№ 322
гр. Шумен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20243630102926 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Ш.
и Н.Н.Д. - изпълнителни директори, със съдебен адрес: ***, излага, че между
него и ответника Е. С. Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит CARU-19731426 от 19.12.2022 г.,
по силата на който банката предоставила на ответника парична сума в размер
на 17 000.00 лева. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 10, 18
и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 14, 43 %. Предвидено било
погасяването на дължимите суми да се извършва чрез 18 равни месечни
вноски, всяка в размер на 1 089, 11 лева. Падежът на последната месечна
погасителна вноска бил на 24.06.2024 г. Сочи се в молбата, че на 15.10.2023 г.
ответникът преустановил плащанията по договора, поради което изпаднал в
забава. Ищецът бил изпратил надлежна покана за изпълнение на
задълженията по договора, но до датата на предявяване на иска плащане не
било извършено.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми: 8 932,85
лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит
1
CARU-19731426 от 19.12.2022 г., сключен между страните; 1 454, 64 лева –
мораторна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 30.10.2024 г.; 383,49 лева –
разходи за уведомяване, дължими за периода от 15.10.2023 г. до 30.10.2024 г.,
като се претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и
разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира писмен
отговор, в който заявява, че признава исковете. Сочи, че не е дал повод за
завеждане на иска и моли разноските да бъдат възложени на ищеца.
В писмена молба, депозирана по делото преди първото по делото
съдебно заседание, ищецът отправя искане за произнасяне с решение при
признание на исковете.
В първото по делото заседание ответникът, действащ чрез процесуален
представител моли съда да се произнесе с решение при признание на
исковете.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при
признание на исковете, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като
не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника право
не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което
страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в
настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от
ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно
направеното признание.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, равняващи се на сума от
2
1 437, 10 лева. Съдът намира искането на ответника за възлагане на
разноските на ищеца за неоснователно. В разглежданата хипотеза, предвид
доказателствата по делото, съдът намира, че с поведението си ответникът е
станал повод за завеждане на исковете, тъй като по делото не е спорно, че
същият е преустановил плащанията по договора повече от една година преди
предявяване на исковата молба. На следващо място, към датата на
приключване на устните състезания не се ангажираха доказателства, че
същият е изпълнил задълженията си по договора, респ. че е извършил някакви
плащания по него. Не се наведоха и твърдения за това. Ето защо стига до
извода, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК и ответникът да понесе отговорността за разноските в настоящия
исков процес.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Ш. и Н.Н.Д. - изпълнителни директори,
със съдебен адрес: ***, следните суми: 8 932, 85 лева /осем хиляди
деветстотин тридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит
CARU-19731426 от 19.12.2022 г., сключен между страните; 1 454, 64 лева
/хиляда четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки/– мораторна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 30.10.2024 г.;
383,49 лева /триста осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ –
разходи за уведомяване, дължими за периода от 15.10.2023 г. до 30.10.2024 г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда- 13.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както
и сума, в размер на 1 437, 10 лева /хиляда четиристотин тридесет и седем
лева и десет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок,
считано от уведомяване на страните.
3
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4