О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 02.12.2020
година гр. Хасково
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ……………………....втори
декември……….. две хиляди и двадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО
ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова……………………………………..
Въззивно частно гражданско дело № …….. 927………. по описа за 2020
година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от А.М.В. ***, подадена чрез
упълномощен адвокат Петинка Капасъзова
от АК-Хасково. Обжалва се Определение № 260075/09.10.2020 година, постановено
по гр.д. № 1251/2019 година по описа на РС-Свиленград за прекратяване
производството по делото. Подадена е частна жалба и от ищцата лично.
Частният
жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното определение, с
което производството по делото е прекратено. Счита, че общият исков ред по чл.
109 от ЗС не може да бъде дерогиран от правната
защита по ЗУЕС, както и че тя като ищец има правото да определи вида и обема на
правните средства, по реда на които да защити субективните си граждански права.
Освен това, твърдейки за отказа да
ѝ бъде осигурен достъп до общите части на етажната собственост – покрива,
тя се позовавала не само на решението на общото събрание на етажните
собственици, но и на последващите действия на
управителката на ЕС. Поради това районният съд следвало да реши спора по
същество, а не да прекратява производството по делото. На следващо място жалбоподателката атакува определението и в частта за
разноските. Счита, че присъдената обща сума на разноските е завишена и не съответства
на извършената от адвоката на ответниците работа. Тя била еднотипна за всички ответници и поради това присъденият хонорар бил прекомерен.
Моли за намаляване на адвокатските хонорари до минималния размер.
В срока по
чл. 276 от ГПК ответниците по частната жалба И.А.Н., П.А.Г., А.Г.С., П.Х.Г., П.Ж.П., Г.Б.Т., Г.В.Г., С.Д.И., К.А.Ч., П.В.Н.
и Г.Д.В. подават писмени отговори, чрез упълномощен от всеки от тях адвокат
Гергана Русева Георгиева от АК – Хасково. Оспорват жалбата като неоснователна.
Изразяват становище за правилност на атакуваното определение. Акцентуват върху
обстоятелството, че самата ищца твърди, че пречките да ползва подпокривното пространство са създадени от всички ответници като собственици в ЕС, както и че тези техни
действия са базирани на взето решение на общо събрание на етажната собственост.
По този начин, защитата на ищцата следвало да бъде срещу решението на ОСС на
ЕС, а не с иск по чл. 109 ЗС. От друга
страна, липсвала противоправност на поведението на
ответниците като предпоставка за защита с иск по чл. 109 ЗС. И това също сочило на необходимост от защита
със специалния иск по ЗУЕС, който бил предвиден именно за случаите, когато
етажните собствениците действали не противоправно, а
въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост. На следващо
място се оспорва искането за намаляване на присъдените адвокатски
възнаграждения. Защитата на ответниците настоява, че всеки от тях е отделно
лице със самостоятелни интереси, поради което всеки е сключил отделен договор и
е заплатил възнаграждение, което било определено в минимален размер. С тези и
останалите доводи, изложени в отговорите, ответниците молят за оставяне на
частната жалба без уважение и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Ответниците
по частната жалба Г.В.Д. и Г.А. ***, уведомени за жалбата, не вземат становище.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството по гр.д. № 1251/2019 година по описа на РС-Свиленград е образувано по искова
молба на А.М.В. ***, с която са предявени в условията на субективно съединяване
негаторни искове с правно основание чл. 109 от ЗС,
срещу тринадесет лица: И.А.Н., П.А.Г., А.Г.С., П.Х.Г., П.Ж.П., Г.Б.Т., Г.В.Г., С.Д.И., К.А.Ч., П.В.Н.,
Г.Д.В., Г.В.Д. и Г.А.К.. С исковата си молба ищцата е заявила, че страните по
делото са собственици на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, наричани по-нататък
"собственици", в блок № 10, кв. ***
(пететажен блок с един вход). Дълги години между нея и и ответниците имало
спорове относно достъпа до покрива на жилищната сграда, като в различни периоди
тя то имала достъп до покрива, то ѝ се отнемал такъв. В края на януари 2019
година управителят на етажната собственост сменила катинара на вратата,
преграждаща достъпа до покрива. Ищцата поканила управителката да ѝ
предостави неограничен достъп до покрива на блока, както и ключа, но тя
отказала. А на 10.04.2019 година било проведено
общо събрание на собствениците в етажната собственост. На това събрание,
с болшинство гласовете било взето решение – ключът от покрива да се съхранява
при управителката и тя да контролира качването на покрива, което да става само
в неотложни случаи. На 03.07.2019 година ищцата поискала достъп до покрива за
извършване на ремонт, но управителката ѝ отказала. Същото се повторило и
на 05.07.2019 година. На 02.08.2019 година управителката свикала ново събрание
на ЕС, на него ищцата настояла да ѝ бъде предоставен достъп до покрива и
ключ, но присъствалите на събранието отказали да го сторят. Впоследствие ищцата
установила, че част от собствениците отключват вратата и имат достъп до покрива
в отсъствие на управителката, т.е. решението на общото събрание на ЕС не се
изпълнявало.
С тези и
останалите доводи ищцата е поискала всеки един от ответниците, на основание чл.
109 от ЗС да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, изразяващи
се в недаване на ищцата на ключ за преградната врата към покрива, възпрепятстване
свободния ѝ достъп до покрива, както и да не извършват подобни действия
за в бъдеще. С уточняваща молба ищцата е
пояснила, че третира действията на всеки един от ответниците, отказал да
ѝ предостави ключа, като преграждане на достъпа ѝ до покрива като
обща част на сградата. С допълнително становище, представено в с.з. на
30.06.2020 година, ищцата отново е уточнила, че след 26.02.2019 тя нямала
свободен достъп до покрива. При всяко поискване на ключа от управителката на
ЕС, последната ѝ отказвала с аргумент, че волята на всички собственици в
ЕС е тя да не бъде допускана повече на покрива. На 02.08.2019 година, на
проведено общо събрание на етажната собственост, явилите се собственици
потвърдили това свое решение лично пред ищцата.
Ответниците са оспорили предявените искове като
неоснователни.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни и
писмени доказателства, от които се потвърждава провеждането на общи събрания насобственици в етажна собственост на блок 10 в кв. *** на
10.04.2019 година и на 02.08.2019 година, както и взетото от етажните
собственици решение – на ищцата да не бъде предоставен ключ за врата,
преграждаща излаз на покрив и като цяло тя да не бъде допускана на покрива.
При така
установената фактическа обстановка ХОС стига до следните изводи:
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена срещу обжалваем
съдебен акт и от лице – носител на
правото на жалба.
Разгледана по
същество, частната жалба се явява неоснователна. С атакуваното определение РС-Свиленград
е приел, че предявените искове са недопустими, тъй като при така изнесените в
исковата и уточняващите молби факти и направените искания, за ищцата съществува
друг ред за защита – със специален иск по чл.
40 от ЗУЕС, което лишава ищцата от правен интерес от провеждане на иск
по чл. 109 от ЗС.
ХОС в настоящия си състав споделя този
извод. Производството по делото е образувано по осъдителен иск с правна
квалификация чл. 109 ЗС.
С иска си ищцата, в качеството си на собственик на жилищен обект в процесната сграда, е поискала осъждане на ответниците –
останалите собственици в сградата, да преустановят неоснователните си действия,
с които я лишават от възможността да ползва покрива. Това е водещото ѝ
искане, като претенцията да ѝ бъде предоставен ключ е съпътстващо и няма
самостоятелно правно значение. Както вече бе посочено по-горе, ищцата
нееднократно е заявила, а това е установено и от събраните по делото
доказателства, отказът на управителката на ЕС да предостави ключ на ищцата не е
произволен, а е в изпълнение на решение на общото събрание на етажните
собственици. И по-скоро на две решения: първото от 10.04.2019 година, когато
етажните собственици са решили еднопосочно - единственият ключ за врата,
преграждаща достъпа до покрива да се държи от управителката на ЕС и да се
предоставя от нея на етажните собственици само в неотложни случаи и само под
неин контрол. И второто решение на общо събрание на собственици (ОСС) на ЕС от
02.08.2019 година – когато вече всеки от етажните собственици лично пред ищцата
е изразил нежеланието си да ѝ бъде даван достъп до покрива като цяло. В
частната си жалба ищцата претендира, че не атакува само решението на общото
събрание на ЕС от 10.04.2019 година, но и последващите
откази на управителка да ѝ предостави ключа. Но разгледани във взаимна
връзка, всички комуникации на ищцата с управителката на ЕС и с другите собственици
в сградата в режим ЕС са били насочени не само за получаване на ключа, а
най-вече за издействане на пълен и неограничен достъп
до покрива, което е било предотвратено още с решението на първото ОСС – от
10.04.2019 година. Т.е. спорът гравитира не около произволните и еднолични
действия на собствениците в етажна собственост и на управителката на ЕС, а се
атакува конкретно тяхно общо и то с решения на ОСС на ЕС противопоставяне
против претенциите на ищцата. Тук съдът не обсъжда дали те (исканията на
ищцата) са били неоснователни или не, както и дали действията на етажните
собственици дали са били правомерни. Обсъждането е с оглед това да се установи
– налице ли е правният интерес на ищцата от търсената защита по чл. 109 ЗС
или тя следва да прибегне до специално създаден от закона конститутивен
иск, целящ отмяна на негативните за нея решения на общото събрание на
собственици в сграда в режим на етажна собственост. Ищцата обосновава правния
си интерес от предявяване на иск по чл. 109 с това, че по решение на останалите
етажни собственици и с действия на управителката на ЕС, предприемани в
изпълнение на решенията на другите собственици, тя бива лишавана от права,
които има по закон. Следователно, за да постигне целения от нея ефект, ищцата
следва да преодолее силата на взетите от ОС на ЕС решения. Защитата срещу
незаконосъобразни решения на общото събрание обаче се реализира по специален
ред, предвиден в чл. 40 ЗУЕС
- чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна,
а не с иск по чл. 109 от ЗС. Следователно, правилно първоинстанционният
съд е преценил, че за ищцата не съществува правен интерес от защита с иск по
чл. 109 от ЗС, който извод е в съответствие с възприетото в практиката на ВКС
разрешение. Действително, ищцата е пропусната да атакува и двете решения на ОС
в преклузивен срок по ЗУЕС. Но това не води до отказ
за съдебна защита и специална такава по ЗУЕС. Тя, като един от собственици в
ЕС, следва да реализира правата си по чл. 12 ал. 5 от ЗУЕС, като може да
постави на обсъждане всеки въпрос, който според нея води до накърняване правото
ѝ на собственост. А в случай на негативен за нея резултат - своевременно
и по установения в закона ред, със специален конститутивен
иск, да иска съдебна защита. Както правилно приема РС, в настоящия случай
предявяването на негаторен иск по чл. 109 ЗС след
пропускане на срока по чл. 40 от ЗУЕС, съставлява опит за недопустимо
„прескачане“ на преклузивния срок и заобикаляне на
специално предвиден закон за защита при спорове, възникнали от решения на
етажните собственици.
Поради
гореизложеното, като е прекратил производството по делото, РС-Свиленград е постановил
правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските. Както вече бе посочено по-горе, предявени са множество субективно
съединени искове, срещу отделни физически лица, които са обикновени другари.
Поради това няма причина процесуалният представител на ответниците да търпи
упрек за това, че е договарял с всеки от ответниците поотделно. А след като с всеки
от 11-те ответника е сключен самостоятелен договор за правна помощ и
съдействие, то е закономерно – всеки от тях да заплати отделно възнаграждение,
макар и всички ответници са представлявани от един и
същи адвокат. А в хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК всеки от ответниците има
правото да иска да му бъдат възстановени от ищеца сторените по прекратеното
дело разноски, каквото право те и реализират в случая. Действително, делото не
се отличава с особена правна и фактическа сложност, а дадените отговори и защита
са еднотипни за всичките 11 ответника, представлявани от адв.
Георгиева. Но това не е основание да бъде отказано за някой от тях приложението
на правилото по чл. 78 ал. 2 от ГПК. Представените по делото договори за правна
помощ съдържат в себе си разписка за заплатеното от съответния ответник на адв. Георгиева възнаграждение и възстановяването му в
случай на прекратяване на делото е в тежест на ищеца. Неоснователно е и
направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения. Те са заплатени реално, в размер на по 600 лева и това е
минимален размер, установен в нормата на чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1/2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това няма основание за
намаляването им по реда на чл. 78 ал. 5
от ГПК. И в тази част атакуваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед извода за
неоснователност на частната жалба, следва да бъде уважено направеното от ответниците И.А.Н., П.А.Г., А.Г.С., П.Х.Г., П.Ж.П., Г.Б.Т., Г.В.Г., С.Д.И., , К.А.Ч., П.В.Н.
и Г.Д.В. искане за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство.
Те са в размер по 250 лева, т.е. минимален и се доказват от представените
договори за правна помощ, сключени между всеки един от ответниците и адв. Георгиева, като тези договори обективират
в себе си разписки за заплатени адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
О п р е д е л и:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 260075/09.10.2020 година, постановено по гр.д. № 1251/2019 година
по описа на РС-Свиленград за прекратяване производството по делото.
ОСЪЖДА А.М.В. с ЕГН ********** да заплати на И.А.Н., П.А.Г., А.Г.С., П.Х.Г.,
П.Ж.П., Г.Б.Т., Г.В.Г., С.Д.И., К.А.Ч.,
П.В.Н. и Г.Д.В. по 250 лева на всеки от тях – разноски за производството по
в.ч. гр.д. № 927/2020 година.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: