МОТИВИ към НОХД 645 / 10г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен
акт.
Обвинението е против Е.С. В. за това, че На 11.11.2009г. в
гр.Пазарджик в „АГ отделение” на МБАЛ гр.Пазарджик, противозаконно е унищожила
чужда движима вещ – 1 /един/ брой дамски очила с метални рамки с бифукални
стъкла /за близко и далечно виждане/ на стойност 160 лв., собственост на Е.Т.Т.
*** - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.216 ал.І от НК.
В съдебно следствие е допуснато
изменение на обвинението,касаещо конкретно стойносттта на инкриминираната като
унищожена вещ- 1 бр. бифокални очила с метална рамка, като подсъдимата е
обвинена за това, че на 11.11.09г. в гр. Пазарджик противозаконно е унищожила 1
бр. такива очила на стойност 171 лв. , собственост на Ев. Т. *** – престъпление
по чл. 216, ал.1 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес е граждански иск за сума в размер на 171 лв. (
след допуснато изменение на гражданската претенция в резултата измененото
обвинение ) от Е.Т. против подсъдимата Е. В. като обезщетение за причинени
имуществени вреди.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на Районна прокуратура, чието становище е доказаност
на обвинението, но по леконаказуемия състав по чл. 216, ал.4 от НК и налагане
на наказание глоба при конкретен размер, определен от съда, тъй като този вид
на наказанието би обезпечил постигане на
целите от реализиране на наказателната отговорност. .
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител дава становище за доказаност на обвинението и на
основателността и размера на гражданската претенция която моли да бъде уважена
в претендирания размер след произнасяне за вината на подсъдимата.
Защитникът настоява, че
обвинението не е доказано и моли да бъде оправдана подсъдимата, която не се
признава за виновна и депозира същото искане.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното:
Към
ноември 2009г. свидетелката Е.Т.-А. работила като старша акушерка в „АГ
отделение” на МБАЛ гр.Пазарджик. В същото отделение като операционна акушерка
работила и подс.Е.В.. Още през 2006г. отношенията между двете били
влошени,
но след октомври 2009г. конфликтът между двете се
задълбочил и изострил.
На
11.11.2009г. свидетелката Е.Т.-А. била на работа в „АГ отделение” на МБАЛ
гр.Пазарджик. В рамките на работния ден, по обяд в „Интерупционната зала” на
отделението, между св.Т.-А. и подсъдимата Е.В. възникнал спор. Същият отпочнал
по повод необходимост да се извърши конкретна работа, на бързо прераснал в
лични обиди и нападки между двете. След като конфликтът се изострил особено,
св. Т. излязла от залата и тръгнала по коридора в посока към стаята за
манипулации. В. я последвала, а след нея тръгнала св. Д.. По това време и тъй
като възприела виковете между двете спорещи жени, св. А., която била пациент
също излязла в коридора от стаята си.
Докато вървяла по коридора св. Т. –А. била настигната от В., която
я прихвала от зад за ръка, по който начин я принудила за спре. Настояла да
отидат заедно при главния лекар , за да разрешат конфликта си. Тази покана
обаче само подновила спора и двете си разменили нови обидни реплики. След
изречена такава от страна на Т. спрямо В. и по повод на отношенията на
последната с лица от мъжки пол, подсъдимата силно раздразнена и нанесла плесник
върху лявата част на лицето. В резултат на удара Т. получила зачервяване в
областта на увреждането, а поради силата на удара поставените на очите й очила
отхвръкнали, ударили се в стена и след рикошета се повърнали към двете.
Очилата
били дамски модел с метални
рамки и бифокални стъкла, предназначени за близко и далечно
виждане. От падането им на земята, вследствие нанесения шамар, металната рамка
на очилата се изкривили значително, двете стъкла се надраскали, като от
лявото се отчупило парче стъкло, счупила се и металната разделителна рамка
/скоба/ между двете стъкла, което довело до унищожаване на очилата и
невъзможност за възстановяването им след ремонт. Стойността на същите е
171 лева по пазарни цени и към датата на инцидента.
Тези
обстоятелства съдът възприе, че са настъпили в обективната действителност към
датата на инцидента и по време на неговото развитие. Част от тези обстоятелства
следват от абсолютно всички събрани по делото доказателства, като почти всички
от тях са релевантни с оглед очертания предмет на доказване. Спорни са основно
доказателства ,които не са относими към предмета на доказване – дали и какви
точно са били разменените реплики между Т. и В. , дали е имало форма на
физическа агресия от страна на Т. спрямо В. ( заскубване) непосредствено преди
инкриминирания удар и последвалото го увреждане на очилата, дали Т. е получила
втори удар , дали на мястото на инцидента са били част от лицата, които са
свидетели и т.н. Трябва да се признае, че голяма част от тези противоречия са резултат от силно
полюсираните отношения в отделението на МБАЛ Пазарджик, в което работят всички
участници по делото – свидетелите ( с изключение на А., която е била пациент
и експертите и св. Д-р М., който е бил
тогава главен лекар на болницата). Именно инкриминирания конфликт допълнително
е задълбочил отношенията между ясно формираните „два лагера” в колектива на
лекарския персонал в АГО на МБАЛ Пазарджик.
На какво точно се дължи това разделение е без значение по делото. За
последното и по –конкретно за изясняване на фактологията е важно дали
съответните свидетели депозират достоверни показания или са предубедени поради
отношенията си с една от страните в спора и така твърдят неистини или затаяват
истини.
Все пак, като се има предвид
предмета на доказване, наистина част от обстоятелствата не са спорни с оглед
събраните доказателства в проведеното съдебно следствие: Така нпр. безспорно установено е, че на
инкриминираната дата е отпочнал сериозен словесен конфликт между Т. и В.. Същият се развил в зала „интерупционна” на АГ-
отделението, където освен двете била и другата операционна акушерка Д.. След
като двете си разменили взаимно обидни реплики, Т. тръгнала към коридора,
последвана от В., а след нея вървяла Д..
По същото време в коридора била излязла и пациентката св. Г. А., тъй
като била дочула размяна на силни викове и провокирана именно от това. В коридора В. настигнала Т., когато
последната се намирала вече близо до стаята за манипулации. От там излязла и
намираща се вътре П. , а в края на коридора била и св. В. – санитар в
отделението.
Не е спорно също, че в коридора В. спряла Т.,
прихващайки ръката й и я поканила да отидат при главния лекар тогава - св. Д-р М.,
за да се изяснят пред него. Отново си разменили обидни думи, при което силно
подразнена от репликата на Т., свързана
с отношенията на В. с лица от мъжкия пол, подсъдимата нанесла плесник в лявата
половина на лицето на Т..
Не е спорно, че в резултат на
удара изпаднали поставените на очите очила на Т. , които се ударили в стената и
тя вдигнала.
Онова, което е спорно и което има значение по
делото е дали същите са били увредени и в каква степен са причинените им
повреди, респ. дали същите са отстраними . Без значение с оглед на конкретното
обвинение за престъпление против собствеността е дали непосредствено преди
удара, отправената към В. обидна реплика е била съчетана и с физическа агресия,
изразена в прихващане на косата й. Без значение за изясняване на относимите
факти по делото е също дали въобще е последвал втори плесник от подсъдимата на Т., след като безспорно е
установено, че първи удар е имало и именно в резултат на него са изпаднали
очилата. Въобще обстоятелствата, свързани с причинените престъпления против
личността имат значение в случай, че евентуално се водят дела за именно такива
престъпления.
Релеватното обстоятелство по
настоящото дело, за което има и различни
твърдения от страна на подсъдимата и свидетелите е дали Т. е била в деня на
инцидента именно с очилата, които едва в края на разследването е представила и
дали те са били увредени по някакъв начин и точно какъв. На първо място следва
да се отбележи, че очилата не са били въобще искани от пострадалата да ги
предостави. Това е не неин пропуск, а на разследващия орган и поради това не
може да се коментира и приема във вреда на Т.. Очилата са били предоставени от
последната и то по повод искането на самата подсъдима, което тя е направила в
протокола за предявяване на разследването ( л. 85) .
Видно от протокола на доброволно предаване е,
че пострадалата е представила очила с бифокални стъкла и метална рамка, за
които е дала обяснение, че били силно деформирани в резултат на удара от
подсъдимата и които ползвала до края на деня ( 11.11.09г.), тъй като нямала други
и поради невъзможността да не се служи с тях през работно време, като уточнява,
че за да ги ползва ги прикрепвала с ръка.
Такива показания е дала Т. ***.
,а те се потвърждават от тези на свидетелите В., П., А.. Всички те заявяват ,
че очилата, които Т. ползвала към момента на инцидента са били силно
деформирани и негодни за последваща употреба. При предявяването на процесните
очила за приобщаване като веществено доказателство, тези свидетели твърдят, че
именно това са били очилата, които е ползвала Т. на деня на инцидента, като от
следващия ден споделила, че тези очила не могат да се ремонтират, тъй като са
негодни за употреба и вече ползвала нови. Свидетелите описват очилата,
концентрирайки описанието основно върху металната рамка.
Различни са твърденията на подсъдимата в
нейните обяснения, които пък синхронизират досежно това обстоятелство с тези на
свидетелите Д. , В., Т. М.. Всички те пък заявяват, че очилата с които била Т. на 11.11.09г. не били
с метални рамки, не били тези , които са представени по делото ( и които им
бяха предявени), а с пластмасови рамки и които Т. продължила да ползва дори
непосредствено след инцидента и в следващите дни. Съдът не възприе тези
твърдения за достоверни след внимателен и задълбочен анализ на формиралите се
две групи гласни доказателства, визиращи противоречия относно коментираните
факти. Съображенията се крепят на това,
че показанията на Т. се подкрепят от такива на свидетел, който не е част от
колектива и който няма никакъв мотив да депозира показания в полза на едната
или друга страна в спора. Това е св. А.,която е била пациент на отделението към
инкриминираната дата и е станала напълно случайно очевидец на инцидента. Освен
това съдът, за да кредитира показанията на Т. и съответните им – на П., А. и В.,
има предвид е тези на св. М.. Последният е бил към датата на деянието и
изпълнителен директор на МБАЛ и главен лекар и е провел, както уточнява сам,
разговори с Т. и В. още същия ден. След като заявява дори непосредствените се
впечатления от зачервявания по лявата половина на лицето на лицето на
пострадалата и конкретно по скулата и
слепоочието, свидетелят твърди, че Т. след като съобщила, че в резултат на
удара били увредени очилата й, дори демонстративно ги поднесла към свидетеля,
но той не пожелал да ги огледа, тъй като това обстоятелство не приел за важно
дори и за едно бъдещо дисциплинарно производство по отношение на всяка от тях.
Такова действително е било проведено и двете са получили най-леките по степен ,
предвидени в КТ дисциплинарни наказания. Още на 11.11.09г. обаче и по повод на
инцидента Т. е изготвила и внесла до директора „рапорт”, който е входиран на
същата дата с № 4694 ( л. 19 от ДСП). В
същия пострадалата непосредствено след инцидента е твърдяла, че в резултат на
удара очилата са отхвръкнали и се
деформирали силно, несъмнено от удара им в твърдата повърхност.
Освен
горното, съдът отхвърли показанията на онези свидетели, които съответстват на
твърденията на подсъдимата, че не очилата представени по делото са отхвръкнали
в резултат на удара и че въобще не са се повредили и поради съществуващи
противоречия между обслужващите тезата на подсъдимата показания. Така нпр. за
да обосноват добре твърдението си защо не с предявените им очила е била към
момента на инцидента Т. , и Т. и В. дават описание на очилата, което не се
изчерпва само с материала, от който е изработена рамката, а дори сочат и цвета
й. Според Т. - очилата, които носела на инцидента Т. били с пластмасова кафява
рамка и самата Т. й ги показала докато отвила при главния лекар по повод
инцидента. Според В. обаче очилата били с пластмасова рамка в меланж „червеникави
с по –светло бежово.
Що се отнася до св. А. и
противоречията, които защитникът отрива в показанията й в с.з. и тези от ДСП, които бяха приобщени по
съответния процесуален ред, следва да се има предвид неколкократно заявеното от
свидетелката, че за един ден „ едва ли може да запомни очилата”, че да даде
достоверно описание за тях. Това се
потвърждава и от позицията на свидетелката при предявяването на очилата, когато
тя признава, че не може да отговори дали предявените й очила са били ползваните
от пострадалата на датата на инцидента.
Имайки предвид горния анализ,
съдът прие, че на процесната дата в резултат на нанесен удар от страна на
подсъдимата върху лицето на Т., очилата на последната са изпаднали и са
получили увреждания, които от такова естество, че правят съгласно заключението
на изслушаната в с.з. комплексна експертиза невъзможно тяхното поправяне, като
напълно изключено е да се ползват по предназначение. Стойността на очилата по
експертна оценка е 171 лв.
В субективно отношение подсъдимата
е съзнавала противоправността на деянието
си. Като се има предвид, че е нанесла
удар с плесник , тоест с цялата си длан
в лицето на пострадалата и при положение, че очилата са били поставени
към момента на удара на очите на
последната, несъмнено е съзнавала и допускала възможността същите в резултат на
удара да изпаднат и при удара си с твърда повърхност да се повредят, като се
отнасяла безразлично към това. Разбира се няма как е предполагала конкретните
повреди по очилата, но във всички случаи е допускала настъпването на такива.
Престъпният резултат е изразен в унищожаване на процесната вещ, тъй като
същата е негодна в резултат на въздействието върху нея да се ползва по
предназначението си и без възможност това да се предотврати чрез ремонт и
поправка. Поради това и паричното измерение на причинения престъпен резултат
всъщност е пазарната стойност на унищожената вещ. Същата обаче е по-малка от
минималната работна заплата за страната и съдът прие, че това именно
обстоятелство следва да се отчете при квалификацията на деянието, тъй като то
променя съществено характеристиката му.
Респективно налице са незначителни вредни последици, които обуславят
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, съпоставено с обичайните
случаи на престъпление от този вид. Поради това и съдът прие, че деянието
следва да се квалифицира като маловажен случай унищожаване по леконаказуемия
състав на чл. 216, ал. 4 вр. Ал.1от НК .
Вярно е , че с измененията на НК
ДВ 26/10г. чл. 218в ,ал.1 от НК
престъплението по този текст е от частен характер, но активната позиция на
конституирания частен обвинител по поддържане на обвинението и искане за
постановяване на осъдителна присъда и ако се приеме квалификация по чл. 216,
ал.4 от НК даде основание на съда да се произнесе с присъда предвид
процесуалната норма на чл.287, ал.5 от НПК и ризнае подсъдимата за виновна в
извършване на престъпление по чл. 216, ал.4 вр. Ал.1 от НК.
За да определи вида и размера на
наказанието , което следваше да се наложи на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление съдът отчете ниската му обществена опасност ( коментирана във
връзка с квалификацията), както и ниската такава на подсъдимата, която не е
осъждана, има позитивни характеристични данни
и несъмнено конкретното й деяние следва да се разглежда от една страна в
контекста на силно изострените взаимоотношения с пострадалата, а от друга и в контекста на конкретния
конфликт. При последния следва да се отчете и силното напрежение, под което се
е намирала подсъдимата ( след тежко нощно дежурство), както и състоянието на
раздразнение,в което е действала ( виж обясненията си, които не само че не са
опровергани, но дори потвърждават състоянието й на физиологичен афект).
Отчитайки това съдът прие, че от алтернативно предвидените наказания, следва да
наложи наказанието глоба и то в минимално предвидения размер 100 лв. , тъй като то освен, че ще се
окаже достатъчно възмездие за извършеното престъпно деяние и в този смисъл ще
бъде съответно, но наред с това ще обезпечи и постигане на промени в съзнанието
на подсъдимата
и предупредително-възпиращо въздействие върху нея и в общопревантивен ефект.
Установено е безспорно, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимата на пострадалата
са били причинени имуществени вреди в резултат на 171 лв., поради което и съдът уважи предявения
гражданския иск в такъв размер.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимата се възложиха сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 35 лв. – по сметка на ОД МВР Пазарджик и в размер на 130 лв.- по
сметка на РС Пазарджик, като подсъдимата се осъди да заплати и ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 50 лв.
Поради липсата на искане от
страна граждански ищец и частен обвинител, респ. чрез неговия повереник , съдът
не присъди в тежест на подсъдимата сторените разноски от конституирания
граждански ищец и частен обвинител по делото.
По изложените мотиви съдът
постанови мотивите си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: