Р Е Ш Е Н И Е
Номер 91 11.03.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Росица Василева
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№33 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1404 от 24.10.2019г. постановено
по гр.д.№1582/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от В.Е.Т.,
ЕГН-********** ***, чрез адв.Т.В. против „К.И.И.с БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л.-6“,
ет.2, иск по чл.439 от ГПК за установяване
по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1998,53лв. по изп.лист,
издаден по ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на PC-Пазарджик. Със същото решение е осъден
В.Е.Т. да заплати на „К.И.И.с БГ“ ЕАД на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от НЗПП сторените от ответника разноски - юрисконсултско
възнаграждение - в размер на 150лв.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№26876 от
14.11.2019г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция В.Т. чрез пълномощника си адв. Т.В. в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК, с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно.Поддържа, че предявеният иск е основателен и доказан. Като
неправилен се определя извода на първоинстанционния съд, че вземането е
установено със съдебно решение, поради което давността е винаги 5г. /чл.117
ал.2 от ЗЗД/, доколкото не били налице основанията за прилагане на посочената
правна норма, защото дори да е влязла в сила заповедта за изпълнение тя не се ползва със сила на присъдено нещо.
На второ място, съдът не коментирал въпроса за погасителната давност върху
претендираната лихва която е 3-годишна, за което било направено изрично
уточнение още с исковата молба /ИМ/ с посочени правни основания на главницата и
на лихвата съответно по чл.110 и по
чл.111 буква“в“ от ЗЗД, доколкото липсвало прилагане на чл.117 ал.2 от ЗЗД. На
трето място, не бил обсъден от съда началният момент на давността, като в ИМ
бил посочен-30.10.2008г., от който момент е настъпила изискуемостта на
вземането и е започнала да се начислява законна лихва за забава на плащанията
отразено в изпълнителния лист. На четвърто място се поддържа във връзка с
извода на съда, че давност не е текла по висящото изпълнително дело
№1547/2012г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик до момента на обявяване на т.10
от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК, че съдът не е обсъдил
доводите на ищеца,че изпълнителното производство е било прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, и че прекратяването води до заличаване на всички
изпълнителни действия, освен тези, които са довели до погасяване на вземането и
доколкото в процесния случай такива изпълнителни действия липсват; че всички
извършени изпълнителни действия са обезсилени по право, с обратна сила и се
считат за неизвършени, тоест те не са произвели правно действие, така както се
счита за непоставен обезсиления съдебен акт, като в тази връзка се цитира
съдебна практика.На следващо място се поддържа, че изпълнителното производство
е перемирано по силата на закона в по-ранен момент, а постановлението на ДСИ от
04.11.2015г. единствено прогласява прекратяването и има констативен, а не
конститутивен ефект. Навежда се извод, че цитираното изпълнително дело следва
да се счита за неизвършено, респективно заличени са всички последици от
образуването и воденето му включително заличени всички изпълнителни действия, в
това число прекъсването или спирането на давността поради което нямало как да
намери приложение ППВС №3/18.11.1980г. Счита, че е налице колизия по
прилагането на ТР №2 от 26.05.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г. в частта относно прилагането на ППВС
№3/18.11.1980г. и заличаването на всички последици от образуваното изпълнително
дело при прекратяването по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Излага се и довод за
изоставено приложение на цитираното ППВС като неактуално и неотговарящо на
динамичното развитие на отношенията в гражданския оборот. Предвид изложеното
счита, че давността е започнала да тече
на 30.10.2008г и е изтекла за главницата на 30.10.2013г., а за
лихвата на 30.10.2011г. преди да бъде
извършено действие по принудителното изпълнение годно да прекъсне давността по
ИД№436/2018г. по описа на ЧСИ Д. С.. Цитира се и съдебна практика на Окръжен
съд Пазарджик. Моли да се отмени
обжалваното решение и се уважат изцяло предявените искове на ищеца Т. с
присъждане на разноските. Направено е възражение за прекомерност по отношение разноските на
насрещната страна.
Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция по
реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната страна „К.И.И.с БГ“ ЕАД-гр.С., в
който се излагат доводи за неоснователност на жалбата по същество, и се
препраща към доводите изложени в отговора на исковата молба. По отношение на
погасителната давност се поддържа, че същата е спряла да тече с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, докато тече заповедното
производство; че докато трае процеса относно съществуването на вземането, давност не тече; че с влизането в
сила на заповедта за изпълнение, давността се прекъсва и започва да тече нова
давност, а неподаването на възражение от длъжника по чл.415 от ГПК води като
последица до прекъсване на давността, защото това представлява признаване на
вземането от длъжника, съгласно чл.116 буква “ж“ от ЗЗД, а с признаването на
вземането заповедта за изпълнение влиза в сила вследствие на което давността се
прекъсва и започва да тече нова давност от 5г. Твърди се, че заповедта за
изпълнение не може да се приравнява на обикновено несъдебно изпълнително
основание, предвид коренно различната правна уредба на двата правни института и
че целта на законодателя е да даде на разположение на кредитора алтернативен и
равнопоставен на искова процес път за
събиране на вземанията когато те не са
оспорвани. По отношение на довода за прилагането на давността по отношение на
претендираните лихви също се препраща към отговора на ИМ като се застъпва
тезата, че за всички вземания, включително и лихвите следва да се прилага 5г.
погасителна давност тъй като договора за кредит е разновидност на договора за
заем, при който е налице едно неделимо плащане и че вземанията по договора за
кредит непопадат сред изчерпателно изброените хипотези на чл.111 от ЗЗД. По
отношение на въпроса дали следва да тече или не давност по време висящността на
ИД №1547/2012г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, се препраща към т.10 от ТР 2 от
26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и че са обсъдени от съда
всички доводи на ищеца развити в ИМ, който правилно е определил какво действие
във времето имат тълкувателните актове и кой тълкувателен акт следва пряко да
се приложи в конкретния случай. Цитира се съдебна практика постановено по
чл.290 от ГПК както и такава на ЕСПЧ,като се навежда извод,че с образуване на
ИД от 2012г. давността е прекъсната за първи път и докато изпълнителното дело е било висящо спрямо спряла да тече давност, независимо
дали са извършвани или не изпълнителни действия, а след прекратяването на ИД е
започнала да тече нова давност, но прекъсната с образуване на изпълнителното
дело №436/2018г. по описа на ЧСИ С. и предприети по него изпълнителни действия
при прилагане на действащото вече ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се
потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв за въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на В.Е. Т. и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.439 от ГПК-за приемане на установено, че ищецът не
дължи сумата от 1998.53лв в полза на ответника „К.И.И.с БГ“ ЕАД-гр.С. по
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик.
В исковата си
молба против „К.И.И.с БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.С., р-н Л., бул.“П.В.“ №21 бизнес център „Л.-6“ ет.2,
представлявано от Съвета на директорите/СД/-Я.Й.О., Т.Я. и Б.Р., /вписани в
Търговския регистър по партидата на дружеството като негови представители по
закон, с начин на представляване-винаги
заедно от двама членове на СД на дружеството или от един член на СД заедно с прокурист, считано от 01.04.2019г., имащи същите правомощия и към
висящността на производството по делото пред въззивната инстанция -виж извлечението от ТР от 10.02. 2020г.-л.83/, ищецът В.Е.Т., ЕГН-**********
*** чрез процесуалния си представител адв. Т.В. ***, поддържа, че ответното
дружество е образувало срещу ищеца
изпълнително дело №436/2018г. по описа на ЧСИ Д. С., рег.№889, р-н на
действие Окръжен съд гр.Пазарджик въз основа на изпълнителен лист /ИЛ/ издаден
по ч.гр.д.№ 2050/2011г. по описа на РС-Пазарджик за сумата от 1998.53лв, от коя
1627.19лв -главница, 371.34лв-мораторна лихва за периода 30.10.2008г.-11.05.2011г., ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2011г. до изплащането на вземането. Ищецът
твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2050/2011г. не е депозирал възражение по реда на чл.414
от ГПК. Счита, че не дължи процесната сума поради настъпила погасителна давност
на основание чл.110-за главницата и по чл.111, буква “в“, предложение II-ро от
ЗЗД -за лихвата. Твърди, че след издаването на ИЛ по ч.гр.д.№2050/2011г.,
първоначално е било образувано изпълнително дело №1547/2012г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител/ДСИ/ при РС-Пазарджик, като с постановление от
04.11.2015г. делото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди, че
принудителното изпълнение е насочено
срещу ищеца като длъжник въз основа на несъдебно изпълнително основание по
смисъла на чл.417 от ГПК, поради което
изпълняемото право не е установено със сила на присъдено нещо и
длъжникът може да го оспорва с всички възражения, които би могъл да
противопостави на осъдителния иск на взискателя-ответник в исковото производство.
Счита още, че е изтекла погасителната давност за вземането за главница по
чл.110 от ЗЗД и за лихвата по смисъла на чл.111 буква“в“, предл.Второ от ЗЗД,
като давността била изтекла преди образуване и приключване на
ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на РС-Пазарджик, защото с подаването на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не се прекъсва давността и че тя би се прекъснала ако бъде предявен
иск за установяване на вземането по чл.415 от ГПК имащ обратно действие и че
ако не бъде предявен такъв иск,
давността не се прекъсва с образуване на заповедното производство и издаване на
ИЛ. Поддържа, че по изп.д. № 1547/2012г. по описа на ДСИ не са предприемани никакви
изпълнителни действия по принудителното изпълнение, годни да прекъснат
давността. Затова ищецът счита, че давността
е започнала да тече на 30.10.2008г., от който момент е настъпила изискуемостта
на вземането и е започнала да се начислява законната лихва за забава на плащанията, съгласно отразеното в
ИЛ. Навежда извод, че в случая 5-годишната погасителна давност е изтекла на
30.10.2013г., а 3-годишната давност -на 30.10.2011г., тоест след образуване на заповедното
производство и преди да бъде извършено действие по принудително изпълнение
годно да я прекъсне. Поддържа, че дори
по това изпълнително дело да са налице действия, годни да прекъснат давноста,
то същите са обезсилени по право и са заличени с обратна сила правните
последици от извършването им предвид
прекратяването на изпълнението по перемция -чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
освен тези,които са довели до погасяване на вземането. Поддържа още, че тези действия са обезсилени по право, с
обратна сила и се считат за неизвършени, тоест, че не прекъсват давността.
Твърди се, че първото действие по принудително изпълнение което би могло да
прекъсне давността е наложен запор на трудово възнаграждение и запор на МПС
през 2018г. по изп.д.№436/2018г. по описа на ЧСИ Д. С., но че до този момент е
била вече изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предвид изложеното
ищецът поддържа, че задълженията на
ищеца се явяват недължими по ИД №436/2018г. по описа на ЧСИ Д. С. като погасени
по давност на основание чл.110 и чл.111,б.“в“ предл.Второ от ЗЗД. Счита, че изложеното
поражда правния му интерес да поиска от исковия съд на основание чл.439 във
връзка с чл.124 от ГПК, да се приеме за установено по отношение на „К.И.И.с БГ“
ЕАД-гр.С., че ищецът В.Е.Т. не дъли сумата от 1998.53лв по ИЛ издаден по
ч.гр.д.№2050/2011г. по описа на РС-Пазарджик.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното
дружество „К.И.И.с БГ“ ЕАД-гр.С. чрез надлежно преупълномощен от прокуриста З.Н.Д.
юрисконсулт К.К.Т., /действията на всички процесуални представители на дружеството,
извършени пред двете съдебни инстанции са потвърдени в нарочно писмено становище,
подписано от тримата членове на СД на
дружеството от 05.02.2020г.-л.111-л.112 от досието на в.гр.д.№33/2020г. на
Окръжен съд гр.Пазарджик/, в който се излагат доводи за неоснователност на
иска. Поддържа, че с подаването на заявление до заповедния съд давността спира
и не тече докато трае заповедното производство, съгласно чл.115 ал.1 буква“ж“
от ЗЗД; че с влизане в сила на заповедта за изпъление, давността се прекъсва и от прекъсването запова да тече
нова давност-чл.117 ал.1 от ЗЗД; че неподаването на възражение по чл.414 от ГПК
от длъжника прекъсва давността, защото по своя характер това представлявало
признаване на вземането.Предявеният иск се квалифицира като недопустим, а по
същество като неоснователен. Счита, че към момента на образуване на
изпълнителното производство през 2012г. не е била изтекла петгодишна давност,
така и към момента на образуване на второто изпълнително дело през 2018г.
Цитира се съдебна практика, според която отмененото с цитираното ТР, Постановление
на Пленума на ВС №3/1980г. е действало и
следва да се прилага до 26.06.2015г., когато влиза в сила новото ТР №2 по
тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК. Навежда се извод, че до 26.06.2015. погасителна давност
не е текла с факта на висящността на образуваното изпълнително дело №1547 от
2012г. Счита, че след въпросната дата са извършвани изпълнителни действия,
които прекъсват погасителния давностен срок; че на 22.02.2018г. е образувано от
частния правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, а именно „К.И.И.с БГ“ ЕАД-гр.С. и е
поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия-насрочване на дата
за опис на движими вещи плюс възлагане на ЧСИ да извърши всички необходими
действия по изпълнението съгласно чл.18 от ЗЧСИ; че е наложен запор на МПС на
длъжника, както и запор върху трудово му
възнаграждение и че е налице прекъсване
на давността и начало на нова погасителна давност с начало датата, на която е
поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Счита, че давността е била прекъсната още с
искането на взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия и без
да е налице непременно предприето действие от съдебния изпълнител. Предвид
изложеното се моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск с присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от доказателствата по делото, че на 11.05.2011г. от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к. „М. -4“,
Бизнеспарк С., сграда 14, със законен представител Л.Л.П., и пред Пазарджишки районен съд е инициирано
заповедно производство с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В.Е.Т., ЕГН-********** ***,
за парично вземане в размер на 1627.19лв и мораторна лихва от 371.34лв
начислена за периода 30.10.2008г. до датата на подаване на заявлението /11.05.2011г./
ведно със законната лихва, считано от 11.05.2011г. до изплащането на вземането,
съгласно договор за кредит за покупка на стоки или услуги. В т.12 и в т.14 от
заявлението, от кредитора е посочено, че между страните е сключен договор за
кредит в размер на 1249лв за покупка на стоки или услуги номер CREX-01890862 от 21.08.2008г. при уговорено задължение за кредитополучателя да погаси
заема на 24 вноски от по 67.80лв всяка , включваща главница и добавка, като
плащането е преустановено на 30.09. 2008г., и вземането е станало предсрочно
изискуемо при дължими 24 вноски, тоест, срокът на действие на договора е бил до
21.08.2010г. при липса на данни последният да е бил предсрочно прекратен или
развален , тоест заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено след фактическото изтичане на срока на
действие на договора. Следователно изискуемостта на вземането по договора е
настъпила след изтичането на крайния срок за изпълнението му и от този момент е
започнала да тече погасителната давност по чл.110, респективно по чл.111
буква“в“ предл. Второ от ЗЗД, а не от момента на неплащането на първата
погасителна вноска-30.10.2008г., доколкото към този момент не е настъпил падежа
за плащане на следващите месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване
на дълга до 21.08.2010г. В този смисъл несъстоятелен е довода на въззивния
жалбоподател, че погасителната давност следва да е започнала да тече преди
крайния срок на изпълнение на договора от страна на кредитополучателя,
доколкото договорът нито не е прекратен или развален преди изтичането на
крайния срок на действието му, на някое от основанията посочени в него или
съгласно общите правила на ЗЗД.
Установява се,
че на 17.05.2011г. по образуваното заповедно производство-ч.гр.д.№2050/2011г., Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1380, с която е разпоредил длъжникът В.Е.Т. да заплати на кредитора „БНП П.П.Ф.“
ЕАД сумите така както са описани в заявлението, като са присъдени и разноски за
производството от 139.97лв.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК със залепване на
уведомление и на 03.10.2011г. е издаден изпълнителен лист за процесните суми.
Установява се,
че на 19.10.2012г. взискателят „БНП П.П.Ф.“
ЕАД е подал молба до ДСИ при РС-Пазарджик, с вх.№2139, с искане да се образува
изпълнително дело за принудително събиране на паричното вземане, предмет на
издадения изпълнителен лист срещу длъжника
В.Е.Т., като е поискано да бъде
наложен запор на движимите вещи,намиращи се в дома му по реда на чл.450 от ГПК и се насочи
изпълнение срещу тях по реда на глава 42-ра от ГПК-опис, оценка и продан. С
постановление на ДСИ от 07.12.2012г. е
образувано по искането на взискателя изпълнително дело № ********* 01547. Няма
взето отношение от ДСИ по посочения от взискателя в молбата си начин на
принудително събиране на вземането си. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на адреса,
посочен от взискателя, но е върната с
отбелязване от длъжностното лице връчител на дата 04.01.2013г., че лицето е на работа в чужбина. На 19.08.2015г. от
цесионера на вземането „К.И.И.с БГ“ ЕАД –гр.С. е поискано да се конституира
като взискател по изпълнението, съгласно сключен договор за цесия, с което
вземането на цедента „БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу този длъжник е прехвърлено на
цесионера, като ДСИ е отказал да конституира последния поради неизвършени
изпълнителни действия повече от 2години,
като с постановление от 09.10.2015г. ДСИ е прекратил производството по изпълнителното
дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-перемция. Прекратяването на производството не е обжалвано и изпълнителният
лист е върнат на кредитора на 04.11.2015г.
Установява се,
че на 22.02.2018г. кредиторът-цесионер „К.И.И.с БГ“ ЕАД е подал молба до ЧСИ Д.
С., рег.№889 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Пазарджик за
образуване на изпълнително дело срещу същия длъжник и за същото парично вземане
и по същия ИЛ, като освен възлагане на
ЧСИ на всички необходими действия по чл.18 от ЗЧСИ във връзка с изпълнението, е
поискано да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника както и налагане
на запор върху парични вземания на длъжника в банки и по трудово
правоотношение. С постановление на ЧСИ
от 26.02.2018г. е образувано изпълнително дело №2018890400436,наложен е запор
върху трудово възнаграждение на длъжника получавано в „К.“ ЕООД-гр.С. на дата
08.03.2019г., запор върху лек автомобил от 20.03.2018г., като на 07.03.2019г.
длъжникът е признал дълга си като е поискал неговото разсрочване и да внася
ежемесечно по 150лв /л.38/. Опис на движими вещи в дома на длъжника не е
извършван до момента нито вземането му е разсрочено от ЧСИ по реда на чл.454
ал.1 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи, че не дължи на ответника процесното парично вземане поради погасяването
му по давност при условията на чл.110 и чл.111 буква“в“, пр.ІІ-ро от Закона за задълженията
и договорите/ЗЗД/ и при условията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-поради настъпила
перемция и последиците от същата в
светлината на постановките на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г.
постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Разгледана по същество заявената
искова претенция е неоснователна.
Първият
поддържан довод от ищеца е, че началото
на срока в който е започнала да тече погасителната давност е 30.10.2008г., която дата ищецът свързва с момента на настъпила изискуемост на вземането
и началния момент на начисляване на законната лихва за забава на плащанията.
Този довод е несъстоятелен. Сключеният между страните договор за кредит в размер на 1249лв за покупка на стоки или
услуги номер CREX-…. от 21.08.2008г. е срочен,
по него се предвижда заплащане от длъжника на 24-месечни погасителни вноски
всяка от 67.80лв или най-рано действието на договора е преустановено с факта на
изтичането на срока на договора или на
21.08.2010г. Фактът, че някоя месечна погасителна вноска не е платена,
включително и първата по време, не води автоматично до прекратяване на договора
или неговото разваляне, дори да са настъпили условията за обявяването му в
предсрочно изискуем. Заявителят в заповедното производство и първоначален
кредитор на вземането не сочи и не твърди, че договорът в същност е прекратен
преди изтичането на крайната му дата-21.08.2010г. Такива доводи и твърдения, респективно
доказателства, че действието на договора е прекратено преди крайната му дата за
която е бил сключен няма изложени и от ищеца
В.Т.. Поради което няма как да се приеме за основателна тезата на ищеца-длъжник,
че вземането по кредита е станало
изискуемо от момента на начисляване на мораторната лихва, доколкото се касае за
падежи на отделни месечни погасителни вноски, които не влияят върху действието
на договора, а при непогасяване се следва съответната мораторна лихва за забава
за всяка просрочена месечна вноска ако е уговорена такава. Следователно,
най-ранният момент от който е започнала на тече погасителната давност е
21.08.2010г.
Към момента на
образуване на първото изпълнително дело №20125220401547 по описа на ДСИ при РС-гр.Пазарджик,
а именно 07.12. 2012г. погасителната
давност е прекъсната, съгласно чл.116
буква „в“ от ЗЗД и съгласно Постановление №3 на Пленума на Върховния съд от
18.ХІ.1980г. според които погасителна давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно принудително осъществяване на вземането, като давността спира от
момента на образуване на изпълнително производство. Още повече, че по изпълнителното
дело взискателят е поискал и извършване на конкретно изпълнително действие-опис
на движими вещи. Погасителната давност е започнала да тече отново считано от
26.06.2015г. ,от когато е в сила новото Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС на
РБ, което следва да се прилага за напред доколкото няма изрично предвидено
обратно във времето действие и за висящите изпълнителни производства, както и
предвид на факта, че с него е налице преуреждане на института на погасителната
давност и последиците от перемцията в изпълнителното производство, с оглед
ангажиране на активното поведение на взискателя да поисква извършването на
конкретни изпълнителни действия, чрез които да се прекъсва периодично давността
с цел неизтичане на абсолютната погасителна давност за вземането и същевременно
с това да не се стига до перемиране на вземането, водещо като последица обезсилване
на извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия, считано със задна
дата-от момента на извършването им. Следва да се отбележи и факта, че
обезсилването на предприетите изпълнителни действия не е свързано безусловно и с
обезсилване на образуването на изпълнителното дело, което има значение за
прекъсването на давността до 26.06.2015г. Освен това въпросът за перемцията и
новите постановки по отношение на този правен институт са в сила също от
26.06.2015г. и за тях също не е придадено обратно действие доколкото в случая е
налице също преуреждане на института на перемцията по нов начин и доколкото
правните последици от настъпването й, визирани в новото ТР са различи от правните последици на
перемцията съгласно Тълкувателно решение №47 от 01.04.1965г. по гр.д.№23/1965г., ОСГК
на ВС, където е предвидено единствено, че
от момента на прекратяването на принудителното изпълнение на основание
настъпила перемция, от този момент отпадат наложените възбрани и описи и от
този момент се прекратява действието им независимо дали са вдигнати или не,
докато с новото ТР №2 от 26.06.2015г. са
предвидени нови и по-рестриктивни правни последици, съществено ограничаващи
правата на кредиторите-взискатели, а именно отпадане с обратна сила на всички
извършени до момента изпълнителни действия, тоест тези последици в изпълнението
поставят в изключително неблагоприятна светлина кредитора за сметка на
длъжника, за разлика от предходното правно положение от преди 26.06.2015г.
В този смисъл
и като се приеме, че ТР №2 от 2015г. действа единствено занапред и занапред
преурежда института на погасителната давност по ЗЗД и института на перемцията в целия
изпълнителен процес, то в случая изобщо не е налице нито изтекла погасителна
давност от 5г. за вземането за главницата и 3г. за вземането за мораторната
лихва по вземането на кредитора „К.И.И.с БГ“ ЕАД , нито са настъпили правни
последици от перемцията, относими към
момента на образуване на изпълнително
дело №20125220401547 по описа на ДСИ при РС-гр.Пазарджик от 07.12.2012г. Тези
правни последици на премцията следва да се отчитат само и единствено за
изпълнителни действия предприети след 26.06.2015г. и за многократно прекъсваната
погасителна давност само за изпълнителни действия, извършени след тази дата,
като висящите към тази дата изпълнителни производства и извършените изпълнителни
действия ще следва да се съобразяват с ТР №47 от 01.04. 1965г. по
гр.д.№23/1965г. на ОСГК и ППВС №3 от 18.11.1980г.
В този смисъл
обжалваното решение е валидно, допустимо,
по същество е правилно и ще следва да се потвърди.
Въззивният съд
не споделя доводите развити във въззивната жалба подадена от ищеца В.Т.. Пазарджишкият районен съд е обсъдил по
отделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и въз основа на
обективен и всестранен анализ е направил правни и фактически изводи в
съответствие с установените факти и обстоятелства по делото, като е приел, че в
случая не е изтекла погасителната давност.Такава давност не е изтекла и за
периода от влизане в сила на новото ТР №2 от 26.06.2015г. до завеждане на ИД №201888904400436 пред ЧСИ Д. С., на дата
26.02.2018г. и посочването и предприемането на конкретни изпълнителни действия по
принудително събиране на вземането по искане на взискателя „К.И.И.с БГ“ ЕАД още
с молбата за образуване на изпълнителното производство.
Считано от
посочената дата-26.06.2015г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземането за главница от 1627.19лв, съгласно чл.110 от ЗЗД и
тригодишна погасителна давност за вземането за мораторна лихва от 371.34лв,
съгласно чл.111 буква“в“ от ЗЗД, като
давността е прекъсната с направеното искане от взискателя по изпълнението с
молбата за образуване /22.02.2018г./ да се пристъпи към принудително изпълнение
чрез извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и за
налагане на запори върху получавано трудово възнаграждение, по сметки в банки и върху притежавано МПС.
Давността повторно е прекъсната на 20.03.2018г. с налагане на запор върху МПС
на длъжника.Давността е прекъсната и с признаване на вземането от длъжника
поискал от ЧСИ разсрочване на задължението и погасяването му на месечни вноски
от по 150лв, на 07.03.2019г. Най-после давността е прекъсната и с налагането на
запор върху трудовото му възнаграждение на 08.03.2019г. и последвалите в тази
връзка в последствие плащания по сметка на ЧСИ, тоест няма изминал срок с продължителност
нито 2години, нито 3г., нито 5г. в рамките на новото изпълнително производство,
в резултат на което да се приеме, че по отношение на вземанията е настъпила
перемция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, или че вземанията са погасени по давност за
главницата, респективно за лихвите.
Както се посочи началният момент
на давността не може да се приеме, че е считано от 30.10.2008г. доколкото
договорът за кредит не е прекратен или развален, а неговото действие е
приключило най-рано с изтичането на срока за който е сключен-на 21.08.2010г. До
момента на иницииране на изпълнителното производство-07.12.2012г. погасителна
давност е текла / 2г., 3мес., и 16дни/, но тя не е достатъчна да погаси както
вземането за главница така и вземането за лихвата и за разноските/. С
образуване на изпълнителното дело давността е спряла да тече докато трае
изпълнителния процес или до 26.06.2015г. След тази дата е започнала да тече
нова погасителна давност, прекъсната на 22.02.2018г. с искането на взискателя
ЧСИ да приложи конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането.Към посочената дата също няма изтекла достатъчна по време давност
относима към погасяването на вземането за главница и за лихвата.
Правните
последици от прекратяването на първото изпълнително производство /ИД
№1547/2012г./ перемирано на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 09.10.2015г. в
светлината на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС на РБ
досежно обезсилването по право на всички други предприети изпълнителни действия
и то с обратна сила, следва да се разглеждат като непроизвели правни действия,
така както се счита за непостановен обезсиления съдебен акт, само по отношение
на онези изпълнителни действия, извършени след 26.06.2015г. -моментът на
влизане в сила на ТР тъй като до този момент правните последици по перемирането
са били уредени от други тълкувателни норми -ППВС 3/1980г и ТР №47 от
01.04.1965г. по гр.д.№23/1965г. на ОСГК и доколкото както се посочи обратно действие
на ТР от 2015г. не му е придадена. Следователно
тълкувателните норми от 2015г действат занапред и нямат обратно
действие. Нещо повече, и по новото ТР не се предвижда да се заличава образуването на изпълнителното производство,
а се заличават същинските изпълнителни действия по принудително събиране на
вземането. Образуването на изпълнителното производството не е посочено изрично
като друго изпълнително действие, което се обезсилва поради настъпила перемция.
По начина на формулиране на действията, които се обезсилват, в тази група се включват наложените запори и възбрани, които служебно се вдигат от съдебния
изпълнител, както и всички други
предприети изпълнителни действия с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са
придобили права, както и редовността на извършените от трети лица
плащания. Затова неточно въззивникът В.Т. сочи,
че в посочената категория изпълнителни действия попада и образуването на изпълнителното производство. Обезсилват се само изпълнителните действия,
свързани с воденето на изпълнителното производство. Това са в същност само
предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия по конкретното
изпълнително дело. По отношение приложимостта на чл.117 ал.2 от ЗЗД следва да
се отбележи ,че в случая районният съд принципно е коментирал правните
последици на разпоредбата, но не е приел, че същата има пряко приложение в
настоящия случай, нито е изложил съображения в тази връзка.
Пазарджишкият
окръжен съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени към
обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В този смисъл
е и трайната и последователна практика на ВКС на РБ- Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г.
на ОСГТК; Тълкувателно решение №47 от 01.04.1965г. по гр.д.№23/1965г., ОСГК; постановление
на Пленума на ВС №3 от 18.11. 1980г. по гр.д.№3/1980г.; решение №285 от
06.10.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1953/2015г., ІV г.о.; решение №170 от
17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№ 2382/2017г., ІV г.о. и други.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение на Пазарджишки районен
съд е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС на РБ и на
ВС, същото е обосновано, мотивирано и постановено в съответствие с материалния
закон и след обсъждане на всички правнорелевантни факти и обстоятелства, поради
което ще следва да се потвърди изцяло.
При този изход
на делото в полза на ответника по въззивната жалба „К.И.И.с БГ“ ЕАД ще следва
да се присъдят направените в производството разноски за юрисконсулт в размер на
100лв съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид цената
на иска, която е под 5000лв, съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението няма да
подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1404 от 24.10.2019г. постановено
по гр.д.№1582/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.Е.Т., ЕГН-********** ***, да заплати в полза на „К.И.И.с БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л.-6“,
ет.2, сумата от 100лв /сто лева/ представляваща
сторените от дружеството разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.