РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 242
гр. Пловдив, 09.01. 2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХХI касационен
състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Р. П. и участието на прокурора ГИНКА
ЛАЗАРОВА, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2495 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от Заместник-кмет „Обществен ред и
сигурност” при Община Пловдив, чрез процесуалния представител главен
юрисконсулт И.К., срещу Решение № 1481 от 22.08.2023 г., постановено по а.н.д №
20235330203003 по описа за 2023 г., на Районен съд – Пловдив, ХХVI - ти наказателен състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 231 от 19.04.2023 г., издадено от
Заместник кмет ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в Община
Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от Кмета на община Пловдив,
с което на К. Г. Х. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея
нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода
на административното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, досежно правната квалификация
на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът по касационната жалба
– К.Г.Х. оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение.
ІІ. За допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от К.Г.Х. срещу Наказателно
постановление № 231 от 19.04.2023 г.,
издадено от Заместник кмет ,,Обществен ред и сигурност‘‘
в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от Кмета на
община Пловдив, с което на Х. е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея нарушение
по чл. 94, ал. 4 ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 002590/11.03.2023г., съставен от
Й.Н. Х. на длъжност старши полицай към Сектор „Общинска полиция” Пловдив, в
който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 94, ал.4 от ЗДв.П.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл. 185 от ЗДв.П.
е наложил на нарушителя глоба в размер на 20 лева.
С НП Х. е била
санкционирана за това, че при извършена проверка на 02.03.2023 г. в гр.
Пловдив, на ул. ,,Леонардо да Винчи‘‘ пред № 17,
около 11:45 часа било установено, че горепосоченото лице собственик на МПС
марка ,,Мерцедес‘‘ с рег. № РВ **** ТА паркира в ляво
по посока на движението, на улица с еднопосочно движение, за което й бил
съставен фиш № ********** от 02.03.2023 г., с който й е била наложена глоба в
размер от 20 лева. Фишът бил обжалван пред началника на сектор ,,Общинска полиция‘‘ – Пловдив с молба с вх. УРИ 237200-2841 от
07.03.2023 г. Нарушителката отказвала да попълни и подпише декларация по чл.
188 ЗДвП, за да посочи кой е управлявал автомобила.
7. В хода на съдебното производство е разпитан съставителят
на АУАН Й.Н.Х., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8.С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд е отменил процесното
наказателно постановление. За
да постанови посоченият резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че е налице извършено нарушение от процесния лек автомобил, но същото неправилно е подведено
под нормата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП,
респективно на жалбоподателката неправилно е било наложено наказание
глоба на основание чл. 185 ЗДвП. В тази насока съдът е приел, че не би могло да
се стигне до преквалифициране на деянието, доколкото става въпрос за друга материална
норма, друга санкционна норма въз основа на която жалбоподателката е била
наказана и на най-силно основание, че нарушителката не се е защитавала по
фактите по които би могла да носи административно-наказателна отговорност,
доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва коректно описание на
нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП, която според приетото от първоинстанционния
съд, е нарушената законова разпоредба. В тази насока съдът е приел, че при
описание на нарушението в АУАН и НП липсва посочване, че Х. не е спряла
превозното средство възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление
районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Съставеният АУАН и издаденото НП, в случая не са
съобразени с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на
първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното
производство. Независимо, че нарушението е установено по несъмнен начин и е
индивидуализиран нарушителя, е налице допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
неправилна правна квалификация на нарушението, дадено в АУАН и НП, накърняващо
правото на защита на нарушителя и представляващо основание за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, без всякакво съмнение има за последица постановен при
съществено нарушение на закона акт и е основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, точно както е приел и първоинстанционния съд.
В обсъждания контекст са споделими и изводите на първоинстанционния съд, че в случая не би могло да се стигне до
преквалификация на нарушението, с оглед приетото в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС
по тълкувателно дело № 1/2020. Действително, в казуса Х. би могла да носи
административно- наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДВ.П, при преквалифициране на деянието, като нарушение по чл.94,
ал.3 от ЗДв.П, но само ако в описанието на
нарушението в актовете на административнонаказателното
производство, бяха посочени коректните факти срещу които тя да се защитава –
нещо, което не е налице в процесния случай.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V.За
разноските:
12. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал.
5 ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат
разноски за касационното производство, но в случая липсват доказателства за
извършени разноски в касационното производство, поради което и направеното в
този смисъл искане, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен
съд, ХХХI – ви касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1481
от 22.08.2023 г. на Пловдивски районен съд, ХХVI- ти наказателен състав, постановено
по АНД № 20235330203003 по описа на същия съд за 2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. Х. с ЕГН: ********** за присъждане на
разноски за касационната съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.