Определение по дело №1237/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2989
Дата: 15 август 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001237
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№………./…………08.2019 г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………… август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНА МАРКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА      

                                                                                              РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.търг.дело № 1237 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Б.И. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2526 от 07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 18577/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения срещу С.Т.И. с ЕГН ********** ***, осъдителен иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 894 лв., представляваща платени от В.Б.И. в качеството му на поръчител вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С.Т.И. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005 г. до 01.03.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения при неговото постановяване и необоснованост.

Конкретно се оспорва извода на съда, че не са налице годни доказателства, установяващи заплащане от страна на ищеца на сумата от 16 894 лева. Според въззивника като признание в тази насока следва да се приеме становището на ответницата, изразено в отговора на ИМ, че през процесния период не била реализирала доходи, като средствата за потребление на битови нужди и извършените плащания по договора за кредит са извършени с лични средства на съпруга й. Сочи се, че в тази връзка своевременно е било направено искане за разпит на свидетели, както и са ангажирани копия на ГДД, установяващи реализиране на доходи от страна на ищеца. Оспорва се извода на съда, че сумата по кредита е разходвана за удовлетворяване на семейни нужди, поради което всеки един от съпрузите следва да поеме изцяло задължението за изплащане на дълга към кредитора, а във вътрешните взаимоотношения между страните задължението е при равни дялове. Въззивникът се противопоставя на становището, че получената по кредита сума е използвана за покриване на ежедневни битови и необходими месечни нужди на семейството. Настоява се, че в разрез със събраните доказателства е извода на съда за недоказаност на твърдението за разходване на сумата по кредита за закупуване и ремонт на къща, собственост на бащата на ответницата. Оспорва се и кредитираното от съда твърдение, че послужилият като обезпечение на задължението по договора за кредит недвижим имот е придобит по давност в режим на СИО.   Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна С.Т. Ботева не е депозирала писмен отговор.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на В.Б.И. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2526 от 07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 18577/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения срещу С.Т.И. с ЕГН ********** ***, осъдителен иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 894 лв., представляваща платени от В.Б.И. в качеството му на поръчител вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С.Т.И. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005 г. до 01.03.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1237/2019 год. на ВОС за 13.11.2019 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

 

                                                                               2.