заплати на ищците следните суми: сумата от 7 186 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени вследствие увреждане на собствения на ищците
недвижим имот с идентификатор 10135.2039.174 в гр. Варна, местност „Таушан Тепе“,
осъществено на 11.01.2021 г.; сумата от 2088 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени вследствие увреждане на собствения на ищците недвижим
имот с идентификатор 10135.2039.175 в гр. Варна, местност „Таушан Тепе“, осъществено на
11.01.2021г., както и сумата от 726 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени вследствие увреждане собствения на ищците недвижим имот с идентификатор
3
10135.2039.176 в гр. Варна, местност „Таушан Тепе“, осъществено на 11.01.2021г., в
следствие авария на канализационна шахта.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. Прилеп № 33, оспорва исковете. Твърди, че не е пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове, тъй като е експлоатационно дружество. Собствеността на
канализационната мрежа е на Община Варна, съгласно § 7, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, а
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД отговоря за нейната поддръжка.
Собствеността на водопроводните отклонения и водоснабдителните мрежи в
урбанизираните територии е публична общинска собственост съгласно чл. 19, ал.1, т.4, б.“а“
от Закона за водите, а според чл. 25, ал. 3 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ, операторите на
канализационни системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и
уличната мрежа. При тези съображения и доколкото твърди, че канализационната мрежа,
част от която е и авариралата канализационна шахта са собственост на Община Варна, то
последната е надлежно пасивно – материално легитимирана да отговаря по предявените
искове. Твърди също, че в случая твърдяните от ищците да са им нанесени вреди са в
резултат на непреодолима сила, поради което и ответникът не отговаря за репарирането им.
Оспорва исковете и по размер, като твърди, че стойността на осъществените дейности за
възстановяне на повредите по имотите е завишена. Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, а ищцата И. Я. и лично,
поддържат исковете си и настояват да бъдат уважени. Претендират присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, със седалище гр. Варна, оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От договори за покупко – продажба, скл. с НА № 91/2013г. и НА № 55/2001г., е
видно, че И. М. Я. е придобила собствеността върху имоти № 039023, № 039025 и №039034,
находящи се в местност „Таушан тепе“, землище кв. Виница, гр. Варна. Не е спорно по
делото, че към момента на придобиването на горните имоти ищците са били в брак.
Със заповед № 189/28.09.2016г. на Кмета на Община Варна е осъществено
урегулиране на имот № 039023, като на същия е определен идентификатор 10135.2039.174
по КК на гр. Варна. Със заповед № 188/28.09.2016г. е осъществено урегулиране на имот №
039025, като за имота е отреден идентификатор 10135.2039.175, а със Заповед
№187/28.09.2016г. е урегулиран имот № 039034, като същия се индивидуализира с
идентификатор 10135.2039.176 по КК на гр. Варна.
С разрешение за строеж № 15/17.01.2020г. на Главния архитект на район „Приморски“
при община Варна, на И. М. Я. е разрешено да извърши строителство на едноетажна
4
жилищна сграда в имот с идентификатор 10135.2039.174 по КК на гр. Варна.
С констативен протокол от 01.07.2020г. по чл. 181, ал.2 ЗУТ е констатирано, че
строителството на сградата в имота с идентификатор 10135.2039.174 по КК на гр. Варна е на
етап груб строеж, с изпълнена носеща и покривна конструкция по смисъла на § 5, т. 46 от
ДР на ЗУТ.
От констативен протокол № 49-001/11.01.2021г., съставен от служители на Община
Варна, Дирекция „Обществен ред и контрол“, се установява, че на 11.01.2021г. е осъществен
оглед в имот с идентификатор № 10135.2039.174 в местност „Таушан тепе“, като при
проверката е констатирано, че имотът е наводнен с фекални води, които са изтекли от шахта,
която е разположена на ул.“30-та“ над имота. Към момента на проверката се усеща
неприятна миризма на фекалии.
От констативен протокол № 4/13.01.2021г., съставен от служители на Община Варна,
Дирекция „Обществен ред и контрол“, е видно, че на 13.01.2021 год. служители на общаната
са извършили оглед в имот с идентификатор № 10135.2039.174 в местност „Таушан тепе“,
като е констатирано, че в следствие от аварирала канализационна шахта за фекални води,
разположена над имота на жалбоподателката [И. М. Я.] в имот с идентификатор
10135.2039.167 – УПИ ХV-21 по плана на местнот „Таушан тепе“, дворът на имот с
идентификатор № 10135.2039.174 е покрит с тиня. Паркингът, който се намира в имота с
площ от около 150 кв. м. и пътеката преминаваща около него с дължина от около 140 метра
и 4 метра ширина е видимо нарушена. Чакълът, който покрива пътеката е изровен и
завлачен поради голямата сила на водата, която се е стекла от ската по време на аварията.
Септичната яма е затлачена и препълнена с кални наноси, подобни с тези в имота и около
него. Кладенецът също е пълен със свлякла се земна маса и фекални води. Костатирано е, че
в имота има декоративно езерце, с приблизителна площ около 35 кв. м., което също е пълно
с фекални води.
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че повредите в поземлените имоти с идентификатори 10135.2039.174;
10135.2039.175 и 10135.2039.176 по КК на гр. Варна са причинени от авария на
канализационна шахта, разположена над описаните три имота.
Съгласно оферта, изготвена от „Иво транс 2009“ ЕООД отправена до ищцата И. Я.,
относно извършване на дейности, включващи
очистване на фекални води, септична яма, почистване на септична яма, транспорт и
доставка на инертни материали, извършване на услуги с моторизирана техника, стойността
на горните услуги, предложени от оферента е 9 859 лева без вкл. ДДС, съответно 11830, 80
лева с вкл. ДДС.
Съгласно работна карта № 091382/10.01.2021г. на „Водоснабдяване и Канализация -
Варна“ ООД, по сигнал от 10.01.2021г. в 23, 04 часа от служителин на дружеството са
предприети дейности по отпушване на канализация в ж. к. Виница, гр. Варна, които са
започнали на 10.01.2021г. и са продължили до 12.01.2021г. В работна карта №
5
091409/11.01.2021г. на „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, е посочено, че за
периода 11.01.2021г. до 14.01.2021г. са извършвани ремонтни дейности в ж. к. Виница, гр.
Варна, като дейностите, които са извършени са отпушване на канализация, доставка на
материали и др.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза от 24.11.2021 год., изслушано
в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от въззивния съд като обективно
и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява
следното: При извършения оглед на имотите във връзка с изготвяне на експертизата, вещото
лице е констатирало че към момента на огледа вредите по имотите са отстранени.
Установява се още, че за почистването на имот с идентификатор 10135.2039.174 са
осъществени дейности, изазяващи се във възстановяване на настилка от трошен камък на
паркинга пред жилищната сграда с размер 13, 40 на 9, 37 метра с площ от около 130 кв. м.
Възстановен е вътрешния път с трошенокаменна настилка с размери 44 метра дължина и 4,
20 метра широчина и 56 метра дължина и 2, 5 метра ширина с обща площ от около 325 кв. м.
Осъществено е почистване и обеззаразяване на облицован със стоманобетонни пръстени
кладенец с диаметър от 90 см. с дълбочина от 16 метра. Почистена е шахтата на
хидрофорната система, както и септична яма с диаметър от 1, 2 метра и дълбочина 3 метра.
Общата стойност на разходите за труд и материали за отстраняване на вредите по имота с
идентификатор 10135.2039.174 по КК на гр. Варна е в размер на 11200 лева без ДДС,
съответно – 13440 лева с вкл. ДДС. Установява се още, че в ПИ с идентификатор
10135.2039.175 са осъществени дейности по възстановяване на вътрешен път от
трошенокаменна насилка с размери 18 метра дължина и 2, 5 метра ширина с площ от около
45 кв. м. Общата стойност на разходите за труд и материали за отстраняване на вредите по
имота с идентификатор 10135.2039.175 по КК на гр. Варна е в размер на 5560 лева без ДДС,
съответно – 6720 лева с вкл. ДДС.
В имот № 10135.2039.176 са осъществени дейности по възстановяване на вътрешен
път от трошено каменна настилка с размери 10 метра дължина на 2, 5 метра ширина, с площ
от около 25 кв. м. Почистено е декоративно езеро с площ от 35 кв. м. Общата стойност на
разходите за труд и материали за отстраняване на вредите по имота с идентификатор
10135.2039.176 по КК на гр. Варна е в размер на 1300 лева без ДДС, съответно – 1560 лева с
вкл. ДДС.
В съдебно заседание вещото лице инж. Т. О. пояснява, че при пристъргване в имота и
отнемане на залетия терен, отстраненият при тази операция чакъл става неизползваем и е
необходимо да бъде депониран, а на негово място да бъде доставен и положен нов такъв.
Налице е сключен, на основание чл. 198п от Закона за водите Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и каналицазионни услуги от 09.03.2019г., между
„Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от Водоснабдяване и
канализация –Варна“ и „“Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, в който са уредени
предмета на договора, както и правата и задълженията на страните по него. Съгл. чл. 2, т.
6
2.1, б. „ii“ и и чл. 4, т. 4.2, б. „а“ от договора, ответникът „“Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД е поел задължение да стопанисва, експлоатира и поддържа публичните активи
на обособената територия, обслужвана от ответника.
От справка от 21.12.2021 год. от Националния институт по метрология и хидрология –
Филиал Варна за количеството валежи за периода 01.01. – 10.01.2021 год. за района на ж. к.
Виница, гр. Варна е видно, че на 05.01.2021г. е валял умерен по интензитет дъжд със сума
на валежите 2,8 л./м2. На 07.01.2021г. е валял слаб дъжд, на 08.01.2021 първоначално слаб
дъжд, а след това силен дъжд с общо количество 2, 9 л./м2. На 09.01.2021г. силен дъжд до
7,30 часа, а след това до 12,30 часа слаб дъжд със сума на валежите за този ден от 9,5 л.м2.
На 10.01.2021г. е валял умерен по интензитет дъжд, последствие преминал в силен с
количество на валежите за деня в размер на 12,5 л/м2, а на 11.01.2021г. е валял силен по
интензитет дъжд с количество на валежите в размер на 29 л/м2. За станция „Слънчев ден“
намираща се в района на ж.к. Виница за периода 01.01.2021г. – 10.01.2021г. са измерени
общо 56,7 л/м2; за гр. Варна – 46,11 л/м2, при норма на валежа от 35 л/м2.
От показанията на свидетеля Т.И.Й., без родство и дела със страните, ангажиран от
ищците, се установява следното: Свидетелят е посетил имота на ищците след инцидента и
заварил „…нещо ужасно“ – имотът бил залят от фекални води – чакълираният път в имота,
декоративното езеро, както и всичко друго което се намирало там. Свидетелят организирал
верижен багер, с който започнала дейност по пристъргване на терена, събиране на
отпадъците, разтоварване и извозване на масите. Общото количество събран отпадък било
около 5-6 камиона, които са били депонирани в депото за отпадъци в село Въглен. След тази
операция е осъществена доставка на земна маса с оглед възстановяване на терена, подравне
с булдозер, след което е възстановена фракцията на пътя. Осъществено е валиране с валяк,
като за доставката на каменна фракция за възстановяване на терена са били необходими 4-5
курса с камиони на свидетеля; кладенецт и декоративното езеро също са били почистени.
От показанията на свидетеля Н.К.Г., без родство и дела със страните, ангажиран от
ищците, се установява следното: Свидетелят е собственик на имот, съседен на имота на
ищците в местност „Таушан тепе“. За да стигне до своя имот свидетелят използвал път,
който е бил изпълнен с чакъл и се е намирал в имота на ищците. Пътят бил с ширина 2-3
метра и дължина от около 50-60 метра. В имота има и постройка, около която също е бил
положен чакъл. В деня на инцидента е видял, че пътят е залят с мръсни води, кал, тиня, като
тези фракции са идвали от шахта на мръсен канал. Заявява, че при всеки дъжд без значение
интензивен или не от шахтата е изтичала вода. Проблема с тази шахта бил от около 15
години. В деня на инцидента свидетелят е видял, че през същата тази шахта е изтичала
мръсна фекална вода. Пътят в имота на ищците целият е бил залят с фекални води, а също и
кладенеца и декоративното езеро. Ищците отстранили вредите по имота, – изринали всичко,
настлали отново с чакъл и го валирали.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.Й. и Н.Г., тъй като същите са
безпротиворечиви и последователни, изнесените от свидетелите факти са в резултат на
техни преки впечатления, показанията им се подкрепят и от писмените доказателства –
7
обсъдените по – горе констативни протоколи от 11.01.2021 год. и 13.01.2021 год., съставени
от служители на Община Варна, Дирекция „Обществен ред и контрол“, като наред с това по
делото няма нито едно доказателство, което да опровергава показанията им или да ги
поставя под съмнение.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при
условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от лице, изпълняващо
възложена му работа; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на
причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността на
възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, поради което и
вината не е елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 49 ЗЗД. В
тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта.
В случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители на
ответното дружество, на които е възложена отговорността за техническата изправност и
поддръжка на канализационната система в населеното място.
Установено е по делото, че ищците са собственици на процесните три имота,
находящи се в местност „Таушан тепе“, ж.к. Виница на гр. Варна, които фактически се
ползват като едно общо дворно място, в което е изградена жилищна сграда, която към
момента на инцидента е изградена до етап „груб строеж“; изградени са паркинг и път от
каменна фракция; пътека за преминаване от чакъл, декоративно езеро, хидрофорна система,
септична яма, кладенец. Установено е също, че повредите в процесните три имота са
причинени от авария на канализационна шахта, разположена над описаните три имота,
която е елемент от канализационната система.
Възражението на ответника, че не е материално правно легитимиран да отговаря по
иска, а отговорността за вредите следва да бъде понесена от собственика на канализацията –
Община Варна по реда на чл. 50 от ЗЗД, тъй като дружеството не е собственик на
водопроводната и канализационна система, а единственото му задължение е да го
експлоатира, настоящият състав намира за неоснователни, като съображенията за това са
следните:
Нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл. 198п от Закона за водите,
обуславя извод, че монополистът – ВиК оператор е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск за вреди, причинени от ВиК съоръжение/съоръжения в
обслужваната от него обособена територия, след като те са под негов изключителен надзор.
Ответникът е търговско дружество В и К оператор с действие в обособена територия,
в обхвата на която е включена територията на район „Приморски“, община Варна, където се
8
намират имотите на двамата ищци. В изпълнение на решение от дата 30.03.2015 г. на
Общото събрание на Асоциацията по Водоснабдяване и Канализация на обособената
територия, обслужвана от"Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна, на 09.03.2016 год.
е бил сключен, на основание чл. 198п ал. 1 от Закона за водите Договор за стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги между посочените по-горе страни: АВиК и
ответното дружество. Договорът цели постигане на европейски стандарти в предоставянето
́
на водоснабдителни и канализационни услуги на населението, подобряване качеството и
ефективността им, подновяване, разширение и подобрение на водоснабдителна и
канализационна система и прилежащите съоръжения. По смисъла на договора,
стопанисвани активи са движимите и недвижимите вещи (сред последните водоснабдителни
и канализационни съоръжения), публична или частна собственост, от съществено значение
за предоставянето на услугите и които са предоставени на оператора за стопанисване,
поддържане и експлоатация (извън частните активи, собствени на оператора), а
експлоатация на активите означава държането и използването им за целите на предоставяне
на услугите от оператора или за каквато и да е друга стопанска цел. С разпоредбите на
договора- чл. 2. 1., чл. 3. 1., чл. 4. 1, чл. 4. 2, Асоциацията е възложила на оператора-
ответник да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи се в
обособената територия, като от името на асоциацията и всеки един от членовете й (един от
които е Община Варна) упражнява всичките им права, като собственици на активите.
Правото на оператора на стопанисване, поддържане и експлоатиране на всички
съществуващи и бъдещи/създадени или придобити по друг начин от асоциацията и нейните
членове) публични активи е определено като изключително, както и му е предоставен
безпрепятствен достъп до всички земи, съоръжения и инфраструктура в обособената
територия, държавна или общинска собственост.
Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но
същевременно законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване,
поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и за предоставяне на
В и К услуги на потребителите срещу заплащане – чл. 198о от Закона за водите. Тези
дейности могат да бъдат извършвани само от точно определени правни субекти – В и К
оператори в съответствие със Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги. Операторът, който разполага с монополно положение за
обособената територия, по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите е длъжен да
извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и
съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената
територия. Съобразно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите лицата, които
осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения,
са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват
непрекъснато нормалната им експлоатация. Възлагането на дейностите по чл. 198о ал. 1 от
Закона за водите се извършва с договора чл. 198п ал. 1, в който договор съгласно ал. 5, т. 1 и
9
т. 2 на чл. 198п Закона за водите се определят обхватът на дейностите и отговорностите на В
и К оператора по предоставянето на В и К услуги и задълженията на В и К оператора по
експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на В и К системите и съоръженията.
Съгласно чл. 34, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по
водоснабдяване и канализация, Асоциацията възлага на В и К оператор по смисъла на чл.
198о, ал. 5 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К
системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите в
обособената територия; възлагането на дейностите се извършва с договор по чл. 198п, ал. 1
от Закона за водите, който се одобрява от общото събрание и се подписва от председателя на
асоциацията. Договорът по чл. 198п ал. 1 предложение първо от Закона за водите се сключва
от името и за сметка на членовете на асоциацията, които са собственици на съответните В и
К системи и съоръжения. Съобразно чл. 37 от раздел IІ "Стопанисване на В и К системите и
съоръженията" на правилника, Асоциацията предоставя на В и К оператора изключителното
право да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и съоръженията в
обособената територия. Според чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, В и К услугите, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, се извършват от
експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани "В
и К оператори", какъвто безспорно е ответникът по смисъла на чл. 2 от същия закон. В чл. 9,
ал. 2 от същия закон са изброени основните показатели за качеството на В и К услугите,
като сред тях са посочени авариите на водоснабдителната система; авариите на
канализационната система; наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията
- т. 5, 9 и 10.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
поддържано и във въззивната му жалба, че не следва да бъде ангажирана отговорността му,
тъй като не е собственик на канализационната система, респ. на авариралата
канализационна шахта, а единственото му задължение е да я експлоатира. Както се посочи,
задължение на ВиК операторите е освен да експлоатират, така и да изграждат и да
поддържат водоснабдителните и канализационните системи.
От проследената по – горе нормативна уредба и клаузите на договора от 09.03.2016
год., сключен на основание чл. 198п от Закона за водите между „Асоциация по ВиК на
обособената територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация –Варна“ и ответното
дружество “Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, последното е задължено да
поддържа в експлоатационна годност предоставените му за стопанисване, поддържане и
експлоатация публични активи, в това число и канализационната шахта, като елемент от В и
К системата, от аварията на която шахта са причинени вредите по имотите на двамата ищци,
следва, че ответникът е длъжен да обезпечи техническата и експлоатационна изправност на
процесната шахта. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си
вменени му от закона и договора по изпълнението на тази работа. Техническата и
10
експлоатационна изправност на канализационната шахта включва в своя предмет
осъществяване на дейност по нейното почистване и поддържане в състояние, в което
същата може да осъществява своето основно предназначение, за което е изградена.
Възможно е изпълнителят да бъде освободен от отговорност само ако докаже, че е изпълнил
това си задължение, което включва поддръжка и почистване на тази шахта, но въпреки
активно осъществените от него действия са настъпили вреди по обективни, независещи от
него причини.
По делото не са ангажирани доказателства, че в периода преди настъпване на
инцидента, ответникът е осъществявал дейност по почистване на авариралата
канализационна шахта. Действия в тази насока са предприети едва след настъпване на
инцидента, при който се увредени имотите на ищците. От представените работни карти на
аварийната група на ответника е установено, че той е започнал работа по процесната
канализационна шахта, изразяващи се в нейното отпушване след подаден сигнал за
навлизане на фекални води в имотите на ищците. Данни по делото, че тези действия са
осъществявани по отношение на процесната аварирала шахта в период преди настъпване на
инцидента, липсват. Поради изложеното противоправното поведение на ответника, като
един от обективните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, се изразява в
бездействие, тъй като същият не е осъществил действия по предварително отпушване на
процесната канализационна шахта, при което е допуснал нарушение на задълженията си,
вменени му от закона и договора за поддръжка и експлоатация, с който му е възложена тази
дейност.
Доводите за освобождаване от отговорност на ответника за репариране на
причинените на ищците вреди поради това, че вредите са в резултат на непреодолима сила –
обилното количество на валежите в деня на инцидента, съдът намира за неоснователни.
Непреодолимата сила, като основание за освобождаване от отгворност, е легално
дефинирано в чл. 306, ал. 2 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба непреодолима сила е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Непреодолимата сила
е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или
последиците от които не могат да бъдат предотвратени чрез общоприложимите към момента
средства и възможности на науката и техниката.
В случая обилното количество паднали валежи в деня на инцидента, не е
непреодолима сила в изяаснения по – горе смисъл. Природните процеси по проучване на
очаквани валежи на територията на страната е дейност, която ежедневно бива наблюдавана
от надлежния за това орган, а в случая това е Националния институт по метеорология и
хидрология. Информацията от тези наблюдения и изготвяните въз основа на тях прогнози са
публично достъпни, при което и не може да се приеме, че количеството валежи, паднали в
деня на настъпване на инцидента е непредвидимо събитие, което е нямало как да бъде
предвидено от ответника. Освен това е установено по делото, че дъжд е валял на
територията в местността където се намират имотите на ищците не само в деня на
инцидента, а валежите са започнали още на 05.01.2021г. (шест дни по – рано) с прекъсване
11
на 06.01.2021г. и 07.01.2021г., като постепенно същите са увеличили интензивността си от
08.01.2021г. до деня на инцидента - 11.01.2021г., към който момент са били най интензивни.
Ответникът е имал достатъчно време отчитайки количеството валежи, съобразявайки се с
прогнозите за евентуалните количества валежи, да изпълни вменените му от закона и
договора задължения, като почисти процесната шахта преди да настъпят вредите. Наред с
това е установено, че процесната канализационна шахта е аварирала нееднократно
вследствие на паднали валежи, било то с ниска или висока интензивност, както и че тази
шахта е създавала проблеми от около 15 години.
По изложените съображения възражението на ответника, поддържано и във
въззивната му жалба, за наличието на непреодолима сила, която се изразява в обилното
количество на валежите в деня на инцидента, което обстоятелство го освобождава от
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, настоящият състав намира за
неоснователно.
По делото не са спорни вредите, нито причинната връзка между вредите и авариралата
шахта, при което и съдът въз основа на изложеното по – горе приема, че са налице
обективните елементи от фактическия състав на иска по чл. 49 ЗЗД – вреди, противоправно
поведение от страна на ответника (изразяващо се в бездействие) и причинна връзка между
противоправното му поведение и причинените вреди.
Относно размера на обезщетението за причинени на ищците И. и П. Я.и имуществени
вреди, съдът приема следното:
Установено е по делото, че общата стойност на разходите за труд и материали за
отстраняване на вредите по имота с идентификатор 10135.2039.174 по КК на гр. Варна е в
размер на 11200 лева без ДДС, съответно – 13440 лева с вкл. ДДС; в имот с идентификатор
10135.2039.175 по КК на гр. Варна е в размер на 5560 лева без ДДС, съответно – 6720 лева с
вкл. ДДС, а в имот с идентификатор 10135.2039.176 - 1300 лева без ДДС, съответно – 1560
лева с вкл. ДДС.
При това положение искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Доводите във въззивната жалба, че обезщетението за имуществени вреди е завишено,
са неоснователни. Обезщетението е определено съобразно заключението на вещото лице,
което не е било оспорено, а от ответника не са ангажирани никакви доказателства, които да
обосноват извод за по-нисък размер на обезщетението за имуществени вреди.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на въззиваемите – ищци следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 613/10.03.2022 год., постановено по гр. дело №
5051/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп № 33, да заплати на И. М. Я. ЕГН
********** и П. Д. Я. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13