Р Е Ш Е Н И Е
№
262321/19.07.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14596 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Етажна собственост на сграда в с. *, представлявана от „*“ ЕООД, ЕИК *, срещу ответника В.Й.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща сбор от десет неплатени вноски към „Фонд ремонт и обновяване“ на
етажната собственост в размер на по 15 лв. месечно и стойността на дължимите от
собственика на ап. 23 вноски в размер на 5 лв. месечно към касата на ЕС за
предоставяне на услуга „управление на етажната собственост“ за периода
21.07.2019 г. – 21.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението (04.08.2020 г.) до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 11,48 лв. /единадесет лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главниците за
периода 21.08.2019 г. – 12.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед №
260157 от 27.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9149/2020 г. на ВРС.
В
исковата молба ищецът Етажна собственост на сграда в с. * твърди, че е
сключил два договора за управление на етажната собственост с „*“ ЕООД, като
вторият е за срок от две години, което е в сила към датата на подаване на
исковата молба. Сочи, че таксата, която всеки собственик на самостоятелен обект
в сградата дължи на дружеството по двата договора е в размер на 5 лв. месечно.
Излага, че отделно от това с решение на ОС на ЕС от 11.12.2018 г. се събират и
15 лв. на месец за „фонд ремонт и обновяване“. Твърди, че ответникът е
собственик на ап. 23 и дължи на ЕС сумата в размер на общо 200 лв., ведно с
обезщетение за забава, които суми не са погасени въпреки дадения му 14-дневен
срок от ОС. Сочи, че предвид подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение за него е налице интерес от предявяване на установителен иск за
установяване на вземанията. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът
В.Й.Н. подава отговор в срок, с който оспорва исковете. Счита, че управителят
на ЕС не е оправомощен да продължава срока на
договора с „*“ за още две
години. Сочи, че процесните суми се претендират въз основа на решение на ОС на
12.06.2020 г., като на това събрание такъв въпрос не се е обсъждал. Твърди, че
претенциите са незаконосъобразни, защото противоречат на разпоредбите на ЗУЕС.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, приема следното от фактическа страна:
От
Протокол от 21.11.2018 г. за проведено ОС на ЕС на сграда на ул. „* се установява,
че ОС е взело решение да възложи правомощията на управителя и по поддържането
на общите части на сградата на юридическото лице – „*“ ЕООД, както и да бъдат одобрени договорите за
управление на ЕС и извършване на абонаментна услуга по поддържането на общите
части на сградата.
От
Протокол от 11.12.2018 г. за проведено ОС на ЕС на сграда на ул. „* се установява,
че ОС е взело решение да приеме правилник за вътрешния ред на ЕС и считано от
11.12.2018 г. да се събират ежемесечно по 15 лв. на апартамент за фонд „Ремонт
и обновление“.
От
Протокол от 12.06.2020 г. за проведено ОС на ЕС на сграда с идентификатор * с адрес: с. * се установява,
че ОС е взело решение да се даде двуседмичен срок на В.Й.Н. – собственик на ап.
23, да заплати задълженията си към етажната собственост в общ размер от 220
лв., съответно 11 месечни вноски, всяка в размер на 15 лв. за „Фонд ремонт и
обновление“ съгласно взето решение на ОС на собствениците от 11.12.2018 г.,
както и 11 месечни вноски, всяка в размер на 5 лв. за услугата „Управление на
етажната собственост“ съгласно сключени договори за управление на етажната
собственост с „*“ ЕООД от
22.11.2018 г. и от 01.12.2019 г. на място в офиса на „*“ ЕООД – гр. Вярна. Взето е още решение в случай, че
задълженията не бъдат погасени в срок до 26.06.2020 г. се упълномощава
управителя на етажната собственост да депозира заявление за издаване на заповед
за изпълнение за дължимите суми по см. на чл. 410 ГПК за събирането им по
съдебен ред.
От
представените два Договора за управление на етажната собственост от 21.11.2018
г. и 10.11.2019 г. се установява, че ЕС е възложила на юридическо лице - „*“ ЕООД да
управлява и поддържа същата срещу възнаграждение от 5 лв. на апартамент.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени
са положително установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземания по издадена заповед за изпълнение във връзка с незаплатени месечни
вноски към етажната собственост, дължими на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС и за заплащане на обезщетения за забава.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже съществуването
на претендираните
вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че ответникът е
собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост; че по надлежния
ред са определени претендираните такси за поддържане и управление и за фонд
„ремонт и обновяване“ на Етажната собственост за процесния период в посочения
размер, както и настъпилата изискуемост на вземанията, както и забавата на
ответника. Ответникът е следвало да
докаже, че е изпълнил надлежно задълженията си към етажната собственост.
Съгласно чл. 6, ал. 1 т. 9 и 10 ЗУЕС собствениците
са длъжни да: заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части; заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 и чл. 50 и 51 ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните
вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване", както и за разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения
по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред
поради незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни
норми/ по реда на чл. 40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен
срок от оповестяването им. Влезлите в сила решения на общото събрание са
задължителни за етажните собственици, включително за тези, които не са
присъствали на събранието.
Видно
от представените по делото доказателства ответникът е собственик на обект в
етажната собственост в с. *. Този факт не се
оспорва от ответника и се потвърждава от справката за адресната му регистрация,
както и от списъците за присъствие на част от общите събрания. Налице са
решения на ОС на ЕС, за които няма данни да са оспорени по надлежния ред,
поради което и са породили правните си последиците. На събранието на 21.11.2018
г. е взето решение да се сключи договор за управление с трето лице, като такъв
договор е сключен и в него е уговорено възнаграждение в размер на 5 лв. за
апартамент. На събранието от 11.12.2018 г. е взето решение да се събира сума в
размер от 15 лв. за фонд „Ремонт и обновление“. Ответникът не е заплатил
дължимите съобразно решенията на общото събрание суми, поради което и с решение
от 12.06.2020 г. му е даден допълнителен срок до 26.06.2020 г., но изпълнение
не е последвало.
Изискуемостта
на вземанията е настъпвала след изтичането на съответния месец, поради което и
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
същите са били изискуеми, като се дължи и обезщетение за забава върху тези
вземания. Даването на допълнителен срок за изпълнение преди да се пристъпи към
предявяване на претенция по съдебен ред не освобождава длъжника от последиците на
забавата.
Възраженията
на ответника са неотносими, доколкото касаят обстоятелства във връзка с взетите
на събранията решения, за оспорването на които е предвиден специален ред по чл.
40 ЗУЕС и не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Предвид
гореизложеното за процесният период 21.07.2019 г. – 21.05.2020 г. се доказа
дължимостта на сумата в размер на общо 200 лв., представляваща сбор от
неиздължени месечни вноски за ап. 23 към етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се на адрес в с. *. С оглед
основателността на главната претенция и забавата на ответника основателна се
явява и акцесорната такава за дължимост на обезщетение в размер на 11,48 лв. за
периода 21.08.2019 г. – 12.06.2020 г. Предявените искове за установяване на
вземанията по заповедта за изпълнение са основателни и следва да се уважат
изцяло.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък, доказателства за
плащане и е претендирал разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и 75 лв. държавна такса,
300 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, които разноски
следва да се присъдят изцяло.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът В.Й.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца Етажна собственост на сграда в с. *, представлявана от „*“ ЕООД, ЕИК *, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сбор от десет неплатени
вноски към „Фонд ремонт и обновяване“ на етажната собственост в размер на по 15
лв. месечно и стойността на дължимите от собственика на ап. 23 вноски в размер
на 5 лв. месечно към касата на ЕС за предоставяне на услуга „управление на
етажната собственост“ за периода 21.07.2019 г. – 21.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението (04.08.2020
г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11,48 лв. /единадесет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главниците за периода 21.08.2019 г. – 12.06.2020 г., за които суми е издадена
Заповед № 260157 от 27.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 9149/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на *,
представлявана от „*“
ЕООД, ЕИК *,
сумата от 225 лв. /двеста двадесет и
пет лева/, представляваща дължими разноски в заповедното производство и сумата
от 375 лв. /триста седемдесет и пет
лева/, представляваща дължими разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви
в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: