МОТИВИ към Присъда №33/17.09.2019 г. по НОХД № 19/2019 г.
по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
С внесения от Окръжна прокуратура -
Стара Загора обвинителен акт подсъдимият Н.К.К. е
предаден на съд затова, че на 09.06.2018г. в с. Долно Сахране, общ.Павел
баня, обл. Стара Загора, на ул. „Минко Чалъков“ умишлено умъртвил другиго – Г. В.Г.
от с. Долно Сахране, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за
убития, с особена жестокост и по хулигански подбуди – престъпление по чл.116,
ал.1 т.6 предл. 2 и предл.3, т.11 предл.1, вр. чл.115 от НК.
В разпоредително заседание по чл.248 от НПК, на основание чл.252 ал.1 от НПК разглеждането на делото продължи
незабавно по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2
от НПК.
В хода на съдебните прения представителят
на Окръжна прокуратура - Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение,
като предлага да се определи наказание в рамките на средния размер, при баланс
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след което този размер да бъде
намален с 1/3, предвид разпоредбата на чл.58а от НК при първоначален „строг“
режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Относно веществените
доказателства предлага да бъдат унищожени, а предявеният граждански иск да бъде
уважен и подсъдимият К. да бъде осъден да заплати направените от гражданския
ищец разноски , както и тези по делото.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител Д.В.Г. – адв. Ж. изцяло поддържа становището на
представителя на държавното обвинение. По отношение на гражданския иск,
моли да бъде уважен в пълен размер – 80 000 лева, ведно със законната лихва от
деня на непозволеното увреждане.
Служебният защитник
на подсъдимия Н.К.К. - адв. С.В., изразява становище за налагане на наказание
към минимума, с което счита, че ще се
постигнат целите на чл.36 НК и което на осн. чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с 1/3. На основание чл.59, ал.1 от НК пледира да бъде приспаднато
задържането под стража до момента, а по отношение на гражданския иск счита,
че същият не следва да бъде уважаван в
пълен размер, а съобразно действително претърпените неимуществени вреди.
Подсъдимият Н.К.К. по
реда на чл.371, т.2 НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства
относно тези факти, както и че ще се ползва от събраните по досъдебното
производство доказателства относно същите.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия Н.К.К., което съдът
намери, че се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.К.К. живеел със семейството си /родители,
братя и сестри/ в с. Долно Сахране, общ.Павел баня. Свидетелят И.Н.С.живеел в същото
село и с подсъдимия К. били приятели. На 08.06.2018 г. вечерта двамата били
заедно и консумирали алкохол, основно бира. Спали малко през нощта в дома на
св. С., след което сутринта отишли до магазина в селото, откъдето всеки от тях
си купил двулитрова бутилка бира. След известно време отишли и до заведение в
селото, където изпили по две-три бири. Отново се върнали в магазина и си купили
малки бутилки от 0,200 л водка и сокове. Седнали на пейка в парка, който се
намирал в центъра на селото, срещу детската градина. Вече било следобед и по
улица „Минко Чалъков“, която разделяла детската градина и парка, видели да се
движи пострадалият Г. В.Г. ***. Вървейки към тях, той промърморил нещо, но не
конкретно към подсъдимия и приятеля му. В този момент подсъдимият К. и св.
Сотиров станали и отишли до пострадалия Г.. Св. С. пръв му нанесъл ритник в
областта на дясното бедрото, веднага след което подсъдимият К. го ударил силно с
юмрук в лицето, в областта на устата. От удара Г. паднал на земята - на
асфалта, близо до бордюра на улицата. Въпреки
това подсъдимият К. продължил да нанася удари с ритници в областта на торса и с
юмруци в главата на пострадалия, докато последният стенел от болка. Въпреки
това пострадалият се мъчел да се надигне, но само като помръднел, подсъдимият К.
започвал отново ожесточено да го рита в корема и да го удря в главата с юмруци.
Свидетелят Д.М., който играел футбол
със сина си наблизо, чул стонове и викове от болка, които идвали откъм гърба
му. Тъй като нямал пряка видимост, тръгнал в посока детската градина на селото
и на улицата видял паднал на земята мъж, до него две момчета, едното от които
голо до кръста да нанася удари по тялото на пострадалия с юмруци и ритници. Св.
М. подал сигнал на тел. 112 в 16,20 ч. за нанасяне на побой над едно лице от
други две лица в с.Долно Сахране. По същото време, около 16,15-16,20 часа по
улицата се задали два автомобила, единият марка „Опел“ модел “Корса“, в който
пътували свидетелите Д. И. и съпругът й И.И.и
другият марка „Опел“, модел “Астра“, в който се движили св. Т.С.Д.
и св. П.А.В.. На улицата, разделяща парка и детската градина, св. Д. И. видяла,
че подсъдимият К., гол до кръста,
нанасял удари на паднал на земята мъж. Св.И. познавала подсъдимия К., тъй като
двамата били съученици и тя го знаела като конфликтен и агресивен. Д. И., като
видяла какво се случва на улицата, веднага спряла автомобила, в близост и
заедно със съпруга си излезли от превозното средство. В това време спрял и
другият автомобил. Св.И. разпознала, че на земята лежи Г., който им бил съсед.
Тя познавала пострадалия като кротък човек, който употребявал алкохол само когато
имал пари, но това било рядко, защото често ходил да им иска пари за хляб. Г.
лежал на земята по лице, с разкъсана риза и се мъчел да се надигне, но само
като помръднел, подсъдимият К. започвал отново ожесточено да го рита в корема и
да го удря в главата с юмруци. От нанасяните удари тялото на Г. се обърнало на
една страна. След като видял св. И., подсъдимият К. го заплашил да стои
настрана, като в противен случай щял да пострада и той. Св.Т. Д. и св.П. В.
също се приближили. Подсъдимият К. продължавал настървено, с голяма сила да рита
с крака Г. в гърдите и корема и с юмруци в областта на лицето, въпреки че св. С.
и св. И. се мъчели да го отдръпнат от падналия на земята мъж. Св.И. взела
мобилния си телефон и се обадила на тел.112 /обаждането било регистрирано в системата
в 16,27 часа/. В това време Г. се опитвал да се надигне, но неуспешно, тъй като
подсъдимият К., след като видел, че пострадалият мърдал, отново го ритал и удрял. Докато св. И. говорела с оператора,
крещяла на съпруга си – св. И.И.да спре подсъдимия К., тъй като ще убие Г..
След обаждането на тел.112 подсъдимият К. още веднъж ритнал с крак в областта
на гърдите и ударил с юмрук в лицето пострадалия Г., след което заедно със св. Сотиров
си тръгнали от мястото на престъплението. Преди да тръгне, подсъдимият подал
ръка на св. И., казвайки й, че е малко мръсен. Дошъл екип на РУ Казанлък,
поискали вода от свидетелите, присъстващи на мястото и св. В. им дал бутилка от
автомобила си. С водата полицаите напръскали Г., който все още бил на земята.
Пострадалият бил неадекватен, не говорел, само охкал и се превивал. Лицето и
гърбът му били в пръст и кръв, а частите от тялото му под скъсаната риза изглеждали
много натъртени. Дошъл и екип на Спешен център - Павел баня, който откарал Г. ***.
Пострадалият бил в много тежко състояние, като св. Т. при прегледа установил
съмнения за счупени ребра от двете страни на гръдния кош, фрактура на черепа,
избити зъби. Мъжът бил в кома, имал и множество синини по цялото тяло. Св. Т.
преценил, че Г. има нужда от специализирана помощ, която може да се осъществи в
гр. Стара Загора. Няколко минути след потеглянето на линейката за Стара Загора,
пациентът спрял да диша, което наложило реанимационни действия. При пристигане
в СПО при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ - Стара Загора св. Т. предал пациента
на колегите си, но въпреки проведените му реанимационни мероприятия той починал.
На 09.06.2018 г. бил
извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в Протокол от същата дата,
приложен по досъдебното производство. На
09.06.2018 г. бил извършен и оглед на трупа на лице от мъжки пол положен в
количка, намираща се в изолаторно помещение на избен етаж в ЦСМП Стара Загора,
в който са описани установените при огледа множество кръвонасядания - отоци по
лицето - клепачи, скули, нос, горна устна, множество кръвонасядания по гръден
кош, охлузвания под нивото на околната кожа, застъпващи се мораво-червеникави
множество кръвонасядания по гърба.
По досъдебното производство
е назначена съдебномедицинска експертиза на труп №133/2018 г., от заключението
на която се установяват следните травматични увреждания на Г. В.Г.: Гръдна
травма — множество охлузвания и кръвонасядания на гръден кош, счупвания на ребра-
двустранно, контузия и разкъсвания на бели дробове, набиране на кръв и въздух в
двете плеврални кухини; Оток на мозъка и белите дробове; Черепномозъчна травма -
охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на лицето, счупени носни
кости; кръвонасядания на меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки, контузия на мозъка; счупване на десни странични израстъци на II и III
поясен прешлен; множество охлузвания и кръвонасядания на горните крайници;
мастна дистрофия на черен дроб. Причината за смъртта на Гуньо В.Г. е тежка
гръдна травма. Травматичните увреждания са прижизнени и са причинени от
действието на твърди тъпи предмети.
Назначена е
съдебномедицинска експертиза за установяване на травматични увреждания по
тялото на подсъдимия К.. От заключението на същата е видно, че при прегледа му са
установени следните травматични увреждания: травматичен оток на лявата длан,
кръвонасядания в основата на II пръст на дясна ръка, разкъсноконтузна рана,
оток и кръвонасядане на лява глезенна става, които отговарят да са получени по
време на инцидента.
По досъдебното
производство е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, като от заключението на същата се установява, че освидетелстваният Н.К.
не страда от психично заболяване, може да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е
можел да ръководи постъпките си. Действията му не са осъществени в състояние на
физиологичен афект. Употребеният алкохол е оказал влияние върху поведението му,
като е улеснил извършването на деянието. Съгласно заключението, установеното
количество и вид алкохол не представлява патологично алкохолно опиване, което
изключва вменяемостта и подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките
си.
По делото е
назначена и трасологическа експетиза за изследване на фотографирана
трасологическа следа, оставена върху кожата на трупа на Г., разположена в лява
следна част на гърба, представляваща линейни кръвонасядания с мораво- виолетов
цвят, спортни обувки на И. С. и спортни обувки на Н.К.К.. Установено е, че
трасологическата следа е частична, със слаба изразеност и липса на ясно
откроени белези с идентифицираща стойност. Въпреки това грайферите на обект №
3/ спортни обувки на подсъдимия К./ биха могли при натиск върху кожа да оставят
трасологическа следа подобна на изследваната, под форма на линейни
кръвонасядания. Грайферите имат триъгълен профил и твърд изпъкнал ръб.
От протокол №151/13.06.2018г.
за извършено химическо изследване е видно, че в кръвта на Г. не е установено
наличие на етилов алкохол. Подсъдимият К. е отказал да даде кръвна проба, която
да бъде изследвана за наличие на алкохол, но същият е бил тестван с техническо
средство, което е отчело 2,70 на хиляда наличие на алкохол в издишания въздух.
От удостоверение за наследници на Г. В.Г. с
ЕГН ********** е видно, че негов наследник е брат му - Д.В.Г., който се
конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото. По
делото не са установени други лица, имащи права на пострадал по чл.75 от НПК.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на свидетелите И. С., Т. Д., П. В., Д. И., И.И., Д.М., К. Т., М.К.
и К. Х., дадени в хода на досъдебното производство, заключенията на цитираните по-горе експертизи
и писмените доказателства по досъдебното производство – протокол за оглед и
фотоалбум на местопроизшествието в с. Долно Съхране, протокол за оглед и
фотоалбум в ФСМП – Стара Загора, протоколи за доброволно предаване, докладни записки,
справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за наследници, протокол
от 09.06.2018 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и наркотични вещества на Н.К., приобщени по реда на чл.283 НПК към доказателствената маса по делото.
Чрез
посочената съвкупност от доказателствени материали съставомерните фактите са
безсъмнено конкретизирани и дават възможност да се направят категорични изводи
относно предмета на доказване по настоящото дело.
В
хода на доказателствения анализ съдът
счита за уместно да направи следното
изложение:
Съдът счита, че от съществено
значение за установяване участието на подсъдимия Н.К. в извършеното от него престъпление
имат показанията на свидетелите Т. Д., П.В., Д. И., И. И., Д.М. и отчасти показанията на свидетеля И.С. и
обясненията на подсъдимия к., дадени в хода на досъдебното производство. В тази
връзка от първостепенно значение са показанията на свидетелката Д. И., които
като най–пълни и подробни, съдът намери, че въпроизвеждат точно събитията на
процесната дата и по съображения, които ще изложи по-долу, съдът кредитира с
доверието си.
Свидетелката И. пристигнала първа на мястото на произшествието, заедно
със свидетеля И.И., в един малко по-късен момент, след началото на боя. Тази
свидетелка е разпознала, че човекът, който лежи на земята, е пострадалият Г..
Същата много точно посочва положението на тялото му спрямо терена, мястото и начина на нанасяне на ударите от
подсъдимия върху пострадалия. Свидетелката И. заявява, че първоначално видяла Г. да лежи на земята по лице, мъчейки
се да се надигне, но при помръдване от негова страна, подсъдимият започвал
отново да го удря, като го ритал в корема и го удрял в главата с юмруци.
Свидетелката сочи още, че от ударите тялото на Г. се обърнало и застанало на
една страна и тогава тя видяла, че ризата му е скъсана и че гърбът му е мръсен,
червеникав на цвят, от което си направила извод, че боят е започнал доста
по-рано. Виждайки, че подсъдимият
продължава да рита с крака Г. в гърдите и в корема, а с юмруци в лицето,
свидетелката И. взела телефона, за да се обади на 112. В този момент пострадалият продължавал да се
опитва да се надигна, но неуспешно, тъй като К. щом видел, че мърда продължавал
да го рита и удря. Свидетелката сочи, че докато говорела с оператора, крещяла
на съпруга си да спре Н., тъй като ще убие Г.. След като се обадила на тел.112, св. И. видяла, че
подсъдимият още веднъж ритнал с крак в областта на гърдите и ударил с юмрук в
лицето Г., след което заедно със св. И. С. си тръгнали, вървейки съвсем спокойно и явно разбирайки за обаждането. Относно случилото се, на което
е станала свидетел, И. заключава, че не е присъствала на такъв жесток побой.
Така депозираните
от св. И. показания са в унисон с показанията на другите трима свидетели, които
са били преки очевидци на нанесения
побой над пострадалия Г. от подсъдимия К.. Така например свидетелката Т.
Д. посочва, че е видяла Н. да рита с крака в гърба и да удря с юмруци в
областта на главата отзад паднал по лице на земята човек в безпомощно
състояние. Тази свидетелка уточнява, че не е видяла подсъдимия да се връща
повторно да бие Г., както и че при идването на полицаите Г. е лежал на земята
по лице, след което са го обърнали на една страна и полели с вода.
Свидетелят П. В., пристигнал на мястото
на инцидента заедно със свидетелката Д., сочи, че първоначално е видял как голо
до кръста момче бие паднал на земята, на
една страна мъж, а впоследствие на огледалото за обратно виждане, че двете
момчета си тръгват по улицата. Малко по-късно, приближавайки се до случващото
се, свидетелят видял, че двете момчета тръгнали отново да се връщат към
падналия човек, след което голото момче пак започнало да удря падналия почти по
лице човек с ръце в областта на бъбреците, докато другото лице го молило да
спре побоя. Пристигналите на място полицаи полели бития човек с вода, след
което той направил опит да стане, но не успял и останал да лежи по лице, докато
дойде линейката. Свидетелят И.И.пресъздава процесното събитие от момента, в който е имал визуални
възприятия за случващото се, като първоначално
от колата видял, че двете момчета вървят по улицата, която е на юг от
детската градина, а на два-три метра от тях на земята лежал човек. По-късно, когато пристигнал на
мястото на инцидента видял, че двете момчета отново се връщат при Г., който
лежал на земята, на една страна и стенел, лицето му било в кръв, а ризата му
съдрана. Свидетелят И. видял как подсъдимият, когото назовава „дебелият“, рита
два-три пъти по ребрата пострадалия, докато слабият /св. И.С./ стои на една
страна. Виждайки всичко това, св. Иванов отишъл до подсъдимия, дръпнал го и му
казал да остави човека, тъй като ще го убие, при което К. скочил срещу него и
му отвърнал, че и него ще набие. Напускайки мястото на инцидента заедно със св.
С. и минавайки покрай Гунчо, подсъдимият отново го ритнал в ребрата. След
тръгването на момчетата, пострадалият отново се помъчил да става.
Както бе казано
по-горе, обсъжданите свидетелски показания са от съществено значение, тъй като
са депозирани от очевидци на случилото се и касаят съставомерните факти по
делото. При анализа на тези показания и съпоставката помежду им прави
впечатление, че същите са единни относно обстоятелствата, че подсъдимият К. на
процесната дата е нанесъл жесток побой над
пострадалия Г., изразяващ се в удари с ритници в областта на тялото – корема,
ребрата, гърба, бъбреците и удари с
юмруци най-вече в областта на главата, докато той лежал на земята в безпомощно
състояние, както и че другото момче, което е било с подсъдимия К. /св. И.С./ не
е участвало в побоя над пострадалия, а
стояло настрани и се опитвало да го възпре.
Разминаването в показанията на цитираните по-горе свидетели
относно положението на тялото спрямо
терена на пострадалия Г. по време на нанасяне на ударите върху него и относно
обстоятелството дали подсъдимият повторно се е връщал, не налага извода за
тяхната недостоверност, респ. не променя направените по-горе изводи относно
приетото за установено по делото от фактическа страна. Това разминаване съдът
отдава на факта, че посочените свидетели са били наблюдатели на едни динамично
развиващи се, за кратък период от време /от порядъка на десетина минути/
действия, през който положението на тялото на пострадалия Г. се променяло
вследствие на нанасяните удари, на опитите на пострадалия да се надигне сам,
както и на опитите за оказване помощ на същия, изразяващи се в поливане на тялото
му с вода. С оглед на това е обяснимо и логично да са различни субективните
възприятия на всеки от свидетелите относно положението на тялото на пострадалия,
както и относно това дали подсъдимият се е връщал повторно, съобразно момента, от
който са станали наблюдатели на случващото се.
Отделно от цитираната по-горе група свидетели, съдът счита за необходимо
да обсъди показанията на свидетелите Иван Сотиров и Д.М.. Показанията на св. Д.М.,
дотолкова доколкото в тях се съдържат твърдения, че е видял голото до кръста
момче да рита с крака и да удря с ръце паднал на земята мъж, без да сочи
мястото на ударите и други подробности, свързани с нанасяне на побоя над
пострадалия, са в пълен унисон с показанията на обсъжданата по-горе група
свидетели.
Към показанията на св. И. С. съдът подходи внимателно, като ги съпостави
с показанията на останалите свидетели, пристигнали на мястото на инцидента, без
да подценява факта, че той се явява до голяма степен заинтересован от изхода на
делото, тъй като е бил през цялото време заедно с подсъдимия и пръв е нанесъл
удар на пострадалия – ритник в дясното бедро. При анализа на показанията му
прави впечатление, че той първо сочи, че
подсъдимият, след падането на пострадалия на земята/момент, в който са
присъствали само той и подсъдимият/, започнал да му нанася удари с юмруци в
областта на бъбреците и главата, а с
ритници в областта на главата, викайки
му „Сега ще те оправя“, „Ще те убия бе ей“. В хода на разпита сочи още, че
докато пострадалият охкал и молил подсъдимия да спре, последният продължавал да
го удря и рита по цялото тяло и основно в главата. След като спрял да бие Г., в резултат на намесата на
свидетелите И., и си тръгнал, подсъдимият се върнал отново при пострадалия и
започнал да го удря с ръце в бъбреците. При оценка показанията на св. И. прави
впечатление, че същите не са достатъчно конкретни и точни, доколкото в част от
тях не се сочи мястото на нанасяне на ударите. В останалата им част показанията
не съвпадат с тези на обсъжданата по-горе група свидетели, в смисъл, че св. С. описва
побоя като нанасяне на удари с юмруци в областта на тялото/бъбреците/ и ритници
в главата. Именна в тази връзка настоящият състав не кредитира с доверие
показанията на свидетеля С. относно мястото и начина на нанасяне на ударите от
подсъдимия по тялото на пострадалия. От друга страна, отделно от предубедеността
на свидетеля, съдът отчете и факта, че
св. С. към момента на процесния инцидент е бил със съдържаните на алкохол в
кръвта 2,4 промила, установено чрез извършено химическо изследване на кръвта му,
което високо съдържание несъмнено е повлияло на неговите зрителни възприятия.
Обясненията на подсъдимия К. съдът също подложи на внимателен анализ, тъй като те от една
страна са доказателствено средство, а от друга средство за осъществяване
правото на защита.
Относно случилото
се между пострадалия, подсъдимия и св. С.
и по-конкретно относно поведението на Г., съдът приема за достоверни в тази им
част обясненията на подсъдимия К., който сочи, че пострадалият, минавайки
покрай тях казал нещо общо, не конкретно към него или към И., както и че
нанесъл побой над Гунчо без някаква причина и не можел да си обясни защо го е
направил. Макар и неподкрепени с други доказателствени средства и в противовес с
показанията на св. С., изложените твърдения на подсъдимия съдът намира за
изключително логични, като имайки предвид и процесуалното му качество, приема
че обективно отразяват така обсъждания правнорелевантен факт. Твърденията на
подсъдимия К., че удрял Г. с юмруци по гърба, както и че по собствено желание е
спрял побоя над пострадалия, съдът не кредитира с доверието си, тъй като не се
подкрепят от останалите подробно обсъдени по-горе свидетелски показания и в
тази им част обясненията се явяват средство за защита.
В подкрепа показанията на свидетелите Д.
И., И.И., Т. Д. и П. В. в частта им, касаеща мястото на нанасяне на ударите
върху тялото на пострадалия е заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №133/2018 г.,
установяваща травматични увреждания на Г. В.Г., на местата, на които същите
сочат, че са нанасяни удари с ритници и такива с юмруци, а именно: Гръдна
травма — множество охлузвания и кръвонасядания на гръден кош, счупвания на
ребра- двустранно, контузия и разкъсвания на бели дробове, набиране на кръв и
въздух в двете плеврални кухини; Оток на мозъка и белите дробове;
Черепномозъчна травма - охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузна рана на
лицето, счупени носни кости; кръвонасядания на меките черепни обвивки,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка; счупване на десни
странични израстъци на II и III поясен прешлен; множество охлузвания и
кръвонасядания на горните крайници. С оглед показанията на посочените
свидетели, че ударите в областта на гърдите, корема, ребрата са нанасяни с
ритници, е логично травматичните увреждания в тази част на тялото да са
по-тежки, респ. причината за смъртта на Г. В.Г. да се явява гръдната травма,
каквото е и заключението на експертизата.
Заключението на съдебномедицинска
експертиза, установяваща травматичните увреждания по тялото на подсъдимия К.,
състоящи се в травматичен оток на лявата длан, кръвонасядания в основата на II
пръст на дясна ръка, разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на лява
глезенна става, също кореспондира с показанията на обсъжданата група свидетели,
сочещи, че подсъдимият е нанасял силни удари с ритници и с юмруци по тялото на Г.,
при които е напълно възможно да се получат тези наранявания на горните и долни
крайници.
В контекста на така изложеното, настоящият състав прие, че на пострадалия
Г. е нанесен жесток побой от подсъдимия К. по описания по-горе начин .
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Въз основа на
установените факти съдът прие, че подсъдимият Н.К.К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.116, ал.1 т.6 предл. 2 и
предл.3, т.11 предл.1, вр. чл.115 от НК:
На 09.06.2018 г. в
с. Долно Сахране, общ.Павел баня, обл. Стара Загора, на ул. „Минко Чалъков“
умишлено умъртвил другиго – Г. В.Г. от с.Долно Сахране, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и по
хулигански подбуди.
Вината е
субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние
на дееца, отразяваща неговото субективно отношение към общественоопасния
характер и общественоопасните последици. Изводите досежно вината, без оглед на
нейната форма, следва да се основават на обективните данни по делото. Решавайки
въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността, съдът е
длъжен да изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, касаещи
извършеното. В конкретния казус данните по делото сочат, че подсъдимият е
нанесъл множество силни удари в различни части на тялото на пострадалия, където
се намират жизненоважни органи - гърдите, корема, бъбреците и главата. Ударите
в гърдите, корема и бъбреците са нанесени с ритници, а тези в главата предимно
с юмруци. Броят, силата и интензитетът на ударите, ведно с мястото им на
нанасяне, както и проявената упоритост на подсъдимия при нанасяне на побоя,
изразяваща се в това, че е продължил да нанася удари по тялото на Г., дори
когато той е лежал в безпомощно състояние на земята, по недвусмислен начин сочат
на намерение за умъртвяване на пострадалия, като в случая леталният изход е
настъпил от гръдната травма, причинена с удари с ритници в тази част на
тялото/гърди и корем/. В този смисъл смъртта на пострадалия е в пряка
причинноследствена връзка с действията на подсъдимия. С оглед изложеното подсъдимият К. е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването на тези последици.
В насока
квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 НК, изразяваща се в убийство,
извършено с особена жестокост, съдът взе предвид, че същата е характеристика на
дееца, като по правило се определя от начина на извършване на престъплението –
брой и вид на нанесените удари и поведението на подсъдимия по време на
извършване на изпълнителното деяние. От данните по делото за броя и механизма
на нанесените на пострадалия увреждания се установява, че подсъдимият е нанесъл
множество удари с ритници по торса и с
юмруци в областта на главата на пострадалия и след като същият е паднал на
земята в безпомощно състояние е продължил да го удря по същия начин, а всеки
опит на Г. да се надигне е бил съпроводен с нанасяне на съответните удари по
тялото му. Ударите са били нанесени със значителна сила, което е обективирано
от вида на получените увреждания по тялото на пострадалия - двустранно счупване
на ребра, контузия и разкъсване на бели дробове, счупени носни кости,
кръвонасядания на меките черепни обвивки,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
счупване на десни странични израстъци на втори и трети поясен прешлен. Поведението
на подсъдимия К. при осъществяване на изпълнителното деяние, изразяващо се в
незачитане човешкото достойнство на пострадалото лице и демонстриране
пренебрежение към отправените молби за преустановяване на побоя, безразличието към състоянието на пребития
характеризират подсъдимия като жестока личност и правят убийството съставомерно
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.3 от НК. В тази връзка особено показателни са
показанията на свидетелката Деница И., която установява, че дори след
обаждането й на тел.112 Н. е ритнал още веднъж с крак в гърдите и ударил с
юмрук в лицето Гунчо, след което си тръгнал, вървейки абсолютно спокойно. Така
описаните от свидетелката И. действия на подсъдимия сочат красноречиво на отношението
му към извършеното от него, а нейната оценка за това, което е видяла е, че
досега не е присъствала на такъв жесток побой.
Аргументите относно наличието на квалифициращия признак
"особено мъчителен начин" по смисъла на чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК на съда се основават на факта, че подсъдимият
с ритници и юмруци е нанесъл многобройни удари на пострадалия, наслагващи се с
изключителен интензитет и сила върху части на тялото, където се намират жизненоважни
органи – гърди и глава, където е съставомерното увреждане /гръдната травма/,
представляващо непосредствена причина за смъртта на пострадалия. Причинените на пострадалия Г. травматични увреждания, изразяващи се в
счупване на ребра, на израстъци на прешлени и на носни кости, както и
множеството охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани, предвид самото
им естество, силата и броя на ударите, с които са нанесени, безспорно са му
причинили силни болки и страдания. От съдебномедицинската експертиза на труп №133/2018
г. е видно, че описаните в нея травматични увреждания са прижизнени. Освен
това, пострадалият, видно от заключението на химическата експертиза /Протокол
за извършено химическо лабораторно изследване №151/13.06.2018 г./, към момента
на нанасяне на побоя не е употребил алкохол, следователно същият не е бил и с
намален праг на чувствителност към болка, той е изживял тежки предсмъртни мъки.
Нанесените му от подсъдимия К. удари с ритници и юмруци по главата и гърдите са
причинили тежки болки, придружени със значително обезобразяване и са довели до
мъчителната му смърт. За преживените от пострадалия болки говорят и показанията
на свидетелите Т. Д./“Г. само лежеше и пъшкаше“/, П.В./“…падналият мъж само
охкаше и пъшкаше“/, Д. И./“…беше в безпомощно състояния, само охкаше и се
превиваше“/.
За да е извършено убийството по
хулигански подбуди е необходимо с поведението си деецът да покаже явно
неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушаване на обществения ред
и пренебрегване на установените правила и норми, при което самият мотив за
извършване на деянието да е хулигански, като е възможно тези действия да
предхождат или съпътстват извършването на деянието. Наличието на личен мотив в
действията на подсъдимото лице по правило изключва квалификацията по чл.116,
т.11 от НК. В конкретния случай и съобразно приетата за установена по
делото фактология деянието е извършено от подсъдимия, без да е имало какъвто и
да било конфликт между него и пострадалия, както и между св. И.С. и
пострадалия, който да е предшествал или съпътствал извършваните действия от
страна на подсъдимото лице и който да е и причината за последвалия побой над пострадалия.
Точно обратно, пострадалият по никакъв начин не е предизвикал подсъдимия, нито
вербално, нито с действия, тъй като той само промърморил нещо, но не конкретно
към подсъдимия и приятеля му. В тази връзка съдът прие показанията на св. И.С.,
че Г. бил пиян и почнал да ги псува, като по този начин ги провокирал да
започнат да го бият, за недостоверни. Този извод на съда се основава на факта,
че св. С. е заинтересован до голяма степен от изхода на делото, поради това, че
пръв е нанесъл удар на пострадалия Г. и е бил през цялото време заедно с
подсъдимия К.. Достатъчно красноречиво в тази връзка е и твърдението на св.
Сотиров, че Гунчо бил пиян, при положение, че по делото е безспорно установено,
че в кръвта му не е установено наличие на алкохол. От друга страна, по делото липсват
доказателства за наличие на влошени отношения между пострадалия от една страна
и подсъдимия и/или св. Сотиров от друга, датиращи отпреди, които да провокират
случилото се. Разпитаните свидетели, пристигнали на мястото на произшествието,
които са познавали добре своя съселянин Г. Г., го описват като кротък и
неконфликтен човек и не съобщават за наличие на влошени отношения с подсъдимия
и/или приятеля му.
Относно
случилото се между пострадалия,
подсъдимия и св. Сотиров и по-конкретно относно поведението на Г., съдът приема
за достоверни в тази им част обясненията на подсъдимия К., който сочи, че
пострадалият, минавайки покрай тях казал нещо общо, не конкретно към него или
към И., както и че нанесъл побой над Г. без някаква причина и не можел да си
обясни защо го е направил. Макар и неподкрепени с други доказателствени
средства, така изложените твърдения на подсъдимия съдът намира за изключително
логични, като имайки предвид и процесуалното му качество, приема че обективно
отразяват така обсъждания правнорелевантен факт. Всичко казано по-горе сочи на хулигански подбуди у подсъдимия като
мотив за извършване на деянието, тъй като причините за действията му по
умъртвяване на пострадалия не са конкретни и лични. В този смисъл убийството се
явява извършено по хулигански подбуди. От фактите по делото се установява, че
действията на подсъдимия спрямо пострадалия не са имали установен личен мотив,
свързан с конкретна провокация или предходната проява от страна на пострадалия.
В случая се касае за типичен случай на извършване на убийството по хулигански
подбуди. Действията на подсъдимия, описани по-горе и съпътстващи извършването
на деянието, с които се проявява незачитане на достойнството на конкретната
личност и ценността на един човешки живот, сочат на явно неуважение към
обществото и на грубо и демонстративно нарушаване на обществения ред и на
установените правила и норми. С оглед всичко изложено, самият мотив за
извършване на деянието е хулигански.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Н.К.К. престъпление
по чл.116, ал.1 т.6 предл. 2 и предл.3, т.11 предл.1, вр. чл.115 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Подсъдимият Н.К.
към 09.06.2018 г. е бил пълнолетен и е извършил престъплението в състояние на
вменяемост, с оглед на което същият е
наказателноотговорно лице. Съгласно заключението на психологопсихиатричната
експертиза установеното количество и вид
алкохол в кръвта на подсъдимия - 2,7 промила,
съобразно клиничната картина, не представлява патологично алкохолно опиване, а
има характер на обикновено такова и не изключва вменяемостта.
С оглед на това, че съдебното производство
се разви по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата на чл.371,
т.2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК съдът следва да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а НК.
С оглед на това, че делото бе разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,
т.2 от НПК е недопустимо определянето на наказание “доживотен затвор без
замяна“. Същевременно с това, тъй като от конкретиката на настоящия казус и
особеностите на самото престъпление не може да се направи извод, че извършеното
е "изключително тежко" по смисъла на чл.
38а, ал. 2 от НК, въпреки че убийството е едно от най-тежките престъпления,
съдът намери, че следва да се определи наказание по най-леката алтернатива, а
именно – „лишаване от свобода“.
Съдът
намери, че наказанието на подсъдимия Н.К. следва да бъде определено при
хипотезата на чл.54 НК. В тази връзка съдът счита за уместно да отбележи, че
определянето на наказанието спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното
престъпление не съставлява механична
преценка на отчетените обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка
на всички обстоятелства, влияещи върху отговорността.
При
съблюдаване на принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, следва да бъде определено наказанието на
подс. К. за извършеното престъпление по чл.116, ал.1 т.6 предл. 2 и предл.3,
т.11 предл.1, вр. чл.115 от НК, над средния размер, предвиден за това
престъпление – „лишаване от свобода” в размер на осемнадесет години, при превес
на отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелства съдът
отчете единствено чистото съдебно минало на подсъдимия К.. Отегчаващи вината
обстоятелства са лошите характеристични данни за К., продължителната употреба
на големи количества алкохол, който е улеснил извършването на престъплението.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и поведението на подсъдимия К.
при извършване на престъплението и по-конкретно проявената от него изключителна жестокост, надхвърляща
критериите на съответния квалифициращ елемент и изразяваща се в това, че подсъдимият
е продължил да нанася силни удари по части от тялото на пострадалия, в които се
намират жизненоважни органи , дори когато той е изпаднал в безпомощно състояние
и само стенел от болка. Действията на подсъдимия се характеризират и с
хладнокръвност и упоритост, изразяващи се в това, че той не е преустановил
нанасянето на ударите върху тялото на Г.,
въпреки опитите на пристигналите на място свидетели да го възпрат, въпреки
обаждането на тел.112 и въпреки обезобразения му външен вид.
При
определяне наказателната отговорност винаги следва да се вземе предвид и
степента на обществена опасност на дееца, която в случая е висока, предвид
конкретиката на процесното престъпление и в частност начина на извършване на същото
от К., съобразно изложеното в предходния абзац.
Не може да бъде ценено като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство направеното от К. самопризнание по чл.
371, т. 2 от НПК, тъй като това би се явило в противоречие с възприетите в т. 7 на ТР №
1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС принципни положения. На досъдебното
производство той е давал обяснения по повдигнатото му обвинение, а действията
му непосредствено след извършване на инкриминираното деяние се отличават с изключителен цинизъм и липса
на критичност към извършеното от него – тръгнал си е от място на извършване на
престъплението абсолютно невъзмутимо, вървейки бавно и спокойно, след като
подал преди това окървавената си ръка на св. Д. И., казвайки й „малко съм
мръсен“. В
случая признанието на подсъдимия съдът намери, че не може да бъде отчетено като
самостоятелно и със степен на значимо смекчаващо обстоятелство. Неговата
характеристика го определи като декларативно и със съдържание на формално
изявление, направено като необходимо условие за прилагане на процедурата по глава
27 НПК, поради което не може да бъде отчетено повторно, за да може
подсъдимият да получи по-ниско наказание и допълнително снизхождение.
Съдът отчете като относимо обстоятелство
заявеното съжаление за извършеното, но по своите белези то също не може да
влияе по значителен начин за поставянето на подсъдимия в по-благоприятно положение. В случая съдът
намери, че нито признанието, нито разкаянието са израз на действително осъзната
отрицателна оценка на извършеното от подсъдимия и на последиците му. Следователно,
доколкото индивидуализацията на наказанието е комплексен
логически процес, то тези обстоятелства/самопризнанието и разкаянието/ не са от характер да конфронтират изводите за
висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца и да обосноват
смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия К., повече от това,
което бе изложено по-горе.
В обобщение,
съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия
К., изводите за неговата лична степен на обществена опасност и величината на
степента на обществена опасност на деянието, сочи на наличие на превес на
отегчаващи вината обстоятелства, при който настоящият съд определи наказанието,
а именно лишаване от свобода за срок от осемнадесет години. В съответствие с
разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК съдът намали размера на определеното по
правилата на чл.54 НК наказание с 1/3, като наказанието което следва да изтърпи
подсъдимият К. е в размер на дванадесет години „лишаване от свобода”, при
първоначален „строг“ режим на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето на задържане на подсъдимия Н.К.К.,
считано от 09.06.2018 г.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ:
С оглед приетото за установено от
фактическа страна, предявеният граждански иск от Д.В.Г. против подсъдимия Н.К.К. е
основателен. Причинено е непозволено увреждане, което е в пряка и
причинноследствена връзка с извършеното от подсъдимия виновно деяние.
При определяне размера, в който следва
да бъде уважен гражданския иск, съдът взе предвид следното:
Гражданският
ищец е брат на пострадалия Г. В.Г., който към момента на причиняване на смъртта
му от подсъдимия е живеел в друго населено място, като е посещавал брат си рядко, а последната
им среща била в с. Долно Съхране, 2-3 месеца преди извършване на престъплението
и то по повод на това, че имал работа там. За смъртта на брат си разбрал на
следващия ден от съседи от селото, които му се обадили по телефона. Въпреки липсата на много близка връзка с
пострадалия, гражданският ищец като брат е изпитал чувство на загуба, която е
причинила душевни страдания и болки.
С оглед изложеното, съдът намери, че за
обезщетяване на претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на неговия брат, е
необходима и достатъчна сумата в размер на 60 000 лева, ведно със законната
лихва върху същата, считано от 09.06.2018 г. С оглед на това съдът осъди подсъдимия Н.К.К. да
заплати на гражданския ищец Д.В.Г.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от престъплението в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2018 г. и направените от него разноски за правна
помощ в размер на 2000 лева, като отхвърли предявения граждански иск до размера
на 80 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът постанови веществените доказателства по делото - 1бр. ПВЦ капачка от бутилка за вода с
червеникави зацапвания от външната релефна назъбена страна и описана като обект
№ -3- поставено в прозрачно полиетиленово пакетче с клик система и лепенка
„Веществено доказателства „ и подписите на поемните лица и дата 09.06.2018 г; 1
бр. ПВЦ бутилка от 500мл, м. „Банкя с червеникави зацапвания от външната страна
на същата и описана като обект №-4- поставено в прозрачно полиетиленово пакетче
с клик система и лепенка „Веществено доказателства .. и подписите на поемните
лица и дата 09.06.2018 г; 1 бр. разкъсано текстилно парче, на места с
червеникави зацапвания, бяло жълто зеленикаво на цвят и описано като обект № 2-
поставено в прозрачно полиетиленово пакетче с клик система и лепенка
„Веществено доказателства „ и подписите на поемните лица и дата 09.06.2018 г; 1
бр. разкъсано текстилно парче, на места с червеникави зацапвания, бяло жълто
зеленикаво на цвят и описано като обект №-1- поставено в прозрачно
полиетиленово пакетче с клик система и лепенка „Веществено доказателства „ и
подписите на поемните лица и дата 09.06.2018 г.; Общо 2 бр. хартиени пликове -
белият съдържащ, обтривки-проби-обект №- 2 . полиетиленова торбичка, а другият
-кафеникавият съдържащ един чифт -два броя спортни обувки - маратонки и
предадени от лицето Иван Николаев Сотиров; Общо 2 бр. хартиени пликове - белият
съдържащ, обтривки-проби-обект №- 1 дюл метил е нова торбичка , а
другият-кафеникавият съдържащ един чифт -два броя спортни обувки - маратонки с
надпис „SPORT,, и
предадени от лицето Н.К.К.; Един брой сив на цвят, плетен текстилен пуловер
предаден от лицето Н.К.К.; 1бр. черна тениска е къс ръкав с надпис „NICKLINE,, и 1
бр. дълъг спортен панталон и предадени от лицето Иван Николаев Сотиров, след влизане на присъдата в сила, да
бъдат унищожени като малоценни
предмети.
Съдът осъди подсъдимия Н.К.К., с посочени данни, да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора, РУ - Казанлък
сумата от 1748.01 лева /хиляда седемстотин
четиридесет и осем лева и една стотинка/, представляваща направени по досъдебното производство
разноски.
Съдът
осъди подсъдимия Н.К.К., с посочени данни, да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетната
сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху уважената част от
гражданския иск в размер на 2400/две хиляди и четиристотин/ лева.
Причини за извършване на престъплението -
ниско правно съзнание.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: