Решение по дело №293/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 220
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20205001000293
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 220

 

гр. Пловдив,  27.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                                                                                                                                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                                                                                                                                                                                                                        ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 293 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 29 от 13.02.2020 г., постановено по т.д. № 82 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд е осъдил Т. п. Д. л. с. „Ч." към Ю. д. п. – С., да заплати  на  „Б.Р." ЕООД, на основание чл.79 ЗЗД главница в размер на 9950,89 лв., представляваща подлежаща на връщане гаранция, внесена от ищеца по  договор  № …/… г. за продажба на дървесина, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски, определени по компенсация в размер на 961,17 лв., като за разликата над 9950,89 лв. до претендираната сума от 30596,18 лв. е отхвърлил предявеният иск.

         Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищецът „Б.Р." ЕООД е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск с оплакване за неправилност и необоснованост на решението в тази част. Искането е решението в тази част да се отмени и се постанови друго, с което предявения иск да се уважи изцяло, както и да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът Т. п. Д. л. с. „Ч." към Ю. д. п. – С., обжалва решението в осъдителната му част, с оплакване, че решението е постановено по неизяснен от фактическа страна правен спор. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, като на страната се присъдят направените деловодни разноски.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от „Б.Р." ЕООД ТП ДЛС „Ч.“ обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата в общ размер от  30596.18 лева, представляваща сбора от подлежащи на връщане гаранции, внесени по договори между страните както следва:

- по договор № …/… г., за обект № …, отдел 154 е, 252 г - гаранция в размер на 1 607,75 лева;

- по договор № …/… г., за обект №…, отдел 284 е - гаранция в размер на 5 733,34 лева;

- по договор № …/… г., за обект №…, отдел 284 г - гаранция в размер на 9 950,89 лева;

- по договор № …/… г., за обект №…, отдел 217 ж - гаранция в размер на 5 677,48 лева;

- по Договор № …/… г., за обект № …, отдел 218 д гаранция в размер на 3 025,16 лева;

- по Договор № …/… г., за обект № …, отдел 224 е - гаранция в размер на 4 599,56 лева.

Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

Безспорно е, че страните са били в трайни търговски отношения, част от които са възникнали по силата на сключените шест процесни договора -  № …/… г.; № …, , № …, № … и № … – от г., за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад, на основание чл. 35, ал. 1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти.

По силата на тези договори ТП ДЛС„Ч., в качеството си на продавач, се е задължило да продаде на „Б.р.“ ЕООД, а последното се е задължило да закупи добитите на конкретно посочения в договорите временен склад прогнозни количества дървесина в определен размер за всеки договор, по дървесни видове, асортименти и категории.

Установено е също, че по описаните договори, за периода на действието им и съобразно с уговорените в тях правила, са издадени електронни превозни билети, въз основа на които ТП ДЛС „Ч.“ е предавало на „Б.р.“ ЕООД различно количество дървесина срещу заплащането на уговорените цени.

Безспорно установено е също, че в изпълнение на поетите по договора задължения, купувачът „Б.р.“ ЕООД е внесъл уговорените във всеки един от описаните договори гаранция по банковата сметка на ТП ДЛС „Ч.“, както следва:  5 733,34 лева по договор № …/… г. ; 9 950,89 лева по договор № …/… г.; 5 677,48 лева по договор № …/… г.; 3 025,16 лева по Договор № …/… г. и 4 599,56 лева Договор № …/… г.

Няма спор, а и е установено от представените по делото писмени доказателства, че сумите по гаранциите са внесени с вносна бележка от дата 08.05.2013 г. за 28988.43 лева и вносна бележка с от дата 17.12.2012 г. за 4557.20 лева, от които 1607.75 лева по позиция/обект 1304, който е предмет на договор № …/… г., или общо 30596.18 лева, както и че сумите по гаранциите не са върнати на купувача „Б.р.“ ЕООД. 

Предявените искове за връщане на внесените гаранции ищецът основава на твърдението, че едностранно е развалил договорите, по които същите са внесени, поради неизпълнение на поетите с тези договори задължения от страна на ответника, за предаване на уговорените количества дървесина.

За да уважи частично предявените искове, съответно за да отхвърли за по-голямата част исковата претенция, Пазарджишкият окръжен съд, позовавайки се на безспорните факти, както и на заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ експертиза, е приел, че доколкото предназначението на уговорените и внесени гаранции е обезпечението на евентуални вземания на продавача, произтичащи от процесните договори, които могат да възникнат като обезщетения във връзка с непълно, забавено или лошо изпълнение от страна на купувача, така и произтичащи от преки вземания за самото реално изпълнение на основното задължение на купувача да заплати цената на стоката, то връщането им е обусловено от липсата на задължения на купувача към продавача по сключените договори. А тъй като, предвид доказателствата по делото, е установено наличието на непогасени задължения по част от процесните договори, съдът е приел, че внесените по тези договори гаранции, към този момент не подлежат на връщане.

         Изложените от Пазарджишкия окръжен съд решаващи изводи в подкрепа на решението се споделят напълно от настоящата инстанция, като във връзка с изложените във въззивните жалби оплаквания, се налага да се добави следното:

         Предвид заявеното основание на исковете, както и поддържаните от страните твърдения, основният спорен въпрос е налице ли са предвидените в сключените между страните договори условия за връщане на внесените гаранции.

         В тази връзка, трябва да се отбележи неоснователността на заявеното в подкрепа на предявения иск твърдение за едностранно разваляне от страна на ищеца „Б.р.“ ЕООД на сключените между страните договори, заради неизпълнение на поетите с договорите задължения, доколкото, към датата на изявлението за развалянето и получаване на известие за това – 23.01.2019 г., действието на процесните договори е било прекратено поради изтичане на уговорените в тях срокове – 20.09.2013 г. за договор № …/… г. и 31.12.2013 г. – за останалите договори.

         Освен това, само прекратяването на договорите поради разваляне, изтичане на срока или друга причина, е необходимо, но не и достатъчно условие за връщане на внесените парични гаранции.

         Предвид предназначението на гаранциите да обезпечат пълното и срочно изпълнение на поетите от купувача задължения по договорите, същите подлежат на връщане при липсата на такива задължения, тоест при изправност на купувача. Този извод произтича от уговорките по чл. 2.6 /по аргумент от противното основание/ и чл. 7.4 от договор № …/… г., както и от уговорките по чл. 14, чл. 15 и чл. 25, изр.2 от договори № …, , № …, № … и № … – от 14.05.2013 г. 

         Доколкото изпълнението на тези задължения – заплащане цената на получената по тези договори дървесина, са положителни факти, от които, предвид съдържащите се в договорите условия, произтича твърдяното от ищеца спорно право, доказателствената тежест за установяването им е изцяло в негова тежест.

         От събраните доказателства по делото, включително и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че ищцовото дружество все още дължи незаплатени суми за получено и фактурирано количество дървесина, предмет на част от процесните договори - № …/… г., № …, …, … и № … - от 14.05.2013 г., като подобни задължения не са установени единствено по изпълнението на договор от 14.05.2013 г. Следователно, само внесената по този договор гаранция в размер на 9950.89 лв. подлежи на връщане. В останалата част, за сбора от гаранциите по описаните пет договора, не са налице предвидените предпоставки за връщане на внесените като гаранция суми, поради което предявените за тях искове са неоснователни.    

В същия смисъл е постановено и обжалваното от страните решение на Пазарджишкия окръжен съд, което означава, че решението представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, страните имат право на разноски за това производството, съразмерно с уважената, съответно – с отхвърлената част от исковете. За ищеца „Б.Р." ЕООД, според представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства за извършването им, дължимите разноски възлизат на 510 лева, а за ответника – на 135 лева.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 13.02.2020 г., постановено по т.д. № 82 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд.

ОСЪЖДА ТП Д. л. с. „Ч. към Ю. д. п. – С., ЕИК …, да заплати на „Б.Р." ЕООД, ЕИК , сумата  510 лева - деловодни разноски за производството по в.т.д. № 293 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА „Б.Р." ЕООД, ЕИК … да заплати на ТП Д. л. с. „Ч. към Ю. д. п. – С., ЕИК …, сумата 135 лева - деловодни разноски за производството по в.т.д. № 293 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: