О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

№     /06.07.2020г.                                                                  град Търговище

     

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На шести юли                                                                               2020 година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                      

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Тихомир Петков  в.ч.гр.д.№156 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “П.К.Б.”***, ЕИК:*********, чрез пълномощника юрк. Р.И.И. против разпореждане №952/10.03.2020г., постановено по ч.гр.д №344 по описа за 2020г. на РС- Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството, срещу С.  Ш.  Ф., ЕГН **********,***,  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , САМО В   ЧАСТТА за сумата от 2422.05 лв. - непогасено  възнаграждение за пакет от допълнителни услуги  и сумата от 30 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за период от 23.12.2018г. до 31.07.2019г.  , на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

 С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване изцяло на  заявлението по чл.410 от ГПК.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира след-ното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е обоснован с довода, че сумата от 2422.05 лв., се претендира като възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. В тази връзка за клаузите в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат неустойки, допълни-телни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснова-на вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заоби-калят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес, за тези вземания, заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. Ето защо съдът е отхвърлил, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането, в тази му част.

Видно от заявлението, по силата на писмен Договор за потреби-телски кредит № ********** от 30.05.2018г. и споразумение за предо-ставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, заявителят предоставил заем на клиента, от които претендира 2706.95  лв. – остатъчна предсрочно изискуема главница и 2422.05 лв. - непогасено  възнаграждение за пакет от допълнителни услуги  и сумата от 30 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за период от 23.12.2018г. до 31.07.2019г.

Посочените допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането, възможността за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, съставляват именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде офор-мено като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.

Настоящият съдебен състав, чрез справка в публичния регистър на КЗП,  установи, че КЗП е била сезирана и се е произнесла по практиката на заявителя да сключва договори за допълнителни услуги като със Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП, се забранява на заявителя да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.4, във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите, изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Потребителите, които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още четири други услуги. Посочената заповед на председателя на КЗП е влязла в сила, считано от 08.07.2019 година, когато с решение № 10606 от 08.07.2019 година на Върховния административен съд по адм. дело № 13144/2018 касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна. Прието е, че с въпросните пакети за допълнителни услуги заявителят осъществява агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на нормите на ЗЗП.

    Съгласно чл. 143, ал. 1  от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

    В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика.  Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя,  не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Що се отнася до претендираната такса от 30 лева за извънсъдебно събиране на суми по кредита, настоящият съдебен състав приема, че се касае за такса за управление на кредита. Всички административни действия, които следва да извършват служителите на кредитодателя с цел регулярно установяване на падежните дати, наличие на преводи и закъснения, уведомяване на кредитополучателя, че е в забава – писмено или лично, и други подобни – са все действия по управление на кредита. ЗПК изрично предвижда забрана за събиране на такава такса, преценявайки, че такава една клауза би била неравноправна спрямо потребителя.

 

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съот-ветствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

 С оглед изхода от делото, разноски на въззивника не се следват.

 Въз основа на изложените съображения, съдът

 

О П Р  Е Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “П.К.Б.”***, ЕИК:********* против разпореждане с което се отхвърля заявлението на „П.К.Б.” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С.  Ш.  Ф., ЕГН **********, за вземанията за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, като НЕОСНОВА-ТЕЛНА.

                                   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на  обжалване.

 

                                                                                                1.    

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      

 

   2.