Р.нска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 2448/2017г., същото № 946/2017г. по описа на ОД на МВР - Р., срещу Д.Р.М., А.Ю.Ю., М.Ю.Ю. и Г.И.Д., както следва:
Срещу
Д.Р.М. за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2 т.2, вр.
ал.1 от НК, затова, че на 25.04.2017г. в Р. и землищата на селата Ч.в.и Н.,
област Р., отвлякъл другиго - С.А.Б., като деянието е извършено от две или
повече лица - с лицата А.Ю.Ю., М.Ю.Ю. и Г.И.Д. и деянието е извършено по опасен за здравето
начин.
Срещу
А.Ю.Ю. за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4 пр.2,
вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, затова, че на 25.04.2017г. в Р. и землищата на
селата Ч.в.и Н., област Р., отвлякъл другиго - С.А.Б., като деянието е
извършено от две или повече лица - с лицата М.Ю.Ю., Г.И.Д.
и Д.Р.М., и деянието е извършено по опасен за здравето начин, както и за
престъпление по чл.129 ал.2 пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, затова, че на
25.04.2017г. в Р. и землищата на селата Ч.в.и Н., област Р. в съучастие с М.Ю.Ю., като извършител, причинил другиму - на С.А.Б., средна телесна
повреда, изразяваща се в счупвания на девето - единадесето ребро вдясно, довело
до трайно затрудняване движенията на снагата, за срок повече от тридесет дни и
за престъпление по чл.144 ал.3, вр. чл.20 ал.2 от НК, затова, че на
25.04.2017г. в Р. и землищата на селата Ч.в.и Н., област Р., в съучастие с М.Ю.Ю., като извършител, се заканил с убийство на С.А.Б. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Срещу
М.Ю.Ю. за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4
пр.2, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, затова, че на 25.04.2017г. в Р. и землищата
на селата Ч.в.и Н., област Р., отвлякъл другиго - С.А.Б., като деянието е
извършено от две или повече лица - с лицата А.Ю.Ю., Г.И.Д.
и Д.Р.М. и деянието е извършено по опасен за здравето начин, както и за
престъпление по чл.129 ал. 2 пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, затова, че
на 25.04.2017г. в Р. и землищата на селата Ч.в.и Н., област Р. в съучастие с А.Ю.Ю., като извършител, причинил другиму - на С.А.Б., средна телесна
повреда, изразяваща се в счупвания на 9-11-то ребро в дясно, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата, за срок повече от тридесет дни и за
престъпление по чл.144 ал.3, вр. чл.20 ал.2 от НК, затова, че на 25.04.2017г. в
Р. и землищата на селата Ч.в.и Н., област Р., в съучастие с А.Ю.Ю., като извършител, се заканил с убийство на С.А.Б. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Срещу
Г.И.Д. за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2 т.2, вр.
ал.1 от НК, затова, че на 25.04.2017г. в Р. и землищата на селата Ч.в.и Н.,
област Р., отвлякъл другиго - С.А.Б., като деянието е извършено от две или
повече лица - с лицата А.Ю.Ю., М.Ю.Ю. и Д.Р.М., и деянието е извършено по опасен за здравето
начин.
Настоящото
съдебно производство е второ по ред, след като по НОХД № 674/2017г. по описа на
РОС, в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, всички
подсъдими са били признати за виновни и осъдени за повдигнатите с обвинителния
акт обвинения.
На
подсъдимия Д.М., за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2
т.2, вр. ал.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за пет
години.
На
подсъдимия А.Ю. е наложено наказание лишаване от свобода за осем години за престъпление
по чл.1** ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК; две години лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл.129 ал.2 пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК и две години лишаване от свобода за престъпление по чл.144 ал.3, вр.
чл.20 ал.2 от НК.
На
подсъдимия М.Ю.Ю. е наложено наказание лишаване от
свобода за осем години за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4, пр.2, вр.
ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК; две години лишаване от свобода за престъпление по
чл.129 ал.2 пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и две години лишаване от
свобода за престъпление по чл.144 ал.3, вр. чл.20 ал.2 от НК.
На
подсъдимия Г.И.Д., за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2
т.2, вр. ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за шест години.
По
жалби на подсъдимите и техните защитници, тази присъда е отменена с решение по ВНОХД
№ 333/2018г. на Апелативен съд - Велико Търново, а делото е върнато за ново
разглеждане на първа инстанция, от друг състав на съда, от стадия на
разпоредителното заседание. В мотивите въззивният съд е обосновал липсата на
предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като
самопризнанието на подсъдимите А. и М. Ю. и Г.Д., не се подкрепяло от
доказателствата досежно съставомерността на престъплението „отвличане“.
При
новото разглеждане на делото, производството е проведено по общия ред.
В
съдебно заседание представителят на Р.нска окръжна
прокуратура поддържа повдигнатите обвинения срещу четиримата подсъдими, така
както са по обвинителния акт, като твърди, че са доказани безспорно. В обвинителната
реч прокурорът отчита, че са събрани две групи доказателства, които взаимно си
противоречат. От една страна, свидетелските показания на пострадалия от
престъплението свид.С.Б., свид.Р.П.
и свид.Н.Т., които частично се потвърждават и от
показания на свид.М.И.. От друга - обясненията на
четиримата подсъдими и свидетелските показания на останалите разпитани по
делото свидетели, а именно А.А., частично М.И. и А.М..
Прокуратурата обосновава повдигнатите обвинения с първата група, като счита, че
при проведеното съдебно следствие се установява, че тези свидетелски показания са
непротиворечиви и последователни и не противоречат на останалите обективни
данни по делото, съдържащи се в заключенията на техническите експертизи, справките
от мобилните оператори, заключението на съдебномедицинската експертиза и
вещественото доказателство. По отношение втората група гласни доказателствени
средства прокурорът заявява становище за тяхната противоречивост, както помежду
им, така и с обективните данни по делото. Относно повдигнатото обвинение на
подсъдимия Д.М. и изразената от него защитна версия, съгласно която той не е участвал,
нито в принудително отвеждане на пострадалия с лекия автомобил, нито в преместването
му в пространството, а единствено пострадалият е бил закаран в дома му, следователно
той не е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението
„отвличане“. Прокурорът твърди, че съставът на престъплението се състои освен
от акта на отвличане и от противозаконно лишаване от свобода. Той представлявал
едно трайно състояние, което действа до неговото преустановяване. В този смисъл
сочи, че подсъдимият Д.М. с действията си, извършени в един по-късен етап, при
които упражнил принуда под формата на сила и заплашване, е участвал пряко в осъществяване
на единия от актовете на отвличането. Във връзка с изразената защитна теза на
подсъдимия Г.Д., че той не е участвал в упражнената принуда, прокурорът
посочва, че същият е участвал лично и активно в извършването на деянието,
шофирайки процесния автомобил, посредством който пострадалият е бил преместван
против неговата воля, в продължение на няколко часа, на различни места и в различни
домове, поради което подсъдимият Д. е съучастник в извършеното престъпление.
Позовава се на обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство, от
които се установява, че същият знаел за намеренията на подсъдимите А. и М. Ю.,
тъй като обаждайки му се на процесната дата свид.М.И. го уведомил, че намерил лицето търсено от двамата
братя, след което той лично позвънил на подс.М.Ю..
Моли съдът да постанови осъдителна присъда по отношение на четиримата подсъдими
за всяко едно от повдигнатите обвинения, като им бъдат наложени наказания при
условията на чл.55 от НК, поради липсата на протест срещу предходната присъда и
правилото на забраната за влошаване положението на подсъдимите.
Защитникът
на подсъдимия Д.М. - адв.И.Д. заявява, че фактическият
състав на престъплението по чл.1** от НК, представлява принудителна промяна в
местоположението на пострадалото лице, при умисъл на дееца. В този смисъл
твърди, че от установените по делото факти не се установява подс.Д.М.
да е участвал в изпълнителното деяние на това престъпление, доколкото същият
не е знаел за намеренията и действията на останалите подсъдими, узнал е за тях
едва, когато са го намерили на беседката. Излага съображения, че осъществената
от негова страна принуда по отношение на пострадалото лице, изразяващо се в
дърпане за ръката за да влезе в къщата, с която прокурорът обосновава обвинението
спрямо него, не може да се квалифицира като отвличане, доколкото подс.Д.М. не е участвал в принудителното преместване на
пострадалия. Развива съображения относно характера на престъплението, за което
е повдигнато обвинение на този подсъдим, като съставно с оглед характера на
изпълнителната дейност и, че същото е довършено, когато принудително бъде
променено досегашното му местоположение. В този смисъл излага мотиви, че с оглед
конкретните данни по делото, престъплението „отвличане“ било довършено с
потегляне на автомобила от заведението, като по същото време подс.Д.М. бил на съвсем друго място и не знаел за
действията на съпроцесниците си. Същите мотиви излага
и по отношение на квалифициращото обстоятелство „по опасен за здравето начин“,
доколкото подс.Д.М. не е участвал причиняването на
уврежданията на пострадалия. Пледира за оправдателна присъда, а алтернативно, в
случай на осъждане, моли изтърпяването на наказанието да се отложи.
Подсъдимият
Д.М. се присъединява към становището на своя защитник. Заявява, че не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като посочва, че видял пострадалия
за първи път, когато другите подсъдими го довели в дома му. В последната си
дума прави изявление за постановяване на обективна присъда.
Адв.М.М., упълномощен защитник на
подсъдимите А.Ю. и М. Ю. моли съда, след като прецени всички доказателства, да
постанови оправдателна присъда, като приеме, че поддържаното от прокуратурата
обвинение за извършени престъпления от двамата подсъдими, не е недоказано по
несъмнен начин. По фактите на делото твърди, че от данните по делото е
установено, че пострадалият е разпространявал наркотици и това е бил поводът да
посети процесното заведение „Роуд 66“, а от там и да влезе в автомобила,
управляван от подсъдимия Г.Д.. Противопоставя се на показанията на свид. С.Б.,
относно присъствието на подсъдимия А.Ю. в автомобила, или в заведението,
доколкото същите противоречат на показанията на свидетелите Е.Б. и И.А..
Посочва, че не са събрани доказателства и относно насилственото задържане на пострадалия
в автомобила. В този смисъл се позовава на показанията на подсъдимите А. и М. Ю.,
които твърдят, че пострадалият сам ги е поканил да ги заведе при управлявания
от него бял бус, за да установят, дали е същият като
този от видеозаписите. По отношение на причинената средна телесна повреда,
твърди, че в заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, вещото
лице е описало уврежданията, като такива, довели до разстройство на здравето,
т.е. опасно за здравето, което е прераснало в по-тежко разстройство на
здравето, което по съществото си представлявало лека телесна повреда. Посочва
смекчаващи вината обстоятелства, които съдът да вземе предвид при определяне
на наказанията на подсъдимите А. и М. Ю.и.
Подс.А.Ю. заявява, че не е виновен. Отрича да е бил или отвличал
някого. С последната си дума иска справедливост.
Подсъдимият
М.Ю. заявява, че не е виновен, никого не е бил и никого не е отвличал. В
последната си дума заявява, че иска справедливост.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия Г.Д. - адв.Е.Б., оспорва
становището на прокурора досежно обвинението повдигнато спрямо неговия подзащитен. Изтъква аргументи, че посочената в обвинителния
акт фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От
показанията на свид.С.Б. се установявало, че
доброволно се е качил в колата, а това се подкрепяло и от приобщения видеозапис.
Заявява, че при качването на пострадалото лице в процесния автомобил не е
налице никакъв елемент на упражнена принуда, както и през цялото последващо пътуване.
Аргументира версията, че свид.С.Б. е бил извикан, за продаде
на свид.Н.Т. марихуана. Акцентира върху доброволно
изразеното от свид.С.Б. желание да заведе подсъдимите
при въпросния бус. Твърди, че от обясненията на подс.Г.Д. се установило, че бил в добри отношения със пострадалия,
поради което нямал мотив за извършването на престъплението. Заявява още, че подс.Г.Д. не е участвал пряко и непосредствено в изпълнителното
деяние на престъплението отвличане, в което е обвинен, тъй като според доказателствата,
не е нанасял удари, не се е заканвал или заплашвал, не е оказвал и психическа
форма на принуда спрямо пострадалия. Не бил участвал и в принудителното му
преместване. Релевира възражение относно неспазване
процедурата за провеждане на разпит пред съдия по отношение на разпита на свидетелите
С.Б. и Р.П., тъй като били предоставени за подпис без да са проведени пред съдия.
Заявява, че не е доказано наличието на квалифициращия признак „по опасен за
здравето начин”, доколкото телесните увреждания на пострадалия не са сериозни. Заявява,
че нанесените удари не са част от изпълнителното деяние на престъплението
отвличане, тъй като в този момент същото е било довършено. В условията на алтернативност допуска, че тези действия могат да се
квалифицират като противозаконно лишаване от свобода. Пледира за
постановяването на оправдателна присъда, алтернативно при постановяването на
осъдителна присъда при определяне на наказанието да се вземат предвид
смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.М. е роден на ***г***, български гражданин, грамотен, женен, пенсионер по
болест, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
А.Ю. е роден на ***г***, български гражданин, грамотен, неженен, неработещ, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият
М.Ю. е роден на ***г***, български гражданин, грамотен, неженен, неработещ,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.Д. е роден на ***г***, български гражданин, грамотен, женен, неработещ,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите
А.Ю. и М.Ю. са братя, а подсъдимият Д.М. е техен братовчед. Подсъдимият Г.Д. е
познат на първите трима. През 2014г. подсъдимият Д.М. живял заедно със
съпругата си - свид.А. А. в къща, находяща
се в Р., на ул.„Г.К.“№*.
През 2016г. и до днес подсъдимите А. и М. Ю. живеят в къща, находяща се в Р., на ул.„И.“№ *.
На
19.03.2014г. в къщата на подсъдимия Д.М., възникнал пожар, причинил значителни
щети. По случая било образувано досъдебно производство № 2549/2014г. по описа
на Районна прокуратура - Р., (ДП № 897/2014г. по описа на ОД на МВР - Р.). Назначена
била пожаро-техническа експертиза, в която като вещото
лице приел, че причина за възникване на пожара е запалване на открит огън от
незагасена цигара. Експертът не отхвърлил и възможността за умишлен палеж, тъй
като достъпът не бил ограничен.
На
11.09.2016г. неустановено лице хвърлило предмет, напоен с нефтопродукти по
стената на къщата, обитавана от подсъдимите А. и М. Ю.. Възникнал пожар, който обхванал
пейка, велосипед и стената на къщата преди да бъде загасен. Това предотвратило по-големи
щети по имота. По случая било образувано досъдебно производство № 2876/2016г.
по описа на Районна прокуратура - Р. (ДП № 1804/2016г. по описа на ОД на МВР - Р.).
В рамките на досъдебното производство била назначена пожаро-техническа
експертиза, вещото лице по която заключило, че пожарът вероятно е умишлен. Тъй
като извършителят на деянието не бил открит, с постановление от 30.01.2017г.,
наказателното производство е спряно на основание чл.199 ал.1 и чл.244 ал.1 т.2
чл.245 ал.1 от НПК, до издирването му.
Подсъдимият М. и подсъдимите А. и М. Ю.и допускали, че двата
пожара са предизвикани умишлено с цел отмъщение и предприели действия по
разкриване на извършителя. Започнали да разпитват дали някой има информация за
лицето, което го е предизвикало. През лятото на 2016г. свид.Н.Т.,
с прякор „ушатия”, познат на подсъдимите, получил
предложение от свой познат М., с прякор „М.“ да запали къщата им, но отказал. Той
съобщил това на братята през април 2017г. и предположили, че вероятно е поръчал
на някого от обкръжението си да извърши и техния палеж. Казал им, че М.
контактувал често с лице, което карало бял бус. Тази
информация, подсъдимите А. и М. Ю. свързали с видеозаписите от охранителните
камери в деня на палежа, където видели да се движи бял бус
по улицата. Свид.Н.Т. ги насочил към свид.С.Б., който карал такъв и предложил да ги свърже с
него. Същевременно познат на подсъдимия А.Ю. с неустановена самоличност му
изпратил снимка на свид.С.Б., а той я препратил на
брат си. Подсъдимият Г.Д., с прякор „Х.“ като разбрал, че братята А. и М. Ю.и
издирват лицето, подпалило къщата им, на 25.04.2017г. се обадил по телефона на
подсъдимия М.Ю.. Казал му, че познава свидетеля и предложил помощта си да го
открият.
На
същата дата свид.М.И. се намирал в заведението
„Роуд 66“, находящо се непосредствено до бензиностанция „ОМВ“ в ж.к.„Дружба“, на
Р.. Докато седял на терасата и пиел бира, подсъдимият Г.Д., тръгнал да вземе подсъдимите
М.Ю. и А. Ю., за да ги срещне с него. Управлявал лек автомобил „Мерцедес А
класа“, рег.№ Р****ВХ, собственост на неговата майка. Когато пристигнали
подсъдимият Г.Д. отишъл до масата на свид.М.И. и
попитал за свид.С.Б.. Той му казал да извика подсъдимия
М.Ю., а сам предложил да повика свид.С.Б. и като дойде
да се разберат. Знаел, че той кара таксиметров автомобил и около 16 часа позвънил
на свид.Р.П., с прякор „Попа“, за когото знаел, че разполага
с телефонния номер на свид.С.Б.. Помолил го да се
обади и да го повика в заведението „Роуд 66“. Свидетелят Р.П. предал на свидетеля
С.Б. да отиде в заведението, където ще го чака „М.“ - прякор на свидетеля М.И..
Той пристигнал около 16:30 часа с таксиметровия си автомобил, в процесното
заведение. Свидетелят М.И. от терасата му направил знак да изчака. Тогава
свидетелят изгасил двигателя и излязъл от таксиметровия автомобил. След около
минута свидетелят М.И. се приближил и му казал да седне в лекия автомобил
„Мерцедес А класа“, рег.№ Р****ВХ, управляван
от подсъдимия Г.Д.. Свидетелят С.Б. отворил задната дясна врата, а свидетелят М.И.
лявата врата и двамата седнали на задната седалка. След като първият затворил
своята врата, свидетелят М.И. рязко излязъл от автомобила, а от двете страни
нахлули подсъдимите А. и М. Ю.и. Последният избутал свид.С.Б.
към средата на задната седалка и двамата затворили задните врати. Подсъдимите
започнали да му задават въпроси като: „Знаеш ли от колко време те търсим, къде
се криеш?“. Свидетелят попитал за какво става въпрос, а те му отвърнали - „Сега
ще разбереш“. След това се отворила шофьорската врата и в колата седнал подсъдимият
Г.Д.. Подсъдимият М.Ю. му казал да кара към „Текето“ и той привел автомобила в
движение. Междувременно подсъдимият А.Ю. провел разговор с някакво лице, като
по време на разговора отговорил „Няма да го бием“. След като приключил телефонния
разговор той казал на подсъдимия Г.Д. да кара към заведението „Тути Фрути“ и автомобилът
потеглил в указаната посока. Още в момента на потеглянето подсъдимият М.Ю.
издърпал телефона на свид.С.Б. от ръцете му и го изключил.
Първоначално отишли на бул.„Г.Д.“ № **, където се намирал свид.Н.Т..
Подсъдимият А.Ю. го попитал дали свид.С.Б. е лицето,
което карало белия бус, на което той отговорил
положително. Като чул това подсъдимият М.Ю. започнал да нанася силни удари с
юмруци по тялото му. Когато подсъдимият А.Ю. се върнал в лекия автомобил също започнал
да му нанася удари с юмруци по тялото. Тогава подсъдимият М.Ю. извикал на подсъдимия
Г.Д. да кара към „Текето“. Той отново привел автомобила в движение и потеглил.
Минал по павираната част на бул.„Г.Д.“, покрай Паметника на русофилите и магазин
„Джъмбо“, а след това към с.Червена вода. Оттам свидетелят
бил отведен в гориста местност, част от лесопарк „Липник“. По време на целия
път подсъдимите А. и М. Ю.и му нанасяли удари и се заканвали - „Знаем, че имаш дете, по-добре си кажи навреме“.
Свидетелят се уплашил за своето и на семейството си здраве. Като стигнали в гората
на „Текето“, минавайки през землищата на селата Ч.в.и
Н., двете в област Р., подсъдимият Г.Д. отбил по черен път, докато стигнал
непроходимо място. Паркирал автомобила и като излязъл, отворил задната врата на
автомобила, от страната на подсъдимия М.Ю.. След това застанал настрани така,
че да наблюдава за приближаването на хора. През това време подсъдимият М.Ю.
наредил на свид.С.Б. да излезе, а след като отказал,
го издърпал за краката навън. След това подсъдимите Ю.и започнали да му нанасят
множество удари с ръце и крака по цялото тяло. Подсъдимият М.Ю. непрекъснато
го питал „ще казваш ли нещо, за последно те питам“. Подсъдимият А.Ю. извадил разгъваема метална палка и започнал да го удря с нея по десните
крак и ръка и също казал „признай си докато е време“. Подсъдимият М.Ю. казал на
свид.С.Б. - „Ще си признаеш ли нещо? Ако си признаеш
ще те пуснем и ще ти се извиним.“ На всички въпроси свидетелят отговорил, че
няма какво да си признава. Тогава подсъдимият М.Ю. поискал от подсъдимия Г.Д.
нещо, с което да удря и той извадил от шофьорската врата дървена палка. Като я подал
на подсъдимия М.Ю. казал също на свидетеля „По-добре си признай докато е време,
кажи кой е поръчителят и ще те пуснат“. След това подсъдимите А. и М. Ю.
повалили свид.С.Б. на земята. Започнали да го удрят с
голяма сила, ритали го и скачали върху тялото му. Свидетелят изпитвал силна
болка, не можел да си поема въздух и дишал трудно. След известно време подсъдимите
А. и М. Ю.и го оставили да се качи в колата, което той направил с големи усилия
и за няколко минути успял да си поеме въздух. Накарали го да се съблече и свидетелят
останал само по боксери. След това подсъдимите А. и М. Ю. отново го извлекли
навън и продължили да го бият. Свидетелят започнал да трепери, тъй като му било
студено, а цялото му тяло било в кръв. Като разбрали, че няма да каже каквото желаят,
подсъдимият А.Ю. му наредил: „Така няма да стане, обличай се, да ходим в „М.“
(прякорът на подсъдимия Д.М.). Свид.С.Б. се облякъл с
големи усилия, тъй като всичко го боляло. Качили се в колата и подсъдимият Г.Д.
***. По пътя, като минали над „Езерето“, спрял автомобила
и от хранителен магазин в с.Н. купил три бутилки минерална вода, които дал на
свидетеля и подсъдимите Ю.и. Докато пътували в автомобила подсъдимите повтаряли
на свидетеля - „По-добре си кажи сега, че М. е много ненормален“. Междувременно
подсъдимият А.Ю. позвънил на подсъдимия Д.М.. Отговорила неговата съпруга свид.А.М., която казала, че съпругът ѝ играе карти наблизо.
Около 20:00 часа всички пристигнали пред дома му на ул.„Голям Купен“№ 5. Подсъдимият
А.Ю. отишъл да доведе подсъдимия Д.М. и когато го открил му казал, че е намерил
подпалвача на къщите им. Двамата се върнали до колата и подсъдимият Д.М. казал
на свид.С.Б. да излезе от автомобила, като го задърпал
навътре към къщата. Другите подсъдими влезли след тях. Минали през една стая и
влезли във втора. Там подсъдимият Д.М. накарал пострадалия да седне на един
стол, а самият той седнал на друг, пред компютъра. Преди това донесъл два
самурайски меча, които сложил на леглото с цел да го сплаши. Казал му „Слушай
сега моето момче, не те знам къде си се забъркал, но щом си тука значи не си добре“,
казал му по-добре да си признае всичко сега, докато не е започнал да го бие. Свидетелят
отново отговорил, че няма какво да признава и не знае нищо по техния случай.
Тогава подсъдимият Д.М. го хванал за гушата и му бръкнал с нокти в очите.
Същевременно подсъдимият А.Ю. му нанесъл удари по ребрата, от което свид.С.Б. изпитал силна болка. През цялото време тримата
подсъдими го карали да направи признания за извършените палежи на домовете им,
но той отричал. Тогава подсъдимият А.Ю. предложил „Да го караме на кангалите, там вече няма къде да бяга и ще си признае“, при
което тримата подсъдими и пострадалия излезли от къщата и се качили в
автомобила. Управлявал отново подсъдимият Г.Д., а подсъдимият Д.М. си останал вкъщи.
Отишли в дома на подсъдимите А. и М. Ю.и, в Р. на ул.„И.“№ *. Казали на свид.С.Б. да слиза от автомобила, но той отказал защото се
страхувал от кучетата. След като го изблъскали видял три големи кучета, две от
които били в клетка, а третото вързано. Свидетелят изпитал силен страх от тях,
но подсъдимият А.Ю. откопчал синджира на едното куче. В този момент жена, която
излязла от къщата го спряла. Подсъдимите решили, че е вече станало много късно
и очевидно няма да получат информация от пострадалия и около 21:00 - 21:30 часа
го върнали пред заведението „Роуд 66“. Оставили го до личния му автомобил,
който бил преместен, но без липси. Подсъдимият М.Ю. го предупредил, че ако каже
на някого или подаде жалба в полицията няма да му се размине толкова леко. Когато
свидетелят слязъл от автомобила, забелязал, че свид.М.И.
още е в заведението. Въпреки, че той го повикал, страхувайки се от подсъдимите,
не отишъл, а се качил в колата си и заминал. Преспал при свой приятел. Тъй като
изпитвал силен страх от подсъдимите, не смеел да отиде на лекар до 27.04.2017г.,
когато го прегледал съдебен лекар и му издал медицинско свидетелство. След това
подал жалба в полицията и в прокуратурата.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че свид.С.Б.
е получил следните увреждания: кръвонасядания по гръдния кош, поясната област, двете рамена, двете мишници, ляв лакет, дясна предмишница, дясно
бедро и дясна подбедрица. Охлузвания на ляв лакет и
дясна ръка. Оток на дясно коляно. Счупвания на девето - единадесето ребро
вдясно. Установените увреждания довели до трайно затрудняване движенията на
снагата за срок повече от тридесет дни. Същите били резултат от действието на
твърди, тъпи предмети и можели да бъдат получени при инцидента на 25.04.2017г.,
по начина описан от пострадалия. При нанасянето им се усещат болки със значителен
интензитет. Установените травматични увреждания са довели до опасност за
здравето на свидетеля, прераснало в по-тежко състояние - разстройство на здравето.
За
да приеме за установена горната фактическа обстановка, на първо място съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля С.Б.. Те са логични, последователни и безпротиворечиви, а като пострадал от престъпните посегателства
същият възприел лично цялостната фактическа обстановка. Съдът отчете фактът, че
този свидетел е и пострадал от престъплението, както и евентуалната му заинтересованост
от изхода на делото, като извърши задълбочен анализ и съпостави показанията му
с останалата доказателствена съвкупност за да изключи съмнението за тяхната
недостоверност. В този смисъл, показанията му се подкрепят от показанията на
свидетелите М.И. и Р.П., от заключението на видео-техническата експертиза и
приобщените справки от мобилните оператори. От показанията на свид.С.Б. съдът изведе установеното от фактическа страна,
че на посочената дата подсъдимите Г.Д., А.Ю. и М. Ю. се намирали до заведение
„Роуд 66“ в ж.к. „Дружба 3“. Свидетелят бил подмамен от свидетелят М.И. да влезе
в автомобила, ползван от подсъдимия Г.Д.. Същият го управлявал, а от двете му
страни седяли подсъдимите А. и М. Ю.. От съвкупния анализ
на обсъжданите доказателства става ясно, че свид.Б.
се качил доброволно в колата, със съзнанието, че трябва да изясни някакъв
въпрос със свидетеля М.И., без да очаква присъствието и участието на подсъдимите
А. и М. Ю.и. С влизането на тримата подсъдими в автомобила и последвалите
действия по принуждаване да признае за палеж на дома им и привеждането на
автомобила от страна на подсъдимия Г.Д., без съгласието на пострадалия, е
осъществено принудително му преместване в пространството. Данни за намеренията
на тримата подсъдими по отношение свид. С.Б., и за различната причина, поради
която последният е посетил района на процесното заведение с таксиметровия си
автомобил, се съдържат в показанията на свидетелите М.И., Р. П. и С.Б.. Напълно
логично и непротиворечиво от показанията на тримата се установява, че с цел
осъществяване на срещу между свид.С. Б. с подсъдимите
Г.Д. и братята Ю., свидетелят М.И. се обадил на свидетелят Р.П., а последният
на пострадалия, за да му поръча да дойде с таксиметровия автомобил. Следователно
пострадалият посетил заведението „Роуд 66“ със съзнание, че ще осъществи
таксиметрова услуга за и съответно не е има представа за действителната причина
и за намеренията на подсъдимите Г.Д., А. и М. Ю..
Съдът
не приема за доказано обяснението на подсъдимия А.Ю., в смисъл, че не е бил в
автомобила към момента на потеглянето му от заведение „Роуд 66“, а бил взет
по-късно от дома си. За да приеме, че този подсъдим е бил в автомобила още към
момента на потеглянето му от процесното заведение, съдът се позовава на
показанията на свидетелят С.Б., които кореспондират със справките от мобилните
оператори. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Г.Д. и Ю.и, доколкото
същите се опровергават от посочените доказателства.
От
показанията на свид.С.Б., от справките от мобилните
оператори и заключението на видео-техническата експертиза, се установява
маршрутът, по който се е придвижил автомобилът, управляван от подсъдимият Г.Д..
Тези доказателствени източници напълно се подкрепят и от обясненията на
подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на
НПК. Макар противоречащи им в частта относно конкретните действия и намерения
на подсъдимите по отношение пострадалия, потвърждават маршрута на движение на
автомобила, до връщането на свидетеля в заведението „Роуд 66”. В синхрон с
посочените доказателства са и показанията на свид.Е.Б.,
който е преглеждал и записите от охранителната камера на заведението.
Данни
за „изнудването“ от страна на тримата подсъдими по отношение на свидетеля С. Б.
да си признае за палежа се извеждат пряко, както от показанията му, а също
така частично от обясненията на подсъдимите Г.Д., А. и М. Ю.. Последните в
своите обяснения разкриват координираните си действия, насочени към откриване извършителя
на палеж на техния дом. Чрез помощта на свидетеля М.И. и подсъдимия Г.Д., достигнали
до пострадалия. Техните действия разкриват намерението на им да го „изнудят“ да
се признае като извършител на палежа. В изпълнение на това им намерение са последващите им действия, нарушаващи телесния интегритет на
пострадалия.
Нанасянето
на множество удари с юмруци и ритници, а също с метална и дървена палка по
тялото на свидетеля С.Б., се установява, както от показанията му, така и от обясненията
на подсъдимите Г.Д. и Ю., дадени в хода на досъдебното производство. Съдът ги
кредитира в частта относно нанесения побой след като са приобщени по реда на
чл.279 ал.2 т.3 от НПК, след като констатира, че в тази си част отлично кореспондират
с останалите доказателства, сред които показанията на пострадалия, заключението
на съдебно-медицинската експертиза и приложенията към нея - съдебномедицинско
удостоверение и рентгенова снимка и вещественото доказателство - дървена палка.
Обясненията им, дадени в хода на съдебното следствие са израз на защитната
теза на подсъдимите, тъй като се опровергават от останалия доказателствен материал.
Централно
място в доказателствената съвкупност относно механизма на причиняване на
телесните увреждания и техния характер заема заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Вещото лице, възоснова на приобщеното съдебномедицинско
удостоверение и рентгенова снимка приема, че по отношение на свидетеля С.Б. са
установени увреждания, представляващи кръвонасядания по гръдния кош, поясната област, двете рамена, двете мишници, ляв лакет, дясна предмишница, дясно
бедро и дясна подбедрица. Охлузвания на ляв лакет и
дясна ръка. Оток на дясно коляно. Счупвания на девето - единадесето ребра
вдясно. Изяснен е механизмът на получаване на уврежданията, а именно, че същите
са в резултат действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
инцидента на 25.04.2017г., по начина описан от пострадалия. Пак от заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че тези увреждания са довели
до трайно затрудняване движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, през
които свидетелят усещал болки със значителен интензитет и са довели до опасност
за здравето му, което прераснало в по-тежко състояние - разстройство на
здравето.
Последвалите
събития с участието на подсъдимия Д. М. се установяват посредством разпита на
свидетелите очевидци - С.Б., А.М., А.А. и четиримата
подсъдими, дадени в хода на досъдебното производство. От съвкупния им анализ
става ясно, че при пристигането им подсъдимият Д.М., не бил вкъщи, което наложило
подсъдимият А.Ю. да го доведе. За съда не предизвиква съмнение съобщеното от
пострадалия, че е задърпан в къщата от подсъдимия Д.М., против неговата воля,
както и че останалите подсъдими влезли вътре. Показанията на пострадалия са
логични и последователни, съдържат множество детайли и подробно описват
действията на всички присъстващи. Те кореспондират отлично както с показанията
на свид.А.М., така и със съдържанието на протокола за
претърсване и изземване от 04.05.2017г. в къщата на подсъдимия Д.М., включително
приложения фотоалбум. По съображенията, изложени по-горе, съдът дава вяра на
пострадалия и досежно действията предприети от подсъдимия Д.М. против него, а
именно сплашване със самурайски М.ве и бъркане в
очите. Противостоящите им обяснения на подсъдимия Д.М. са израз на защитната му
теза, поради което съдът отказва да ги кредитира. За да изведе този факт, съдът
взе предвид и заплахата отправена от подсъдимите Ю.и с думите: „По-добре си
кажи сега, че М. е много ненормален“. Това, преценено в контекста на развилите
се събития, е сериозна индикация, че подсъдимият Д.М. (М.) е безмилостен и
способен да прояви немотивирана жестокост. Пряко доказателство за това е и намереният
в дома му метален бокс.
След
като дори с намесата на подсъдимия Д.М. не могли да получат исканото признание,
подсъдимите Г.Д., А. и М.Ю.и, предприели последен опит, като заплашили пострадалия
с кучета от породата „Кангал“. За установяване на тези
действия съдът взе предвид показанията на свидетеля С.Б. и обясненията на
подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство. В тях подсъдимите,
описват събитията правдиво, като премълчават единствено сплашването на
подсъдимия с кучетата. Това очевидно е предприето съзнателно и със защитни
цели, докато в същото време показанията на пострадалия са логични, последователни
и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
напълно.
Застъпената
от защитниците теза, че свидетелят С.Б. е посетил заведението „Роуд 66”, за да продава
марихуана, съдът намира, от една страна за недоказана, а от друга страна - неотносима спрямо съставомерността на извършеното деяние. Обстоятелството
дали пострадалият е повикан, за таксиметрова услуга, или да донесе марихуана не
променя извода, че е бил подмамен и няма отношение към развилите се впоследствие
събития.
Оспорено
от защитниците е и приобщеното по делото съдебно-медицинско удостоверение
изготвено при преглед, извършен два дни след инцидента. Съдът намира, че
констатираните при прегледа на 27.04.2017г. увреждания на свидетеля С.Б. и
установени след това с назначената по делото съдебномедицинска експертиза, не
биха могли да отшумят в рамките на два дена, което е заявило и вещото лице. При
извършения преглед на 27.04.2017 г. са установени множество увреждания,
включително счупване на ребра, констатирано след рентгеново заснемане на
гръдния кош. Установено е, че свидетелят е изпитал сериозна уплаха от действията
и заканите на подсъдимия М.Ю., в случай, че сигнализира на полицейските органи.
Тези изводи се подкрепят и от показанията на свидетеля Р.П., който е възприел
лично състоянието му след събитията на 25.04.2017г. и сам го посъветвал да подаде
жалба и потърси медицинска помощ.
По релевираното възражение относно неспазването на процедурата
по чл.223 от НПК при провеждането на разпит пред съдия на свидетелите Б. и П.,
досежно обстоятелството, че процесните разпити не са проведени в действителност
в присъствието на съдия, а единствено е занесен протокола за подпис, настоящата
инстанция намира същото за неоснователно. Видно от протоколите за разпит в
същите е отразено, че разпитите са проведени в присъствието на съдия, като
същите и носят подписи на съдията, участвал в това производство. Следва да се отбележи,
че при тази процедура съдът е пасивен участник, като той единствено
удостоверява с подписа си, че е присъствал и разпитът е проведен пред него. Ето
защо, съдът намира, че процедурата по чл.223 ал.1 от НПК е спазена, което
послужи и като основание за прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.2 и т.3 от НПК.
С
оглед така описаните фактически положения, съдът аргументира следните правни
изводи:
За
обвинението по чл.1** ал.3 т.4 пр.2, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, против
подсъдимите Г.Д., А.Ю., М.Ю. и Д.М.: Фактическият състав на това престъпление е
очертан в разпоредбата на чл.1** ал.1 от НК, а в следващите разпоредби са предвидени
квалифицирани състави. Изпълнителното деяние е сложно и може да се осъществи
само чрез действие. Необходимо е първо деецът да ограничи възможността на
пострадалия да се придвижва свободно в пространството. Най-често тази част от
изпълнителното деяние осъществява признаците на противозаконно лишаване от свобода
по чл.1**„а” от НК. След това пострадалият трябва да бъде преместен или отведен
на друго място принудително. Отвличането е резултатно престъпление, което бива
довършено, когато принудително бъде неговото местонахождение. От субективна
страна, престъплението трябва да бъде извършено при форма на вината - пряк умисъл.
В
настоящия случай се установи, че свидетелят С.Б. бил примамен от подсъдимите А.Ю.,
М. Ю. и Г.Д., със съдействието на свидетелите М. Т. и Н.П., да посети района на
заведението „Роуд 66“ в ж.к. „Дружба 3“ и да влезе в лекия автомобил „Мерцедес“.
Едва тогава подсъдимите А. и М. Ю.и нахлули в автомобила от двете страни на пострадалия
и повече не го допуснали да излезе. След като установили физически контрол
върху него, дали необходимите указания на подсъдимия Г.Д.. Последният заел
мястото на водача, привел автомобила в движение и до края следвал инструкциите
на съпроцесниците си. При тези факти, настоящата
инстанция намира, че тримата подсъдими - всеки един участващ с различна роля в
изпълнителното деяние, са осъществили принуда при преместването на свидетеля С.
Б. в пространството. Принудата, в конкретния случай е физическа. Въпреки, че
пострадалият влязъл доброволно в автомобила, промяната на местонахождението му
станала против неговата воля, като резултат от координираните действия на
тримата подсъдими, които не му позволили да напусне. Неучастието на подсъдимият
Г.Д. в осъществяването на принудата не може да се отрази върху квалификацията
на извършеното от него. От всички доказателства се установява, че действията на
тримата са координирани, като между тях е съществувало разпределение на ролите,
при което този подсъдим е осъществил втория от елементите на фактическия състав
на престъплението, а посредством управлението на автомобила, преместил против
волята му свидетеля в пространството.
Съдът
преценява за доказано наличието на квалифициращия признак деянието да е
извършено от две или повече лица. В случая изпълнителното деяние е осъществено
от три лица - подсъдимите Г.Д., А. и М. Ю.и, като общото им участие се субсумира под квалифициращата норма на чл.1** ал.2 т.2 от НПК.
По
отношение на вторият квалифициращ признак, а именно деянието да е извършено по
опасен за здравето начин, настоящата инстанция намира, че същият не е доказан. Р.нската окръжна прокуратура е обосновала наличието му с
нанесените удари спрямо пострадалия, довели до множество телесни увреждания. От
доказателствата по делото обаче се установява, че подсъдимите А. и М.Ю.и са
започнали да нанасят ударите, когато свидетелят вече е бил принудително отведен
от мястото, където се е намирал, респективно когато вече отвличането е било
довършено. В този смисъл, нарушаването на телесния интегритет на отвлеченото
лице се явява една последваща на отвличането дейност, която ще се окаже съставомерна по състав на друго престъпление, което съдът
ще обсъди по-долу.
Поради
изложеното дотук, с присъдата си съдът призна за подсъдимите Г.Д., А.Ю. и М. Ю.
за виновни за извършено от тях престъпление по чл.1** ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК и оправда същите по повдигнатото им обвинение
за извършено престъпление по чл.1** ал.3 т.4, пр.2, вр. ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимите съзнавали обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали
са неговите обществено-опасни последици и искали тяхното настъпване.
Фактическият
състав на престъплението „отвличане“ се състои от два елемента принуда по
отношение на отвлеченото лице и преместването против волята му от едно място на
друго. Престъплението е резултатно и съответно довършено когато местоположението
на пострадалото лице бъде принудително променено. В конкретния случай, този момент
е настъпил с потеглянето на автомобила от паркинга на заведението „Роуд 66“.
С
всички останали свои действия, предприети впоследствие, подсъдимите Г.Д., А. и
М. Ю.и, са лишили за един продължителен период от време свидетеля С. Б. от
възможността свободно да се придвижва в пространството. Това поведение е съставомерно по чл.1**„а“ ал.5 пр.1, вр.
ал.1 от НК. Настоящата инстанция счита, че последователно във времето, в реална
съвкупност, са извършени престъпленията отвличане и противозаконно лишаване от
свобода. Доколкото в обвинителния акт са описани по ясен за подсъдимите начин и
съставомерните признаци на състава по чл.1**„а” от НК, допустимо е постановяването
на осъдителна присъда и за двете престъпления по отношение на подсъдимите Г.Д.,
А. и М. Ю.и.
По
отношение квалифициращия признак „по опасен за пострадалото лице начин“, съдът
следва да извърши преценка на цялостното поведение на подсъдимите спрямо
отвлеченото лице и дали това поведение е било опасно за здравето на отвлечения.
По делото бяха събрани доказателства, от които се установи, че подсъдимите А.
и М. Ю.и са нанасяли множество удари с юмруци на пострадалото лице, както по
време на пътуването с автомобила, така и в гористата местност на „Текето“,
където освен това му нанесли и удари с дървена и метална палка. Тъй като подсъдимите
не са се задоволили с това, продължили с измъчването на свидетеля, като са го
сплашвали с кучета от породата „Кангал“. В резултат
на всичко това пострадалото лице е получило множество увреждания, сред които
счупени ребра, които несъмнено са опасни за здравето на увреденото лице. Ето
защо, настоящата инстанция намира, че противозаконното лишаване от свобода е
осъществено по опасен за здравето на пострадалия начин. Този признак е налице и
за подсъдимия Г.Д., въпреки, че същият не е участвал пряко в нанасянето на
побоя. Той пазил местопрестъплението, като се е оглеждал за други хора,
наблюдавал е действията на подсъдимите А. и М.Ю.и и участвал във всеки етап от
престъпната дейност на другите подсъдими, като по този начин се съгласил с
действията им и станал съпричастен.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимите са съзнавали обществено-опасния характер на деянието си,
предвиждали са неговите обществено-опасни последици и са желали тяхното
настъпване.
Ето
защо, съдът призна за виновни подсъдимите Г.Д., А.Ю. и М.Ю. за виновни извършването
на престъпление по чл.1**„а“, ал.5, пр.1, вр. ал.1 от
НК.
Настоящата
инстанция приема, че след като престъплението отвличане е довършено с
потеглянето на автомобила, действията, извършени от подсъдимия Д.М. не могат да
се квалифицират по чл.1** от НК за каквото обвинение е привлечен да отговаря. Същевременно,
съгласно константната съдебна практика, съдът може да оправдае подсъдим, само,
когато от събраните по делото доказателства не се установи да е осъществено
каквото и да било престъпление. Преценявайки изцяло фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, Окръжният съд приема, че с деянието си този подсъдим
е осъществил състава на престъплението по чл.1**„а“ ал.5 пр.1, вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.04.2017г., в
Р., в съизвършителство с А.Ю.Ю.,
М.Ю.Ю. и Г.И.Д., противозаконно лишил от свобода С. А.Б.,
като деянието е извършено по опасен за здравето на пострадалия начин.
Преквалификацията
на осъществената от подсъдимия Д.М. престъпна дейност е допустима и не води до
ограничаване правото му на защита в производството, доколкото съставомерността
на деянието по чл.1**„а“ ал.5, пр.1, вр. ал.1 от НК
следва от същите факти и обстоятелствата, съдържащи се в обстоятелствената част
на обвинителния акт, аргументирали квалифицирания състав на отвличане. Подсъдимият
се е защитавал срещу тях във всяка от фазите на наказателното производство. В
същото време престъплението по чл.1**„а“, ал.5, пр.1 от НК е по-леко наказуемо
от това, за което първоначално е бил обвинен.
В
този смисъл от събрания доказателствен материал несъмнено се установява, че
подсъдимият Д.М. се включва в престъпната дейност, предприета по-рано от
останалите подсъдими, като го завел в стая на жилището си и го сплашил с два
самурайски меча. С намерение, идентично на останалите подсъдими, а именно да сплаши
пострадалия, който да признае за палежа, предприел и конкретни действия по
измъчването му, като го стиснал за врата и бръкнал в очите му с нокти.
Несъмнено това поведение се отговаря на квалифициращия признак „по опасен за
здравето на пострадалото лице начин“, тъй като нараняването на роговицата на
очите, може да доведе до сериозно увреждане на здравето и слепота.
Налице
е и субективният признак от фактическия състав на това престъпление, като
подсъдимият Д.М. пряко е целял да лиши противозаконно от свобода, вкарвайки го
в дома си, в отделна стая и съзнателно го сплашвал и бъркал в очите му, като е
осъзнавал обществената опасност на извършеното и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Подсъдимите
А.Ю. и М. Ю. са осъществили от обективна страна и състава на престъплението по
чл.129 ал.2 пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, като на 25.04.2017г. в Р. и
землищата на селата Ч.в.и Н., област Р., и двамата като извършители, причинили
на С. Б., средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на девето -
единадесето ребра вдясно, довело до трайно затрудняване движенията на снагата,
за срок повече от тридесет дни.
Подсъдимите
А. и М.Ю.и, са осъществили състава на престъплението чрез действия - нанасяли
множество удари с юмруци и с дървена и метална палки по цялото тяло на свидетеля
С. Б.. Вследствие на ударите, пострадалото лице получило увреждания, изразяващи
се в описаните по-горе увреждания, квалифицирани от съдебно-медицинската
експертиза като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 пр. 2 от НК.
От тяхно заключение се установява и причинната връзка между действията им уврежданията
на пострадалия.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл,
като подсъдимите Ю.и са съзнавали обществено-опасния характер на деянието си,
предвиждали са неговите обществено-опасни последици и са допускали тяхното
настъпване. Като са нанасяли множеството удари, както с юмруци, така и с палки,
у тях е била съществувала представа за деянието, възможните увреждащи последици
и причинната връзка, като допускали причиняването на този вредоносен резултат.
Преценявайки
доказателствата досежно обвинението по чл.144 ал.3, вр. чл.20 ал.2 от НК,
против подсъдимите А.Ю. и М.Ю., съдът съобрази следното:
В
конкретния случай заканата е осъществена само вербално „по-добре си кажи, знам,
че имаш дете“ и „по-добре си признай, докато е време“. Действително от
показанията на свидетеля С. Б. се установи, че изпитал страх за своето и на
семейството си здраве, но всяко едно от действията на подсъдимите, както
поотделно, така и в съвкупност, не е било в състояние да осъществи състава на
престъплението закана с убийство. От характера на заканите и цялостното
поведение на подсъдимите, се налага извод, че намерението им било насочено към
сплашване на свидетеля с цел разкриване на двата палежа, а не към застрашаване
на живота му. В тази връзка причиняването на телесни увреждания,
а не заплаха за живота му съответстват най-точно на поставените от тях
престъпни цели. Тези увреждащи здравето му действия вече бяха обсъдени, като
елемент от състава на престъпленията по чл.129 ал.2 и по чл.1**„а“, ал.5, пр.1,
вр. ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия Д.Р.М. за
престъплението по чл.1**„а”, ал.5 (изм.) пр.1, вр. ал.1 от НК, Окръжният съд съобрази,
че за него е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет
години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало, относително малкият каузален принос в съвместната престъпна дейност и
направените частични признания. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
обсъди отрицателните характеристични данни, предвид миналите осъждания. При
превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от
свобода за пет години.
На
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, това наказание следва да се изтърпи при
първоначален общ режим, като на основание чл.59 ал.1 от НК, при изпълнението му
трябва да се приспадне времето от 05.05.2017г. до 22.10.2018г., когато този
подсъдим е бил задържан под стража.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия А.Ю.Ю. за престъплението по чл.1** ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, съдът взе предвид, че за него е предвидено
наказание лишаване от свобода от седем до петнадесет години. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът съобрази липсата на минали осъждания и направените
частични признания, Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство обсъди
отрицателните характеристични данни, предвид завършеното наказателно
производство против него, по което е освободен от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание. При значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за осем години.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия А.Ю.Ю. за престъплението по чл.1**„а”, ал.5 (изм.) пр.1, вр.
ал.1 от НК. съдът взе предвид, че за него е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до дванадесет години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
съобрази липсата на минали осъждания и направените частични признания, Като
отегчаващи отговорността обстоятелства обсъди отрицателните характеристични
данни, предвид завършеното наказателно производство против него, по което е
освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание и
изключителната жестокост, с която е извършено престъплението, значително
надхвърляща нуждите на квалификацията, както и значителна степен на организираност
и предварително планиране на престъплението, сочещи относително висока степен
на обществена опасност на този подсъдим. При лек превес на отегчаващите вината обстоятелства
съдът отмери наказание лишаване от свобода за осем години.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия А.Ю.Ю. за престъплението по чл.129 ал.2 пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК, съдът взе предвид, че за него е предвидено наказание лишаване
от свобода до шест години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази
липсата на минали осъждания и направените частични признания, Като отегчаващи
отговорността обстоятелства обсъди отрицателните характеристични данни, предвид
завършеното наказателно производство против него, по което е освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание и
причиняването на множество допълнителни телесни увреждания на свидетеля С. Б.,
извън съставомерните. При значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за две години.
Тези
наказания са наложени за престъпления, извършени в хипотезата на чл.23 ал.1 от НК, поради което на подсъдимия А.Ю. следва да се определи като общо, най-тежкото
наказание, а именно лишаване от свобода за осем години.
На
основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, общото наказание трябва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, като времето след 05.05.2017г., когато
подсъдимият А.Ю.Ю., е бил задържан под стража, трябва
да се приспадне при изпълнение на наказанието.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия М.Ю.Ю. за престъплението по чл.1** ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, съдът взе предвид, че за него е предвидено
наказание лишаване от свобода от седем до петнадесет години. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът съобрази липсата на минали осъждания и направените
частични признания, При липсата на отегчаващи вината обстоятелства, съдът
приема значителен превес на смекчаващите и отмери наказание лишаване от свобода
за осем години.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия М.Ю.Ю. за престъплението по чл.1**„а”, ал.5 (изм.) пр.1, вр.
ал.1 от НК. съдът взе предвид, че за него е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до дванадесет години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
съобрази липсата на минали осъждания и направените частични признания, Като
отегчаващо отговорността обстоятелство обсъди високото ниво на организация и
предварителното планиране на престъплението, сочещи относително висока степен
на обществена опасност на този подсъдим и неговият съучастник. При лек превес
на отегчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода
за осем години.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия М.Ю.Ю. за престъплението по чл.129 ал.2 пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК, съдът взе предвид, че за него е предвидено наказание лишаване
от свобода до шест години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази
липсата на минали осъждания и направените частични признания. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство обсъди причиняването на множество телесни
увреждания на свидетеля С. Б., извън съставомерните. При значителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за
две години.
Тези
наказания са наложени за престъпления, извършени в хипотезата на чл.23 ал.1 от НК, поради което на подсъдимия М.Ю. следва да се определи като общо най-тежкото
наказание, а именно лишаване от свобода за осем години.
На
основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, общото наказание трябва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, като времето след 05.05.2017г., когато
подсъдимият М. Ю., е бил задържан, трябва да се приспадне при изпълнение на
наказанието.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия Г.И.Д. за
престъплението по чл.1** ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК,
съдът взе предвид, че за него е предвидено наказание лишаване от свобода от
седем до петнадесет години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът все
предвид ограниченият каузален принос, задължението да полага грижи за две деца и
направените частични признания, Като отегчаващи съобрази наличието на множество
минали осъждания. Налице е само превес на смекчаващите вината обстоятелства, но
с оглед правилото Reformatio in
peius, съдът отмери наказание под минимума, а именно лишаване
от свобода за шест години и осем месеца.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия Г.И.Д. за
престъплението по чл.1**„а”, ал.5 (изм.) пр.1, вр. ал.1 от НК. съдът взе
предвид, че за него е предвидено наказание лишаване от свобода от три до
дванадесет години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобрази
направените частични признания, ограниченият каузален принос и задължението да
се грижи и издържа две деца. Като отегчаващо отговорността обстоятелство обсъди
високата степен на организираност и предварителното планиране на
престъплението, сочещи относително висока степен на обществена опасност на извършителите.
При превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване
от свобода за пет години.
Тези
наказания са наложени за престъпления, извършени в хипотезата на чл.23 ал.1 от НК, поради което на подсъдимия Г.Д. следва да се определи като общо най-тежкото
наказание, а именно лишаване от свобода за шест години и осем месеца.
На
основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, общото наказание трябва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, като времето от 05.05.2017г. до
01.06.2017г., когато подсъдимият Г.Д. е бил задържан, трябва да се приспадне
при изпълнение на наказанието.
След влизане на присъдата в сила, на основание чл.53 ал.1,
б.„а” от НК, следва да се отнеме в полза на държавата, приложената като
веществено доказателство дървена
цилиндрична пръчка с дължина 45 см която след влизането ѝ в сила да бъде
унищожена като вещ без стойност. Останалите веществени доказателства, за които
не са налице предпоставките по чл.53 от НК, след влизане на присъдата в сила
трябва да се върнат на лицата, от които са иззети.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на
установения правов ред, личната и телесна неприкосновеност на гражданите.
Подсъдимите трябва да заплатят направените съдебни разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член съдия: