Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 315 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на РИОСВ – гр. Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт Е.Г., срещу Решение № 243/15.11.2021г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1475/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 85/27.07.2021г. на директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр. Шумен, с което на
основание чл. 166, т. 3, във вр. с чл.
165, ал. 2 и чл. 155, ал. 2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на „Е.В.с.“
ЕООД, гр. Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две
хиляди лева/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че нарушението, за което а ангажирана отговорността на търговеца, е
установено по категоричен начин. Твърди се също, че дружеството не е изпълнило
в срок даденото му предписание, като неотносимо в случая спрямо
законосъобразността на издаденото наказателно постановление според
жалбоподателя е обстоятелството, че предписанието е било оспорено по съдебен
ред, в резултат на което е било потвърдено с окончателно решение на Върховния
административен съд на Република България и едва след неговото постановяване,
АНО е пристъпил към издаване на обжалваното пред районния съд наказателно
постановление. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесното
съдебно решение и за потвърждаване на отменения правораздавателен акт.
Претендира се и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, „Е.В.с.“
ЕООД, гр. Шумен, депозира писмен отговор чрез адвокат Ц.Д.от Адвокатска колегия
– Велико Търново, в който излага аргументи за законосъобразност на
постановеното съдебно решение. В допълнение към тях навежда и доводи за
незаконосъобразност на НП поради неправилна квалификация на деянието, вменено
на дружеството, с оглед обстоятелството, че са му дадени предписания по реда на
чл. 119, ал. 7 от ЗУО, а контролните органи неправилно са възприели, че е
извършена простъпка по смисъла на чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 155, ал. 2 от
ЗООС. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се
представлява от адвокат Д., която поддържа изложените съображения в отговора и
представя писмена защита.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.12.2020г. била
извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ - Шумен на площадка в гр.
Нови пазар, ул. „Цар Освободител“, УПИ X, XI, XII по регулацията на града,
планоснимачен № 52009.504.197, № 52009.504.198 и № 52009.504.199, на която „Екомакс-Вторични
суровини“ ЕООД извършвало дейност съгласно Решение №РД-967 от 08.12.2020г. на
Министъра на околната среда и водите.
По време на извършената
проверка било установено наличие на отпадък с код 01 05 04-сондажни течности от
промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, който се съхранявал на
открита бетонирана площадка, на която била налична табела, указваща кода и
наименованието му. Отпадъкът бил приет от „Сичилсалдо“ АД в периода 01.09.2020г.
– 10.09.2020г., като към момента на проверката бил наличен на площадката в количество
136.18 тона. Приемането на отпадъка било извършено на основание сключен договор
със „Сичилсалдо“ АД от 19.08.2020г., като същият бил с произход – обекти на
товародателя, находящи се на територията на страната, а именно река Вит и река
Искър. Съгласно издаденото на дружеството-жалбоподател Разрешение №
15-ДО-257-05 от 22.12.2017г. същото имало право да приема на площадката отпадък
с код 01 05 04 - сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от
сондиране, само ако са с произход „Отпадъци, получени в резултат на проучване,
извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т. ч. в
континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България“.
Резултатите от
проверката били подробно обективирани в Констативен протокол
№ДЙ-84/14.12.2020г., с който на дружеството били дадени предписания на основание
чл. 119, ал. 7 от ЗУО във връзка с установеното несъответствие на произхода на
отпадък с код 01 05 04 - сондажни течности от промиване със свежа вода и
отпадъци от сондиране, да се предаде количеството от този отпадък налично на
площадката, на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО с включен в него
съответния код 010504 и конкретен произход, съответстващ на произхода на
отпадъка, както и копия на документите, удостоверяващи предаването да се
предадат в РИОСВ, гр. Шумен, като срокът за изпълнение на предписанието бил до
23.12.2020г.
С писмо изх.
№Р-0062/23.12.2020г. дружеството поискало удължаване на срока за изпълнение на
даденото предписание до 23.01.2021г. Видно от писмо изх. №ДО-445-1/05.01.2021г.,
срокът е бил удължен до 22.01.2021г.
С писмо изх.
№Р-0069/25.01.2021г. дружеството-жалбоподател информирало административнонаказващият
орган, че на 21.01.2021г. бил сключен договор за предаване на отпадък с код 01
05 04 на дружество -товарополучател „Людон Транс“ ЕООД, гр. София.
На 28.01.2021г. била
извършена проверка по изпълнение на посоченото по-горе предписание, при което
било установено, че отпадъкът все още е наличен на площадката. Било установено,
че съгласно записите в представената отчетна книга по Приложение № 2 от Наредба
№ 1 от 04.06.2014г. за реда и образците по които се предоставя информация за
дейности с отпадъци, от датата на предходната проверка 14.12.2020г. до
настоящия момент е нямало извършено приемане и предаване на отпадък с код 01 05
04.
Видно от писмо изх.
№Р-0071/08.02.2021г. дружеството е уведомило, че е изпълнило дадените
предписания, като представило и писмени доказателства – приемопредавателен
протокол от 02.02.2021г., приемо-предавателен протокол от 04.02.2021г.,
приемо-предавателен протокол от 05.02.2021г., Протокол от 05.02.2021г.
Дадените с Констативен
протокол № ДЙ-84/14.12.2020г. предписания били обжалвани, като с Решение № ЗЗ
от 19.02.2021г. на ШАС по АД № 473/2020г. жалбата била отхвърлена. Решението
било обжалвано и потвърдено от ВАС с Решение № 7497/22.06.2021г. по АД №
4288/2021г.
За констатираното
нарушение на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №ДЙ-02/08.02.2021г., като актосъставителят посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.
166, т. 3, във вр. с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.
Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от него,
след като изложил под формата на възражение, че в случай, че имат възражения ще
ги депозират в законоустановения срок. Впоследствие жалбоподателят се възползвал от законното си право и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които
изложил, че счита, че дружеството не е осъществило състава на посоченото
нарушение, тъй като посочената инертна маса не била подчинена на законова
регулация и за нейното съхранение и/или използване не важат специалните
правила, както и че неправилно е била квалифицирана като отпадък с код 01 05
04.
Въз основа на това, АНО
издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че дадените предписания
не са изпълнени в срок. Същевременно, съдебният състав приел, че на посочената
в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно
постановление дата на нарушението – 25.01.2021г. не е бил осъществен състава на
нарушението на чл. 166, т. 3 от ЗООС,
във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС, тъй като дадените на дружеството предписания
били оспорени по съдебен ред, с което изпълнението на предписанието било
спряно, при което срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания бил
възобновен на датата на постановяване на Решение № 7497/22.06.2021г. по АД №
4288/2021г. на ВАС, с което е било потвърдено Решение № ЗЗ от 19.02.2021г. на
ШАС по АД № 473/2020г. Воден от това, съдебният състав формирал извод, че към посочената от актосъставителя и
наказващият орган дата на извършване на деянието – 25.01.2021г. срокът не е бил
изтекъл, съответно дружеството не е осъществило състава на посоченото
нарушение. По тези съображения съставът на Районен съд – Шумен отменил
атакуваното пред него наказателно постановление.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, макар и не по изложените от предходната инстанция
съображения.
Настоящият съдебен
състав не споделя становището на районния съд, чрез което е обоснована отмяната
на правораздавателния акт. Въззивният съд е изложил принципно правилни правни
съображения по отношение на характера на предписанието, представляващо
индивидуален административен акт и на действието на жалбата, с която се
инициира оспорването му по съдебен ред според изискванията на АПК, при което
съдебният състав е заключил, че срокът за изпълнение на дадените предписания,
спрян с депозиране на жалбата от 21.12.2020г., е бил възобновен на датата на
постановяване на Решение № 7497/22.06.2021г. на ВАС, постановено по
административно дело № 4288/2021г. по описа на съда, с което е било оставено в
сила решението на Административен съд – Шумен, отхвърлящо жалбата на
дружеството срещу издадените му предписания. В тази връзка, следва да се
отбележи, че осъществяването на
административнонаказателна отговорност по чл. 166, т. 3 от ЗООС изисква наличие
на неизпълнение на даденото предписание. Фактическият състав включва
установяване на факта на неизпълнение на предписанието. В производството по
установяване на този правнорелевантен факт административнонаказващият орган
проверява доколко е установен фактът на неизпълнение, той не може да подлага на
преценка съответствието на предписанието със закона. От своя страна адресатът на тези задължителни предписания не
може да предявява възражения в производството по
ЗАНН, като се позовава на
допусната незаконосъобразност на
предписанията, а следва да търси защита срещу тях по друг процесуален ред и в
друго производство – това по АПК, в хода на което да се преценят редица
обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните
предпоставки за издаването им. Изходът от подобно оспорване на индивидуалния
административен акт, ако такова е било инициирано, несъмнено обвързва съдебния
състав, осъществяващ контрол по реда на ЗАНН по отношение на
законосъобразността на НП, издадено за неизпълнение на съответното предписание.
В конкретиката на настоящия казус се установява, че даденото предписание е било
оспорено от страна на дружеството по реда на АПК пред Административен съд –
Шумен, а впоследствие и пред състав на Върховния административен съд на
Република България, при което претенцията на дружеството за отмяна на
административния акт като незаконосъобразен е била отклонена. Междувременно, с
АУАН от 08.02.2021г. органите на РИОСВ – Шумен са инициирали
административнонаказателно производство срещу търговеца, съобразявайки, че
липсват доказателства за фактическото изпълнение на дадените предписания в
рамките на указания срок. До пристъпване към издаване на наказателното
постановление обаче се е стигнало на 27.07.2021г., след като вече по
окончателен съдебен ред е възприето, че издаденото предписание съответства на
закона, а с това е отречена и основателността на претенцията на дружеството, че
не дължи изпълнение на указаното му фактическо действие в рамките на
предоставения му срок поради неговата незаконосъобразност. От тази гледна
точка, касационният съдебен състав не може да сподели становището на районния
съд, че срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания бива
възобновен на датата на постановяването на окончателното решение на ВАС.
Подобно тълкуване не намира законова опора и възприемането му повдига редица
въпроси, сред които този за датата, която въззивният съд счита за момент на
извършване на простъпката, съответно за най-ранния момент, в който е било
възможно изготвянето на АУАН, приемайки в мотивите си, че към посочената от
актосъставителя и АНО дата на извършване на простъпката – 25.01.2021г., срокът
за изпълнение не е бил изтекъл, съответно дружеството не е осъществило
вмененото му нарушение. Нещо повече, както правилно отбелязва предходният
съдебен състав, дружеството е изпълнило даденото му предписание, макар и с
известно закъснение, като с приемо-предавателни протоколи от месец февруари е
уведомило органите на РИОСВ за предаване на отпадъците – не става ясно тогава
защо районният съд приема, че срокът за изпълнението на предписанията е бил
възобновен на 22.06.2021г., датата на постановяване на решението на ВАС, в
какъв обем е бил възобновен и кога е изтичал. Противно на възприетото становище
на районния съд, касационната инстанция счита, че не са налице коментираните от
въззивния съд отменителни основания.
Съобразявайки
приобщените доказателства и отчитайки твърденията на страните, касационната
инстанция открива друго основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. Видно от съдържанието на изготвения в хода на проверката
Констативен протокол, адресираните до дружеството предписания са изготвени на
основание чл. 119, ал. 7 от Закона за управление на отпадъците, с каквато
нормативно призната възможност органите на РИОСВ несъмнено разполагат. От това
следва, че неизпълнението им би могло да разкрие белезите на административно
нарушение на режима, заложен в ЗУО. С акта и с издаденото впоследствие НП обаче
на дружеството се вменява неизпълнение на дадени по реда на чл. 155, ал. 2 от
ЗООС предписания, каквито се установява, че не са давани. Това несъответствие е
от съществено значение, доколкото неизпълнението на задължителни предписания е
въздигнато в състав на административно нарушение и в двата нормативни акта,
съответно в чл. 156, ал. 1 от ЗУО и в чл. 166, т. 3 от ЗООС. Освен в
регламентирания санкционен размер, отлики се откриват и в кръга длъжностни
лица, оправомощени да съставят актове по реда на ЗУО и на ЗООС. Допуснатата
непрецизност при определяне на правната квалификация на простъпката на лицето е
съществена и решаваща, и препятства пораждане на целените със съставянето на
акта и с НП правни последици. Опущението е особено значимо и налага извод за
порочност на издаденото НП, резонно следствие на което е извод за неговата
незаконосъобразност.
До аналогичен краен извод
за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление е достигнал и
районният съд, макар и по съображения, които не се споделят от настоящата
инстанция, поради което обективираната отменителна претенция на касатора се
явява неоснователна.
С оглед изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, доказано по основание и размер, касаторът РИОСВ – гр. Шумен следва да
бъде осъден да заплати на „Е.В.с.“ ЕООД, гр. Шумен сумата от 480 /четиристотин
и осемдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 243/15.11.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1475/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
РИОСВ – гр. Шумен да заплати на „Е.В.с.“
ЕООД, гр. Шумен разноски по делото в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 14.02.2022 год.