РЕШЕНИЕ
№ 132
гр.
Пловдив, 19 януари, 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети
януари, две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно дело
№ 1793 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсултД.,
обжалва Решение № 820 от 02.06.2020 г., постановено по АНД № 1350/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 16 н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 485592- F513423
от 18.12.2019 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив. С
посоченото наказателно постановление на „Легия“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Раковски, е наложена имуществена санкция
от 10590,16 лева на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от същия закон.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд с доводи
за неправилно определяне на нарушението като маловажен случай и необоснованост
на изводите му поради неправилно тълкуване разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, като се моли
наказателното постановление да бъде потвърдено и на страната да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Отговор по касационната жалба е депозиран от
страна на дружеството-ответник по
жалбата с изложени съображения относно правилно и законосъобразно определяне от
първоинстанционния съд на случая на административно нарушение като маловажен. В
съдебно заседание от страна на процесуалния представител на ответното дружество
адв. С. се поддържат изложените в отговора съображения и се излагат
допълнителни такива за оставяне в сила на обжалваното решение
Прокурорът
при Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова моли да се уважи като основателна
касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с наведените касационни основания по чл.348 от НПК, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
съд намира за принципно правилни фактическите установявания, както и правните
изводи, касаещи квалификацията на установените факти, направени от въззивния съд. Описаната
фактическа обстановка по извършване и установяване на административно нарушение
по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, касаеща несвоевременно заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО на
дружеството за 2018 г., се възприема от настоящата съдебна
инстанция, с изключение на посочения
факт относно датата на заявяване за вписване в ТР на ГФО за 2018 г. от
дружеството. Първоинстанционният съд тук е бил недостатъчно прецизен при
отразяване на фактите, доколкото от доказателствата е установено, а и това не е
спорно между страните, че заявлението за вписване на ГФО за 2018 г. в
търговския регистър е от датата 10.07.2019 г., а не, както е посочил съдът на
две места в решението си, от 09.07.2019 г. В тази насока и изводите на районния
съд относно датата на заявяване на ГФО за вписване в ТР са в противоречие с неоспорените
от съда доказателства, събрани по делото.
Въпреки
това, законосъобразен е в крайна сметка изводът на районния съд за установено
наличие на извършено от „Легия“ АД нарушение с правна квалификация по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч, каквото е описано в наказателното постановление.
Направената
обаче с обжалваното решение преценка на конкретния случай на административно
нарушение като маловажен не се споделя от настоящия съдебен състав, който
счита, че в това отношение районният съд е приложил неправилно закона.
Първоинстанционният съд е изложил пространни
мотиви, в които е направил исторически и социално-политически анализ на
ситуацията по обявеното в страната извънредно положение през 2020 г., като въз
основа на това е извел и извода си за наличие на рязка промяна на
обществено-политическия живот и интереси на обществото. В тази връзка съдът е
заключил, че общественият интерес не налага на дружеството – нарушител да се
наложи да заплати имуществена санкция от над 10 000 лева, тъй като от
значение за обществото е запазването на икономическите субекти и възможността
им да генерират заетост и работни места. Въз основа на това и като е взел
предвид, че нарушението не е свързано с ощетяване на фиска, съдът е заключил,
че то е с по-ниска степен на обществена опасност и се явява маловажно, което
налага отмяна на наказателното постановление. Допълнително районният съд е посочил
в мотивите си и че в тази насока следвало да се вземе под внимание поведението
на пълномощника на дружеството да не поиска присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Подходът
на Районен съд - Пловдив, приложен в мотивите му, по обсъждане на икономико - социални
и политически явления с оглед даване оценка на обществената опасност на едно
конкретно административно нарушение принципно не е недопустим. В случая, обаче,
изложеното от страна на районния съд в решението му касателно обявеното в
страната извънредно положение и усложнената обстановка за икономическите
субекти в тази връзка, е несъотносимо към конкретното нарушение, доколкото
принципно преценката за това дали един случай на административно нарушение се
отличава от обикновените случаи на такива, би следвало да се отнесе към момента
на извършване на нарушението и това е основен принцип на наказателната политика.
Към месец юли 2019 г., когато нарушението е извършено, посочените от страна на
първоинстанционния съд безпрецедентни по думите му обстоятелства, все още не са
се били сложили в обективната действителност.
В
случая, при оценката относно това дали нарушението е маловажно такова според
съда може да бъде взето като обективно обстоятелство посоченото в наказателното
постановление относно поредността на нарушението, а именно първо по ред.
Същевременно обаче, както е отразено в самото наказателно постановление, а и
тези обстоятелства не са оспорени от санкционираното дружество, преди
извършване на посоченото нарушение, на същото дружество е било издадено
предупреждение за същото по вид нарушение от страна на административния орган.
Поради това и фактът, че нарушението е извършено за първи път, не би могъл да
се вземе предвид като достатъчно сериозно основание, за да се приеме, че
случаят и на процесното нарушение е маловажен, още повече, че предупреждението
по чл.28, б.а/ от ЗАНН по съществото е предупреждение към извършителя на
нарушението, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Видно е, че обстоятелството,
посочено в наказателното постановление, че нарушението е за първи път, е било
отчетено при определяне на санкцията, която е в минималния предвиден в закона
размер. Възраженията на ответника по касационната жалба относно това, че
нарушението не било извършено с умисъл и че закъснението за публикуване на
отчета било твърде кратко, както и доводите относно конкретните причини за
осъщественото забавяне, не могат да се противопоставят на важността на
защитените обществени отношения, засегнати с конкретното нарушение. В случая е
налице неизпълнение на задължение, въведено със ЗСч, което е свързано с важното
изискване за публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста
на ЗС, в която се намира нарушената разпоредба. Поради това и с оглед характера
на нарушението, както и при отчитане на обстоятелството, че дружеството е
развивало дейност и реализирало приходи през годината, за която не е бил
публикуван в срок ГФО и това му финансово състояние не е било обявено публично,
така, както изисква законът, в рамките на предвидения в чл.38 ЗСч /в редакцията
му към момента на извършване на нарушението/ достатъчен според законодателя
шестмесечен срок, то същото нарушение категорично не може да се определи като
маловажно. Нарушението е осъществено от
юридическо лице, което носи обективна отговорност, сиреч без значение се явяват
доводите дали е било налице умишлено или неумишлено поведение на конкретно
длъжностно лице при дружеството, като при наличие на формалните белези от
обективната страна на административното нарушение са били налице основания за
налагане на административната санкция, без да се издирва въпросът за вината. Като
субект на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч дружеството-ответник е
следвало да организира по такъв начин и толкова навреме, колкото е необходимо,
своята дейност, така че да не допусне нарушението. Последното е такова на
просто извършване, поради което и за осъществяването му не е необходимо реално
да са настъпили вреди за фиска и затова изтъкването на този довод в мотивите на
първоинстанционния съд също не натежава в насока преценка маловажност на
нарушението. Вярно е, че е налице поведение по последващо отстраняване на
нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено като незабавно.
Изложените
от първоинстанционния съд мотиви касателно размера на имуществената санкция
изобщо не кореспондират със смисъла и целта на санкционната разпоредба на
чл.74, ал.1 от ЗСч, която предвижда санкциите да се определят именно при
съобразяване на конкретното имуществено състояние на субектите на
отговорността, като в тази връзка е предвидено имуществената санкция да се
определя като конкретен процент от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет. Ето защо и преценката на размера на
санкцията чрез съпоставянето й с други обстоятелства, като например годишна
работна заплата на работник /неизвестно в кой бранш/, се явява недопустимо
процедиране, доколкото законодателят ясно е посочил изходната база за
определяне на санкцията. Затова и при
отчетени по-високи нетни приходи от продажби на дружеството за съответния
период, логично е и имуществената санкция да е по-висока и съизмерима с тези
приходи, а в случая, тя е определена от наказващия орган във възможния минимум.
Поведението
на пълномощника на дружеството, изтъкнато от РС Пловдив, свързано с липсата на
направено искане за присъждане на разноски, изобщо не е обстоятелство, което да
може да се съотнесе към преценката за маловажност на конкретния случай на
административно нарушение, доколкото изобщо не се отнася до характера и
тежестта на нарушението и касае последващо автономно решение на страна в течащ
съдебен спор относно това дали да търси, или не, присъждане на разноски в
производството.
С оглед на изложените мотиви, касаещи
установена неправилна оценка за законосъобразност на наказателното
постановление от страна на първоинстанционния съд, съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова
по същество, като се потвърди наказателното постановление. В тази насока следва
да се отчете, че приложената санкционна разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗСч е
съответна на осъщественото нарушение, а наложената имуществена санкция по
размер е съответна на характера и тежестта му, както и предвиденото в закона.
Във
връзка с това и предвид направеното изрично искане за присъждане на разноски в
полза на ТД на НАП Пловдив още пред първоинстанционния съд, а така също и пред
касационната съдебна инстанция, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с
ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и
като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ТД на НАП -Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер
на от по 80 лева за всяка от двете съдебни инстанции или общо 160 лева.
Поради изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 820 от 02.06.2020 г., постановено по АНД № 1350/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, 16 н.с., вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
485592- F513423 от 18.12.2019 г., издадено от Заместник директор на
ТД на НАП Пловдив, с което на „Легия“ АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Раковски, е наложена
имуществена санкция от 10590,16 лева на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството за нарушение по чл.38, ал.1, т.1
от същия закон.
ОСЪЖДА „Легия“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Раковски, бул.“Г.С.Раковски“ № 47 да заплати в полза на ТД на
НАП –Пловдив гр.Пловдив, ул.“Скопие“ № 106 сумата
от 160 лв. /сто и шестдесет лева/, съставляващи разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение за първата и за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.