Определение по дело №1632/2018 на Софийски градски съд

 

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.София,18.05.2018г.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23 състав, в закритото заседание  на осемнадесети май  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1632 по описа на 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ-„Б." ООД – е предявил искова молба, в която сочи, че на 28.06.2004г. е закупил недвижим поземлен имот с номер 000631 в землището на язовир *****, общ. *****, местност „*****" с площ 10.744дка. Поземленият имот се намира в непосредствена близост до язовир ***** и с цел изясняване на статута за наличие или липса на тежести относно режима за ползване със Заявление Вх. № 94-00- 457/01.06.2004г. до Министъра на О.С.и В.е искал издаване на удостоверение за липса на тежести по I-ва СОЗ на Наредба №3 от 16.10.2000хх)д. върху собствения му посочен по-горе поземлен имот Министерство на О.С.и В.го уведомил, че не разполага с преписка и Решение по учредяване на санитарно охранителна зона около язовир *****, т.е., че няма нанессна санитарно - охранителна зона пояс 1 (пояс А) на яз.*****. След което ищецът е предприел действия по промяна на статута на процесния имот с цел смяна на предназначението му от земеделска земя в поземлен имот с право на застрояване за изграждане на „Мотел с администрация и кафе-ресторант със ЗП 250кв.м.; 10 бр. бунгала; сондажен кладенец; резервоар питейна вода - 1 куб.м; резервоар за противопожарни нужди - 20 куб.м; пречистватилна съоръжение; паркинг и ктп и охрана. Сочи, че от 2004г. - до 2013г. владее и ползва безпрепятствено процесния имот. На 08.02.2013г. с Решение № 840 на II отделен и,е 37 с-в на Административен съд - София град по дело №5291 по описа за 2012г. е отхвърлена Жалба на „БГ - Г." ООД срещу Заповед № РД-18-19 от 27.01.2012г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта с която по отношение на имот пл.№ 000631, СО - район „*****", гр.София, землището на яз. *****, нанесен с идентификатор № 22472.7400.28, собственост на жалбоиодателя в кадастралния регистър като собственик е вписана и Държавата на основание Акт АДС № 07726/18.05.2011г., след влизане в сила на което съдебно решение концесионерът „С.В." АД заградил имота и лишил ищеца „Б." ООД от владението и ползването на процесния имот. Сочи, че до днешна дата не е обезщетен за принудително му отчуждаване на имота - частна собственост, за държавни нужди. Твърди, че е лишен от правото да ползва имота, без никаква процедура и обезщетение с едностранни властнически актове на държавата - описани по - горе, без спазване на никаква процедура. Собственият му имот е заграден, достъпът е забранен, реалната пазарна цена на имота е сведена практически до нула. Твърди, че е нарушение на член 1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, именно: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Моли съда да осъдите двамата ответници- МИНИСТЕРСТВО НА О.С.И В.и О.А.НА ОБЛАСТ СОФИЯ-  да заплатят в режим на солидарна отговорност обезщетение на „БГ - Г." ООД за одържавяването на поземлен имот с номер 000631 в землището на язовир *****, общ. *****, местност „*****" с площ 10.744дка, при граници: поземлен имот 000117. rop.cron.Tgp. на МЗГ - Държавно лесничейство, поземлен имот № 000632, Изостав.тр.нас. на Община ***** и поземлен имот № 000072. Път I кл. на Министерство на транспорта, за сумата от 87 000 (осемдесет и седем хиляди) лева (която сума е част от цялото вземане от 867 243 лева) съгласно частна оценителна експертиза от вещо лице - Р.П., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до плащане на сумата, в едно с направените по делото разноски.

С разпореждане от 10.02.2018г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал подробни указания на ищците да отстранят нередовностите по ИМ, а именно: да посочи на какво основание се претендира солидарна отговорност на ответниците, респ. ако не е солидарна да заяви претенцията за всеки отделен ответник, да изложи основанията, обуславящи претенцията му по отношение всеки един ответник; да изложи конкретни фактически твърдения на какво основание иска всеки един от ответниците да бъде осъден да му заплати някакви суми /договорно, деликтно или неоснователно обогатяване/; да посочи в какво се изразяват вредите, причинени му от поведението на всеки едн от ответниците и каква е връзката между причиняване на вредите и поведението на ответниците; да уточни при какво условие предявява исковете срещу ответниците - дали исковете са обективно кумулативно съединени или са съединени при условията на евентуалност; ако са съединени при условията на евентуалност - да посочи какво е поредността, в която съдът следва да се произнесе по исковете и при сбъдване на какво условие.

С молба от  21.03.2018. ищецът е посочел, че е налице неоснователно обогатяване от страна на държавата, и че вредите се изразяват в отнемане на имота, собствен на ищеца - противозаконно лишаване от собственост, т..е твърди, че е налице и деликт. Отново е преповторил обстоятелствата от исковата молба.

С разпореждане от 10.04.2018г съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал указания на ищеца внимателно да прочете разпореждането на съда от 20.02.2018г. с подробно изложените указания за отстраняване на неточностите в исковата молба, а не да се преповтарят същите.

С  писмена молба ищецът отново не изпълняват посочените указания и се връща на първоначалните си  твърдения. Заявил е на съда, че счита настоящата искова молба за ясно дефинирана , поради което съдът да приеме действия по чл. 131 по ГПК за размяна на съдебни книжа между страните, т.е. дори съдът отново да му посочи недостатъците на исковата молба, ищецът повече нищо няма да предприема.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е в невъзможност да изпълни задължението си да администрира делото, като определи предмета на предявените искове и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи кои са релевантните за спора факти и доказателства и предостави възможност на ответниците да организират и проведат защитата си.

Предвид неотстраняването на нередовностите на исковата молба, исковата молба следва да бъде върната, независимо от обстоятелството, че ищът е направил процесуално усилие да изпълни указанията на съда. Администрирането на исковата молба от съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на непрекъсната възможност за отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения от съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. Предвид принципа на диспозитивното начало и състезателния характер на исковото производство, намесата на съда следва да се ограничи само до акцентиране вниманието на ищеца за наличието на нередовност на исковата молба, която намеса е еднократна - по арг. от чл. 129, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, изр. 1 ГПК. Право и отговорност на ищцеца е в рамките на дадения му от съда срок да отстрани в цялост констатираните нередовности. След като в указания му срок ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса, то исковата молба следва да бъде върната.

Поради изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1632/2018г. по описа на СГС, І ГО, 23 състав, като процесуално недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: