Р Е Ш Е
Н И Е №204
гр. РУСЕ....23.VI................ 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД................……....ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на ………….29 май 2020г…………………….в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ
Г.
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ.........МАРИЕТА
ЦОНЕВА…...…..…….........и в присъствието
на ПРОКУРОРА...........................................................………...........като
разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА................…….В.гр.д.
N158 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Е.Г.И.,***, е
обжалвала решението на Русенския районен съд, постановено
по гр.д.N4276/19г., с което са отхвърлени предявените от нея искове за
заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетения по КТ, както и мораторните лихви върху главниците.Излага доводи за
неправилност на решението и моли въззивният съд да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи
исковете, при законните последици.
Въззиваемата страна ТП на НОИ – Русе, представлявано от директора И.Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите
и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована по спора страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка
по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Постановеният
извод за неоснователност на предявените искове кореспондира с доказателствата
по делото и правилно е приложен материалния закон. В този смисъл решението
следва да бъде потвърдено и на основание чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на същото.
По делото е установено, че страните са били в трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в отдел
„Административен“ при ответника. Трудовото правоотношение е прекратено със
заповед №1057/05.02.2019г. на
основание чл.328, ал.1, т.10 КТ / при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 07.02.2019г.Със същата заповед е разпоредено
на Е.И. да се заплатят дължимите обезщетения по чл.224,ал.1 от КТ и по
чл.222,ал.3 от КТ.Със Заповед
№1016-40-247/20.02.2019г. управителят на НОИ определил лимит за увеличение
основните месечни работни заплати на служителите в Националния осигурителен институт, считано от 01.01.2019г. В т.3 от заповедта е посочено, че индивидуалните основни месечни работни
заплати на служителите се увеличават при стриктно спазване на чл.12 НЗСДА.С молба вх.№1023-17-32 от 28.02.2019г. Е.И. е отправила
искане до директора на ТП на НОИ – Русе да актуализира работната й заплата, както и съответните обезщетения, на
основание заповедта на управителя на НОИ за увеличение на заплатите на
служителите, считано от 01.01.2019г. С писмо, връчено
на 25.03.2019г. ответникът е изпратил на И. становището на управителя на НОИ за
неоснователност на искането.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените от ищцата искове ответникът да й заплати трудово
възнаграждение и обезщетения по КТ, като се съобрази актуализиран размер на
работната й заплата, съгласно заповедта за увеличение на заплатите, считано от 01.01.2019г., както следва : 80,70 лв – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2019г. – 07.02.2019г.;626 лв – обезщетение по чл.222, ал.3 КТ;66.44 лв – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ; 75.60 лв – дължими като СБКО,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.03.2019г. до окончателното
им изплащане. С решението са отхвърлени и претенциите за мораторни лихви върху главниците.Въззивният
съд намира, че решението е правилно, по следните съображения :
От
момента, в който трудовото/служебното правоотношение бъде прекратено, вече бившият работник или служител не
може да се
ползва от решения на работодателя
за увеличаване
на възнагражденията на работниците, които са останали
на работа при него и продължават
да полагат труд по висящите
си трудови правоотношения. Ето защо, когато
работодателят е решил да измени /като увеличи/ размера
на трудовите възнаграждения на своите работници, дори решението /заповедта/ да е с обратна сила, то
се отнася и може да засяга
само тези работници или служители,
които продължават да се намират
в трудови правоотношения със същия работодател.
Онези, които вече са
прекратили трудовото си правоотношение, не могат да
се ползват от изменението на съдържанието му, тъй като
то вече не
съществува към момента на изменението.
Следователно, тъй като към датата
на издаване на заповедта на
управителя на НОИ, с която е определен лимит за увеличение на основните месечни
работни заплати на служителите в Националния осигурителен институт, ищцата И. вече не е имала
качеството на служител на НОИ, не е била
адресат на тази заповед и не би могла
да се ползва
от разпоредбите й. Поради това, исковете
по КТ за изплащане на разлики, формирани
от размера на нейното последно трудово
възнаграждение и размера, който то би имало,
ако беше от кръга на лицата, адресати
на заповедта,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Като аксесорни по своя характер, правилно са отхвърлени и исковете по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД предвид акцесорния
им характер. Извън горното, следва да се посочи,
че съгласно
чл.12 от НЗСДА индивидуалната основна месечна заплата на служителя
може да се
увеличава въз основа на последната
годишна оценка на изпълнението на длъжността. Законодателят в чл. 12 е визирал
една възможност за работодателя да стимулира финансово
служителите си за постигнати резултати,
но не и задължение.
Увеличението или неувеличението
на индивидуалните работни заплати на служителите е предоставено на преценката на работодателя.
Предвид изложеното решението следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 27.01.2020г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 4276/19г. по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :