РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Враца, 29.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 14.03.2018
г., през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ДИМИТРОВА исково адм. дело №19 по описа на АдмС – Враца за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано след отмяна
на Решение №418/23.11.2015 г., постановено по адм. д. №225/2015 г. по описа на
АдмС – Враца с Решение №429/13.01.2017 г. постановено по адм. д. №53/2016 г. по
описа на Върховен административен съд, Трето отделение, и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Е.Н.М.
***, с която са предявени обективно съединени искове за обезщетения за имуществени
вреди в размер на 15 000 лева, намалени на 11360 лв. и за неимуществени вреди в размер на 7 000 лев,
претърпени във връзка с наводнение на двора, гаража, мазето и жилищната му
сграда в *** през 2014 г., конкретизирани
по вид и размер в исковата молба. Ищецът
поддържа, че описаните от него вреди са причинени от наводнението през 2014 г.,
което е в пряка причинно-следствена връзка с предходно наводнение от 2005 г. и
е резултат на бездействието на кмета и длъжностни лица от Община Враца да
изпълнят предписанията дадени в Констативен протокол от 7.09.2005 г. на Комисия
от дирекция „Гражданска защита“ – Област Враца, издаден по повод наводнение в
селото през 2005 г., съгласно който Община Враца е задължена да почисти всички
отводнителни канавки в „Гаровия квартал“ на *** и да изгради отводнителни
канали, западно на квартала. Според ищеца е налице бездействие на посочените
длъжностни лица, в нарушение на чл.38, чл.44, ал.1,т.1, чл.46, ал.1, т.9 и т.12
от ЗМСМА, чл.55, ал.1 и ал.2 от Закона
за защита при бедствия и Правилника за организация и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и
катастрофи, както и на чл.138 и чл.139 Закона за водите.
Ответникът – Община Враца чрез
процесуалния си представител * Е.Р. в съдебно заседание и в представени писмени
бележки оспорва изцяло исковите претенции, като излага доводи за тяхната
неоснователност и недоказаност и моли съда да ги отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Окръжна прокуратура – Враца чрез
прокурор Вътов дава заключение за основателност и доказаност на исковата
претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди, а по отношение на
неимуществените счита иска за недоказан.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Към настоящото дело са приобщени доказателствата, събрани в
производството по адм. д. №225/2015 г. по описа на АдмС – Враца. Вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза е изслушано от съда в настоящото
производство. Заключението му не е оспорено от страните и е прието от съда. От
Областна администрация Враца е изискан и приет като доказателство План за
работа на Постоянната Областна комисия за защита на населението при бедствия,
аварии и катастрофи през 2005 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е собственик на недвижим имот в
***, представляващ 2/3 ид.част от парцел Х пл.209,кв.37, от 534 кв.м., заедно с
подобренията в него масивна жилищна сграда, със застроена площ 88.89 кв.м,
видно от нотариален акт №142, нот. дело № 722/1981 г.
От приложените към исковата молба
жалба на ищеца до Президента на РБ от 19.07.2005год., както и жалба от
15.10.2014 г., писмо изх. №94-00-601-141/14.09.2005 г. на Областния управител
на Област Враца, Констативен протокол от 07.09.2005 г. на комисия от Дирекция
“Гражданска защита“ и Писмо изх. № 9100-3543/10.09.2005 г. на Кмета на Община
Враца до ищеца, с копие до Приемната на Президента и до Областния управител на
Област Враца, съдът приема за безспорно, че във връзка с проливни дъждове през
месец юли 2005 г. са били наводнени жилищни сгради в ***, в това число и имотът
на ищеца. Съгласно цитираното писмо на Кмета на Община Враца основната причина
за наводнението на селото е големият водосборен район над Гаровия квартал. Констативен
протокол от 07.09.2005 г. на комисия от Дирекция “Гражданска защита“ е издаден
на основание чл.18, ал.1, т.2 и т.10 от Правилника за организацията и дейността
по предотвратяване и ликвидиране но последствията при бедствия, аварии и
катастрофи и в изпълнение на План за работа на Постоянната Областна комисия за
защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи през 2005 г. В раздел „Назначени
придписания“ е отразено, че е необходимо да се прочистват всички отводнителни
канавки и е необходимо да се проучи от комисия на Община Враца възможността за
изграждане на отводнителни канали западно от квартала. От представеното по делото писмо изх.№ 9100-3543/10.09.2005г. на Кмета на
Община Враца до ищеца Е.М., с копие до Приемната на Президента на Република
България и до Областния управител на Област Враца, се установява, че след
наводнението през 2005 г. Община Враца, съвместно с „Х.“-Б. АД са извършили
удълбочаване на съществуващия канал, с цел да се увеличи неговата
водопроводимост. Следователно препоръките са изпълнени.
Съдът приема за безспорно установено
от показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства, че в
началото на м. август 2014 г. в *** отново е имало наводнение. От приложения
към исковата молба „Опис от извършена проверка след поройни дъждове на
територията на Община Враца“ се
установява, че на 07.08.2014 г. комисия в присъствие на собственика е
отразила пералня 1 бр., напукана северна
стена в жилищната сграда, наводнен приземен етаж, а в точка други е отразила
бормашина – 1бр.; струг - 1 бр. и водна помпа „вида“ – 1 бр. Налице е и
съставен констативен протокол №6/07.08.2014год. от членовете на комисията,
извършили проверка в имота на ищеца, в резултат на наводнението и с отразени
констатации от проверката, като същият е подписан от членовете. Приложени по
делото са и писмо на Кмета на Община Враца до М., изх. № 94000-18847/1/22.01.2015
г., писмо изх.№ 9400-0-18847/29.10.14г., писмо изх. № 1000-404/21.08.2014г., с
които М. е уведомяван за условията и документите, които следва да представи във
вр. с отпускане на помощи при бедствия и аварии.
По делото са събрани гласни
доказателства и е изслушана съдебно-оценителна експертиза. Разпитаните
свидетели потвърждават обстоятелството, че през 2014 г. в селото е имало
наводнение. По повод наводнението са извършили проверки, във връзка с указания
на междуведомствена комисия за подпомагане при МС, включително и на къщата на
ищеца. Същите установяват, че всичко е било залято с вода, и, тъй като имотът
на ищеца се намира в ниското до ЖП линията, това е причина да се стигне до тези
щети. Свидетелите заявяват, че коритото на реката не е оформено, чистено е
отдавна, но в последните години не е било почиствано, като местата, които са
запушени и са обрасли, са в регулацията на селото. Потвърждава се фактът, че в
центъра коритото на реката се подържа, но в горния край не се поддържа, че през
2005 г. също е имало наводнение и всичко в къщата на ищеца е било залято. Съдът
приема за установено също така, че когато е станало наводнението през 2014 г.
са се наводнили всички къщи, като водата
се задържала повече от една седмица. В къщата на ищеца всичко е било наводнено,
цялата покъщнина плувала във вода, същият не можел да спи в нея. Впоследствие
водата се е оттеглила, но влагата е останала, увредените вещи са негодни за
употреба. Свидетелите установяват, че в резултат на наводнението къщата на
ищеца е негодна за живеене.
Назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза дава заключение, че вредите върху недвижимия имот
/жилищна сграда с мазе и гараж/ са в
размер на 7710 лева; движимите вещи - битови ел.уреди, инструменти и
обзавеждане, повредени и обезценени от наводнението са на стойност 3650
лева; щета за трайните насаждания няма
или общата стойност на щетата на недвижимите имоти и щетата на движими вещи и
трайни насаждения е в размер на 11 360 лева. Заключението на вещото лице
не е оспорено от страните и се кредитира от съда.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и сл. АПК, като се претендират
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от
бездействия на Кмета и на длъжностни лица от Община Враца.
Безспорно се установи, че през 2014 г.
в *** е имало наводнение, в резултат на което на ищеца са причинени вреди. Спорен
остава въпросът относно отговорността на общината за претърпените от ищеца
вреди на посоченото правно основание.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
определя материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
държавата, респективно общините. Съгласно тази разпоредба държавата и общините
дължат обезщетение за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността на
държавата и общините е обективна и безвиновна. За да възникне основание за
ангажиране на тази отговорност за вреди, причинени от дейността на
администрацията по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, следва да са налице в условията на
кумулативност следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт,
отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на
производство за обезщетение, при или по повод изпълнение на административна
дейност; 2. вреда от отменен административен акт, респективно от
незаконосъобразно действие или бездействие и 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразните действия или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
посочените елементи от фактическия състав не може да се реализира отговорността
на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В случая се твърди, че
вредите са причинени от бездействия.
Цитираната разпоредба на чл.1, ал.1 ЗОДОВ има предвид само фактически действия и бездействия във връзка с
административната дейност. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо
да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е
незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен
акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото
от правната норма активно такова. В случая ищецът претендира обезщетение за
вреди от незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Враца и служители
от администрацията да изпълнят препоръките, дадени в
Констативен протокол от 07.09.2005г. на комисия от Дирекция „Гражданска
защита“ – Област Враца, като твърди, че с неизпълнението им са нарушени чл.9,
чл.44, ал.1, т.1, чл.46, ал.1, т. 9 и т.12 ЗМСМА.
Съдът счита тези доводи за
неоснователни. На първо място Констативният протокол няма обвързващ и
задължителен характер спрямо посочените лица. Същият е съставен на основание
чл.18, ал.1, т.2 и т.10 от Правилника за организацията и дейността по
предотвратяване и ликвидиране на
последствията при бедствия, аварии и катастрофи, действал през 2005 г. и в
изпълнение на Плана за работа на Постоянната областна комисия за защита на
населението от бедствия, аварии и катастрофи през същата година. Съгласно
чл.16, ал.4 от същия правилник Постоянните комисии подпомагат
дейността на областните управители и
кметовете в цялостната им дейност за изпълнение
на техните функции и задачи по защита на населението и обектите от националното
стопанство в областта и общината при бедствия, аварии и катастрофи. В този
смисъл е невъзможно помощен орган да издава задължителни за изпълнение от
подпомагания от самия него орган указания и предписания. От друга страна
съдът прие за установено от представеното
по делото писмо изх.№
9100-3543/10.09.2005г. на Кмета на Община Враца до ищеца Е.М., с копие до Приемната на Президента на Република България
и до Областния управител на Област Враца, че след наводнението през 2005 г.,
Община Враца съвместно с „Х.“-Б. АД са извършили удълбочаване на съществуващия
канал, с цел да се увеличи неговата водопроводимост, т.е. препоръките са
изпълнени и не е налице твърдяното бездействие.
Освен това визираните от ищеца като
нарушени норми не регламентират пряко и конкретно фактическо действие, вменено
като задължение на административен орган, което последният да не е изпълнил.
Цялата норма на чл.44 ЗМСМА регламентира правомощията на кмета като орган на
местната администрация в конкретни сфери на управление. Но кметът, като орган
на изпълнителната власт за осъществяване на своите правомощия, издава
административни актове, предвид чл.44, ал.2 ЗМСМА. Затова кметът не извършва
лично фактическите действия по изграждането на отводнителен канал на
територията на ***. Следователно не може да бъде ангажирана отговорността на
общината заради липсата на изграден отводнителен канал, поради фактическо
бездействие на кмета.
Посочените разпоредби на чл.46 и чл.9 ЗМСМА, както и тези от Закона за защита от
бедствия съдът счита за неотносими към настоящия спор. Чл.46 ЗМСМА регламентира
правомощията на кмета на район или кметство, докато в случая се твърдят
бездействия от кмет на община. Разпоредбата на чл.9 ЗМСМА съставлява обща
норма, регламентираща правото на сдружаване на общините. Цитираните от ищеца в
писмената защита разпоредби на чл.9, чл.19, чл.55 и чл. 56 от Закона за защита
от бедствия също се явяват неотносими към настоящия правен спор, тъй като
препращат към специалния ред, по който определена категория лица имат право на помощ,
която им се предоставя при необходимост вследствие на
бедствия. Това е отделно, самостоятелно производство, различно от настоящото по
чл.203 и сл. АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и не може да се сложи знак за равенство
между двете, поради което се явява извън предмета на настоящото производство и
не следва да бъде коментирано.
Твърдението на ищеца за неизпълнение на
разпоредбите на чл.137, чл.138 и чл.139 Закон за водите е неоснователно, тъй
като изпълнението на тези задължения не е свързано с властнически правомощия и
отговорността от евентуално възникнали при неосъществяването им вреди, не се
регламентира от ЗОДОВ. В тази насока следва да се има предвид, че не са
административни действията на общината, които ищецът твърди, че са искали да бъдат
извършени от общината, за да се предпази имотът му от наводнение. В тези случаи органите на общината не действат
като органи на изпълнителна власт с властнически правомощия и задължения, а действат от нейно име
като собственик. Водните обекти, съоръженията и системите за отвеждане и
пречистване на отпадъчните води от населените места, когато не са включени в
имуществото на търговски дружества и т.н., вкл. водите и реките в границите на
населените места с оглед разпоредбата на чл.19 Закон за водите са публична
общинска собственост. Правоотношенията между собствениците на имоти, прилежащи
към речните корита и общината, като собственик в границите на населените места,
са преди всичко правоотношения между равнопоставени субекти и дейността по
поддържане на коритата на реката, изграждането на подпорни стени, отводнителни
канали с оглед недопускане на наводнения на прилежащите ѝ имоти, не е
административна по своя характер.
Предвид изложеното съдът счита, че не
са налице твърдяните от ищеца, незаконосъобразни бездействия на Кмета на Община
Враца или служители от общинската администрация при или по повод на
административна дейност. Следователно недоказана е първата от предпоставките за
уважаване на исковете, поради което и не може да бъде реализирана отговорността
на общината на посоченото правно основание. Доколкото настоящото производство е
исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за
основателност на иска си. След като не е осъществил главно и пълно доказване на
една от кумулативно изискуемите предпоставки, то последица от това е отхвърляне
на предявения от него иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия
състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.
При този изход на делото основателно
се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски. Съгласно чл.143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, в случая
иска, ищецът заплаща на ответника всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат. Доколкото предявените
искове са с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът намира, че ищецът следва
да заплати на ответника разноски за процесуално представителство съобразно
чл.78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този
текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
В случая съдът счита, че следва да определи 100 лева, тъй като макар и исково,
с посочена от ищеца цена на иска, производството по ЗОДОВ е особен вид
производство за репариране на вреди, причинени от държавата или общината, чрез
техните органи или длъжностни лица, като уредбата е в специален закон - ЗОДОВ.
Последният предвижда редица отклонения от общия исков ред, чрез разпоредби,
облекчаващи ищците – относно дължимата държавна такса и разноските. Съгласно
чл.9а за делата по този закон се внася проста държавна такса, а разноските не
се внасят предварително. По аналогия от тези разпоредби дължимите на ответника
разноски за процесуално представителство следва да са в минимален размер, като
тези по административните дела без определен материален интерес. Следователно
ищецът следва да бъде осъден да заплати на Община Враца деловодни разноски за процесуалното му представителство от
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Н.М. ***, обективно
съединени искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетения
за имуществени вреди в размер на 11360
лв. и за неимуществени вреди в размер на
7 000 лев, претърпени във връзка с наводнение на имота му в *** през 2014 г.
ОСЪЖДА
Е.Н.М. *** да заплати на Община Враца 100 (сто) лева разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: