РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. Враца, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420101249 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр.
Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 срещу А. П. с ЕГН ********** и адрес гр. ******.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които му е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От
своя страна последният се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за
стойността на доставената му и потребена топлоенергия за процесния период.
Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански районен
съд, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на
уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка
е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което са предявени
настоящите искове.
Искането към съда е да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2 539,78 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот, находящ се в гр.
****** и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение
за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното
1
задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.08.2021 г.
до окончателното му изплащане. Претендират се разноски както по заповедното, така и по
исковото производство.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. П., чрез особения си представител адв. Р. М.-
Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер по следните
съображения: липсват доказателства ответникът да се е намирал в договорни отношения с
ищеца; липсват доказателства, установяващи количеството и стойността на топлинната
енергия, чието заплащане се претендира от ищеца. С отговора е изразено становище за
основателност на искането на ищеца за назначаване и изслушване на съдебно-техническа
експертиза.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника А. П. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба
по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на името на ответника А. П.,
за имот в гр. *****, е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен №
2645, че етажната собственост на адрес гр. **** е взела решение за сключване на договор с
„Нелбо” ООД гр. София за отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия,
както и че такъв договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е
извършвала индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и индивидуални
сметки.
Видно от нотариален акт № 180, т. II, дело № 699/1989 г. на С. К. – нотариус при
Врачански районен съд, И. А. П. е продала на баща си А. П. имот, находящ се в гр. *****
срещу сумата 3 820,00 лева, изплатена напълно в брой при подписването на сделката.
Видно от приложената по ч. гр .дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд справка
от „ГРАО“, А. П. е със семейно положение „вдовец“.
От гореописаните писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се
установява, че ответникът, като носител на пълното правото на собственост на
самостоятелен имот в сграда-етажна собственост, която е взела решение за доставка на
топлинна енергия, е придобил качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла
2
на Закона за енергетиката.
От извлечение от сметка за абонатен № 2645 на името на ответника се установява, че
за периода от 30.06.2018 г. до 31.07.2021 г. са изчислени задължения за доставена топлинна
енергия на абоната в размер на 2 539,78 лева и лихва за забава в размер на 578,63 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители от гр. Враца.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че
етажната собственост, в която се намира посочения в исковата молба недвижим имот
фактически е захранена с топлоенергия с доставчик-ищцовото дружество, че дяловото
разпределение през процесния период за имота на ответницата е извършено в съответствие с
нормативната уредба и дължимите суми за топлинна енергия са правилно изчислени.
Експертизата, въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на
изравнителните сметки, изготвени от топлинния счетоводител „Нелбо” ООД гр. София
прави заключение, че сумите за топлинна енергия за процесния период, включващи енергия,
отдадена от отоплителни тела в спалнята и кухнята на апартамента (пълна мощност за сезон
2018/2019 г. поради неосигурен достъп, при спазване на нормативната уредба, както и по
реален отчет за сезони 2019/2020 г. и 2020/2021 г.), енергия, отдадена от сградна инсталация
и корекция на сметките, не са платени от ответника и са в размер на 3 118,41 лева и лихва за
забава в размер на 195,72 лева за процесния период. Съдът възприема заключението на
вещото лице, тъй като съответства на събраните по делото доказателства.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на етажните
собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат
при осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление
на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост
върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред
съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки
етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за
сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения с
решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът е потребител на
3
топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от което следва извод,
че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, представени по делото.
Относно доказателствената стойност на извлечението от сметката на ответника при
ищцовото дружество съдът приема, че същото отразява направени вписвания в счетоводните
книги на „Топлофикация-Враца” ЕАД относно задълженията на ответника за доставена
топлинна енергия през процесния период. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установи, че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В
тази връзка съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните
книги на дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява
доказателство за задълженията на ответника за потребената от него топлинна енергия за
процесния период.
Относно вземанията за лихви:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация-Враца“
ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението за
потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30 – дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за забава върху главница 2 539,78 лева и за периода от
30.06.2018 г. до 30.06.2021 г., видно от заключението на комплексната експертиза, възлиза
на 578,63 лева.
По отношение на размера на претендираните вземания:
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай от представените нотариален акт № 180, т. II, дело № 699/1989 г.
на С. К. – нотариус при Врачански районен съд и изготвената по ч. гр .дело № 3155/2021 г.
на Врачански районен съд справка от „ГРАО“ се установява, че А. П. е единствен
собственик на топлоснабдения процесен имот.
Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства, съдът приема за
доказано, че ответникът А. П. дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата
молба суми.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски: сумата 112,37
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство – ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд и сумата 713,36 лева –
разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и
4
юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00
лева) по гр. дело № 1249/2022 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на А. П.
с ЕГН ********** и адрес гр. *****, че дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 2 539,78 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот, находящ се в гр.
****** и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение
за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от 19.08.2021 г. до окончателното му изплащане, за които суми е
издадена заповед № 855 от 23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. П. с ЕГН ********** и адрес
гр.******да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул.
„Максим Горки“ № 9 сумата 112,37 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански
районен съд и сумата 713,36 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело №
1249/2022 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5