№ 406
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20235330200286 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 5303515, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. З. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
От представената разписка е видно, че обжалваният ЕФ е връчен на
03.01.2023г. Жалбата е подадена на 03.01.2023г., поради което и същата се
явява подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото изменение по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 15.03.2021 г. в 14:24 часа на
Републикански път II-64 км. км. 50+500, в посока с. Труд, извън населено
място, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B 26,
при отчетен толеранс от минус 3%, лек автомобил с рег. № ****, се движел с
установена наказуема скорост- 112 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от
52 км/ч. като собственик е бил Н. П..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 116 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3%, се получава
скорост 112,52 км/ч, поради което и след закръгляне към по-ниското число в
полза на водача, установената от АНО скорост правилно се явява в размер на
112 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г.), следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
2
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай от представените писмени доказателства, се
установява, че:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1 № 11742СА, представляващо мобилна (съгласно представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване) система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
3
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Представени са и снимка на разположение на уреда, както и снимка на
процесния пътен знак.
По отношение на възражението за неспазване на нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, в процесния случай е налице фиксирана скорост на движение на
лекия автомобил посредством мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1, видно от
приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Настоящият съдебен състав намира, че издаването на електронен фиш при
заснето нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява
в нарушение на нормативната база. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
4
(чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по
ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани
правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие,
че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата)
при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е
настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността
и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се
тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на
електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство. Предвид горното, настоящият съдебен
състав счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при
употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен
орган, в случай че са спазени изискванията на Наредбата. Така неоснователно
се явява възражението, че е бил нарушен редът за съставяне на електронния
фиш.
В конкретния случай обаче, не е налице неспазване на пътен знак B26
от страна на жалбоподателя.
5
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата, АТСС
е било позиционирано на път II-64 км 50+500, без да е посочено разстояние от
пътен знак B26. Видно от справката от ОПУ-Пловдив изх. № 11-00-
36/26.01.2023г., действително на км 50+650, т.е. на 150 метра от посоченото
място, където е било позиционирано АТСС, е имало поставен пътен знак В26
за ограничение на скоростта до 60 км/ч. В същата справка е посочено обаче,
че на км 50+590 е налично кръстовище и забраната важи именно до това
кръстовище. Въз основа на гореизложеното, безспорно се установява, че
преди км 50+500 е налично кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП
и § 1, т. 15 от ДР на ППЗДвП - място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят се или се събират на едно ниво, и което кръстовище е могло да бъде
съобразено от водача при избора му на скорост след преминаването му през
същото.
Съгласно чл. 49 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се
поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се
отнася тази забрана. Съгласно чл. 50 от ППЗДвП забраните, въведени с пътен
знак B26, важат до следващото кръстовище. Към датата на процесното деяние
– 15.03.2021г., няма доказателства да е била налице допълнителна табела Т2,
или предупредителен пътен знак за опасност, като за наличие на такива
липсват данни в справката от ОПУ-Пловдив. Следва да се посочи, че към
административнонаказателната преписка е представена снимка на пътен знак
6
В26 ведно с табела Т2, но от една страна не става ясно същата дали касае
процесния знак, а от друга страна посочената на снимката дата – 20.03.2021г.,
следва датата на осъществения видеоконтрол, поради което дори и снимката
да касае процесния знак, не доказва наличието на табела Т2 към момента на
извършването на деянието. От друга страна единствено стопанинът на пътя –
ОПУ-Пловдив, разполага с правомощието да удостовери редовно поставен и
наличен пътен знак – аргумент от §5 от ПЗР на Наредба № 18 от 23 юли 2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като от страна на
администрацията липсват данни към 15.03.2021г. да е бил наличен пътен знак
Т2. Нещо повече, от представеното от страна на жалбоподателя писмо от
ОПУ-Пловдив изх. № 11-00-924/25.11.2022г., е видно, че е поставена табела
Т2 (1000 м.), но същата е поставена на 05.04.2021г., т.е. на дата, следваща
датата на процесното деяние, поради което и не е действала към момента на
осъществяването му.
Така, въз основа на гореизложеното, забраната на пътния знак, находящ
се на км 50+650 от път II-64, следва да важи до км 50+590 от същия път (до
наличното кръстовище), но същата на следва да важи по отношение на км
50+500 от път II-64, където е посочено да е извършено нарушението в
електронния фиш.
Така съдът намира, че дължимото поведение на жалбоподателя в
конкретния случай е било да се движи със скорост, ненадвишаваща 60 км/ч в
участъка от път II-64 от км 50+650 до км 50+590, докато в посочения в
електронния фиш участък от пътя на км 50+500, за него е важало общото
ограничение на скоростта от 90 км/ч., с което е следвало да се съобрази.
По изложените съображения, неправилно се явява наказването на дееца
за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Посоченото обаче, също не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ,
предвид разкритите в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да
приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо нарушение, но при
същите фактически положения. Обратното би значело нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
7
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в
чл. 12 ЗАНН.
Точно такъв е процесният случай, тъй като приетите за установени в ЕФ
факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение,
което се санкционира по чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП, доколкото при движение със
112 км/ч извън населено място, жалбоподателят се е движил с превишение от
22 км/час над общото ограничение за скорост от 90 км/ч. Предвижданата
санкция е във фиксиран размер от 100 лева и се явява по-лека от наложената.
По изложените съображения съдът следва да упражни правомощията си
по т. 1 от ТР №8/2021г. на ВАС, като приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение и преквалифицира извършеното от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, измени
основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП в чл. 182,
ал.2, т.2 ЗДвП и намали размера на наложената глоба от 600 на 100 лева.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, указваща
приложението на т. 1 от ТР №8/2021г. на ВАС от РС-Пловдив в случаи като
процесния – Решение № 508/21.03.2022г. по КАНД № 239/22г. по описа на
АС-Пловдив, Решение № 509/21.03.2022г. по КАНД № 228/22г. по описа на
АС-Пловдив и др.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на страните по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. Жалбоподателят е
претендирал разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед защитената част от интереса му, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати 5/6 от сторените разноски, а
именно – 333,33 лева. Съдът съобрази и стореното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, като счете същото за неоснователно, доколкото
уговореното възнаграждение е било в минимален размер съгласно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към момента на сключване на договора.
Разноски са дължими и на въззиваемия при направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство.
Съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
8
и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да определи в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева. С оглед защитената част от интереса му, следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 1/6 от определеното
юрисконсултско възнаграждение, а именно – 13,33 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5303515, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. З. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като:
-ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП в нарушение по. чл. 21, ал. 1 ЗДвП;
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП в чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 600 на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Н. З. П., ЕГН **********
сума в размер на 333,33 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Н. З. П., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 13,33 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9