РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр.
Пловдив, 24.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа
докладваното от съдията Л. Несторова
административно дело № 2662 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр.
с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.-управител,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 165/29.07.2019г.,
издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"
/БДИБР/ към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на
дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за
периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по разрешително
за водовземане № 300300 от 17.03.2004г. в общ размер на 6587.20 лв. и лихва за
забава в размер на 1809.09лв.
Жалбоподателят - „ВиК“
ЕООД, гр. Пловдив, оспорва размера на определените задължения, като счита, че
АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска отмяна на
АУПДВ като неправилен и незаконосъобразен по съображения, изложени в жалбата.
Ответникът-Директор
на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуалния
представител, намира жалбата за неоснователна. Представя писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима. Административният акт е съобщен и предявен на жалбоподателя на 05.08.2019г.,
което се установи от вх. № 24-00-5252/05.08.2019г. при ВиК,
с което е входирано писмо на БДИБР с изх. № ПО-02-410/05.08.2019г. Жалбата е
подадена от страна, притежаваща правен
интерес от оспорването и в срока по чл. 149, ал.1 от АПК чрез административния
орган до Административен съд Пловдив на 12.08.2019г. /л. 4 по делото/.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че от директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/ е издадено
разрешително за водовземане №300300 от 17.03.2004г. на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД Пловдив (ВиК) от повърхностни
води, чрез водохващане №1 и №2 на р. Санър дере, тип „инфилтрационен
дренаж“, разположен в землището на с. В. ***, с цел на водовземането
–питейно-битово водоснабдяване на с.
В. ***. Разрешено годишно водно количества до 63072.00куб.м.
Краен срок на действие на разрешителното – 17.03.2029г.
Според
условията на разрешителното титулярът на същото
заплаща годишна такса за водоползване в размер, определен в съответствие с чл.
2, ал.1, и 2, т.1 от Раздел първи от Тарифата за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект.
Следва да се
посочи, че съгласно чл. 194, ал.1 от ЗВ във вр. с чл.
194, ал.6 от ЗВ за правото на използване на водите се заплащат такси, съгласно
размерите и сроковете, определени по ред и начин на изчисляване в Тарифите на
МС.
Дължимата
такса по разрешителното, издадено от Директора на БД ИБР, на „ВиК" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2014г. до 31.12.2017г., е изчислена на
база декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество по справки за добито общо количество и декларации, на основание
чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, вр с чл.194, ал.1, т.1, б.”б” вр. с чл. 194, ал. 2 от
ЗВ, във връзка с чл.166 от ДОПК и съобразно
чл.1, т.1, б.”а”, чл.3, ал.1, чл.6, ал.1 и ал.4, чл.8, ал.1 и чл.10, ал.1,
т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012
г., отм., в сила до 2016 г. включително, и съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017
г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 януари 2017 г. за
задълженията за периода 2017 г.
За
използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подадени декларации по чл.194б ЗВ от
управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с писма с вх.№КД-05-1199/30.01.2015г.,
с вх. № КД-05-946/26.01.2016г., ведно със списък на водоизточници и декларация;
с вх. № КД-04-1505/31.01.2018г,. ведно със списък на водоизточници , с вх. №
КД-05-700/10.05.2018г, ведно със списък на водоизточници.
При
извършена проверка по документи е съставен Констативен протокол /КП/ № ПВ3-189/30.08.2017г.
и КП № ПВ2-145/14.05.2018г. във връзка с
изпълнение на условията по разрешително за водовземане №300300 от 17.03.2004г. и определяне на дължима такса за правото на
водовземане от повърхностни води, констатирано е, че за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г. дължимата такса е в размер на 1229.40лв.; за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.
дължимата такса е в размер на 1645.80 лв., 01.01.2016г.-31.12.2016г.
дължимата такса е в размер на 2211.40лв., 01.01.2017г.-31.12.2017г.
дължимата такса е в размер на 1500.60 лв.
В посочените
КП е описано, че ВиК
ЕООД Пловдив е представило за проверявания период справки и декларации по чл.
194б от ЗВ за добитите количества повърхностна вода. Дължимата такса е
изчислена на база декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за
таксите за ползване на воден обект и за замърсяване и справки /списък/ за
добитите водни количества повърхностни води.
С писмо с
изх. № ПО-02-410 от 13.06.2019г. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
поканено да плати доброволно, задължението си по чл.195б, ал. и ал.2 ЗВ като
титуляр по разрешително с №
300300/17.03.2004г. за периода 01.01.2014 г -
31.12.2017г.
С
уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане изх. № ПО-02-410(1) от 11.07.2019 г. управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26 във връзка с
чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно
вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от повърхностни води,
за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014
г.-31.12.2017 г. (л.39).
С писмо с
изх. № ПО-02-410(2)/05.08.2019г., на основание чл.61, ал. 1 от АПК, е съобщен
АУПДВ № 165 от 29.07.2019 г. и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
поканено да плати доброволно, в четиринадесет срок от получаването,
задължението си като титуляр по Разрешително №300300/17.03.2004г. в общ размер на 6587.20лв. и лихва за забава в
размер на 1809.09лв.
С оспорения
АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и
размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за
водовземане от повърхностни води по разрешително № 300300/17.03.2004г. за периода 01.01.2014
г.-31.12.2017г., в размер на 6587.20лв. и лихва за забава в размер на1809.09лв.,
тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на
БДИБР тези такси.
Приложените
към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходната година 2012г., 2013г., 2011г. и
установяват плащане на такси за 2011, 2012г., 2013г. но същите не установяват
погасяване на задължения за дължими такси по процесното разрешително за
процесния период. Дружеството-жалбоподател не ангажира конкретни доказателства
за погасяване на така определените с процесния АУПДВ задължения по разрешително
№300300/17.03.2004г.
От
жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани
доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ
такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешително за водовземане.
В хода на
съдебното производство са приети писмени доказателства, представени от
ответника: Счетоводен регистър на сметка 4301 „Вземания от данъци, осигурителни
вноски, такси и административни глоби и неустойки-контрагент „Водоснабдяване и
канализация“-Пловдив. Представеното Разрешително за водоползване с № 300322/31.03.2004г.
е неотносимо към настоящия правен спор.
В хода на съдебното производство е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Г.,
неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена.
Вещото лице изрично изяснява, че за процесни
периоди няма плащания.
По време на
проверката в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е установило, че
задълженията не се водят по разрешителни и салда, а общо и пак така се погасяват.
Вещото лице посочва, че изчисленията на
административния орган са извършени на
база декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество, когато черпената вода се използва за питейно-битови цери и по двете
Тарифи. Изчисленията са на база представени справки за добито общо количество,
както и представени Декларации по чл. 195б от ЗВ и Списък-отчети от страна на ВиК-Пловдив. Изчисленията са съгласно Тарифата за таксите
за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване в съответните
редакции относими към процесните периоди.
Изрично посочва, че паричните задължения
/дължимата такса/ за водовземане от повърхностни води за питейно-битово
водоснабдяване на с. В. *** по процесното разрешително са математически вярно
определени от административния орган. Вярно са определени и дължимите лихви.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира административното производство за проведено при липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставящи
издаването на АУПДВ при наличието на писмени доказателства, подробно изброени в
4 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от
ЗВ).
АУПДВ е
издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в
предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.
Съгласно
чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на
Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет
страниците на басейновите дирекции и на
Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно
тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.
В настоящия
случай дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справки / и декларации/ през
годините във връзка с процесното разрешително. Съдът установи с оглед приетите
по делото доказателства, че посочените количества в тези справки са идентични
със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.
Административният
орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на
таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще
последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно
са спазени правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било
гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи
искания и възражения и да ангажира писмени доказателства.
Изрично
следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя доказателства в хода на
проведеното административно производство, установяващи плащане на процесните
задължения, не се сочат такива и в съдебното производство. Приетата по делото ССчЕ също потвърди, че няма плащане от жалбоподателя за
процесните периоди по разрешително №300300/17.03.2004г.
Съгласно
чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова
регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството
справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2014-2017г.,
поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за
изпълнение на задълженията.
Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които обосновават незаконосъобразност на акта.
Оспореният
акт е мотивиран в достатъчна степен, съдържа фактически и правни основания. Посочено
е конкретното разрешително, въз основа на което са определени публичните
задължения, а самото разрешително е част от административната преписка по
издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които ясно
и конкретно са определени всички елементи на правото на водовземане,
включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на
водоизточника.
Размерът на
задълженията не се различава от декларирания от самото дружество размер на
ползваното по години количество вода, за което са представени декларации по
години, ведно със справки по водоизточници, като не се доказаха разминавания.
Следва да
бъде посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са представени от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в
приложенията към констативния протокол/и/ и въз основа единствено на тези
декларирани от самото дружество количества са изчислени задълженията.
В този смисъл
съдът намира за ирелевантни за правния спор обстоятелствата дали съществуват на
място водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружество данни.
Съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател
очевидно е извършвало измерване и отчет, които е представило в БДИБР. По делото
не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително,
освен установените от служителите на БДИБР в констативните протоколи, въз
основа на подадената от самото дружество информацията, която е намерила
отражение и в оспорения акт.
Съгласно
чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за
водовземане от подземни води, а съгласно чл.194, ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1
се определя на база отнетия обем вода. Разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ
указва, че размерът на таксите от вида на процесната, начинът и редът за
тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на Министерския съвет.
Такива са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177/ 24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. в сила до 2016 г. и Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила
от 01.01.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата,
таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на
базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за
водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.
И в двете
тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата
тарифа) единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Според
чл.11, ал.1 от Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от
подземни води се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът
на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в
зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно
таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем
подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г. единичният размер на таксата за водовземане
от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв./м3.
Съгласно
чл.15, ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа
от 2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31
март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от
който се дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2014 г.
– 2017 г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в
забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на
определения в закона срок и не е необходимо или задължително директорът на
съответната Басейнова дирекция да издава нарочен акт.
На следващо
място във връзка с възражението, че в диспозитивната част на АУПДВ е посочена
единствено целта на водоползване без да се конкретизира мястото на
питейно-битово водоснабдяване, настоящият съдебен състав, счита че това не е
нарушение, с оглед обстоятелството, че управителят на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Пловдив сам е посочил чрез справки, съответно декларации
по чл.194б ЗВ размерите на отнетия годишен воден обем за процесните периоди по
разрешително № 300300/17.03.2004г.
При така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че директорът на БД
„Източнобеломорски район“ правилно и законосъобразно е определил размерът на
дължимата от "ВиК" ЕООД – гр. Пловдив такса
за водовземане от повърхностни води.
Съдът намира
за неоснователно и възражението на жалбоподателя, относно основанието за
издаване на АУПДВ, като твърди посочване на няколко места в акта чл. 7, ал. 1 и
ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.,
която касае основание за заплащане на таксите за водоползване с
неработещ/несертифициран водомер.
Цитираната
от ответния орган разпоредба на чл. 7, ал. 1 от тарифата гласи, че отнетият при
водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез
отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, което не е в
противоречие с фактите по случая, доколкото никъде в акта не е посочено, че не
е монтиран или е налице неработещ водомер, а напротив посочено е че дължимите
такси по разрешителните са изчислени на база декларирано от титуляра
добито годишно водно количество.
Съгласно
ал.4 на чл. 7 от Тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
Неоснователни
са и възраженията относно размера на законната лихва за забава. Съгласно чл.1
от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
(ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната
лихва. Размерът на законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Този извод на съда се потвърждава и
от приетата по делото ССчЕ.
По делото не
са ангажирани доказателства, от които се установява различен от определения от
административния орган размер на дължимата лихва за периода по отношение на
задълженията на дружеството-жалбоподател, описани в процесния АУПДВ.
При така установената фактическа обстановка
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите
материалноправни норми.
От ответника не са претендирани разноски, с
оглед на което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.-управител,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 165/29.07.2019г.,
издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"
към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на
дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за
периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., по
разрешително за водовземане № 300300 от 17.03.2004г., в общ размер на 6587.20
лв. и лихва за забава в размер на 1809.09лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/