Р Е
Ш Е Н
И Е № 260046
гр. Пловдив, 26.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на секретаря СТЕФКА ТОШЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 342/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 1576/29.05.2020 г. от В.Р.Б. ЕГН ********** против решение № 92/02.04.2020
г., постановено по г. д. № 13/2019 г. по описа на ОС – С. в частта, с която Б. е
осъден да заплати на С.С.К. ЕГН ********** сумата от 14
619.89 лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който
едностранно е развален от К., в качеството на възложителя, с която сума Б., в качеството
на изпълнител, се е обогатил неоснователно – иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД – на отпаднало основание, ведно с обезщетение за
забавено плащане, считано от датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.)
до окончателното изплащане, както и в частта, с която не е прието за основателно възражението
за прихващане на Б. над размера от 19 880.11 лева до пълния размер от
48 000.00 лева, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата
е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 1604/01.06.2020 г. от С.С.К. ЕГН ********** против решение №
92/02.04.2020 г., постановено по г. д. № 13/2019 г. по описа на ОС – С. в
частта, с която е отхвърлена претенцията да бъде осъден В.Р.Б. ЕГН **********
да заплати сумата над размера от 14 619.89 лева до
пълния предявен размер от 51 500.00 лева, платена по договор за
строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е развален от К., в качеството
на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител се е обогатил неоснователно
– иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД – на отпаднало
основание, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на подаване
на исковата молба (28.01.2019 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявения
иск в пълен размер. Претендира разноски.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Евентуално обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза трета
от ЗЗД – на отпаднало основание, чл. 55, ал. 1, хипотеза втора от ЗЗД – на
неосъществено основание и чл. 59 от ЗЗД, съобразно уточнение в молба вх. №
596/06.02.2019 г. (л. 21 от делото на ОС).
Предявени от С.С.К.
ЕГН ********** *** против В.Р.Б. ЕГН ********** ***.
Ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 51 500.00
лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е
развален от К., в качеството на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител,
се е обогатил неоснователно – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза
трета от ЗЗД – на отпаднало основание, ведно с обезщетение за забавено плащане,
считано от датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до
окончателното изплащане.
В случай, че не се
установи наличието на отпаднало основание да бъде осъден ответника да заплати сумата
от 51 500.00 лева, платена по договор за строителство от
23.04.2015 г., който едностранно е развален от К., в качеството на възложител, с
която сума Б., в качеството на изпълнител, се е обогатил неоснователно – иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза втора от ЗЗД – на неосъществено
основание, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на
подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до окончателното изплащане.
В случай, че не се
установят двете посочени хипотези от чл. 55, ал. 1 от ЗЗ, да бъден осъден
ответника да заплати сумата от 51 500.00 лева, платена по
договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е развален от К., в
качеството на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител, се е
обогатил неоснователно до размера на обедняването – иск с правна квалификация
чл. 59 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на
подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не
признава исковете. Прави възражение за прихващане. Претендира разноски.
В исковата молба се
твърди, че между страните, на 23.04.2015 г., е сключен договор с
предмет построяването на сглобяема дървена къща. Това обстоятелство не е
спорно. По този договор са извършени плащания, както и определен обем от
дейности: по изготвяне на необходимата документация и строително – монтажни
работи. Тези обстоятелства също не са спорни. Съдът намира, че е налице сключен
договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следващите от ЗЗД.
В исковата молба е
посочено, че този договор е развален от ищеца.
Това твърдение е
неоснователно.
Съгласно чл. 87, ал.
1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален.
В исковата молба няма
твърдения, а и не са ангажирани доказателства за спазване на посочената
процедура преди завеждането на иска.
Съгласно чл. 87, ал.
2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да
даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да
се изпълни непременно в уговореното време.
Не може да бъде
прието, че развалянето е станало и с подаването на исковата молба. На първо
място, в нея няма изрично волеизявление за разваляне и за даване на срок за
изпълнение. На второ място няма твърдения, че построяването на къщата е станало
безполезно. Нещо повече, в исковата молба се твърди, че ищецът, през септември
2017 г., е сключил договор с трето лице за извършване на основните дейности по
обекта.
Няма
твърдения за невъзможност за изпълнение или за определен срок за това.
Налага се общият
извод, че договорът от 23.04.2015 г. продължава да действа юридически,
независимо, че не се осъществяват съответните действия по изпълнението на неговия
предмет.
По
смисъла на чл. 55 от ЗЗД „основание“ е този юридически факт, от който възниква
съответното правоотношение – договорът, а не изпълнението на предмета на този
договор.
Следователно така
предявените искове са неоснователни.
При това положение не
се дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане.
Не до тези правни
изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено, а така предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден С.С.К. ЕГН ********** да заплати
на В.Р.Б. ЕГН ********** сумата от 3 989.00 лева, представляваща направени
разноски в производството пред двете инстанции.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 92/02.04.2020 г., постановено по г. д. № 13/2019г. по описа на ОС – С. в
частта, с която В.Р.Б. ЕГН ********** е
осъден да заплати на С.С.К. ЕГН ********** сумата от 14
619.89 лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно
е развален от К., в качеството на възложителя, с която сума Б., в качеството на
изпълнител, се е обогатил неоснователно – иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, хипотеза трета от ЗЗД – на отпаднало основание, ведно с обезщетение за
забавено плащане, считано от датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.)
до окончателното изплащане, както и в частта, с която не е прието за основателно
възражението за прихващане на Б. над размера от 19 880.11 лева до пълния
размер от 48 000.00 лева, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К.
ЕГН ********** за осъждане на В.Р.Б. ЕГН ********** да заплати сумата от 51 500.00
лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е
развален от К., в качеството на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител,
се е обогатил неоснователно – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза
трета от ЗЗД – на отпаднало основание, ведно с обезщетение за забавено плащане,
считано от датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К.
ЕГН ********** за осъждане на В.Р.Б. ЕГН ********** да заплати сумата от 51 500.00
лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е
развален от К., в качеството на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител,
се е обогатил неоснователно – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза
трета от ЗЗД – на отпаднало основание, ведно с обезщетение за забавено плащане,
считано от датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К.
ЕГН ********** за осъждане на В.Р.Б. ЕГН ********** да заплати сумата от 51 500.00
лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е
развален от К., в качеството на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител,
се е обогатил неоснователно – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза
втора от ЗЗД – на неосъществено основание, ведно с обезщетение за забавено
плащане, считано от датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К.
ЕГН ********** за осъждане на В.Р.Б. ЕГН ********** да заплати сумата от 51 500.00
лева, платена по договор за строителство от 23.04.2015 г., който едностранно е
развален от К., в качеството на възложител, с която сума Б., в качеството на изпълнител,
се е обогатил неоснователно до размера на обедняването – иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от
датата на подаване на исковата молба (28.01.2019 г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
С.С.К.
ЕГН ********** *** да заплати на В.Р.Б. ЕГН ********** *** сумата от
3 989.00 (три хиляди деветстотин осемдесет и девет) лева, представляваща
направени разноски в производството пред двете инстанции.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: