Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 11.05.2016 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
открито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря Г.А. като разгледа
докладваното от председателя т.д. №28 по описа за 2015 год. и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.694 от ТЗ.
Постъпила
е искова молба от „к ф" ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление в град Ловеч, ул. „т" № 12,
представлявано от Управителя Т.С.С., ЕГН **********, срещу „***" АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от временните синдици Л.П.И.,
ЕГН: ********** и Р.И.А., ЕГН: **********, назначени с определение №
2001/25.03.2015г. по т. д. н. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VI - 4 състав, иск с
правно основание: чл. 694. ал. 1 от ТЗ за установяване несъществуване на приети
вземания на „***" АД в производство по несъстоятелност на „к ф" ЕООД.
Твърди,
че с решение № 83/18.12.2014 г., постановено по т. д. № 74/2014 г. на Ловешкия
окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на длъжника „к ф" ЕООД, ЕИК: ***
и е открито производство по несъстоятелност спрямо него. Посоченото решение е
вписано в Търговския регистър на 18.12.2014г., с вписване №
20141218144240.Сочи, че с молба с вх. № 341/16.01.2015г., подадена от „***"
АД, ЕИК: *** по посоченото търговско дело, същото дружество е предявило
твърдяни свои вземания в претендиран общ размер към 16.01.2015г. от 21 726
771.04 евро (двадесет и един милиона, седемстотин двадесет и шест хиляди,
седемстотин седемдесет и едно евро и четири евроцента), възлизащи на 42 493
870.60 лева (четиридесет и два милиона, четиристотин деветдесет и три хиляди,
осемстотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки), на основание четири броя
договори за банкови кредити, подробно описани в исковата молба, ведно със
законната лихва върху главниците на приетите вземания от датата на предявяването
до окончателното им изплащане. Излага, че така предявените (претендирани)
вземания са били включени в т. 1 от изготвения от назначения синдик Списък на
приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с
вписване № 20150206172144, в предявените размери и с предявената поредност по
чл. 722, ал. 1,т. 1 от ТЗ. Изтъква, че в законоустановения срок, „к ф"
ЕООД е подал възражение срещу вземанията на „***" АД, вписани в т. 1 от
Списъка на приетите вземания, посочен по-горе и то е било заведено в Ловешкия
окръжен съд с вх. № 1046/16.02.2015 г. (пощенско клеймо от 13.02.2015г.), като
за разглеждане на постъпилите възражения срещу обявените от синдика списъци,
вкл. и на възражението подадено от ,к ф" ЕООД, е било образувано ч. т. д.
№ 11/2015 г. по описа на ЛОС.Излага, че в производството по разглеждане на
възражението срещу така приетите вземания на „***" АД, този кредитор не е
доказал съществуването и размера на вземанията си по посочените по-горе
договори за банкови кредити, като същевременно са се събрали доказателства,
които, обсъдени в тяхната съвкупност и връзка, обосновават извод, че такива
вземания не са възникнали, не са доказани и не съществуват към датата на предявяването
им. Излага, че независимо от това, с определение № 191/17.04.2015г. по ч. т. д.
№ 11/2015г. на ЛОС, обявено в Търговския регистър на 17.04.2015 г., съдът е
оставил без уважение възражението на „к ф" ЕООД срещу приемането на
вземанията на „***" АД и тези вземания не са изключени от списъка на
приетите предявени вземания в производството
по несъстоятелност на „к ф"
ЕООД, като е променена единствено поредността на приетите вземания по
два от посочените договори за банков кредит - Договор за банков кредит от
29.06.2011 и анексите към него и Договор за банков кредит от 23.04.2011 г. и
анексите към него, като съдът е определил, че същите вземания следва да са по
чл. 722, ал. 1, т. 8, а не по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Смята, че изложеното
обосновава правния интерес на „к ф" ЕООД на основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ
и в предявения в същата разпоредба законов срок да предяви настоящия
отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на гореописаните
приети от синдика вземания на кредитора „***" АД в производството по
несъстоятелност на „к ф" ЕООД. Излага, че в молбата си за предявяване на
вземания „***" АД е предявило:
1. На основание Договор за
инвестиционен банков кредит от 30.09.2009г. - вземане в размер към 16.01.2015г.
на 1 395 989.77 лева (един милион, триста деветдесет и пет хиляди, деветстотин
осемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки), от които:
- 1 309 550.00 лева (един милион, триста и
девет хиляди, петстотин и петдесет лева) - просрочена главница;
- 38
106.58 лева (тридесет и осем хиляди, сто и шест лева и петдесет и осем
стотинки) - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2014г.
до 13.11.2014г.;
- 47
179.52 лева (четиридесет и седем хиляди, сто седемдесет и девет лева и петдесет
и две стотинки) - просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за
периода от 25.07.2014г. до 16.01.2015г.;
- 1
153.67 лева (хиляда сто петдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) -
неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.07.2014г. до 16.01.2015г.
Сочи, че
така посоченото вземане било обезпечено с Договорна ипотека върху собствения на
длъжника поземлен имот с идентификатор № 07079.605.159, ведно с построените в
същия сгради.
2.На основание Договор за банков кредит
от 29.06.2011г. и анексите към него - вземане в размер към 16.01.2015г. на 11
478 579.79 евро (единадесет милиона, четиристотин седемдесет и осем хиляди,
петстотин седемдесет и девет евро и седемдесет и девет евроцента), равняващи се
на 22 450 150.71 лева (двадесет и два милиона, четиристотин и петдесет хиляди,
сто и петдесет лева и седемдесет и една стотинки), от които:
- 10
581 669.00 евро (десет милиона, петстотин осемдесет и една хиляди, шестстотин
шестдесет и девет евро) - просрочена главница;
- 374 884.15 евро (тридесет
седемдесет и четири хиляди, осемстотин осемдесет и четири евро и петнадесет
евроцента) -просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.09.2014г.
до 16.01.2015г.;
-
505 508.01 евро (петстотин и пет хиляди, петстотин и осем евро и един евроцент)
- просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода от
25.09.2014г. до 16.01.2015г.;
- 13
518.63 евро (тринадесет хиляди, петстотин и осемнадесет евро и шестдесет и три
евроцента) - неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014г. до
16.01.2015г.
Сочи, че така посоченото вземане било обезпечено с особен залог на вземания по сметки
и с особен залог върху стоки в оборот -70 000 (седемдесет хиляди) тона руски
въглища марка ДОМ.
3. На основание Договор за банков кредит от 23.04.2012г. и анексите към
него - вземане в размер към 16.01.2015г. на 3 996 687.63 евро (три милиона,
деветстотин деветдесет и шест хиляди, шестстотин осемдесет и седем евро и
шестдесет и три евроцента), равняващи се на 7 816 841.57 лева (седем милиона,
осемстотин и шестнадесет хиляди, осемстотин четиридесет и един лева и петдесет
и седем стотинки), от които:
- 3 705 553.00 евро (три милиона,
седемстотин и пет хиляди, петстотин петдесет и три евро) - просрочена главница;
- 150 723.47 евро (сто и петдесет
хиляди, седместотин двадесет и три евро и четиридесет и седем евроцента) -
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014г. до
13.11.2014г.;
- 135 530.41 евро (сто тридесет и
пет хиляди, петстотин и тридесет евро и четиридесет и един евроцента) —
просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода от
25.09.2014г. до 16.01.2015г.;
- 4 880.75 евро (четири хиляди,
осемстотин и осемдесет евро и седемдесет и пет евроцента) - неустойка върху
просрочена лихва за периода от 25.06.2014г. до 16.01.2015г.
Сочи, че така посоченото вземане
било обезпечено с особен залог на вземания по сметки и с реален залог върху 149
676 бр. налични, поименни акции от капитала на „Медицинска техника" АД,
ЕИК: *********.
4. Вземане в размер на 10 830
888.55 лева (десет милиона, осемстотин и тридесет хиляди, осемстотин осемдесет
и осем лева и петдесет и пет стотинки) - на основание Договор за инвестиционен
банков кредит от 10.12.2013 г., от които:
- 10 000 000.00 лева (десет
милиона лева) - просрочена главница;
- 417 500.00 лева (четиристотин и
седемнадесет хиляди и петстотин лева) - просрочени лихви върху редовна главница
за периода от 25.06.2014г. до 13.11.2014г.;
- 343 055.56 лева (триста
четиридесет и три хиляди, петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) -
просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода от
13.11.2014г.до16.01.2015г.;
- 13 007.87 лева (тринадесет
хиляди и седем лева и осемдесет и седем стотинки) - неустойка върху просрочена
лихва за периода от 25.06.2014г. до 16.01.2015г.;
- 50 000 лева (петдесет хиляди
лева) - комисионна за разходите по управление и обработка на кредита за периода
от 10.12.2013г.до 16.01.2015г.;
- 5 525.12 лева (пет хиляди
петстотин двадесет и пет лева и дванадесет стотинки) - неустойка върху
комисионна за разходите по управление и обработка за периода от 10.12.2013г. до
16.01.2015г.;
- 1 800 лева (хиляда и осместотин
лева) - такса за предварително проучване.
Сочи, че така посоченото вземане
било обезпечено с особен залог на вземания по сметки, особен залог върху
собствените на „к ф" ЕООД 20 000 000 (двадесет милиона) броя обикновени,
поименни, без налични акции с право на глас от капитала на „***" АД, ЕИК: ***
и особен залог на вземания, произтичащи от договори за разплащателни сметки.
Твърди, че така приетите от
синдика вземания на „***" АД („Бта") от „к ф" ЕООД, както и
техните обезпечения, в действителност не са възникнали, не били доказани и не
съществуват и към датата на предявяването им и в тази връзка моли да приемат
следните аргументи:
Представените от Бта договори за
банкови кредити, анексите към тях, както и договорите за учредяване на всички
залози, в т. ч. и на особените залози, обезпечаващи вземанията по тези
договори, са неистински, неавтентични, антидатирани и създадени с единствената
цел да бъдат представени по настоящото производство и в тази връзка, в
подаденото от „к ф" ЕООД възражение срещу приетите от синдика вземания на Бта
дружеството е направило съответното оспорване на посочените документи, което поддържа
и прави и в настоящия процес.
Отбелязва, че нито при
предявяване на твърдяното си вземане, нито в производството по разглеждане на
постъпилото възражение срещу вземането й, Бта не представила каквито и да било
доказателства за изпълнение на задълженията си за реално предоставяне на
средствата по банковите кредити на „к ф" ЕООД, като са били
представени единствено справки за
предоставяне на средства, които не представляват официални документи по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от 1 ГПК, респ. - не се ползват с материална доказатествена
сила относно отразените в тях обстоятелства - и отделно от това не са заверени
съгласно изискванията на ГПК, не представляват и документи по смисъла на чл.
417, т. 2 от ГПК, защото към момента на издаването им *** е с отнет лиценз за
извършване на банкова дейност, което е общоизвестен факт. Сочи, че последното
важи и по отношение на представените договори за банков кредит. Излага, че под
копията на всички тях не е поставен подписът на нито един от квесторите, представляващи
Бта към момента на предявяването, нито пък този на пълномощника на Бта по
делото - адв. Чакалов. Сочи, че е невъзможно
да се установи и по делото не е установено на кое лице е положеният
подпис. Смята, че наличието на латински букви под копията на документите също
не представлява подпис и не може да санира липсата на такъв и противно на
приетото от съда в производството по т. д. № 11/2015г., в случая не е приложима
и разпоредбата на чл. 182 от ГПК, тъй като липсват данни, че счетоводството на Бта
е водено редовно. Ето защо, смята, че представените с предявяването ксерокопия
на договори, справки и прочие не е следвало да бъдат приемани като
доказателства по делото и е следвало да бъдат изключени от него. В тази връзка,
моли съда да има предвид и че „к ф" ЕООД е оспорил истинността на
представените от Бта договори за кредит и анексите към тях, следователно
съществуването и сключването им не може да бъде прието за безспорно между
страните.
Посоченото според него води до
извода, че на практика доказателства за възникването, съществуването и размера
на вземанията на Бта до този момент в производството по несъстоятелност на „к ф"
ЕООД, както и в производството по разглеждане на възраженията срещу съставените
от синдика списъци, не са представени.
По-нататък излага, че
претендираните от Бта лихви и неустойки, освен че се основават на
несъществуващо вземане, са изчислени неправилно.
Излага твърдение, че по отношение
на приетите от синдика и съда лихви (договорни и наказателни) върху
претендираните главници по договорите за кредит, то същите лихви са явно
незаконосъобразни и не съответстват на задълженията на „к ф" ЕООД по
представените от Бта договори. Сочи, че така например по отношение на Договора
за банков кредит от 29.06.2011г. и анексите към него, Бта е претендирала
договорна лихва за период от 25.09.2014г. до 16.01.2015г. (при 10% лихва на
годишна база) в размер на 374 884,15 евро, а изчисленията показват, че за същия
период тази лихва следва да е в значително по-малък размер, а именно -335
086,18 евро, като към настоящата молба е приложена справка за изчислението.
Неправилно според него е
изчислена и наказателната лихва за забава, като срокът, за който тя е
начислена, е неоснователно и незаконосъобразно удължен, а размерът й е силно
завишен дори и за така удължения срок. Съгласно представения договор,
наказателната лихва се изчислява само върху просрочената дължима главница, а не
върху цялата главница и при положение, че се претендира, че на 15.09.2014 г. „к
ф" ЕООД е следвало да заплати сума в размер на 2 645 418 евро и същата
сума на 15.10.2014 г., за първата от тези суми „к ф" ЕООД е изпаднало в
забава на 16.09.2014 г., а за втората - на 16.10.2014 г, то след тези дати е
следвало да се начислява наказателна надбавка само върху тях, а не както Бта е
изчислила, върху цялата главница, считано от 25.09.2014 г. Смята, че
наказателна лихва върху цялата главница е следвало да се начислява едва след
изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден с изявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, т. е. след 21.11.2014 г.
Твърди, че дори и при неправилно
определения срок за начисляване на наказателната лихва и неправилно
определената основа (цялата главница, а не само просрочените вноски), би
следвало размерът й да е равен на 335 086,18 евро (наказателната надбавка е
равна на договорната лихва -10%), а вместо това и по неясен начин е определена
наказателна надбавка в размер на 508 508,01 евро, която е кумулирана към договорната
лихва.
Излага, че посочените доводи
важат и за останалите Договори за банков кредит, от които Бта претендира права,
след като във всички тях са допуснати подобни „грешки", като погрешно и в
значително завишени размери се начисляват недължими лихви и неустойки, което
води до значително засягане на правата на „к ф" ЕООД като длъжник и на
останалите кредитори на несъстоятелността.
Моли съда да приеме, че липсват
данни претендираните вземания на Бта по Договор за банков кредит от 29.06.2011
г. и анексите към него и по Договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и
анексите към него, да са обезпечени, както и, че обезпеченията по тях не са
учредени надлежно. Излага, че вземанията в общ размер на 22 450 150,71 лева,
произтичащи от Договор за банков кредит от 29.06.2011г. и анексите към него, не
са обезпечени с претендираните два особени залога - съответно върху вземания по
банкови сметки и върху въглища, тъй като същите не са вписани в ЦРОЗ. Твърди,
че съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗОЗ, особеният залог няма действие и не може да се
противопостави на трети лица, ако не е вписан в ЦРОЗ и същото важи и за
особения залог върху вземания по банкови сметки, обезпечаващ вземания на Бта по
Договор за банков кредит от 23.04.2012г. и анексите към него, който също не е
вписан в ЦРОЗ, като същевременно, по посочените договори не се твърди наличието
на други обезпечения, освен посочените по-горе.
Излага, че не е надлежно учреден
и реалният залог върху собствените на „к ф" ЕООД акции от капитала на
„МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА" АД и доколкото се касае за вземане по-голямо от 5000
лв., по силата на чл. 156, ал. 2 от ЗЗД, за да бъде залогът противопоставим на
трети лица, той трябва да има достоверна дата и липсата на такава достоверна
дата върху представения договор обосновава нередовното му учредяване и неговата
непротивопоставимост и в тази насока, изводите на съда по ч. т. д. № 11/2015г.
на ЛОС относно ненадлежното учредяване и непропоставимостта на посочените
обезпечения, са правилни.
Сочи, че в тази връзка, в подаденото
от „к ф" ЕООД възражение срещу приетото от синдика вземане на Бта
дружеството е направило съответното оспорване на договорите за учредяване на
всички залози, вкл. и особените, което поддържа и прави и в настоящия процес.
Предвид гореизложеното, моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че не съществуват
предявените от „***" АД вземания от „к ф" ЕООД (в открито
производство по несъстоятелност), както и техните обезпечения, които вземания
са включени под №1 в Списъка на приетите предявени вземания в производството по
несъстоятелност на „к ф" ЕООД по чл. 686, ал. 1, т. 1, обявен в Търговския
регистър на 06.02.2015 г., с посочени в списъка основания - съответно Договор
за инвестиционен банков кредит от 30.09.2009 г., Договор за банков кредит от
29.06.2011 г. и анексите към него, Договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и
анексите към него и Договор за инвестиционен банков кредит от
10.12.2013 г., в общ размер на 42
493 870.60 лева, подробно описани в изготвения списък, както и по-горе в
настоящата молба, които вземания не са изключени от списъка на приетите
вземаниния с постановеното по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ Определение №
191/17.04.2015 г. по ч. т. д. № 11/2015 г. на Ловешкия окръжен съд.
В случай, че съдът счете, че
предявените от „***" АД вземания от „к ф" ЕООД все пак са доказани и
съществуват, моли да са приеме, че вземанията на Бта по Договор за банков
кредит от 29.06.2011 г. и анексите към него и по Договор за банков кредит от
23.04.2012 г. и анексите към него са необезпечени.
Представя писмени доказателства и
моли, предвид становището на насрещната страна да му бъде дадена възможност да
ангажира и други доказателства и доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от
„*** АД” в несъстоятелност, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Л.П.И. и Р.И.А., двамата заедно
осъществяващи правомощията на синдици, назначени с Решение №41 на УС на Фонда
за гарантиране на влоговете в банките от 23.04.2015 г. срещу „к ф" ЕООД -в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. „т" 12, представлявано
от управителя Т.С.С., в който застъпва становище, че исковата молба е
процесуално допустима, но по същество е крайно необоснована и недоказана,
поради което се явява и неоснователна. Твърди, че предявеният от длъжника
отрицателен установителен иск е основан на бланкетни възражения и по същество
представлява злоупотреба с процесуални права с оглед осуетяване хипотезата, при
което вземането на *** АД (н) се счита за прието по смисъла на 693 ТЗ. Излага
следните аргументи за това:
Относно направеното оспорване
истинността на Договорите за кредит заявява, че неоснователно и необосновано е
възражението на ищеца за липса на валидно сключени правоотношения (договори за
кредит) между *** АД и „к ф" ЕООД, тъй като предоставените на ищеца заемни
средства са надлежно отразени в счетоводство на Бта, в съответствие с
действащото счетоводно и банково законодателство. Смята, че видно от
представените и приети от съда по т.д. 74/2014 по описа на ОС-Ловеч материали, ***
АД (н) е предявило своето вземане в съответствие с особените изисквания на
закона и по-конкретно чл. 685 ал.З от ТЗ, като заверени преписи от процесиите
Договори за кредит са приобщени като материали по делото и са на разположение
на страните в канцеларията на съда. Отделно от това излага, че в съответствие с
изискванията на закона е представен екземпляр от молбата за предявяване и
приложенията към нея за връчване на синдика. Смята, че следва да се има
предвид, че в производството по чл.685 ал.1 ТЗ не е предвидено като хипотеза
представянето на заверени преписи от молбата на кредитора и приложенията към
нея и за длъжника.
Твърди, че наличето на валидно
сключени правоотношения (4 броя договори за банков кредит) е безспорно
установено, не само от приложените по делото писмени доказателства, представени
от *** АД (н), но и от такива подписани от законния към съответния момент
представител на самия ищец, а също и от счетоводните записи на несъстоятелното
дружество.
Излага, че „к ф" ЕООД (н) е
извършвало 15 (петнадесет) на брой усвоявания по Договор за инвестиционен
банков кредит от 30.09.2009 г., Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.,
Договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и Договор за инвестиционен банков
кредит от 10.12.2013 г, като средствата
са предоставяни реално след получаване от Бта на изрично писмено заявление,
изходящо от страна на кредитополучателя по ред и условия, посочени в съответния
Договор за банков кредит. Твърди, че видно от приложените към настоящия отговор
извлечения, средствата са предоставяни по заемна сметка (IBAN ***), водена на
името на „к ф" ЕООД (н).
В този смисъл счита за
необосновано твърдението, че липсват доказателства за реално предоставяне на
заемните средства от страна на *** АД (н) по всеки един от сключните договори
за банков кредит.
Твърди, че според заключението на
допуснатата и приета в първата фаза на т.д 74/2014 г. по описа на ОС-Ловеч
съдебно-счетоводна експертиза, вземането на *** АД (н) срещу „к ф" ЕООД
(н) е отразено, макар и в непълен размер, в баланса на ищцовото дружество,
като са отразени и извършените от
ищцовото дружество погасявания по договорите за кредит с *** АД (н),
включително през
Смята, че като доказателство
(макар и косвено) за наличието на валидно сключени правоотношения - договори за
банков кредит - следва да се счита и направеното от *** АД (н) до „к ф"
ЕООД (н) изявление от 13.11.2014 г. за обявяване на задълженията му към Бта за
предсрочно изискуеми. Твърди, че след получаването му, ищецът по никакъв начин
не е оспорил било факта на сключване на договорите, посочени в изявлението,
било размера на изискуемите и непогасени към онзи момент задължения към Бта.
Твърди, че „к ф" ЕООД (н) е
оспорило валидността и противопоставимостта на учредените обезпечения по
Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и по Договор за банков кредит от
23.04.2012 г., но не и тези по Договор за банков кредит от 30.09.2009 г. и по
Договор за банков кредит от 10.12.2013 г, а същите имат акцесорен спрямо
главното задължение характер, поради което следва да се счита, че ищецът
имплицитно е признал валидността на кредитните правоотношения от
Смята за правно неиздържано
съждението, че представените към молбата на *** АД (н) извлечения от
счетоводните книги на Бта не представляват документ по смисъла на чл. 417 ал.2 ГПК поради откритото производство по несъстоятелност срещу Дружеството. Твърди,
че специалната разпоредба на чл. 57 ал. (5) от Закона за банковата несъстоятелност
(ЗБН) предвижда, че когато кредитът не бъде издължен на падежа, синдикът може
да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК
въз основа на извлечение от счетоводните книги. Тоест според него,
законодателят е придал на извлечението от счетоводството на Бта една и съща
правна сила, както в периода преди откриване производството по несъстоятелност,
така и след това.
Смята, че възражението, направено
от „к ф" ЕООД (н) в исковата му молба срещу процесиите Договори за банков
кредит, е общо и бланкетно и на основание чл.193 ал.З ГПК тежестта за доказване
неистинността на документа, който се оспорва пада върху страна, която го
оспорва, в случай че същият носи нейния подпис. Твърди, че видно от приложените
към молбата за предявяване, вземането на *** АД (н) договори за банков кредит и
анексите към тях, под всички стои подписа на лице, притежаващо представителна
власт по отношение на „к ф" ЕООД(н), но дори и договорите да са сключени
от представител, който не е надлежно легитимиран, то с оглед на извършените
усвоявания и погасявания от страна на ищеца, на основание чл. 43 от ТЗ, същите
следва да се считат за потвърдени. Сочи, че ищецът не е представил, каквито и
да е доказателства, нито е направил доказателствени искания с оглед доказване
твърдяната от него неистиност на договорите за кредит, поради което и
възраженията му се явяват необосновани и недоказани.
2. Относно направеното възражение
за размера на дължимите лихви и неустойки и злага, че е неоснователно възражението
на „к ф" ЕООД, че претендираните от *** АД и приети от синдика и съда по
несъстоятелността вземания за лихви и неустойки се основават на несъществуващо
вземане и са неправилно изчислени. Сочи, че в молбата се излагат доводи,
наведени и във възражението на длъжника, направено по реда на 690 ТЗ по
отношение Договор за банков кредит от 29.06.2011г. и Анекси към него, които са
били отхвърлени с Определението на съда по чл. 692 ал.4 ТЗ.
Твърди, че видно от приложеното
към молбата за предявяване вземанията на *** АД (н) извлечение от счетоводните
книги за задълженията по Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.
претендираната договорна лихва е за периода от 25.06.2014 г. до 13.11.2014
г. и именно за този период е начислена и
неустойката върху просрочените лихви.
Излага, че поради допусната техническа
неточност (фактическа грешка) в молбата му от 16.01.2015 г. е посочен
период 25.09.2014 г. до 16.01.2015 г., релевантен за дължимата наказателна
лихва, факт, който е възприет и коментиран от съда при постановяване на
Определението му по реда на чл. 692 ал. 4 ТЗ. Сочи, че по отношение на
анализирания в исковата молба Договор - на 12.06.2014 г. е сключен Анекс 5, с
който страните се договарят погасяването на дължимата към онзи момент главница
в размер на EUR 10 581 669 (десет милиона петстотин осемдесет и една хиляди
шестстотин шестдесет и девет евро) да бъде преуредено като първата вноска е
дължима на 15.09.2014 г. Сочи, че междувременно между страните е запазило
действие разпоредбата на чл. 10 от Договора за банков кредит, съгласно която
Кредитополучателят заплаща на Бта годишна лихва върху физически ползваните суми
по договора за банков кредит в размер на 10% годишно, като лихвата се начислява
ежедневно върху дебитното салдо и е платима ежемесечно на 25-то число на
съответния месец. Твърди, че през отделните месеци от периода 25.06.2014 г. до
13.11.2014 г. общо дължимата лихва в размер на EUR 374 884.15 (триста
седемдесет и четири хиляди осемстотин осемдесет и четири евро и петнадесет евроцента)
е формирана, както следва:
На 25.06.2014 г. - EUR 32 449.58
(тридесет и две хиляди четиристотин четиридесет и девет евро и петдесет и осем
евроцента);
На 25.07.
На 25.08.2014 г - EUR 88 180.58
(осемдесет и осем хиляди сто и осемдесет евро и петдесет и осем евроцента);
На 25.09.2014 - EUR 80 832.19
(осемдесет хиляди осемстотин тридесет и две евро и деветнадесет евроцента);
На 25.10.2014 г. - EUR 61 726.40
(шестдесет и едно хиляди седемстотин двадесет и шест евро)
На 13.11.2014г. (датата на
предсрочната изискуемост) EUR 23 514.82 (двадесет и три хиляди петстотин и
четиринадесет евро и осемдесет и два евроцента)
Смята, че възразявайки и срещу
размера на претендираната наказателна лихва в размер на EUR 508 508.01
(петстотин и осем хиляди петстотин и осем евро и един евроцент) длъжникът „к ф"
ЕООД (н) не е взел предвид съществени относно формирането на посочената лихва -
обстоятелства, а именно: Настъпилата на 13.11.2014 г. предсрочна изискуемост на
задълженията по процесиите договори за банков кредит и дължимата наказателна
надбавка, съгласно чл. 12 от Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. Твърди,
че на основание тук посочената клауза, считано от 13.11.2014 г. цялата
изискуема главница в размер на EUR 10 581 669 (десет милиона петстотин
осемдесет и едно евро шестстотин шестдесет и девет евро) се олихвява с
наказателна лихва в размер на 20% (двадесет процента) годишно, а през отделните
месеци от периода дължимата наказателна лихва се Формира, както следва:
Към 25.09.2014г. - EUR 14 696.77
(четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и шест евро и седемдесет и седем
евроцента);
Към 25.10.2014г. - EUR 64 665.77
(шестдесет и четири хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и седемдесет и седем
евроцента);
Към 25.11. 2014г. - EUR 117
574.10 (сто и седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и четири евро и десет
евроцента);
Към 29.12.2014 г. - EUR 199
875.97 (сто деветдесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и пет евро и
деветдесет и седем евроцента);
Към 16.01.2015 г. - EUR 111
695.40 (сто и единадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет евро и четиридесет
евроцента);
Излага, че по отношение на
останалите Договори за банков кредит, предмет на настоящото производство
възражението е изключително лаконично и бланкетно, поради което счита, че
същото е ирелевантно и не би могло да бъде обсъдено по аналогия с това относно
дължимите лихви и неустойки по Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.
Относно направените възражения
срещу приемането на вземанията по Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и
по Договор за банков кредит от 23.04.2012 г, като обезпечени твърди, че така
направеното оспорване по отношение вземанията на Бта като обезпечени по
посочените тук по-горе договори, претенцията на „к ф" ЕООД (н) се явява
недопустимо поради липса на правен интерес. Сочи, че видно от диспозитива на
Определение No 191 от 17.04.2015 г., постановено от ОС-Ловеч по т.д. 74/2014 и
обявено на същата дата в Търговския регистър -съдът по несъстоятелността е
коригирал поредността на удовлетворяване на вземането на *** АД (н) по Договор
за банков кредит от 29.06.2011 г. и по Договор за банков кредит от 23.04.2012
г., които се считат за включени с поредност по чл. 722 ал.1 т.8 от ТЗ, вместо
определената от синдика т.1 и с така извършената корекция съдът на практика е
уважил част от направеното от „к ф" ЕООД (н) възражение срещу вземането на
*** АД (н), поради което и искането на длъжника в настоящото установително
производство е безпредметно, поради което и недопустимо.
С оглед на гореизложеното, според
него може да бъде направен изводът, че вземанията на *** АД (н) срещу „к ф"
ЕООД към 16.01.2015 г. са изискуеми по основание и размер, така, както са
посочени в Определение No 191 на ОС-Ловеч за одобряване Списъка на приетите от
синдика вземания, постановено по т.д. 74/2014 по описа на съда и обявено в
Търговския регистър на 17.04.2015. г., а именно, както следва:
А) По Договор за инвестиционен
банков кредит от 30.09.2009 г. -
общо в размер на BGN 1 395 989.77
(един милион триста деветдесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и девет лева
и седемдесет и седем стотинки),представляващи:
Просрочена
главница 1
309 550.00 лева
Просрочени
лихви върху редовна главница 38 106.58 лева
От
25.07.2014 г.до 13.11.2014 г.
Просрочени
наказателни лихви върху просрочена главница
47 179.52 лева От 25.07.2014 г. до 16.01.2015 г.
Неустойка
върху просрочена лихва 1 153.67
лева
От
25.07.2014 до 16.01.2015 г.
Сочи, че Средствата по кредита са
усвоени еднократно на 12.10.2009 г. в размер на BGN 2 000 000 лева.
Излага, че поради изпадане в
забава от страна на Кредитополучателя за заплащане на паричните задължения по
кредита, на 13.11.2014 г. *** АД (н) е отправило изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение.
Б) По Договор за банков кредит от
29.06.2011 г. и Анекси No1 до No 5 към него - общо в размер на EUR 11 478
579.79 (единадесет милиона четиристотин седемдесет и осем хиляди петстотин
седемдесет и девет евро и седемдесет и девет евроцента), равняващи се на BGN 22
450 150.71 (двадесет и два милиона четиристотин и петдесет хиляди сто и
петдесет лева и седемдесет и една стотинки), представляващи:
Просрочена главница 10 581 669.00 евро
Просрочени (възнаградителни)
лихви в/у редовна главница –
374884.15 евро
От 25.06.2014 г. до 13.11.2015
г.
Просрочени наказателни лихви
върху просрочена главница
508508.01 евро
От 25.09.2014 г. до
16.01.2015
Неустойки върху просрочена лихва
13518.63 евро
От 25.06.2014 г. до
16.01.2015 г.
Твърди, че кредитът е с
първоначално разрешен размер EUR 2 200 000 (два милиона евро и двеста хиляди
евро). С Анекс-1 от 23.12.2011 г. разрешеният размер е увеличен на EUR 5 200
000 (пет милиона и двеста хиляди евро), с Анекс-2 от 20.07.2012 г. - на EUR 7
800 000 (седем милиона и осемстотин хиляди евро), с Анекс-4 от 20.06.2013 г. на
EUR 17 450 000 (седемнадесет милиона четиристотин и петдесет хиляди евро), като
средствата по кредита за усвоени на общо 11 (единадесет) транша: На 29.06.2011 г. - в размер на 200 000 евро, на
23.12.2011 г. - в размер на 3 000 000 евро, на 20.07.2012 г. -сума в размер на
1 500 000 евро, на 23.07.2012 г. - сума в размер на 1 100 000 евро, на
01.11.2012г. - сума в размер на 7 156 700 евро, на 07.11.2012 г. - сума в
размер на 500 000 евро, на 17.06.2013 г - сума в размер на 1 686 000 евро, на
18.06.2013 г. - сума в размер на 2 213 000. на 20.06.2013 г. - сума в размер на
6 150 000 евро, на 09.07.2013г. - сума в размер на 500 000 евро и на 27.03.2014
г. - сума в размер на 518 000 евро.
Сочи, че поради изпадане в забава
от страна на Кредитополучателя за заплащане на паричните задължения по кредита,
на 13.11.2014 г. *** АД (н) е отправило изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение.
В) По Договор за банков кредит от
23.04.2012 и Анекси от No 1 до No 2 към него. - общо в размер на EUR 3 996 687.
63 (три милиона деветстотин деветдесет и шест хиляди шестстотин осемдесет и
седем евро и шестдесет и три евроцента), равняващи се на BGN 7 816 841.57
(седем милиона осемстотин и шестнадесет хиляди осемстотин четиридесет и един
лева и петдесет и седем стотинки), представляващи:
Просрочена главница 3 705 553.00 евро
Просрочени (възнаградителни)
лихви в/у редовна главница
150 723.47 евро От 25.06.2014 до 13.11.2014 г:
Просрочени наказателни лихви
върху просрочена главница
135 530.41 евро От25.09.2014г. до
16.01.2015 г.
Неустойка върху просрочена лихва 4 880.75 евро;
От 25.06.2014 г. до 16.01.2015 г.
Сочи, че първоначално уговореният
размер на кредита е EUR 3 000 000 (три милиона евро), който с Анекс-1 от
7.11.2012 е увеличен от на EUR 5 800 000 (пет милиона и осемстотин хиляди евро)
и средствата по кредита са усвоени на два транша - на 23.04.2012 г. - сума в
размер на 3 000 000 евро и на 07.11.2012 г. сума в размер на 2 800 000 евро.
Излага,че поради изпадане в
забава от страна на Кредитополучателя за заплащане на паричните задължения по
кредита, на 13.11.2014 г. *** АД (н) е отправило изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение.
Г) По договор за банков кредит от
10.12.2013 г. - общо в размер на BGN 10 830 888.55 (десет милиона осемстотин и
тридесет хиляди и осемстотин осемдесетдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки), представляващи:
Просрочена главница 10 000 000 лева;
Просрочени (възнаградителни)лихви
в/у редовна главница
417500.00 лева;
От 13.11.2014 г. до 16.01.2015
г.
Просрочени
наказателни лихви върху просрочена главница
343055.56 лева;
От 13.11.2014 г. до 16.01.2015
г:
Неустойка
върху просрочена лихва 13007.87 лева;
От25.06.2014г.до16.01.2015г
Комисионна
за разходите по управление и обработка
От
10.12.2013 г. до 16.01.2015 г. 50000.00 лева
Неустойка
върху комисионна
От
10.12.2013 г. до 16.01.2015 г. 5525.12 лев
Такса за предварително проучване-1800 лв.
Твърди, че средствата по кредита
са усвоени от кредитополучателя еднократно на 10.12.2013 г. - чрез сума в
размер на 10 000 000 лева и поради изпадане в забава от страна на
Кредитополучателя за заплащане на паричните задължения по кредита, на
13.11.2014 г. *** АД (н) е отправило изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение
Предвид горепосочените факти и
обстоятелства, моли съда да отхвърли като неоснователен, а в частта относно
поредността на вземанията по Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.и
Анексите към него, както и Договор от 23.04.2012 г. и Анексите към него - като
недопустим (поради липса на правен интерес) иска на „к ф" ЕООД (н), като
постанови решение, с което със сила на пресъдемо нещо да установи вземанията на
„*** АД (н) в производството по несъстоятелност, съгласно Определение No 191,
постановено от ОС-Ловеч по т.д 74/2014 и обявено на същата дата в Търговския
регистър.
Моли също така да осъди същото да
заплати на *** АД (н) юрисконсултско възнаграждение в размер на BGN 1 274
346.10 (един милион двеста седемдесет и четири хиляди триста четиридесет и шест
лева и десет стотинки), изчислен съгласно Наредба No 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
Предвид направените възражения от
страна на ищеца „к ф" ЕООД (н), моли съда да допусне провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза, която след като провери счетоводството на двете
дружества и установи дали същите са водени редовно да отговори на следните
въпроси:
1.Извършвало ли е „к ф" ЕООД
(Н) усвоявания по всеки един от процесиите договори за кредит? В случай, че е
извършвало - на коя дата и в какъв размер са усвоените средства?
2. Отразени ли са усвоените по
процесиите Договори за банков кредит суми в счетоводството на ищеца и на
ответника?
3. Какъв е размерът на
извършените погасявания на кредитополучателя по всеки един от процесиите
договори за кредит за периода от усвояването на средствата по същия до
16.01.2015 г.?
Отразена ли е в счетоводството на
ищеца и на ответника настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
процесиите Договори за банков кредит, вследствие направеното от *** АД (и)
изявление от 13.11.2014 г.?
Като се вземе предвид размерът на
усвоените по всеки един от договорите средства, уговорените с погасителния план
към него падежи на плащанията, а така също договореният размер на договорната
лихва и лихва за забава, както и размера на дължимите неустойки в случай на
забава - какъв е размерът на изискуемите и непогасени задължения на „к ф"
ЕООД (н) към *** АД (и) към 16.01.2015 г. по пера (главница, просрочени лихви
върху редовна главница, просрочени наказателни лихви върху просрочена главница,
неустойки върху просрочени лихви, комисионни за разходите за управление и
обработка на кредита и неустойки върху комисионна за разходите по управление и
обработка?
Представя и моли да бъдат приети
следните писмени доказателства:
Договор за инвестиционен банков
кредит от 30.09.2009 г.; Протокол за решение на едноличния собственик на
капитала на „к ф" ЕООД, ЕИК *** от 29.09.2009 г. за кандидатстване за
отпускане на кредит от *** АД (н) в размер на 2 000 000(два милиона) лева;
Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.; Анекс-1 към Договор за банков кредит
от 29.06.2011 г., сключен на 23.12.2011 г.; Анекс-2 към Договор за банков
кредит от 29.06.2011 г., сключен на 20.07.2012 г.; Анекс-3 към Договор за
банков кредит от 29.06.2011 г., сключен на 01.11.2012г; Анекс-4 към Договор за
банков кредит от 29.06.2011 г., сключен на 20.06.2013
г.; Анекс-5 към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г., сключен на
12.06.2014 г; Протокол решение на едноличния собственик на капитала на „к ф"
ЕООД от 22.12.2011 г. за кандидатстване увеличаване размера на кредит по
Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. с *** АД; Договор за банков кредит от
23.04.2012 г.; Искане за отпускане на кредит от 23.04.2012 г; Договор за банков
кредит от 10.12.2013 г; Протокол от решение на едноличния собственик на
капитала на „к ф" ЕООД (н) от 09.12.2013 г.; Изявление за предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение от 13.11.2014 г; Извлечение от
заемна сметка на „к ф" ЕООД (н), ведно с искания за усвояване на средства
по процесиите 4 бр. Договори за кредит -общо 15 (петнадесет) броя; Справка за
извършените усвоявания по заемната сметка на „к ф" ЕООД (н) по дати и
размер на сумите в евро и лева, заверена от упълномощени от синдиците на *** АД
(н) служители на Бта; Справки-извлечение от счетоводните книги на Бта за
размера на задълженията на „к ф" ЕООД (и) към *** АД (н) към 16.01.2015
г., заверени от надлежно упълномощени от синдиците служители на Бта; Счетоводен
баланс на „к ф" ЕООД (н) към 31.12.2013 г.; Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека No 189, том.2, per. No 4819, дело No 347 от 21.10.2009 г.,
с район на действие Бургаски районен съд, който НА е вписан в СВ-Бургас на
21.10.2009 г., вх. per. No 9967, Акт No 116, том No V, дело 6281; Удостоверение
за наличието на вписан залог върху финансови инструменти от 20.12.2013 г.,
издаденот Централен депозитар АД;
В указания от съда срок е постъпила
и допълнителна искова молба от „к ф" ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление в град Ловеч, ул. „т" № 12,
представлявано от Управителя Т.С.С. *** Б" АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление в гр. ***, представлявано от временните синдици Л.П.И., ЕГН: **********
и Р.И.А., ЕГН: **********, назначени с Решение № 41 на УС на Фонда за
гаранторане на влоговете в банките от 23.04.2015 г, в който заявява, че
категорично се противопоставя на твърденията на ответника за злоупотреба с
процесуални права от страна на ищеца чрез правенето на бланкетни възражения.
Смята, е исковата молба е подробно обоснована и аргументирана и съобразно със
законовите изисквания излага подробно правните и фактически твърдения на
представляваното от мен дружество, като именно основателността на същите е
предмет на установяване в настоящото производство.
Твърди, че на първо място, от
документите, представени от „***" АД както в произвоствтото по т. д. №
74/2014 г., така и в настоящото производство, не може да се направи извод
относно възникването, основанието и размера на претендираните от същото
вземания, предмет на предявения иск, тъй като представените документи не
отговарят на изискванията на чл. 183 и сл. от ГПК и не са надлежно заверени
съгласно процесуалния закон. Твърди, че повечето от тях са представени само
като копия, без каквато и да било заверка, а върху други има заверка от
нелегитимирани за това лица, които нямат право да бъдат процесуални
представители на юридическите лица по силата на чл. 30 и чл. 32 от ГПК. И
предвид посоченото, счита, че същите не следва да бъдат приемани като
доказателства по настоящото производство.
Оспорва представените от
ответника по делото документи като неистински, неавтентични, с невярно
съдържание, антидатирани, без достоверна дата и съставени с единствената цел да
бъдат представени по настоящото производство и на основание чл. 183 от ГПК моли
съда да задължи ответника да представи оригиналите на всички представени по
делото документи.
Освен това счита, че дори да се
били представени в годен процесуален вид, посочените документи нямат характера
на официални такива, доколкото те не отговарят на изискването на чл. 179 от ГПК. Твърди, че доколкото „***" АД вече е с отнет лиценз и не е Б, не може
да се приеме, че се касае за документи, издадени от длъжностни лица, и то по
установените форма и ред, а както е известно, частните документи не се ползват
с материална доказателствена сила.
Твърди, че ответникът е изложил и
твърдение, че извлечението от счетоводството на Бта имало една и съща правна
сила както преди откриването на производство по несъстоятелност, така и след
това. Счита, че същото не е основателно. Сочи, че за да стигне до посочения
извод, „***" АД се е позовало на разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от Закона
за банковата несъстоятелност, която предвижда възможност за синдика да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на
счетоводните книги, но доколкото обаче се касае за разпоредба, която предвижда
изключение от общото правило, а настоящото производство не е заповедно,
посочената разпоредба не може и не следва да се тълкува разширително, съответно
от нея не могат да се направят и изводите, направени от ответника. Смята, че е
недопустимо да се тълкува разширително разпоредба, която предвижда изключения.
Колкото до твърдението на
ответника, че ищецът не бил оспорил решенията на първото събрание на
кредиторите, с което се бил съгласил с наличието на свои изискуеми и непогасени
задължения към „***" АД, излага становище, че същото е лишено от правна
логика, тъй като оспорването на съществуването, основанието и размера на
вземанията на кредиторите не става по този ред, а по реда на подаването на
възражения срещу предявените от съответните кредитори вземания, респ. -
предявяването на искове по чл. 694 от ТЗ, още повече че осчетоводяването на
едно несъществуващо или недействително задължение не може да породи, респ. - да
санира същото.
Твърди, че не може да се приеме
за признание на съществуването на претендираните вземания на „***" АД и
твърдяното от последното обстоятелство, че след получаването на изявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост ищецът по никакъв начин не бил оспорил
както факта на сключване на договорите, така и размера на изискуемите и
непогасени задължения към ответника, тъй като посочената покана не е била
получавана от ищеца, като в тази насока ответникът не е представил и никакви
доказателства, макар да е направил съответните твърдения. Твърди, че ищецът не
е получил посоченото съобщение (покана), но дори и да го е получил, това нямало
да представлява индиция за съгласие, респ. - за признаване на съответните
задължения. Сочи, че представената от ответника обратна разписка също не
доказва факта на получаването на въпросната покана, доколкото посоченото в нея
лице, получило същата, не е служител на „к ф" ЕООД и няма никакви
отношения с дружеството и съответно дори да е получило въпросните документи, не
ги е довело до знанието на дружество, тъй като нищо общо с „к ф" ЕООД няма
и адресът, на който посочената покана е изпратена - ул. „ТЪРНОВСКА" № 12 в
гр. Ловеч.
Твърди, че е неоснователно и
възражението на ответника, че ищецът „имплицитно е признал валидността на
кредитните правоотношения от
Твърди, че по-нататък, в исковата
молба, както и в предхождащото я производство по разглеждане на подаденото
възражение срещу предявеното вземане на „***" АД, включено от синдика в
изготвения от него списък на приетите вземания, „к ф" ЕООД изложил доводи
за неправилно изчисление на претендираните от „***" АД лихви и неустойки,
като посочените твърдения и изложените аргументи са били направени при
условията на евентуалност и в случай че съдът все пак приеме, че претендираните
вземания на „***" АД изобщо са възникнали и са доказани. Сочи, че правният
извод на съда, разглеждащ подадените възражения, до голяма степен се дължи и на
факта, че в случая са необходими специални знания, налагащи назначаването на
експертиза. Смята, че доколкото съдът е приел, че в особеното производство по
разглеждане на възраженията назначаването на такава експертиза е недопустимо,
именно производството по чл. 694 е това, в което следва да бъде назначена и
изслушана посочената експертиза, като в тази насока по-долу е направено и
съответното доказателствено искане.
От друга страна заявява, дори и
без експертиза е видно, че претендираните лихви са некно изчислени, тъй като
освен че не е посочено как е определен размерът им, вкл. и върху каква основа е
бил изчислен съответният процент по периоди, и най-елементарното изчисление
показва, че претендираните лихви са определени неправилно и са силно завишени.
Излага, че така например във връзка с кредита от
Според него следва да се
отбележи, че в подадения от „***" АД отговор на искова молба същото не е
посочено как е достигнало до посочените изчисления, за всеки отделен период (с
посочване на периода) каква лихва е била изчислявана и върху каква основа,
което индицира неправилност на посочените изчисления. Твърди, че е направено
единствено раздробяване на претендираните суми на по-малки, с посочване на
определени дати, което вместо да внесе яснота в направените твърдения, ги прави
още по-неразбираеми и объркани, като се наблюдава и разминаване в периодите, за които се
претендират съответните задължения. Сочи, че така например по отношение на
Договора за банков кредит от 29.06.2011 г., сумата от 374 884.15 евро, която в
молбата за предявяване беше посочена като общо дължимата лихва върху редовна
главница за периода 25.09.2014 г. - 16.01.2015 г., в подадения отговор на
искова молба се претендира като дължима за периода 25.06.2014 г.- 13.11.2014 г.
На следващо място твърди, че не е
без значение и фактът, че в представените от ответника договори за банков
кредит е предвидено, че при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските
по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита Бта начислява върху
просрочената главница освен договорната лихва и наказателна надбавка в размер
на десет пункта годишно. Следователно според него, в случая се касае до
наказателна надбавка, имаща характер на обезщетение, респ. - на неустойка, но
не и на лихва, както е претендирано от ответника и предявените от ответника в производството по
несъстоятелност лихви са лишени от каквото и да било основание и не намират
опора дори в опорените от ищеца договори за кредит. Твърди, че в случая се
касае за друг вид обезщетение, а не и за лихва и като продъжение и в допълнение
на казаното, не е основателно и твърдението на ответника, че след настъпването
на предсрочна изискуемост на кредита, по силата на договора за кредит цялата
изискуема главница се олихвявала с наказателна лихва в размер на 20 % годишно.
Сочи, че съгласно чл. 12 от представения договор за кредит от
Смята, че не следва да се приема
и становището на ответника за допусната техническа грешка при предявяването на
лихвите по Договора за банков кредит от
С оглед на всичко посочено
по-горе, моли съда да не уважава твърденията и възраженията на „***" АД,
изложени в подадения отговор на искова молба.
По отношение на направеното от
ответника доказателствено искане за допускане на Съдебно-счетоводна експертиза,
изразява становище, че с оглед на факта, че ищецът е оспорил представените от
насрещната страна документи, в случай че съдът допусне посочената експертиза,
вещото лице по нея следва да работи след като и ако по делото бъдат представени
оригиналите на посочените доказателства.
Моли в случай че бъде допусната
посочената експертиза, да включи към нея и следния въпрос, а именно: „Било ли е
водено редовно счетоводството на „***" АД в периода от 25.06.2014 г. до
16.01.2015 г.?"
Освен това, моли в случай че съда
допусне исканата експертиза, да задължи вещото лице при изчисляване на
евентуално дължимите лихви по кредитите да съобрази периодите, за които
посочените лихви са били предявени от „***" АД, като извън тези периоди
последното няма право да претендира вземания и вещото лице не следва да изследва
други периоди. Смята, че видно от формулировката на задачите по експертизата от
ответника, последният се домогва да заобиколи липсата на предявяване на ливхи
за определени периоди и следователно, формулираната от ответника задача към
вещото лице в т. 4 на стр. 9 от отговора на исковата молба не следва да бъде
допускана в този си вид, а ако съдът изобщо я допусне, той следва да задължи
вещото лице да работи съобразно периодите, посочени в молбата за предявяване и
в съответствие с тях да изчисли евентуално дължимите суми.
С оглед на направените в
настоящата молба оспорвания на истинността, вкл. и автентичността на
представените от ответника писмени доказателства, представляващи частни
документи, моли съда да допусне Съдебно-графологична експертиза, която да
отговори на следните въпроси:
Подписите, положени в изброените
по-долу представени от ответника документи, а именно: Договор за инвестиционен
банков кредит от 30.09.2009 г.; Протокол за решение на едноличния собственик на
капитала на „к ф" ЕООД от 29.09.2009 г. за кандидатстване за отпускане на
кредит от „***" АД в размер на 2 000 000 лева; Договор за банков кредит от
29.06.2011 г.; Анекс № 1 от 23.12.2011 г. към Договора за банков кредит от
29.06.2011 г.; Анекс № 2 от 20.07.2012 г. към Договора за банков кредит от
29.06.2011 г.; Анекс № 3 от 01.11.2012 г. към Договора за банков кредит от
29.06.2011 г.; Анекс № 4 от 20.06.2013 г. към Договора за банков кредит от
29.06.2011 г.; Анекс № 5 от 12.06.2014 г. към Договора за банков кредит от
29.06.2011 г.; Протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „к ф"
ЕООД от 22.12.2011 г. за кандидатстване увеличаване размера на кредит по
Договор за банков кредит от 29.06.2011г. с „***" АД; Договор за банков
кредит от 23.04.2012 г.; Анекс № 1 от 07.11.2012 г. към Договора за банков
кредит от 23.04.2012г.; Анекс № 2 от 11.06.2014 г. към Договора за банков
кредит от 23.04.2012 г.; Искане за отпускане на кредит от 23.04.2012 г.;Молба
от 02.11.2012 г. за анексиране на Договор за банков кредит; Договор за банков
кредит от 10.12.2013 г.; Протокол от решение на едноличния собственик на
капитала на „к ф" ЕООД от 09.12.2013 г.; искане за усвояване на кредит от
23.04.2012 г.; искане за усвояване на кредит от 07.11.2012 г.; искане за
усвояване на кредит от 10.12.2013 г.; искане за усвояване на кредит от
29.06.2011 г.; искане за усвояване на кредит от 23.12.2011 г.; искане за
усвояване на кредит от 20.07.2012 г.; искане за усвояване на кредит от
23.07.2012 г.; искане за усвояване на кредит от 01.11.2012 г.; искане за
усвояване на кредит от 07.11.2012 г.; искане за усвояване на кредит от
17.06.2013 г.; искане за усвояване на кредит от 18.06.2013 г.; искане за
усвояване на кредит от 20.06.2013 г.; искане за усвояване на кредит от
09.07.2013 г.; искане за усвояване на кредит от 27.03.2014 г.; искане за
усвояване на кредит от 12.10.2009 г.; положени ли са от физическите лица, които
са посочени като автори на тези документи?
Поддържа всичките си твърдения,
доводи, възражения и изводи, които релевира в подадената първоначална искова
молба.
Постъпил е в срок и допълнителен
отговор на допълнителната искова молба от „*** АД”/несъст/
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Л.П.И.
и Р.И.А., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици, назначени с
Решение 41 на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от 23.04.2015
г. срещу „к ф" ЕООД - В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. „т"
12, представлявано от управителя Т.С.С., в който застъпва становище, че е
допустима, но по-същество се явява неоснователна. Твърди, че с допълнителната
искова молба ищецът не е посочил нови обстоятелства и доказателства, които не е
могъл да релевира с първоначалната си такава и поради това направените от „к ф"
ЕООД (н) доказателствени искания с допълнителната искова молба не следва да
бъдат уважавани поради настъпването на процесуалната преклузия. Излага следните
аргументи ни в подкрепа неоснователността на допълнителната искова молба:
По отношение направеното
оспорване на представените от *** АД (н) Договори за кредит и други писмени
доказателства изразява становище, че както са посочили в отговора на
първоначалната искова молба, направеното от ищеца оспорване на надлежно
сключените Договори за банков кредит между *** АД (н) и „к ф" ЕООД (н) в
периода 2009-
Сочи, че видно също така от
обявения в Търговския регистър от синдика на „к ф" ЕООД (н) Счетоводен
баланс на дружеството за 201 Зг. -размерът на задълженията към финансови
предприятия, включително банки - е в размер на BGN 54 582 000 и ето защо,
на основание чл. 192 ГПК моли съда да задължите синдика на „к ф" ЕООД (н)
като трето по делото лице да представи разшифровка на посочените тук по-горе
задължения към финансови предприятия, а именно като посочи и съответните
институции/кредитори.
По отношение възражението за
недостигане до длъжника на
изявлението за предсрочна изискуемост на задълженията по процесиите
Договори за кредит смята, че е неоснователно и необосновано твърдението на
ищеца, че направеното от *** АД (н) изявление от 13.11.2014 г. за обявяване на
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение не са достигнали до
знанието му и не са надлежно връчени. Сочи, че видно от изпратената от *** АД
(н) покана, в същата е вписан посочения от „к ф" ЕООД (н) адрес по
седалището му, а именно: гр. Ловеч, ул. „т" 12, както и посочения в
Договорите за кредит адрес за кореспонденция в гр. София, ул. „Хубча" No
8, ет.З, като „к ф" ЕООД (н) е релевирало подобно възражение за първи път
едва с допълнителната искова молба, поради което и същото следва да се счита,
като преклудирано и да бъде оставено без уважение.
Относно възражението за размера
на дължимите лихви и неустойки застъпва становище, че в допълнителната си
искова молба ищецът по същество е повторил направените вече оспорвания относно
размера на дължимите лихви и неустойки по процесиите Договори за банков кредит,
във връзка с което *** АД неустойки по процесиите Договори за банков кредит,
във връзка с което *** АД (н) е поискало извършването на съдебно-счетоводна
експертиза. Сочи, че в изложението си ищецът акцентира върху размера на
предявените и приети от синдика вземания на Бта за лихви и неустойки относно
Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.
Сочи, че наа основание чл. 10 от
същия, Кредитополучателят заплаща на Бта годишна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на 10% процента годишно, като лихвата се
начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на Кредитополучателя
и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец.
Излага, че при нарушаване на
сроковете за погасяване на вноските по главницата, или при предсрочна
изискуемост (както е в процесния случай), Бта начислява върху просрочената (дължима)
главница и събира от Кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна
надбавка в размер на 10 (десет) пункта годишно и следователно, в договора
изрично се прави разграничение на олихвяването върху редовна и просрочена
главница, като добавката няма характер на самостоятелно компенсаторно плащане,
а се използва за определяне размера на дължимата лихва при просрочена главница
- 20%.
Смята, че на основание чл. 13 от
Договора за кредит - начислените, но неплатени в срок лихви, се отнасят за
отчитане по отделна сметка, като в този случай Кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 10% (десет процента) годишно върху начислената, но
неплатена лихва.
Изтъква, че при дефиниране на
периодите, за които се дължат отделните претендирани от *** АД (н) вземания,
следва да се отчитат постигнатите с „к ф" ЕООД (н) договорки с Анекс-5 от
12.06.2014 г. към Договора за банков кредит от 29.06.2011 г. Твърди, че
съгласно същият Кредитополучателят ползва гратисен период за главницата от EUR
10 581 669 (десет милиона петстотин осемдесет и едно хиляди шестстотин
шестдесет и девет евро) в срок до 15.09.2014 г, но през гратисния период обаче,
ищецът е дължал договорна лихва (в размер на 10%) главницата. Смята, че дори
без провеждането на счетоводна експертиза, може да бъде установено, че при така
посочените размери на главницата и на договорната лихва - на годишна база
последната е в размер на EUR 1 058 166.90 (един милион петдесет и осем хиляди
сто шестдесет и шест евро и деветдесет евроцента), а на месечна (тоест
годишната, разделена на 12) - EUR 88 180.57 (осемдесет и осем хиляди сто и
осемдесет евро и петдесет и седем евроцента). Излага, че видно от отговора на
исковата молба, това е и най-високата претендирана сума в месеците, обхващащи
процесния период (25.06.2014 -13.11.2015 г.).
Твърди, че за сметка на
договорните лихви, то наказателните такива се начисляват едва след изпадането в
забава от страна на длъжника за погасяване на вноските от главницата, по ред и
условия, посочени в Анекс-5 към Договора за кредит и ето защо началният период
е 25.09.2014 г. (тоест след изтичане на гратисния период и неизпълнението на
задължението за заплащане на дължимата на 15.09.2014 г. вноска за главницата),
а крайният 16.01.2015 г., тоест датата на предявяване на взменането по т.д.
74/2014 по описа на ОС-Ловеч.
Смята, че напълно неоснователно е
възражението на ищеца, че наказателната лихва върху просрочената от „к ф"
ЕООД (н) главница не следва да се приема за 20% годишно и наведените аргументи
са относими при използвана в Договора за кредит формулировка като
„проценти" или „процентни пункта". Сочи, че избраната от страните
формулировка „пункта годишно" обаче недвусмислино води до извода,че
размерът на наказателната лихва е 20%
Излага, че така претендираната от
*** АД (н) и приета, както от синдика, така и от съда по несъстоятелността
лихви врху просрочената главница в размер на EUR 508 508.01 е формирана по
следния начин:
Към 15.09.2014 г., при размер на
лихвения процент 20% и дължима просрочена главница, съгласно Анекс-5 в размер
на EUR 2 645 418, дължимата лихва е в размер на EUR 44 090.30 (четиридесет и
четири хиляди и деветдесет евро и тридесет евроцента);
Към 15.10.2014 г., при размер на
лихвения процент 20% и дължима просрочена главница съгласно Анекс-5 в размер на
EUR 5 290 835.00 (равняваща се на две просрочени вноски по главницата), то
дължимата лихва е в размер на EUR 82 301.88 (осемдесет и две хиляди триста и
едно евро и осемдесет и осем евроцента)
Към 16.01.2015 г., при размер на
лихвения процент 20% и дължима просрочена главница EUR 10 581 669 (предвид
настъпилата предсрочна изискуемост), дължимата лихва е EUR 382 115.83 (триста
осемдесет и две хиляди сто и петнадесет евро и осемдесет и три евроцента).
Сочи, че при сборуване на така
получените три суми се получава именно и претендираното от *** АД (н) вземане
на наказателни лихви върху просрочена главница, а именно EUR 508 508.01
(петстотин и осен хиляди петстотин и осем евро и един евроцента).
Излага, че тъй като ищецът е бил
в забава за заплащане на дължимите лихви още от самото начало на действие на
Анекс-5 към договора за кредит, неустойката върху дължимите лихви се дължи от
25.06.2014 г. до 16.01.2015 (тоест датата на предявяване вземането на *** АД).
Според ответника неоснователни и
необосновани са възраженията на ищеца срещу формулираната задача на
съдебно-счетоводна експертиза и по-конкретно т.4 относно периода на дължимите
акцесорни вземания, тъй като следва да се има предвид, че предмет на
установяване вземането на кредитор в производството по чл. 694 от ТЗ е така,
както то е включено в одобрения от ОС-Ловеч и обявен в Търговския регистър
Списък на вземанията и с оглед на това, както и на изложените в Раздел III тук
по-горе аргументи, моли да бъде допуснато провеждането на съдебно-счетоводната
експертиза, със задача, както е формулирана в отговора на исковата молба.
Моли също така да се остави без
уважение искането на ищеца за представяне в оригинал на посочените 31 писмени
доказателства и за допускането на съдебно-графологична експертиза, тъй като
направеното от „к ф" ЕООД (н) доказателствено искане е преклудирано.
Излага, че на основание чл. 372 ал.2 от ГПК в допълнителната искова молба
ищецът може да поясни и допълни първоначалната, а по отношение на
доказателствата обаче, той може да посочи само нови, които не е могъл да
представи с исковата, а по аргумент за по-силното с подобна преклузия следва да
се считат и доказателствените искания. Излага, че видно от пъровоначалната
искова молба, ищецът е оспорил процесинте договори за банков кредит, но не е
направил искане за допускане на съдебно-графологична експертиза и представянето
им от *** АД (н). Смята за недопустимо ищецът да иска санирането на този свой
пропуск с доказателствени искания в допълнителната искова молба.
Отделно от това счита, че следва
да се има предвид, че ищецът се е ползвал от така сключените Договори за банков
кредит, а дружеството. „к ф" ЕООД (н), чрез своя управител, е включило
произтичащи от процесиите договори задължения към Бта в информацията по чл. 640
от ТЗ, предадена на синдика. Смята, че в случая приложение следва да намери
чл.43 от ТЗ, като дори и да се предположи, че договорите са били сключени от
лице, което няма представителна власт спрямо „к ф" ЕООД (н), същите следва
да се считат за потвърдени, тъй като Дружеството не ги е отхвърлило веднага
след като е бил уведомено за сключването им и в този смисъл направеното от
ищеца искане се явява ирелевантно по отношение предмета на спора.
Правят се доказателствени искания
и се представят писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв.Р.К. поддържа исковата молба и допълнителната
искова молба, като моли да му се даде срок за писмена защита. В указания от
съда срок е представена изготвена от управителя на дружеството писмена защита в
подкрепа на становището си, че ответникът не е доказал по основание и размер
оспореното вземане, не е представил оригиналите на оспорените документи,
подписите положени в позиция К.К. управител в анект №2/20.07.2012 г. и анекс
№3/1.11.2012 г. към договор за ваков кредит от 29.06.2011 г. не са пологени от К.К.,
подписите на седем броя искания за усваяване на средта от разрешен банков
кредит не са пологени от К.К.. Твърди, че справките, които са представени от
ответника не са съставени от длъжностно лице, в рамките на службата му по
устаноевния ред и хорма и е следва да се ползмат с материална доказателсвена
сила относно отразените в тях факти.
Излага, че не е настъпила предсрочна изискуемонст на кредита, тъй като в
обратната разписка е отразено, че е доставено нещо на адрес в гр.Ловеч, ул***,
но седалището на дружеството е гр.Ловеч,
ул.”т” №12, а освен това лицето, подписало се за получател на пратката Е.Х. не
е била служител на дружеството към датата на получаване на съответната пратка.
Сочи, че претендираните от ответника лихви са неправилно изчислени и се претендират
периоди, които не били включени в молбата за предявяване на вземания, като се
позовава на заключението на вещото лице в този смисъл. Счита, че съдът не
следва да кредитира заключението по първоначалната експертиза, а само
допълнителните заключения. Моли съда да уважи иска изцяло, като основателен и
доказан и да му се присъдят разноските по делото, а ако се приеме, че той е
частично основателен да се съобрязат всички ескпертизи по делото.
Ответникът се представлява от
адв.К., която моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
като й се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски по
представен списък. Прилага в указания от съда срок писмена защита в подкрепа на
становището си, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от експертизите, е видно, че средстава
по договорите за банков кредит са предоставени реално от Бта на
кредитополучателя, той ги е усвоил. Счита, че констатацията в графическата
експертиза, че подписите, положени в анекс №2 и анекс №3 към договора за банков
кредит от 29.06.2011 г. не са на К.К., не влияят на обстоятелството, че
кредитополучателят се е ползвал от уговорение в анексите към договорите за
банков кредит условия и е усвоил предоставените суми. Моли съда да отхвърли
отрицателния установителен иск като неоснователен е недоказан.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства: Решение № 83 от 18.12.2014 г. по т. д. № 74/2014 г. на
ЛОС; Молба за предявяване на вземания с вх. № 341/16.01.2015г., подадена от „***"
АД; Списък на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър с вписване № 20150206172144; Възражение, подадено от „к ф"
ЕООД с вх. № 1046/16.02.2015 г. (пощенско клеймо от 13.02.2015г.); Определение
№ 191 от 17.04.2015г. по ч. т. д. № 11/2015г. на ЛОС; Справка за изчисление на договорна
лихва Договор за инвестиционен банков кредит от 30.09.2009 г.; Протокол за
решение на едноличния собственик на капитала на „к ф" ЕООД, ЕИК *** от
29.09.2009 г. за кандидатстване за отпускане на кредит от *** АД (н) в размер
на 2 000 000(два милиона) лева; Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.;
Анекс-1 към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г., сключен на 23.12.2011
г.; Анекс-2 към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г., сключен на
20.07.2012 г.; Анекс-3 към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г., сключен
на 01.11.2012г; Анекс-4 към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.,сключен на20.06.2013
г.; Анекс-5 към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г., сключен на
12.06.2014 г; Протокол решение на едноличния собственик на капитала на „к ф"
ЕООД от 22.12.2011 г. за кандидатстване увеличаване размера на кредит по
Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. с *** АД; Договор за банков кредит от
23.04.2012 г.; Искане за отпускане на кредит от 23.04.2012 г; Договор за банков
кредит от 10.12.2013 г; Протокол от решение на едноличния собственик на
капитала на „к ф" ЕООД (н) от 09.12.2013 г.; Изявление за предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение от 13.11.2014 г; Извлечение от
заемна сметка на „к ф" ЕООД (н), ведно с искания за усвояване на средства
по процесиите 4 бр. Договори за кредит -общо 15 (петнадесет) броя; Справка за
извършените усвоявания по заемната сметка на „к ф" ЕООД (н) по дати и
размер на сумите в евро и лева, заверена от упълномощени от синдиците на *** АД
(н) служители на Бта; Справки-извлечение от счетоводните книги на Бта за
размера на задълженията на „к ф" ЕООД (и) към *** АД (н) към 16.01.2015
г., заверени от надлежно упълномощени от синдиците служители на Бта; Счетоводен
баланс на „к ф" ЕООД (н) към 31.12.2013 г.; Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека No 189, том.2, per. No 4819, дело No 347 от 21.10.2009 г.,
с район на действие Бургаски районен съд, който НА е вписан в СВ-Бургас на
21.10.2009 г., вх. per. No 9967, Акт No 116, том No V, дело 6281; Удостоверение
за наличието на вписан залог върху финансови инструменти от 20.12.2013 г.,
издаденот Централен депозитар АД; Молба от Г.Г.Ч. от 21.03.2015 г. по ОС-Ловеч по
т.д.8/2015 г., в качеството му на синдик на „к ф" ЕООД (н); Искане за
информация от длъжника по чл. 640 ал.1 ТЗ, получено на 19.12.201 4г. от
управителя Т.С.С.; Нотариално заверена декларация от Т.С.С. за предоставена информация
на синдика на „к ф" ЕООД (н) по чл. 640 ал.1 ТЗ; Списък на кредиторите по
чл. 668 т.1 от ТЗ, съставен от синдика Г.Ч. на база извлечение от търговските
книги на длъжника „к ф" ЕООД (н); Списък на кредиторите на основание чл.
640 от ТЗ, предоставен на синдика Г.Ч. от ищеца „к ф" ЕООД (н) Решение No
83 от 18.12.2014 г. по т.д. 74/2014 за откриване производство по
несъстоятелност на „к ф" ЕООД, аналитични оборотни ведомости по сметка 152
към 31.12.2013 г, аналитични оборотни ведомости по сметка 496 към 31.12.2013
г., от показанията на разпитаната свидетелка Цветака Канчелова, от заключенията
на съдебно-графологическата и съдебно-икономическите експертизи, писмо от фонд
за гарантиране на влоговете в банките до „***”АД вх.№68/23.02.2016 г, ведно с приложената към него заповед
№92/0025/19.02.2016 г, молба вх.№7520/16.11.2015 г, писмо от управителя на „к ф”
ЕООД до синдика на дружеството, молба от синдика на „к ф” ЕООД Героги Ч. до управителя
на дружестовот, справка от НАП за актуално състояние на действащите договори
към дата 14.11.2014 г, постановление за отказ за връщане на веществени
доказателства от 13.08.2015 г. на СГС, от обясненията на страните в съдебно
заседание и от извършените от съда служебно изчислявания от компютърната
програма „АПИС-ФИНАНСИ” за дължима договорна лихва-17 бр., от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът намира за установено следното:
Съдът приема наличието на процесуална легитимация на страните, след
служебно извършената по реда на чл.23 ал.4 от ТЗ справка в търговския регистър.
По отношение на процесуалното представителство на *** АД/н/ София от страна на адвокат
К. съдът съобразява представената заповед №92-0025/19.02.2016 г.на Председателя
на УС на ФГВБ и счита, че такава е налице по отношение на настоящето дело, тъй
като „к ф” ЕООД фигурира в цитираната заповед, а адв.К. е изрично изброена в
т.1.1 от същата.
Настоящето производство се развива по подаден иск от длъжник, срещу
кредитор, чието вземане е включено от списъка на приетите вземания, одобрен с
определение №191/17.04.2015 г. по ч.т.д.№11/2015 г. по описа на
ЛОС, по реда на чл. 692 ал.4 от ТЗ в откритото производство по несъстоятелност
на „к ф" ЕООД (н), вписано в ТР на 17.04.2015
г. Исковата молба е входирана с п.клеймо на 21.04.2015 г., с което е
спазен 7-дневния преклузивен срок от обявяване на определението. Производството
по несъстоятелност на „к ф" ЕООД (н), е
висящо.
Пасивно легитимиран по иска е „***”
АД – София, като кредитор, чието вземане се оспорва.
При тези събражения настоящата
инстанция счита, че искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
Представени по делото са: Договор за
инвестиционен банков кредит от 30.09.2009 г., договор за банков кредит от
29.01.2011 г. и анекси от №1 до №5, договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и
анекси от №1 до №2 и договор за
банков кредит от 10.12.2013 г. Съгласно договора от 30.09.2009 г. *** АД-София
е предоставила на ищцовото дружеството инвестиционен банков кредит в размер на
два милиона лева, които ще бъдат използвани от кредитополучателя за частично
заплащане на цената за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас и подробно
описан в т.30.1 от договора. Посочено е, че кредитът може да бъде усвояван
еднократно или на траншове, като средствата по кредита се предоставят по
разплащателната сметка на кредитополучателя в Бта и кредита следва да се усвои
до 30.10.2009 г. Крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси
задълженията си по настоящия договор главница, лихви и ризнаски е 25.12.2018
г., освен ако кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. Страните са се
договорили издължаването на главницата по кредита в размер на 2 милиона лева да
се осъществи на 84 погасителни вноски, първата от които в размер на 23 770
лв. да е платима на 25.01.2012 г, а останалите 83 вноски в размер по
23 810 лв. вяка една от тях, платими на всяко 25 число, считано от
25.02.2012 г. до 25.12.2018 г.. Съгласно чл.35.1 б.”ж” Бта има право без да
разваля договора, да обяви еднострнно за изискуемо преди срока изцяло или
частично кредитното задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава
при погасяване на вноска по главницата или на начислена лихва, като на
основание чл.35.2 при обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, Бта дава
едноседмичен срок за погасяване на цялото задължение. Към договора е приложен и
протокол от 29.09.2009 г, съгласно който е взето решение от едноличния
собственик на капитала на „к ф” ЕООД дружеството да кандидатства пред Бта за
отпускане на кредит в размер на два милиона лева за заплащане на част от цената
на недвижим имот, описан подробно в решението, като този протокол е подписан от
К.К. едноличен собстеник на капитала на дружеството.
От представения договор за банков
кредит от 29.06.2011 г. съдът констатира, че *** АД-София е отпуснала на „к ф”
ЕООД банков кредит в размер на 2 200 000 евро, предназначени за
оборотни средства, като крайнят срок за усвояване на кредита е 30.12.2011 г, а
крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си е
15.12.2012 г. Страните са се споразумели издължаването на главницата по този
кредит да се осъществи чрез 4 равни погасителни вноски в размер на 550 000
евро всяка една от тях, всичките платими на всяко 15 число на месеца, считано
от 15.09.2012 г. до 15.12.2012 г. Съгласно чл.40 б.”ж” от договора Бта има
право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение,
когато кредитополучателят е изпаднал в забава при погасяването на главницата
или лихвите по този кредит или по предоставени други кредити. Страните са
подписали анекс №1 към договора за банков кредит от 29.06.2011 г., съгласно
който текстът на т.1 от същия се променя, като Бта отпуска на кредитополучателя
банков кредит в размер на 5 200 000 евро, като т.18.1 от договора се
променя, както страните се договарят издължаването на главницата по кредита в
размер на 5 200 000 лв. да се осъществи чрез четири равни погасителни
вноски в размер на 1 300 000 лв. всяка една от тях, всичките платими
на всяко 15 число на месеца, считано от 15.09.2012 г. до 15.12.2012 г. Подписан
е и анекс №2 от 20.07.2012 г. между същите страни, съгласно който текстът на
т.1 от договора от 29.06.2011 г. се променя, като Бта отпуска на
кредитополучателя банков кредит в размер на 7 800 000 лв., като
крайният срок за усвояване на креита е 30.09.2012 г., като е променен и тестът
на т.18.1, като страните се договарят издължаването на главницата по кредита да
се осъществи на 15 бр. равни погасителни вноски в размер на 520 хиляди евро всяка една от тях, всичките
платими на ввсяко 15 число от месеца, считано от 15.10.2012 г. до 15.12.2013 г.
Подписан е анекс №3 към същия договор от 1.11.2012 г., съгласно който страните
са констатирали, че към тази дата размерът на неиздължената главница по кредита
е в размер на 123 300 евро, като са се договорили ищецът да ползва
повторно суми от кредита до разрешения размер от 7 800 000 евро и е
променен текстът на т.18.1 от договора, като страните са се договори
издължаването на главницата от кредита в размер на 7 800 000 евро да
се осъществи чрез 14 бр.погасителни вноски, първата от които в размер на
557 141 евро, а останалите 13 бр. погасителни вноски от 557 143 евро
всяка една от тях, всичките платими на всяко 15 число на месеца, считано от
15.11.2012 г. до 15.12.2013 г. Подписан е и анекс №4/20.06.2013 г. към същия
договор, съгласно който текстът на т.1 се променя, както следва:Бта отпуска на
кредитополучателя банков кредит в размер на 17 450 000 евро, а тестът
на т.18.1 от договора се променя, като страните се договарят издължаването на
главницата по кредита в размер на 17 450 000 евро, да се осъществи
чрез 12 бр. погаситени вноски, първата от които в размер на 1 454 163
евро, а останалите 11 бр погасителни вноски в размер на 1 454 167
евро всяка една от тях, всичките платими на всяко 15 мисло на месеца, считано
от 15.01.2014 г. до 15.12.2014 г. Между страните е подписан и анекс
№5/12.06.2014 г., съгласно който страните са се договорили погасяването на
главницата по кредита, която към 12.06.2014 г. е в размер на
10 581 669 евро да се извърши при следния погасителен план на четири
месечни вноски считано от 15.09.2014 г., като първата е в размер на
2 645 418 евро, а останалите три в размер на 2 645 417 евро.
Представен е протокол за взето решение на едноличния собственик на капитала на
„к ф” ЕООД от 22.12.2011 г. съгласно който К. е взел решение да дружеството да
кандидатства пред Бта за увеличаване на размера на кредита за оборотни средства
по договора за кредит от 29.06.2011 г. с три милиона евро, като за обезпечаване
на кредита да се учреди особен залог на всички свои настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за разплащателни сметки в Бта.
По делото е приложен договор за
банков кредит от 23.04.2012 г., съгласно който *** АД-София е отпуснала на
ищеца банков кредит в размер на 3 000 000 евро за заплащане на част
от цената по придобиването на дълготрайни материални активи, като крайният
срок, в който кредитополечятелят следва да погаси задължението си е 15.04.2016
г. Страните са се уговорили издължаването на главницата по кредита да се осъществи
чрез 36 бр. ежемесечни погасителни вноски, първата от които в размер на
83 345 евро, платима на 15.05.2013 г, а останалите 35 бр.вноски в размер
по 83 333 евро всяка една от тях, всичките платими на всяко 15 число на
месеца, считано от 15.06.2013 г. до 15.04.2016 г. Съгласно чл.40 б.ж” от
договора Бта има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава при погасяването на
главницата или лихвите по този кредит или по предоставени други кредити.
Подписан е анекс №1/7.11.2012 г. към този договор за банков кредит от
23.04.2012 г. съгласно който тестът на т.1 от договора се променя, като Бта
отпуска на кредитополучателят банков кредит в размер на 5 800 000
евро, а текстът а т.18.1 от договора се променя, като страните се договарят
издължаването на главницата по кредита в размер на 5 800 000 евро да
се осъществи чрез 36 бр.ежемесечни погасителни вноски, първата от които в
размер на 161 115 евро, платима на 15.05.2013 г., а останалите 35 бр.вноски
в размер по 161 111 евро всяка една от тях, всички платими на 15 число от
месеца, считано от 15.06.2013 г. до 15.04.2016 г. Подписан между страните е и
анекс №2/11.06.2014 г. към договора от 23.04.2012 г. с който страните се
договарят погасявянето на главницата по кредита, която към 11.06.2014 г. е в
размер на 3 705 553 евро да се извърши по следния погасителен план:20
поредни погасителни вноски, първата от които е в размер на 185 271 евро и
е дължима на 15.09.2014 г., а останалите 19 вноски, всяка в размер на
185 278 евро са дължими ежемесечно на 15 число всеки месец през срока на
действие на настоящия договор, считано от 15.10.2014 г. до 15.04.2016 г.
включително.
Представен е протокол от решение
на едноличния собственик на капитала на „к ф” ЕООД от 9.12.2013 г. съгласно който
е взето решение дружеството да кандидатства за получаване на банков кредит в
размер на 10 000 000 лв. за заплащане покупната цена на обикновени
поименни безналични акции с право на глас от капитала на „***” АД, като за
обезпечаване на вземането на Бта по този договор „к ф” ЕООД да учреди обезпечения
чрез особен залог на вземания, учреден по реда на ЗОЗ произтичащи от договор за
разплащателни сметки, сключени с *** до размер на минимум 110% от общия размер
на предоставения кредит, по разплащателните сметки на дружеството, в лева, в
щатски долари и в евро. Сключен е договор за банков кредит от 10.12.2013 г., с
който Бта е отпуснала на ищеца банков кредит до 10 000 000 лв,
предназначен за заплащане на покупната цена на обикновени поименни безналични
акции с право на глас от капитала на „***” АД, като крайният срок за усвояване
на кредита е 10.12.2013 г, а крайният срок за погасяване на всички дължими по
договора суми е 10.12.2016 г., като кредитополучателят се е е задължил да
погасява главницата по кредита на 24 месечни поред вноски, от които първата е в
размер на 416 659 лева, а останалите 23 бр. равни вноски са в размер на
416 667 лева всяка, като първата вноска е дължима на 10.01.2015 г., а
последната е дължима на 10.12.2016 г.Съгласно чл.39 б”ж” от този договор Бта
има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, когато кредитополучателят е изпаднал в забава повече от 10 дни за
погасяването на една вноска по главницата или на една вноска по лихвите по този
кредит или по предоставените му от Бта други кредити.
По делото е приложено изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение с
изх.№8537/13.11.2014 г. адресирана до „к ф” ЕООД на адрес гр.Ловеч, ул.”т” №12
и адрес за кореспонденция гр.***. Към това изявление е приложена и обратна
разписка на „Стар пост”, в която е отразено, че писмо с изх.№8537/13.11.2014 г.
е връчено на лицето Е.Х. на 14.11.2014 г. в 9,30 часа на адрес гр.Ловеч, ул***.
Представена по делото е разпечатка от извършена справка за актуално състояние
на действащите трудови договори към дата 14.11.2014 г., от която става ясно, че
към тази дата няма регистрирани трудови договори.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че с решение № 83/18.12.2014 год. по т.д.
№ 74/2014 год. по описа на Окръжен съд-Ловеч е обявена неплатежоспособността на
ищеца „к ф”ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на същото с начална
дата на неплатежоспособността 31.10.2014 год. След влизане в сила на решението
по чл.630, ал.1 от ТЗ, ответникът в настоящето производство „***”АД с молба
вх.№ 341/16.01.2015 год. на осн. чл.685 от ТЗ е предявил вземанията си към длъжника в размер на 21 726 771,04
евро, равняващи се на 42 493 870,60 лв, както следва: по договор за инвестиционен банков кредит
от 30.09.2009 г. претендира задължения
на обща стойност 1 395 989,77 лв, от които просрочена главница
1 309 550 лв, просрочени лихви върху редовна главница от 25.07.2014
г. до 13.11.2014 г. 38 106,58 лв, просрочени наказателни лихви върху
пхросрочена главница от 25.07.2014 г. до 16.01.2015 г. 41 179,52 лв и
неустойка върху просрочена лихва от 25.07.2014 г. до 16.01.2015 г. 1 153,67 лв;
по договор за банков кредит от 29.06.2011
г. и анекси от №1 до №5 към него претендираните задължения на „к ф” ЕООД са
както следва:просрочена главница 10 581 669 евро, просрочена
възнаградителна лихва върху редовна главница от 25.09.2014 г. до 16.01.2015 г. 374 884,15 евро, просрочени наказателни
лихви върху просрочена главница от 25.09.2014 г. до 16.01.2015 г.
508 508,01 евро и неустойка върху просрочена лихва от 25.06.2014 г. до
16.01.2015 г. 13 618,63 евро; по
договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и анекси от №1 до №2 към него
претендираните задължения на „к ф” ЕООД към Бта възлизат на обща стойност 3 996 687,63
евро равняващи се на 7 816 841,57 лв от които просрочена главница
3 705 533 евро, просрочени възнаградителни лихви върху редовна
главниза от 25.06.2014 до 13.11.2014 г. 150 723,47 евро, просрочени
наказателни лихви върпу просрочена главница от 25.09.2014 г. до 16.01.2015 г.
135 530,41 евро и неустойка въху просрочена лихва от 25.06.2014 г. до
16.01.2015 г. 4 880,75 лв. и по
договор за банков кредит от 10.12.2013 г. задълженията на длъжника към ***
АД възлизат на обща сума в размер на 10 830 888,55 лв, от които
просрочена главница 10 000 000
лв, просрочени /възнаградителни/ лихви върху редовна главница от 25.06.2014 г.
до 13.11.2014 г. 417 500 лв. просрочени
наказателни лихви върху просрочена главница от 13.11.2014 г. до 16.01.2015 г.
343 055,56 лв, неустойка върху просрочена лихва от 25.06.2014 г. до
16.01.2015 г. в размер на 13 007,87 лв и комисионна за разходите за
управление и обработка на кредита от 10.12.2013 г. до 16.01.2015 г. 50 000
лв. Това вземане е включено в списък на приетите от временния синдик вземания
на кредиторите на „к ф”ЕООД по чл.685 ал.1 от ТЗ под №1, който списък е
публикуван в ТР и вписан под № 20150206172144.
В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ от ищеца
„к ф”ЕООД е подадено възражение срещу Списъка на приетите от синдика вземания с
вх.№1046/16.02.2015 г. досежно това вземане на Бта. С определение №
191/17.04.2015 год., постановено по ч.т.д. № 11/2015 год. в производство по
чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел възражението за
частично основателно, като е одобрил списъка на приетите вземания по чл.686,
ал.1, т.1 ТЗ с промени и е коригирал по т.1 поредността на удовлетворяване на
вземането на *** АД-София по договор за банков кредит от 29.06.2011 г. предявен
в размер на 11 478 579,79 евро приет в равностойността на лева
22 450 150,71 и по договор за банков кредит от 23.04.2012 г. предявен
в размер на 3 996 687,63 евро приет в равностойността на лева
7 816 841,56 които се счита за включени с поредност по чл.722 ал.1
т.8 от ТЗ вместо определената по т.1. В останалата част възражението на „к ф”
ЕООД /н/ е оставено без уважение.
При тези данни съдът счита, че
ищецът е активно легитимиран да предяви отрицателен установителен иск по
чл.694, ал.3 от ТЗ, тъй като е длъжник в открито производство по
несъстоятелност, който оспорва прието вземане на кредитор, включено от съда в
списъка на приетите вземания.
В исковата молба и допълнителната такава ищецът твърди, че не са
доказани и не съществуват включените от съда в Списъка на приетите вземания на
”к ф”ЕООД /н/ вземания по цитираните от Бта договори за кредит от 30.09.2009 г,
29.06.2011 г, 23.04.2012 г. и 10.12.2013 г.
В конкретния случай длъжникът
оспорва вземане на кредитор, включено в списъка на приетите от синдика
вземания, одобрен от съда по реда на чл. 692, ал.4 от ГПК, т.е. касае се за
отрицателен установителен иск. При това положение доказателствената тежест за
установяване по основание и размер на оспореното вземане е на ответника „***”
АД– София. Тъй като ищецът оспорва всички приложени към отговора писмени
доказателства за установяване на процесните вземания, както по основание, така
и по размер, а освен това оспорва и тяхната истинност, то съдът с определение
№324 от 17.07.2015 г. е открил на основание чл.193 от ГПК производство по
оспорване на истинността на Договор за инвестиционен банков кредит от 30.09.2009
г.; Протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „к ф" ЕООД
от 29.09.2009 г. за кандидатстване за отпускане на кредит от „***" АД в
размер на 2 000 000 лева; Договор за банков кредит от 29.06.2011 г.; Анекс № 1
от 23.12.2011 г. към Договора за банков кредит от 29.06.2011 г.; Анекс № 2 от
20.07.2012 г. към Договора за банков кредит от 29.06.2011 г.; Анекс № 3 от
01.11.2012 г. към Договора за банков кредит от 29.06.2011 г.; Анекс № 4 от
20.06.2013 г. към Договора за банков кредит от 29.06.2011 г.; Анекс № 5 от
12.06.2014 г. към Договора за банков кредит от 29.06.2011 г.; Протокол за
решение на едноличния собственик на капитала на „к ф" ЕООД от 22.12.2011
г. за кандидатстване увеличаване размера на кредит по Договор за банков кредит
от 29.06.2011г. с „***" АД; Договор за банков кредит от 23.04.2012 г.;
Анекс № 1 от 07.11.2012 г. към Договора за банков кредит от 23.04.2012г.; Анекс
№ 2 от 11.06.2014 г. към Договора за банков кредит от 23.04.2012 г.; Искане за
отпускане на кредит от 23.04.2012 г.;Молба от 02.11.2012 г. за анексиране на
Договор за банков кредит; Договор за банков кредит от 10.12.2013 г.; Протокол
от решение на едноличния собственик на капитала на „к ф" ЕООД от
09.12.2013 г.; искане за усвояване на кредит от 23.04.2012 г.; искане за
усвояване на кредит от 07.11.2012 г.; искане за усвояване на кредит от
10.12.2013 г.; искане за усвояване на кредит от 29.06.2011 г.; искане за
усвояване на кредит от 23.12.2011 г.; искане за усвояване на кредит от
20.07.2012 г.; искане за усвояване на кредит от 23.07.2012 г.; искане за
усвояване на кредит от 01.11.2012 г.; искане за усвояване на кредит от
07.11.2012 г.; искане за усвояване на кредит от 17.06.2013 г.; искане за
усвояване на кредит от 18.06.2013 г.; искане за усвояване на кредит от
20.06.2013 г.; искане за усвояване на кредит от 09.07.2013 г.; искане за
усвояване на кредит от 27.03.2014 г.; искане за усвояване на кредит от
12.10.2009 г. като на основание чл.193 ал.3 от ГПК е указал на „к ф” АД/н/-Ловеч, че негова е доказателствената тежест за
доказване на неистинността им, посредстом съответна експертиза. Със същото
определение съдът е задължил *** АД-София /н/ да представи оригиналите на тези
документи с предупреждение, че ако не стори това, същите ще бъдат изключени
като доказателства по делото. От представеното по делото постановление за отказ
за връщане на веществени доказателства от 13.08.2015 г. на прокурор Г. при СГП
се установява, че оригиналите на всички горепосочени документи се намират в
кредитните досиета на „к ф”ЕООД предадени по ДП №92/2014 г. по описа на СО на
СГП по пр.пр.№6466/2014 г. по описа на СГП и не могат да бъдат предоставени за
прилагане по търговското дело, тъй като са веществени доказателства и се пазят,
докато завърши наказателното производство. Дадена е възможност на вещото лице
да се запознае с оригиналите на документите с оглед изготвяне на
съдебно-графологическата експертиза. По искане на ищеца е допуснато назначаване
на съдебно-графологическа експертиза, която е изготвена компетентно от вещо
лице инж.С.П. и не е оспорена от страните. От заключение вх.№7500/13.11.2015 г.
на л.398 от делото се установява, че подписите на лицата по оспорените
документи са положени от същите тези лица, с изключение на подписите в анекс
№2/20.07.2012 г. към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и анекс
№3/1.11.2012 г. към Договор за банков кредит от 29.06.2011 г., които не са на К.К.,
както и подписите в искане за усвояване на средства от разширен кредит от
23.04.2012 г. по договор за банков кредит от 23.04.2012 г, искане за усвояване
на средства от разширен кредит от 29.06.2011 г. по договор за банков кредит от
29.06.2011 г, искане за усвояване на
средства от разширен кредит от 23.12.2011 г. по договор за банков кредит от
29.06.2011 г, искане за усвояване на средства от разширен кредит от 20.07.2012
г. по договор за банков кредит от 29.06.2011 г, искане за усвояване на средства
от разширен кредит от 1.11.2012 г. по договор за банков кредит от 29.06.2011 г.
и искане за усвояване на средства от разширен кредит от 12.10.2019 г. по
договор за банков кредит от 7.10.2009 г., които също не са на лицето К.Г.К..С
оглед на това заключение и на основание чл.194 ал.3 във вр.с ал.2 от ГПК съдът
приема, че тези писмени доказателства са неистински, но тъй като те са обект на
разследване по ДП №92/2014 г. по описа на СО на СГП по пр.пр.№6466/2014 г. по
описа на СГП и са приложени в оригинал като веществени доказателства, то съдът
не следва отново да ги изпраща на прокуратурата с препис от решението си. От
представеното заключение с вх.№406/19.01.2016 г. на л.474 от делото се
установява, че подписите на лицата в изявление за предсрочна изискуемост и покана
за доброволно изпълнение, извлечения от заемната сметка на „к ф”ЕООД по
процесните 4 бр. договори за кредит и 15 броя бордера към тях и 15 бр. искания
за усвояване на кредити , 4 бр.справки за извършени усвоявания по четирите
договори за кредит и 4 бр. извлечения от счетоводните книги на Бта за размера
на задълженията на ищеца към 16.01.2015 г. по четирите договора за кредит са
положени от лицата, които са ги подписали под съответните позици, а именно Е.К.,
С.Л., Ц.К., Р. М. К. и Р.С..
По искане на страните е допуснато назначаване и на съдебно-икономическа
експертиза, която е изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице С.Ц.
под формата на едно основно и две допълнителни заключения. От заключение с
вх.№6921/22.10.2015 г. съдът установява, че счетоводствата на „к ф” ЕООД/н/ и „***”
АД-София /н/ по отношение на предоставените кредити са оведни редовно.
Остатъкът на непогасените главници по процесните договори за кредит към
13.11.2014 г. и в двете счетоводства са отразени, както следва: по договор за
кредит от 30.09.2009 г./сд.8873/ 1 309 550 лв, по договор за кредит
от 29.06.2011 г./сд.10133/-10 581 669 евро/20 695 945,68 лв./,
по договор за кредит от 23.04.2012 г/сд.10817/ 3 705 553,00 евро /7
247 431,72 лв/, по договор за кредит от 10.12.2013 г./сд.12904/
10 000 000 лв. или общо 39 252 927,40 лв. Вещото лице е
посочило в своето заключение, че „к ф” ЕООД/н/ е извършило усвояване на всеки
един от кредитите по процесните договори както следва:сделка по кредит
№8873/30.09.2009 г. 2 000 000 лв., сделка по кредит №10133/29.06.2011
г. 29 523 700 евро, сделка по кредит №10817/23.04.2012 г. 5 800 000 евро и сделка по кредит №12004/10.12.2013
г. 10 000 000 лв. Изрично е отбелязано, че усвоените кредити са
отразени в счетоводството и на ищеца и на ответника. Отделно в табличен вид са
посочени извършените погашения от кредитополучателя към дата 15.01.2015 г. по
тези кредити, а именно: по кр.сд.№8873/30.09.2009 г. е извършено погасяване на
главницата от 690 450 лева и на лихвите в размер на 683 503,66 лв,
кр.сд.№10133/29.06.2011 г. е погасена главница в размер на 18 042 031
евро и на лихви в размер на 4 331 065,79 евро, по кр.сд.№10817/23.04.2012
г. е направено погашение на 2 094 447 евро и на лихви в размер на
856 362,21 евро и по кр.сд.№12904/10.12.2013 г. е направено погашение само
на лихвите в размер на 415 000 лв. Вещото лице е отразило, че в
счетоводството на ищеца „к ф” ЕООД/н/ е отразена предсрочната изискуемост, като
с дата 30.06.2015 г. е взета счетоводна операция като кредитното салдо на
сметка 152/1 „Получени дългосрочни заеми/, аналитична партида „***” АД в размер
на 39 252 927,40 лв. е прехвърлено по кредита на сметка 151/1
„Краткосрочни заеми”. Констатирано е от експерта, че в счетоводството на
ответната Б предсрочната изскиуемост също е осчетоводена с дата 13.11.2014 г.
след което дължимите главници по процесните кредити също са осчетоводени като
изцяло изискуеми и след тази дата върху задълженията по кредитите са
начислявани наказателни лихви. В заключението е отбелязано, че в счетоводството
на ищеца като се вземе предвид размерът на усвоените средства по всеки един от
договорите за кредити и и извършените начисления за лихви съгласно
преодставените лихвени листи, извършените погашения и взетата счетовдна
операция съгласно писмо на *** АД №6537/13.11.2014 г. „Изявление за обявяване
на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение” задължението към Бта
към 15.01.2015 г. е общо в размер на 40 789 432,12 лв., а в счетоводсвото
на Бта вземането на ищеца за предоставените средства по посочените кредити са
описани подробно по видове вземания в табличен вид на експертизата, като общото
вземане е в размер на 42 493 870,60 лв. вещото лице е отразило в
табличен вид и лихвите за редовни главници и предсрочни лихви върху редовни
главници, както и просрочени наказателни лихви върху просрочени главници. /л.367-369
от делото/.
По искане на ищеца е изготвено и допълнително заключение от вещо лице С.Ц.
с вх.№1306/18.02.2016 г. за размера на претендираните лихви по договорите за
кредит, съобразно периодите, посочени в в молбата на Бта за предявяване на
вземания. Изрично е отбелязано от вещото лице, че има разлика между дължими
лихви и претендирана лихва, съгласно посочените периоди в молбата на Бта за
предявяване на вземания. В заключението е посочено, че размерът на просрочената
лихва върху редовна главница по договор за кредит 8873/30.09.2009 г. в лева за
периода от 25.07.2014 г. до 13.11.2014 г. е 29 534,98 лв, размерът на
просрочената наказателна лихва върху просрочена главница по договор за кредит
8873/30.09.2009 г. в лева за периода от 25.07.2014 г. до 16.01.2015 г. е
46 822,37 лв, размерът на просрочената лихва върху редовна главница по
договор за кредит 10133/29.06.2011 г. в евро за периода 25.09.2014 г. до
16.01.2015 г. е 276 299,13 евро /540 394,13 лева/, размерът на
просрочената наказателна лихва върху просрочена главница по договор за кредит
10133/29.06.2011 г./ в евро за периода 25.09.2014 г.16.01.2015 г. е 493 811,24
евро /965 810,84 лева/, размерът на просрочената лихва върху редовна главница
по договор за кредит 10817/23.04.2012 г. в евро за периода 25.06.2014 г. до
13.11.2014 г. е 123 858,21 евро /242 245,60 лв, размерът на просрочената
наказателна лихва върху просрочена главница по договор за кредит
10817/23.04.2012 г. в евро за периода 25.09.2014 г. до 16.01.2015 г. е
134 552,59 евро /263 161,99 лева/, размерът на просрочената лихва
върху редовна главница по договор за кредит 12904/10.12.2013 г. в лева за
периода 25.06.2014 г. до 13.11.2014 г.е 345 000 лева. Отбелязано е, че
размерът на просрочената наказателна лихва върху просрочена главница за кредит
по договор 12904/10.12.2013 г. е начислен в първоначалната експертиза и периода
на дължими и претендирани лихви за просрочена наказателна лихва съвпада
13.11.2014 г. до 16.01.2015 г. Отразено е също, че счетоводството на Бта е
водено редовно за периода от 25.06.2015 г. до 16.01.2015 г. и няма различия в
информацията.
Изготвена е и трета допълнителна експертиза с вх.№2484/4.04.2016 г. от
вещо лице С.Ц. по молба на ищеца във варианта, при положение, че анекси с №2 и
№3 към договор за банков кредит от 29.06.2011 г. не са подписани от управителя
на дружеството, какво би било задължението по договора за кредит от 29.06.2011
г. като се изключи от главницата по кредита сумите по тези анекси и това
заключение и изготвено във два варианта в табличен вид.
Допусната до разпит свидетелка Канчелова категорично признава и
заявява, че тя, заедно с колегата си Р.К. са подписали и изготвили извлеченията,
приложени по делото на л.107 и л.110 и 111, като подписите на документите от
стр.133 до стр.177 по делото също признава, че са нейни и тези документи са
изготвени от нея на база на банковия софтуер.
При тези данни настоящата
инстанция приема, че в резултат на сключените четири договора за банков кредит
и анексите към тях и видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, ищецът е усвоил предоставените му парични средства. Фактът, че
анекс №2/20.07.2012 г. и №3/1.11.2012 г. към Договор за банков кредит от
29.06.2011 г. не са подписани от управителя на „к ф” ЕООД-К. не променят извода
на съда за съществуване на договорни отношения между страните с оглед
разпоредбата на чл.43 от ТЗ. След като „к ф”ЕООД не се е отхвърлил договора, а
е усвоил предвидените в анексите парични средства фактически, то съдебният
състав счита, че ищецът е получил всички парични средства, посочени в отделните
договори и анексите към тях, започнал е да връща част от тях в предвидените
срокове, но е изпаднал в просрочие по отношение на отделни вноски по кредитите.
Основателно е твърдението на ищеца, че Бта не го е уведомила надлежно, че
кредитите стават предсрочно изискуеми. Видно от приложените изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и
покана за доброволно изпълнение с изх.№8537/13.11.2014 г. адресирана до „к ф”
ЕООД на адрес гр.Ловеч, ул.”т” №12 и адрес за кореспонденция гр.***, те са
връчени чрез препоръчно писмо с обр.разписка от „Стар пост”ООД. В разписката е
отразено, че писмо с изх.№8537/13.11.2014 г. е връчено на лицето Е.Х. на
14.11.2014 г. в 9,30 часа на адрес гр.Ловеч, ул***. Безспорно от справката в
търговския регистър обаче, адресът на седалището на дружеството ищец е гр.Ловеч
ул.”т” №12, а от приложената по делото разпечатка от извършена справка за
актуално състояние на действащите трудови договори към дата 14.11.2014 г.,
става ясно, че към тази дата няма регистрирани трудови договори в „к фа”
ЕООД-Ловеч. Следователно Е.Х. не е била служител на ищеца към датата на
връчване на изявлението на Бта. Съгласно Общите условия на договора с
потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска
услуга, предоставени от „Стар Пост” ООД чл.55.2.7 препоръчени пощенски пратки
до юридическите лица се доставят на посочения в пратката им адрес в тяхното
деловодство или на упълномощен служител, освен ако не е уговорено друго. В
случая препоръчаната пощенска пратка не е доставена на посочения в пратката
адрес гр.Ловеч, ул.”т” №12, на който адрес е и седалището на дружеството ищец,
а е доставена на адрес гр.Ловеч, ул*** и на лице, което няма данни да е
упълномощен служител на „к ф” ЕООД, с оглед обстоятелството, че служители към дата 14.11.2014 г, когато е
получена пратката в дружеството въобще не е имало. По тези съображения
настоящата инстанция приема, че на 14.11.2014 г. не е обявена на длъжника-ищец
„к ф” ЕООД в несъстоятелност предсрочната изискуемост на кредитите. Независимо
от това обаче с оглед разпоредбата на чл.617 от ТЗ, с обявяването на „к ф” ЕООД
в несъстоятелност с решение №83/18.12.2014 г. по т.д.№74/14 г. от ЛОС всички
парични задължения на дружеството длъжник стават изискуеми от датата на
решението за обявяване в несъстоятелност. В тази връзка след тази дата е
настъпила и изискуемостта на задълженията по кредитите, претендирани в молбата
на „***” АД-София за предявяване на вземания в производството по
несъстоятелност.
С оглед заключението на
съдебно-икономическата експертиза, след като е извършена проверка в
счетоводствата и на ищеца и на ответника съдът приема, че остатъкът от непогасените
главници по процесните договори е общо в размер на 39 252 927,40 лв.
Видно от справката за извършените погашения по тези договори за кредит в
табличен вид в заключението на вещото лице последното е с дата 25.06.2014 г. и
след тази дата до датата на предявяване на вземанията 15.01.2015 г. няма извършени
погашения по процесните договори и анексите към тях и следователно главниците остават
дължими в този размер. Действително Бта в молбата за предявяване на вземанията
с вх.№341/16.01.2015 г. е употребила предлога „от” преди всеки период от време,
като видно от заключението на вещото лице фактически е имала предвид не от
конкретната дата, а „към” тази дата, с оглед факта, че последното погашение е
от 25.06.2007 г. /респ.26.05.2014 г. към последните два кредита от 24.04.2012
г. и 10.12.2013 г./ Този извод се налага при съпоставяне на размера на
посочените задължения, които вещото лице изчислява в своето заключение на л.356
от делото и тези, посочени в молбата за предявяване на вземанията, които
напълно съвпадат. По тези съображения съдът приема, че Бта е допуснала техническа
грешка при посочване на предлога „от” съответните дати досежно начална и крайна
дата на периодите на дължимост на сумите за главница и лихви, но фактически
сумите съответстват на посочените от вещото лице в неговото заключение от
22.10.2015 г. и са начислени съобразно действителните периоди. С оглед обаче
приетата от съда дата на изискуемост на всички задължения 18.12.2014 г.,
размерът на дължимите лихви и неустойки по договорите ще бъде различен от този,
претендиран от ответника в предявеното от него вземане. Съдът като съобрази
договорните клаузи по отношение на лихвите и неустойките, изчисли размера им за периода от 13.11.2014 г. до 18.12.20014 г,
а и след тази дата до датата на предявяване на вземанията, с помощта на „АПИС –ФИНАНСИ” калкулатор за изчисляване на
договорната лихва, като съобразява и заключението на вещото лице, където те са
изчислени до 13.11.2014 г. и те са както следва:
По договор за инвестиционен банков кредит от 30.09.2009 г. просрочената главница е в размер на 1 309 550
лв, но размерът на просрочени лихви върху редовна главница се променя с оглед
приетатата дата на предсрочна изискуемост, като съобразно договорените 8% лихва
в чл.8 от договора за периода от 27.10.2014 г. до 25.11.2014 г. той възлиза на 8 201,22
лв, за периода от 25.11.2014 г. до 18.12.2014 г. възлиза на 6 222,35 лв. и
като се прибавят тези суми към изчислената от вещото лице в неговото заключение
лихва в размер на 33 873,69 лв. /на л.361 от делото/ се получава общия сбор на дължимата просрочена
лихва върху редовна главница, а именно 48 297,26 лв. т.е. в повече от
претендираната от *** АД-София в молбата за предявяване на вземанията /38
106,58 лв./ В тази връзка, след като не се претендира по-голямата сума от
кредитора, то претендираната такава, но в по-малък размер остава дължима, т.е.
дължима е просрочена лихва върху редовна главница в размер на 38 106,58
лв. Същевременно с оглед факта, че дължимата неустойка върху просрочената лихва
зависи от размера на просрочената лихва и след като е конкретизирана в чл.13 от
договора като 10 % върху начислената, но неплатена лихва, то нейният размер ще
е също по-голяма стойност от претендираната от Бта 1 153,67 лв, с оглед
факта, че при промяна на началната дата на предсрочна изискуемоост на кредита
дължимата просрочена лихва е в по-голям размер. Следователно, посочената в
молбата неустойка върху просрочената лихва остава дължима в този си размер,
след като не се претендира от Бта нейният действително по-голям такъв.
Що се отнася обаче до размера на
наказателната лихва, която е начислена на база чл.12 от договора-18%, то при
извършените нови изчисления с калкулатора се установява, че за периода от
27.10.2014 г. до 25.11.2014 г., тя възлиза на
1 845,28 лв, за периода от 25.11.2014 г. до 18.12.2014 г. тя е
1 714,32 лв и за периода от 18.12.2014 г. до 16.01.2015 г. тя е
19 643,25 лв. и като се прибавят тези суми към изчислената от вещото лице
в неговото заключение наказателна лихва в размер на 3666,74 лв. то общият
размер на наказателната лихва възлиза на сумата 26 869,59 лв. По тези
събражения настоящата инстанция счита, че ищецът не дължи сумата 20 309,93
лв, представляваща разликата между претендираната в молбата на Бта сума от 47
179,52 лв. до действително дължимата 26 869,59 лв. представляваща
просрочена наказателна лихва върху просрочена главница или искът е основателен
и доказан за сумата 20 309,93 лв.
По договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и анекси от №1 до №5 към него просрочена главница е в 10 581 669
евро, но размерът просрочена възнаградителна лихва върху редовна главница се
променя с оглед приетата дата 18.12.2014 г. на предсрочна изискуемост, като
съобразно договорените 10% в чл.10 от договора за периода от 27.10.2014 г. до
15.11.2014 г. възлиза на 29 393,52 евро, за периода от 15.11.2014 г. до
18.12.2014 г. възлиза на 24 984,49 евро и тези суми като се прибавят към
изчислените от вещото лице в неговото заключение суми 351 370,33 евро се
получава, че дължимата сума за възнаградителна лихва е в размер на
405 748,34 евро, т.е. отново претендираната в заявлението възнаградителна
лихва от 374 884,15 евро е по-малка от действително дължимата –
405 748,34 евро, поради което дължима остава претендираната в заявлението
лихва от 374 884,15 евро. В тази връзка
с оглед факта, че дължимата неустойка върху просрочената лихва зависи от
размера на просрочената лихва и след като е конкретизирана в чл.12 от договора
като 10 % върху начислената, но неплатена лихва, то нейният размер ще е също
по-голяма стойност от претендираната от Бта 13 518,63 евро и следователно
дължима остава претендираната в по-малко от действителния размер неустойка, а
именно 13 518,63 евро. Що се отнася обаче до размера на наказателната
лихва, която е начислена на база чл.13 от договора-20%, то при извършените нови
изчисления с калкулатора се установява, че за периода от 27.10.2014 г. до
15.11.2014 г. размерът й възлиза на 58 787,06 евро, за периода от
15.11.2014 г. до 18.12.2014 г. възлиза на 149 906,98 евро и за периода от
18.12.2015 г. до 16.01.2015 г. възлиза на 176 361,15 евро. Като се
прибавят тези суми към изчислените от вещото лице за предходния период от време
наказателни лихви на л.363 от делото 79 362,54 евро се получава
действително дължимата сума за наказателна лихва, а именно 464 417,73 евро.
По тези събражения съдът счита, че ищецът не дължи сумата 44 090,28 евро,
представляваща разликата между претендираната в молбата на Бта сума от
508 508,01 евро до действително дължимата 464 417,73 евро
представляваща просрочена наказателна лихва върху просрочена главница или искът
е основателен и доказан за сумата 44 090,28 евро.
По договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и анекси от №1 до №2 към него просрочената главница е
в размер на 3 705 533 евро, но размерът просрочена възнаградителна
лихва върху редовна главница се променя с оглед приетата дата 18.12.2014 г. на
предсрочна изискуемост, като съобразно договорените 9 % в чл.10.1 от договора
за периода от 27.10.2014 г. до 15.11.2014 г тя е в размер на 16 675,02
евро, за периода от15.11.2014 до 18.12.2014 г. е в размер на 26 772,67
евро и тези суми като се прибавят към изчислените от вещото лице в неговото
заключение просрочени възнаградителни лихви върху редовна главница от 137 383,45
евро се получава, че дължимите възнаградителни лихви възлизат общо на сумата
180 831,14 евро, следователно дължима остава претендираната в по-малък от
действителния размер лихва 150 723,47 евро. В тази връзка с оглед факта, че дължимата неустойка върху
просрочената лихва зависи от размера на просрочената лихва и след като е
конкретизирана в чл.13 от договора като 10 % върху начислената, но неплатена
лихва, то нейният размер ще е също по-голяма стойност от претендираната от Бта 4 880,75
евро и следователно дължима остава претендираната в по-малко от действителния
размер неустойка, а именно 4 880,75 евро.
Що се отнася обаче до размера на
наказателната лихва, която е начислена на база чл.12 от договора-19%, то при
извършените нови изчисления с калкулатора се установява, че за периода от 27.10.2014
до 15.11.2014 г. дължимата наказателна лихва възлиза на 3911,35 евро, за
периода от 15.11.2014 г. до 18.12.2014 г. е в размер на 1001,78 евро и за
периода от 18.11.2014 г. до 16.01.2015 г. е в размер на 58 671,26 евро. Като се прибавят тези суми към изчислените от
вещото лице за предходния период от време наказателни лихви на л.364 от делото 5280,27
евро се получават дължими наказателни лихви 68 864,66 евро за процесния
период от време. По тези събражения съдът счита, че ищецът не дължи сумата
66 665,75 евро, представляваща разликата между претендираната в
заявлението 135 530,41 евро и действително дължимият размер от
68 864,66 евро или искът е основателен и доказан само за сумата
66 665,75 евро.
По договор за банков кредит от 10.12.2013 г. просрочената главница е в размер на 10 000 000 лв, но
размерът просрочена възнаградителна лихва върху редовна главница се променя с
оглед приетата дата 18.12.2014 г. на предсрочна изискуемост, като съобразно
договорените 9 % в чл.10 от договора за периода от просрочени /възнаградителни/
лихви върху редовна главница от 27.10.2014 г. до 18.12.2014 г. възлизат на 192 500
лева и тази сума като се прибави към изчислените от вещото лице в неговото
заключение суми от 377 500 лв. се получава, че дължимите възнаградителни
лихви възлизат общо на сумата 570 000 лева, следователно дължима остава
претендираната в по-малък размер от действителният възнаградителна лихва от 417 500
лева. В тази връзка с оглед факта, че
дължимата неустойка върху просрочената лихва зависи от размера на просрочената
лихва и след като е конкретизирана в чл.13 от договора като 10 % върху
начислената, но неплатена лихва, то нейният размер ще е също по-голяма стойност
от претендираната от Бта 13 007,87 лева и следователно дължима остава
претендираната в по-малко от действителния размер неустойка, а именно 13 007,87
лева. Дължими са еднократна комисионна за разходите по управление и обработка
на кредита в размер на 0,5% върху договорения размер на кредита в размер на
50 000 лв. на основание чл.14.1 от Договор за банков кредит от 10.12.2013
г, както и таксата за предварително проучване в размер на 1 800 лв. и
неустойката върху комисионна за разходите по управление и обработка в размер на
5 525,12 лв. на основание чл.14.2 от Договор за банков кредит от
10.12.2013 г., за които също няма данни да са заплатени от ищеца при усвояване
на кредита, а това е видно и от заключението на вещото лице.
Що се отнася обаче до размера на
наказателната лихва, която е начислена на база чл.12 от договора-19%, то при
извършените нови изчисления с калкулатора се установява, че за периода от 18.12.2014
г. до 16.01.2015 г.дължимта наказателна лихва е в размер на сумата 158 333,33
лева. Като се съобрази размерът на наказателната лихва, която се претендира в
молбата за предявяване на вземания 343 055,56 лева, то съдът приема, че не се
дължи сумата 184 722,23 лева, представляваща разликата между претендираната
в заявлението наказателна лихва от 343 055,56 лв. и действително дължимата
158 333,33 лева или искът е основателен и доказан само за сумата 184 722,23
лева.
Що се отнася до искането да се
приеме, че вземанията на Бта по договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и
анексите към него и по договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и анексите към
него са необезпечени, съдът се е произнесъл с определението №347/17.07.2015 г,
като е приел, че производството по делото следва да се движи само досежно
отрицателния установителен иск, след като съдът по несъстоятелността се е
произнесъл по възражението на длъжника в тази му част и следователно липсва
правен интерес от разглеждане на спора
досежно удовлетвореното възражение на длъжника „к ф”ЕООД-Ловеч.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция приема, че предявения иск с правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ във
вр. с чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на вземане на „***"
АД от „к ф" ЕООД (в открито производство по несъстоятелност), които
вземания са включени под №1 в Списъка на приетите предявени вземания в
производството по несъстоятелност на „к ф" ЕООД по чл. 686, ал. 1, т. 1,
обявен в Търговския регистър на 06.02.2015 г., с посочени в списъка основания -
съответно Договор за инвестиционен банков кредит от 30.09.2009 г., Договор за
банков кредит от 29.06.2011 г. и анексите към него, Договор за банков кредит от
23.04.2012 г. и анексите към него и Договор за инвестиционен банков кредит от
10.12.2013 г., в общ размер на 42 493 870.60 лева, подробно описани в
изготвения списък, както и по-горе,, които вземания не са изключени от списъка
на приетите вземания с постановеното по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ
Определение № 191/17.04.2015 г. по ч. т. д. № 11/2015 г. на Ловешкия окръжен
съд следва да бъде уважен като основателен и доказан в размер на 20 309,93
лева, представляващи наказателни лихви по договор за инвестиционен банков
кредит от 30.09.2009 г, сумата 44 090,28 евро/ 85 976,05 лева/,
представляващи наказателни лихви по договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и
анексите към него, 66 665,75 евро /129 998,21 лева/, представляващи
наказателни лихви по договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и анексите към
него и сумата 184 722,23 лева представляващи наказателни лихви по договор
за банков кредит от 10.12.2013 г, а за разликата до
пълния претендиран размер до 42 493 870,60 лв. следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
При този
изход на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС
Ловеч държавна такса в размер на сумата 1 682 914,56 лв. съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл.694 ал.2 от ТЗ, която да се събере
от масата на несъстоятелността, а ответникът дължи държавна такса в размер на 16 840,25
лв. съобразно уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 от ГПК тъй като
те предварително не се събират от ищеца на основание чл.694 ал.2 от ТЗ. При
този изход от процеса, след като няма направено искане за присъждане на
разноските по делото от страна на ищеца в исковите молби и в последното съдебно
заседание, а и не е представен списък на разноските по делото по реда на чл.80
от ГПК, съдът не следва да ги присъжда. Ответникът *** АД-/в несъст./
претендира присъждане по списък по чл.80 от ГПК на 500 лв., заплатени като
депозит за вещо лице и с оглед частичното уважаване на иска съобразно отхвърлената
част на иска следва да му се присъдят 495 лв. Няма представени писмени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за адв.К. и такова не се
следва.
Поради изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „***" АД,
ЕИК ***/в несъстоятелност/, седалище и адрес на управление в гр. ***,
представлявано от синдици Л.П.И., ЕГН: **********, А.Д. и К. М.а, чрез адв.Д.К.,
че не съществува вземане на „***" АД,
ЕИК ***/в несъстоятелност/ от длъжник „к
ф" ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление в град Ловеч, ул. „т" № 12, представлявано от
Управителя Т.С.С., които вземания са включени под №1 в Списъка на приетите
предявени вземания в производството по несъстоятелност на „к ф" ЕООД по
чл. 686, ал. 1, т. 1, обявен в Търговския регистър на 06.02.2015 г., с посочени
в списъка основания - съответно Договор за инвестиционен банков кредит от
30.09.2009 г., Договор за банков кредит от 29.06.2011 г. и анексите към него,
Договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и анексите към него и Договор за
инвестиционен банков кредит от 10.12.2013 г., в общ размер на 42 493 870.60
лева, подробно описани в изготвения списък, които вземания не са изключени от
списъка на приетите вземания с постановеното по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ
Определение № 191/17.04.2015 г. по ч. т. д. № 11/2015 г. на Ловешкия окръжен
съд в размер на 20 309,93 лева,
представляващи наказателни лихви по договор за инвестиционен банков кредит от
30.09.2009 г, сумата 44 090,28
евро/ 85 976,05 лева/, представляващи наказателни лихви по договор за
банков кредит от 29.06.2011 г. и анексите към него, 66 665,75 евро /129 998,21 лева/, представляващи наказателни
лихви по договор за банков кредит от 23.04.2012 г. и анексите към него и сумата
184 722,23 лева представляващи
наказателни лихви по договор за банков кредит от 10.12.2013 г, а ИСКЪТ
до пълния претендиран размер за разликата над 421 006,42 лв. до 42 493 870,60
лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „к ф"
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от управителя Т.С.С. да
заплати по сметката на Окръжен съд Ловеч държавна такса в размер на сумата
1 682 914,56 лв. съобразно отхвърлената част от иска, която да се събере
от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „к ф"
ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от управителя Т.С.С. да
заплати на „***" АД, ЕИК ***/в
несъстоятелност/, седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от
синдици Л.П.И., ЕГН: **********, А.Д. и К. М.а, чрез адв.Д.К. сумата 495 лв.
разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „***" АД, ЕИК ***/в несъстоятелност/, седалище
и адрес на управление в гр. ***, представлявано от синдици Л.П.И., ЕГН: **********,
А.Д. и К. М.а, чрез адв.Д.К., да заплати по сметката на Ловешки окръжен съд
държавна такса в размер на сумата 16 840,25 лв.
съобразно уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: