Р Е Ш Е Н И
Е
№ 640 17.05.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На шестнадесети април две
хиляди и десета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Янева
При секретар: Н.Т.
Като изслуша докладваното от съдия: Светлана Янева гражданско
дело № 6652/ 2009г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е исково по молбата на О.В.Т., ЕГН **********,***,
адв. А.К. против В.Д.С., ЕГН **********,***.
Твърди се, че на 27.02.2008г. между страните е сключен договор за заем, по
който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2500 лева със задължение за
заемополучателя да върне сумата при покана. Дължимата сума въпреки поканите към
ответника все още не е върната, с оглед на което ищецът е потърсил задължението
по реда на заповедното производство, където се снабдил със заповед по чл.410 от ГПК. Настоящото исково производство е образувано във връзка с възражението на
ответницата по чл. 414 от ГПК. Претендира се решение, с което да бъде
установено, че в полза на ищеца по повод на сключен договор за заем от 27.02.2008г.
съществува вземане спрямо ответницата в размер от 2500 лева, ведно със законовата
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.06.2010г. до
окончателното изплащане на задължението. Ангажират се доказателства и се
претендират съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по исковата молба такъв е постъпил като
с него се оспорват изложените твърдения, искът се оспорва като изцяло
неоснователен. Не се ангажират доказателства, претендира се отхвърлително
решение. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание се явява представител на ищцовата страна.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр.с чл. 240, ал. 1 и 4 от ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и
изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото се прилага копие на операционна бележка от
27.02.2008г., а в съдебно заседание от 16.04.2010г. е разпит един свидетел на
ищцовата страна – Д.Т. Г.. От гласните доказателства, които съдът кредитира
като дадени от лице без заинтересованост от изхода на спора и допустими според
текста на чл. 164, ал.1, т.3, предл. второ от ГПК се установява, че през месец
септември 2009г. между страните по делото се е провел телефонен разговор, в
който Т. потърсил от С. сумата от 2500 лева, която сума ищецът бил превел на
ответницата. Т. поканил ответната страна да му върне парите като в противен
случай според свидетеля щял да претендира правата си по съдебен ред. Свидетелят
сочи, че О. превел тези пари на В. по повод на техни финансови отношения.
Същият не знае кога точно са дадени тези пари. В тази връзка по делото са
ангажирани писмени доказателства – операционна бележка от 27.02.2008г. От
същата е видно, че на 27.02.2008г. О.Т. чрез банка ..... е наредил в полза на В.С.
сумата от 2500 лева с посочено в нареждането основание – временна финансова
помощ. Съдът въпреки направеното от ответната страна оспорване на документа
като подправен намира, че същият е годно доказателствено средство за
възникналото между страните облигационно отношение. Видно е от него, че на
27.02.2008г. Т. е наредил по сметка на С. процесната сума на основание
финансова помощ.
Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещ. Според чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, когато не е уговорено друго
заемателят е длъжен да върне сумата в течение на един месец от поканата. В
тежест на ищеца бе да установи, че е предал / чрез нареждане по сметка на
заемополучателя / пари в размер от 2500 лева на процесната дата 27.02.2008г.
Свидетелят Г. установи, че ответницата е била поканена чрез телефонен разговор,
проведен през месец септември 2009г. да върне дадените й пари, но и към момента
на приключване на съдебното дирене заетата сума не е възстановена на
заемодателя.
Съдът приема предявеният иск за доказан и като такъв за
основателен, с оглед на което следва да бъде уважена и претенцията за осъждане
на ответника да заплати и лихвата за забава за периода от датата на подаване на
заявлението – 19.06.2009г. до окончателното заплащане на главницата съобразно
волята на ищеца.
С оглед изхода от настоящото дело и спазване изискването
на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът приема, че претенцията за разноски следва да бъде
уважена изцяло за ищеца, на когото следва да бъдат присъдени всички направени
по делото разноски – заплатена държавна такса от 50 лева и възнаграждение за
процесуално представителство от адвокат в размер от 290 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК във вр.с чл.240, ал. 1 и 4 от ЗЗД, че В.Д.С., ЕГН **********,***
дължи на О.В.Т., ЕГН **********,*** сума в размер от 2 500 / две хиляди и
петстотин / лева - главница по договор за заем от 27.02.2008г. ведно със
законовата лихва върху главницата от 2500 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 19.06.2009г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********,*** да
заплати на О.В.Т., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 340 /триста и четиридесет лева / разноски по делото, включващи заплатена държавна
такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение от 290 лева.
Решението е
обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Светлана Янева
Вярно
с оригинала
Ж.
С.