№ 28
гр. П., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500898 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1267 от 25.10.2024г.
постановено по гр.д.№20235220103235 по описа на съда за 2023г. E ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по
отношение на А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О. м."
№**, ет.*, ап.*, че съществува вземане на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2 в качеството
му на частен правоприемник на ищеца „Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260 /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България/, съгласно договор за прехвърляне на вземания
от 15.05.2015г., за сумата в размер на 1288,98 лева /главница и надбавка по чл.
3 от договора /, мораторна лихва в размер на 419,89 лева и законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
1
10.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 2146/2010г. по описа на РС-П..
ОСЪДЕН Е А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.
м." №**, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати в полза на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
/правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/
сумата в размер на 167,38 лева разноски в исковото производство, като
решението е постановено при участието на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2 като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в
производството пред първата инстанция А. А., ЕГН-**********, / с предишно
име А. Х. А./ , от гр.П., с въззивна жалба с вх.№28191 от 13.11.2024г. подадена
чрез пълномощника си адв.А. М. от АК-П. с доводи за порочност като
неправилно, необосновано, постановено при неправилно прилагане на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, включително и на тези обуславящи неговата нищожност като липса
на мотиви.
Счита на първо място, че в решението липсват мотиви по всички
повдигнати от ответника правоизключващи възражения с отговора му на
исковата му молба и допълнително уточнени в съдебно заседание. Липсвали
мотиви относно най-важните според ответника по иска възражения за
нищожността на процесния договор за кредит, най-вече тези, които са на общо
основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД, като със съдебното решение били
дадени мотиви само по възражението за нищожност по чл.10, ал.1 от
ЗПК/закона за потребителския кредит/ , което възражение било заявено от
ответника по иска в съдебно заседание, че не поддържа и заявеното, че
възражението относно нищожността на процесния договор заради размера на
шрифта му ще се поддържа на общо основание, а именно че са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави-чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че
с отговора си на исковата молба ответникът потребител е направил
възражения за нищожност на договорът за кредит, по които районният съд не
се е произнесъл, а именно че: 1.Договорът е нищожен, защото кредиторът
няма право да предоставя кредити и заеми по занятие, съгласно (Закон за
кредитните институции) и че по делото няма доказателства, че кредиторът
,Джет Файненс Интернешънъл” АД има лицензия от БНБ, да извършва
кредитна дейност; 2.Договорът е нищожен, защото ответникът е чужд
гражданин, който не владее български език писмено и поради това договорът
следва да бъде подписан от двама свидетели- чл.189, ал.1 от ГПК; 3.
Договорът е нищожен, защото е подписан с измама; 4. Договорът е нищожен,
защото са накърнени добрите нрави при сключването му чл.26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като е изготвен от кредитора с дребен шрифт, затрудняващ четенето му.
Счита жалбоподателят, че в случая е приложима и разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ГПК, защото след като е твърде дребен шрифта на договора и поради
това текстът му не може да се прочете свободно, това приравнява четящия го
на сляп.
2
На следващо място жалбоподателят поддържа и липсата на съдебни
мотиви на възражението му, че не е получавал пари от ищеца в изпълнение на
задължението му по процесния договор за кредит. Допълва, че в договора за
кредит е записано, че потребителят е получил банкова карта и ПИН за картата
в запечатан плик, но че липсват доказателства, че банковата сметка, която се
обслужва от тази карта е заверена от кредитора в изпълнение на задължението
му по договор да предаде на потребителя сумата от 990 лева. Твърди се, че по
делото липсва платежното нареждане на кредитора, с което е заверена
банковата сметка на потребителя по договора и че предаването на банкова
карта не означавало предаване на пари. Счита, че на практика е невъзможно
потребителят да сключи на 19.01.2007г. чрез посредник договор за издаване
на електронна банкова дебитна карта с ТБ „Инвестбанк” АД и още същият
ден ТБ „Инвестбанк” АД да издаде исканата банкова карта, да я даде на
посредника, за да бъде предадена на потребителя същият ден-19-ти януари
2007г. при подписване на договора за кредит. Акцентира, че неравноправна,
съответно нищожна клауза е записаното в договора за кредит, че потребителят
с получаването на банкова карта и ПИН за картата в запечатан плик, признава,
че е получил заемната сума. Извода си мотивира с това, че предаването на
картата не означавало предаване на пари и после с договора е уговорено, че
парите ще се предадат по банкова сметка, а не в брой, а при получаване на
банкова карта потребителят не знае, какви пари са преведени по сметка му от
кредитора и дали въобще са преведи. Навежда се извода, че от събраните по
делото факти, по несъмнен начин се установявало, че потребителят е бил
измамен от служител на кредитната институция, като му е поднесен за подпис
процесния договор за кредит, а в същото време му е казано, че подписва
заявление за кандидатстване за кредит, като механизмът на измамата се
установявал от показанията на свидетеля А. Ш., като другите факти
установени по делото потвърждавали извършената измама и това са:-Липсата
доказателства, че на потребителя са му дадени заемните средства; че
потребителя не е грамотен и не знае писмено български език, че договорът е
изписан с размер на шрифт, който и грамотен не може да прочете. Според
жалбоподателя, съдът е длъжен да постанови решението си, като анализира в
съвкупност всички установени по делото факти, което не било направено от
първоинстанционния съд. Моли да се отмени решението и претендира
сторените от жалбоподателя разноски по делото пред всички инстанции. Няма
направени с въззивната жалба доказателствени искания по реда на чл.266 от
ГПК пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от “КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД , ЕИК-********* със седалище в
гр.София, чрез юрисконсулт В. Л., с вх.№31862 от 08.12.2024г., участник в
исковото производство като трето лице помагач на страната на ищеца
Юробанк България“ АД, конституиран по искане на банката, в който жалбата
се квалифицира като частично недопустима и изцяло неоснователна.
Поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в атакуваната част, поради което счита, че следва да се обсъдят
единствено доводите във връзка с неговата правилност, като твърди, че така
постановеното Решение на РС- П. е в пълен синхрон с материалния и
процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената
практика на българските съдилища.
По въпроса за оплакванията в жалбата за допуснати нарушения по
отношение липсата на лицензия от БНБ на Дружеството „Джет Файненс
3
Интернешънъл“ АД, и за нищожност на договорът за кредит, тъй като
Дружеството „Джет Файненс Интернешънъл“ АД нямало право да извършва
кредитна дейност, тъй като не разполага с лицензия, се поддържа, че искането
е недопустимо, предвид изричната разпоредба на чл.266, ал. 1 ГПК, според
която „Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат
и представят в срок в първоинстанционното производство. Дружеството-трето
лице в производството, счита, че искането на въззивника в тази насока се
явява недопустимо, тъй като не са налице наведени доводи в тази връзка по
време на първоинстанционното производство. Допълва, че Българската
народна банка поддържа Регистър на финансовите институции по Закона за
кредитните институции (ЗКИ), който е публичен и съдържа основни данни
както за вписаните дружества, които извършват дейност на територията на
Република България, така и за заличените финансови институции, от където
би могла да се получи информация относно наличието на лиценз.
По отношение на оплакванията в жалбата, че Договорът за паричен
заем бил нищожен, тъй като въззивникът е чужд гражданин, който не владее
български език писмено, неграмотен е и поради това Договорът следвало да се
подпише от двама свидетели, се поддържа, че съгласно посочената от
въззивника разпоредба на чл.189, ал. 1 от ГПК, частен документ, издаден от
неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да
бъде приподписан от двама свидетели, като нормата цели да се създаде
доказателство, че съдържанието на документа е станало известно на
неграмотния и че има задължителна доказателствена сила, че изявлението,
което се съдържат в него, е направено от това лице. Допълва, че наличието на
подпис в документа, какъвто е именно процесният случай, означавало
възможността на едно лице да се подпише, което се свързва със способността
”собственоръчно да напише име или знак за името, който обикновено съдържа
инициалните букви”. Освен това следвало да е ясно и категорично
обстоятелството, че вследствие на неграмотност въззивникът е неспособен да
се подписва и че именно поради тази причина в документа вместо подпис се
поставя отпечатък от десния палец и се подписва от двама свидетели. Докато
в случая, договорът бил подписан от въззивника, като е положен графичен
знак, тоест според дружеството този подпис индивидуализира автора, освен
това са били изписани и три имена. Навежда се извода, че възможността на
въззивника да се подписва означава, че същият е грамотен до степен,
позволяваща да разбира изявлението си в процесния договор. Допълнено е, че
въззивникът съзнава, че не може да пише и чете, но не информира за това
обстоятелство другата страна по договора, като вместо това подписва
договора и впоследствие се опитва да черпи права от това свое поведение,
твърдейки наличие на неграмотност. Заключава, че гражданско задължение на
едно лице е да се запознава със съдържанието на договора преди да го
подпише. Предвид гореизложеното счита, че липсват данни, които да докажат
по несъмнен начин, че потребителят А. Х. А. е неграмотен и не е разбирал
съдържанието на договора /в този смисъл се цитира Решение от 30.11.2018 г.
на РС-Перник по гр. д.№ 2986/2018г./.
По отношение на оплакванията в жалбата, че сключеният Договор
за кредит противоречи на добрите нрави, въззиваемата страна поддържа,
че понятието „добри нрави”, е изяснен в съдебната практика (Решение № 88
от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009г., I т. о., ТК; Решение № 4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№395/ 2008г., I т.o., ТК; определение № 794 от
4
15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№224/2011г., II т.о., ТК и други), като се приема, че
се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и
търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и
норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло,
а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Посочва, че
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от 33Д е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право и че такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Посочва, че въпросът дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”,
злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да
се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело. Акцентира, че в случая не се
представят никакви доказателства, удостоверяващи и доказващи тези
твърдения. Твърди, че съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави и че в съдебната практика е
прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на
морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които
морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни
последици. Приема се от въззиваемата страна, че нееквивалентността на
престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и че ВКС в по-
актуалната си практика по чл. 290 от ГПК въвежда по-конкретни критерии при
определяне на еквивалентността на престациите, като приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната
от насрещните престации е толкова незначителна. че има практически нулева
стойност-Решение №24 от 09.02.2016г. по г.д.№2419/2015г. на III г. о. на ГК на
ВКС, в което съдът се мотивирал с това, че критерии са необходими, тъй като в
противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се
накърнил принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността
на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния
правен интерес.
По отношение на оплакванията в жалбата, че Договорът за кредит е
изготвен с дребен шрифт, затрудняващ четенето му, въззиваемото
дружество поддържа, че по общо правило българският законодател е въвел
изискване за шрифта като гаранция, че потребителите ще могат да прочетат и
разберат съдържанието на договора, стига то да е написано на ясен и
разбираем език, като направеното в случая възражение от жалбоподателя
относно шрифта на текста на договора за кредит счита за неоснователно, тъй
като въззивникът се позовавал на разпоредби от Закона за потребителския
кредит, които обаче не са били в сила при сключването на процесния договор
за кредит-чл.10, ал.1 от същия бил приет с настоящия си текст през юли 2014
г. , което е повече от 7 години след сключването на процесния договор за
кредит № PLUS-01028706. Допълва, че в правната теория е застъпено
становището, че се прилагат разпоредбите, действащи към момента на
5
сключването на договорите, освен ако не е придадено обратно действие на
конкретните законови норми, което в конкретния казус не се е случило, с
което се гарантирало възможността им да осмислят съществените клаузи на
договора и да вземат информирано решение. Акцентира, че разпоредбата на
чл.22 от ЗПК предвижда сериозни последици при нарушение изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК - недействителност на целия договор и че следва да бъде
съобразено, че ключовата част от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК е текстът
да бъде представен по ясен и разбираем начин. Акцентира се, че за да може
потребителят да разбере текста на договора, той трябва да има възможност да
го прочете без особени затруднения, поради което българският законодател
въвел изискване за шрифта като гаранция, че потребителите ще могат да
прочетат и разберат съдържанието на договора, стига то да е написано на ясен
и разбираем език, с което се гарантира възможността им да осмислят
съществените клаузи на договора и да вземат информирано решение. Посочва
още, че освен размера на шрифта, за четливостта на договора основно
значение има и вида на шрифта, както и цялостният стил на текста на
договора и че ако договорът е изписан на шрифт под 12 пункта, но цялостният
стил на текста (в това число височината на буквите, разстоянието между
отделните букви, думи и редове) го прави четлив и разбираем, то не би могло
да се приеме, че целият договор е недействителен, защото в такава хипотеза
потребителят реално няма да бъде възпрепятстван да се запознае със
съдържанието на договора, поради което налагане на подобна санкция би
било очевидно непропорционално по отношение същината и тежестта на
нарушението.
По отношение на оплакванията на жалбоподателя, че договорът за
кредит е сключен чрез измама, се поддържа, че в процесния договор за
кредит на две места е посочено, че с полагането на подписа си
кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената в поле „Размер на
заема” сума, банкова карта и ПИН код, съответно и като се вземе предвид
положения от страна на въззивника подпис можело да се заключи, че същият е
получил заемната сума, както е получил самата банкова карта и ПИН кода,
съответно са несъстоятелни твърденията, че получената банкова карта не е
била заверена с процесната сума. Определя се като несъстоятелно и
твърдението, че при предаване на банковата карта въззивникът не знаел каква
сума е преведена по сметката му и дали въобще е преведена сума, предвид че
целта на сключването на договор за заем е именно предоставяне на парични
средства със задължение за връщането им, съответно и като се вземе предвид
валидно сключеният договор за заем, положените от страна на длъжника три
имена и подпис, то следвало да се заключи, че той е получил сумата по
договор, какъвто бил и изводът на първоинстанционния съд.
Ответното дружество поддържа изцяло изложеното в отговора на
исковата молба по делото пред Районен съд- П., и споделя напълно
направените от същия изводи и постановения краен акт във връзка с тях.
Счита обжалваното от въззивника Решение №1267 от 25.10.2024 г. по гр.д.
№3235/2023г. на Районен съд- П., за изцяло законосъобразно и правилно.
Моли да се отхвърли в цялост въззивната жалба на ответника по иска като
неоснователна и недоказана и се постанови решение, с което
първоинстанционното решение по гр.дело№3235/2023 г. по описа на Районен
съд- П., да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски, направени
в настоящото производство, а именно юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 360лв на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за
6
заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, както и възнаграждение в размер на 80лв. на основание чл.13, т.2 от
Наредба за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност, ако
съдът възложи разноските в производството в тежест на ответника по
жалбата, дружеството моли да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако
заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, то се
моли съдът да приеме възражението на дружеството за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
Ответника не сочи доказателства пред въззивната инстанция по чл.266 от
ГПК.
Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на ищеца
в производството пред първата инстанция „Юробанк България“ АД.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника по иска А. А., ЕГН-**********, / с предишно име А. Х. А./, и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 от ГПК във връзка
с чл.415 от ГПК и с чл.7 и следващите от Закона за потребителския
кредит /в сила от 01.10.2006г., отм. 12.05.2010г./, и с чл.240 ал.1 от ЗЗД
/Закона за задълженията и договорите/ и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба /ИМ/ с вх.№20615 от 04.09.2023г. подадена от
ищеца в производството „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, чрез пълномощника З. Н. Д. -
в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от Б. А. Р. и
А. Б. в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си
юрисконсулт Т. Ю. Х., преупълномощена от З. Н. Д., и против ответника А.
Х. А., ЕГН: **********, адрес: п.к. 4400, гр. П. ул. О. м." №**, ет.*, ап.*, се
твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на Съда по ч.гр.д.
№ 2146/2010г. по описа на Районен съд-гр. П., се подава настоящата искова
молба с правно основание чл. 422 от ГПК, като със съобщение, получено на
15.08.2023г. от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”. клон България,
универсален правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД (предишно наименование „Джетфайненс Интернешънъл” АД),
е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
7
подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/, въз основа, на
което е издадена Заповед за изпълнение от №1414 г. на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 15.06.2010 г. по ч. гр. д. 2146/2010 по описа на Районен
съд-гр. П. като искът за съществуване на вземането се смята за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди ищецът, че интересът за депозиране на исковата молба
произхожда от сключен на дата 15.05.2015г. между ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, договор за цесия, по
силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило
вземанията си по сключения с А. Х. А. Договор за кредит № PLUS-01028706
от 19.01.2007 г., на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. Допълва, че
според мотивите на т.10б от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, установителният иск може да бъде подаден и от цесионера, но в срока по
чл.415, ал. 1 от ГПК, който тече от датата на връчване на указанията на съда на
цедента.
Поддържа ищецът, че с пълномощно, предишният кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД(цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *********,/цесионера/ да уведоми от името на
”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД всички длъжници по вземания на
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, които “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015г., като предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 и ал. 4
от ЗЗД, ”БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, изпратило уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника А. Х. А., което не е
получено на предоставения от длъжника адрес: гр. П. ул. О. м." №**, ет.*,
ап.*, и е върнато с отметка „Непълен адрес“, удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес” ООД. Направено е искане от ищеца, в случай че съдът приеме, че А.
Х. А. следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да
бъде прието приложеното към ИМ Уведомление за прехвърляне на вземания,
като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД, като получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск
8
по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение №123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. №12/2009 г., II т.о.,
TК).
Дружество цесионер и ищец твърди за възникнали и вече изискуеми
парични задължения от страна на ответника, А. Х. А. с ЕГН **********,
които задължения към настоящия момент не са погасени в цялост, като
посочва, че на 19.01.2007г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД (с
предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл” АД) - кредитор, от
една страна и А. Х. А. — кредитополучател, от друга страна, е подписан
Договор за потребителски паричен кредит с номер № PLUS-01028706, с който
на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 990лв, като
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 12
анюитетни вноски, всяка от които в размер 107,42 лв. (средно месечно
отклонение на вноска до 1 (една) стотинка), при Обща дължима сума, която е
следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода в
размер на 1,288.98 лв. Допълва, че вследствие на възникналите между
страните договорни правоотношения, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл”
АД) отпуснал договорената сума на кредитополучателя А. Х. А., а за него са
възникнали задължения да погаси кредита си съгласно условията по
сключения Договор за потребителски паричен кредит. Твърди се, че
кредитополучателят не е правил вноски по погасяване на задължението, като
същият изпаднал в забава, считано от 28.02.2007г. и е пропуснал падежа за
погасяване на дължимата вноска. Същият изпадал в забава, като не бил
направил още първата вноска, съгласно погасителния план, с което останали
просрочени и непогасени суми по погасителен план в общ размер на
1,288.98лв, от което произтичало и правният интерес на ищцовото Дружество
цесионер за предявяването на настоящия установителен иск. Твърди още
ищецът, че поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника А.
Х. А., кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като на
10.06.2010 г. от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А.
Х. А. за заплащане на дължима и незаплатена сума по Договор за кредит №
PLUS-01028706. Съдът уважил искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД и издал Заповед за изпълнение №1414/15.06.2010г., като осъдил
9
длъжника по ч.гр.д.№2146/ 2010 г. по описа на Районен съд-гр. П. да заплати
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД- сумата от 1,288.98 лв.-главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01028706, ведно с
мораторна лихва в размер на 419,89лв., ведно със законна лихва, считано от
10.06.2010г. За вземането бил издаден Изпълнителен лист на 13.09.2010 г. от
Районен съд гр. П. по ч.гр.д.№2146/2010 г. срещу А. Х. А., въз основа на който
било образувано изпълнително дело №13/2011 г. по описа на СИС към
Районен съд-гр.П., което било в последствие прекратено, като новият
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изтеглил процесния
изпълнителен лист и на 09.03. 2016г., депозирал молба за образуване на ново
изпълнително производство, като е образувано изп.д.№449/2016 г. по описа на
ЧСИ Георги Самарджиев, по което са постъпвали суми през 2018г.; 2019 г.;
2020 г.; 2021 г. и 2023г. Общият размер на постъпилите суми се равнявал на
614,18 лв., като по банкова сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
била постъпила сума в общ размер на 269,82лв и същите са от разпределение
от кантората на ЧСИ Георги Самарджиев. Твърди се още, че А. Х. А. е
депозирал възражение по реда на чл. 423 от ГПК, като са изпратени
указания на заявителя чрез Разпореждане №260167/ 3.8.2023г. постановено от
Районен съд -П. по ч.гр.д. №2146/2010г., че същият има възможност да
депозира установителен иск относно вземането си. Допълва, че към момента
на подаване на искова молба, описаното задължение на А. Х. А. по Договор за
кредит № PLUS-01028706 не е погасено, от което произтичал и правният
интерес на Дружеството за предявяване на настоящия иск. МОЛИ ищецът
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК ********* да се
приеме за установено със сила на пресъдено нещо, по отношение на ищеца,
че А. Х. А., ЕГН **********, дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1414/15.06.2010г., издадена по ч.гр.д. №2146/ 2010г по описа на
Районен съд-П., а именно: сумата от 1288.98лв. -главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS - 01028706, ведно с мораторна
лихва в размер на 419,89 лв., ведно със законна лихва, считано от 10.06.2010г.
Ищецът претендира присъждане на разноските, направени за исковото
производство, а именно юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл.78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната
помощ, препращащи към чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
10
помощ - в размер на 300 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от насрещната по спора страна ответника А. А., ЕГН-********** /с предишно
име А. Х. А./ с вх.№28595 от 04.12.2023г. чрез пълномощника си адв. А. М. от
АК-П., в който предявеният иск се квалифицира като недопустим, тъй като за
същото вземане, съществуването на което се иска от съда да бъде установено,
бил предявен иск от ”Юробанк България” АД, по който иск е образувано
пред Пазарджишкия районен съд гр. дело № 3329/2023г. Счита, за
недопустимо за едно и също вземане, да бъдат предявени два иска по чл. 422
ГПК. Ответникът поддържа, че за него е без значение кое от двете дела ще
бъде прекратено, но смята, че това следва да е настоящото дело, защото след
като ”Юробанк България” АД в качеството му на универсален правоприемник
и съответно страна по делото е предявил самостоятелно иска по чл.415 ГПК е
недопустимо ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, който не е страна по
делото, но има право (съгласно изменението въведено с ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС), да предяви иск по чл.415 ГПК, тъй като правото на иск е
упражнено в срок от самата страна по делото - ”Юробанк България” АД.
Допълва, че във връзка с приложението на нормата на чл.226 ГПК
следвало да се има предвид, че когато транслацията на спорното право е
осъществена по време на висящия процес, чийто предмет е то, ищецът, който
го е прехвърлил не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй
като той вече не е носител на претендираното материално право и не е страна
по материалното правоотношение, неговото процесуално качество не
произтича от материалноправна обусловеност, а от изрично призната от
процесуалния закон възможност да продължи процеса като защитава едно
чуждо за него право-аргумент на чл.226, ал.1 от ГПК. От тук се извеждала и
неговата функция на процесуален субституент, който изключва паралелното
участие на приобретателя като главна страна /чл.226, ал.2 ГПК/, като в този
случай правните последици от решението рефлектирали директно не в
патримониума на цедента, който защитава чуждо материално право, а в
правната сфера на цесионера-негов носител, защото ако ирелевантно за
процесуалното правоотношение е осъщественото прехвърляне на спорното
право, то не е такова по отношение на материалното правоотношение, което го
обуславя- определение № 249 от 28.04.2009 по ч. т. д. №134/2009г. на ВКС, I
ТО/
Ответникът поддържа, че за да има право ”Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД да предяви иск по чл. 415 ГПК в полза на друго лице
към момента на предявяването му той следва да има качеството на цесионер.
А както сам се признава в ИМ, той не е цесионер към момента на предявяване
на исковата молба и че за да породи действие договорът за цесия от който
твърди, че черпи правата си ищеца, следва длъжникът да е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, а както той сам признава, длъжникът
не е уведомен за това прехвърляне и за това иска от съда да връчи
11
уведомлението за това на ответника. Счита, че изложените доводи са
основание ИМ да е недопустима и допълва, че при настъпило частно
правоприемство, общото правило е посочено в т. 10б от TP№24/ 18.06.2014г.
по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като е въведено изключение за предявяване
на иска и от цесионера - и това изключение би имало смисъл, ако
уведомлението за извършената цесия бъде извършено преди предявяване на
установителния иск и преди подаване на възражението срещу заповедта това
качество следва да е налице , като в противен случай е налице заобикаляне
на закона. В случая се твърди, че ответникът по делото не е уведомен за новия
кредитор, затова последният не може да предявява иска по чл.415 ГПК.
На следващо място ответникът поддържа, че искът по чл.422 ГПК
трябва да има за предмет съдебно установяване на вземане, което е идентично
със заявения в заповедното производство дълг. В този смисъл акцентира, че
след като предявеният иск се различава от заявеното пред съда в заповедното
производство, същия се явява недопустим поради липса на правен интерес.
Уточнява, че в петитума на исковата молба се претендира, че ”Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД лично е носител на вземането по заповедта за
изпълнение, докато в самата заповед е посочено друго лице за кредитор на
доверителя ми.
Ответникът моли, ако съдът не прекрати производството по делото на
изложените основания, да се остави без движение исковата молба, защото тя
не е редовна, тъй като ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД не е страна по
делото, като допълва, че с ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
”Легитимиран да предяви иска е и цесионерът” което не го прави страна по
делото и че ”легитимиран да участва в производството по установителния иск
е цедентьт, като намира приложение нормата на чл.226 от ГПК”. В мотивите
на същото тълкувателно решение се казвало също, че при настъпило частно
правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в
заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал. 1 от
ГПК, като в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия,
цесионерът няма качеството на заявител.
Допълва, че искът е предявен лично от ”Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, а не в качеството му на цесионер, съответно и в петитума на
исковата молба се претендира, че ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
лично е носител на вземането, а не в качеството му на цесионер -частен
правоприемник на праводателят - заявител в заповедното производство.
Счита, че исковата молба е нередовна и защото е подписана от г-жа Т. Х., за
която се твърди, че е юрисконсулт на дружеството-ищец, като не се
представят доказателства за възникнало юрисконсултско правоотношение
между ищеца и подписалият ИМ - г-жа Т. Х..
На следващо място ответникът оспорва основателността на предявените
срещу него искове, както по основание и така и по размер, като се прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения,
доколкото с исковата молба се претендира заплащане на лихви и на
периодични задължения (месечни погасителни вноски по договор за заем),
които се погасяват с тригодишна давност, която за част от тези задължения е
изтекла преди предявяване на претенцията; Че предявеният иск е погасен по
давност, тъй като се касае за периодични парични плащания, за които съгласно
12
чл. 111, б.”в” от 33Д е предвидена тригодишна давност, като периодичните
вноски са погасени по давност и че в същност е изтекла и по-дългата
петгодишна давност за изискуемост на цялото вземане.
Ответникът твърди, че не е подписвал Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS 01028706 от 19.01.2007г. и поради това се оспорва
истинността му в пълен обем. Също така ответникът не е получавал
посочената в този договор заемна сума в размер на 990 лева и се прави
възражение и че този договор за кредит е нищожен.
Предвид на възражението ответникът твърди, че ако се приеме, че е
сключен договор за потребителски кредит, то той е нищожен, защото лицето
кредитор няма право да предоставя кредити и заеми по занятие. (Закон за
кредитните институции). Договорът бил нищожен, защото шрифтът на
изписването е с размер не повече от 10, а законът изисква той да е поне 12
(Закон за потребителския кредит). Договорът бил нищожен, защото
ответникът е чужд гражданин, който не владее български език писмено и в
този случай законът изисква, договорът да бъде подписан от двама свидетели
(ГПК); Договорът за кредит бил нищожен, защото е подписан от ответника с
измама (ЗЗД), защото той не е подписвал договор за кредит, а само Договор за
издаване на електронна банкова дебитна карта и с който вероятно са му
представили за подпис и нищожния договор за кредит; Допълва, че не е
получил банкова карта по единствено подписания от него договор, а като
алтернативно възражение се поддържа, че договорът съдържа нищожни
клаузи, включително такива които са нищожни, поради това че са
неравноправни (Закон за защита на потребителите).
Възразява се от ответника и срещу претендираната от ищеца главница в
размер на 1288,98 лева, защото законът забранявал, да се начисляват лихви
върху лихви (анатоцизъм), а точно такава била претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва върху месечните вноски, които съдържали и
възнаградителна лихва. Ответникът оспорва истинността на следните
представените с ИМ писмени доказателства: Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS 01028706 от 19.1. 2007г.; Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.5.2015г.; Приложение №1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.5.2015г.; Пълномощно от „БНП
Париба Пърсънал Фиайнас” ЕАД от 9.6.2015г.; Потвърждение за извършена
цесия на вземания; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, като
във връзка с това оспорване, моли съда, да задължи по силата на закона
ищеца, да представи в съдебно заседание оригиналите на оспорените
доказателства, а ако тези документи не бъдат изключени от съда като
доказателства по делото, да бъде изслушана съдебно-графическа експертиза
относно авторството на подписите положени под тези оспорени от ответника
документи. Допълва още, че Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания е нищожно, поради липса на валидно волеизявление; че същото е
приложено към исковата молба във фотокопие, поради което и на това
основание не може да се приеме, че е връчено на ответника валидно
волеизявление за прехвърляне на вземания, ако въобще се докаже, че
извършено такова. Моли, да бъде изслушана по делото съдебно-техническа
експертиза, която да отговори на въпроси по отношение на шрифта на който е
написан договора за потребителски кредит. Сочи писмени и гласни
13
доказателства в подкрепа на твърденията си.
С определение №374 от 09.02.2024г. постановено по гр.д.№
20235220103329 по описа на съда за 2023г. процесното дело, образувано по
искова молба на „Юробанк България“ АД против А. Х. А. за установяване на
вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №1414 от 15.06.2010г. издадена по ч.гр.д. №2146/2010г. по описа на РС-
П. за 2010г.,/ с която е разпоредено длъжникът А. Х. А., ЕГН-********** да
заплати на „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1288.98лв ,ведно с
мораторна лихва в размер на 419.89лв и ведно със законната лихва, считано
от 10.06.2010г. и сторени разноски от 134.18лв, произтичащо от договор за
потребителски кредит от 19.01.2007г., на основание чл. 213 от ГПК е
присъединено към гр.д.№3235/2023г. /към настоящото първоинстанционно
производство/, за разглеждане на исковете в общо производство, което да
продължи под №3235/2023г. по описа на РС-П., и е постановено да се призове
като ищец в производството и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Присъединеното гр.д.№3329/2023г. е образувано по искова молба с
вх.№21402 от 14.09.2023г. подадена от ищеца „Юробанк България „АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.“Околовръстен път“ №260 като правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА, клон България“ и срещу същия ответник А. Х. А.,
ЕГН-********** от гр.П., ул.“О. м." №**, ет.*, ап.* за приемане на
установено по отношение на ищеца, че А. Х. А. дължи сумите за които е
издадена същата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №1414 от 15.06. 2010г. по ч.гр.д.№2146/2020г. по описа на РС-П.-
1288.98лв -главница по ДПК с номер PLUS-01028706, ведно с мораторна
лихва от 419.89лв и законна лихва считано от 10.06.2010г.
Изложените обстоятелства в ИМ на Юробанк България АД, с вх.
№21402 от 14.09.2023г. се припокриват с тези изложени в ИМ №20651 от
04.092023г. /на ищеца по другото дело и цесионер Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД/:-получено на 15.08.2023г. от ищцовата банка
уведомление по чл.415 ал.1 от ГПК от заповедния съд по ч.гр.д.№2146/
2010г. на РС-П., по чл.415 от ГПК със заявител „БНП Париба Пърсънъл
Файненс „ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“
АД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Клон България“/, за предявяване иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си предмет на издадената ЗИПЗ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2146/2010г.; за сключения на 19.01.2007г. ДПК № PLUS-01028706 между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, / с предишно наименование Джет
Файненс Интернешънъл АД/ за отпуснат заем от 990лв на
кредитополучателя А. Х. А., погасяван на 12 месечни анюитетни вноски,
всяка от 107.42лв, при обща дължима сума от 1288.98лв; за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да заплаща погасителните вноски
/ненаправена още първа вноска/, и изпадането му в забава, считано от
28.02.2007г., инициирано заповедно производство за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от заявителя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК №1414
от 15.06.2010г. за сумите по същия ДПК -главница 1288.98-главница по ДПК,
419лв-мораторна лихва и законна лихва , издаден изпълнителен лист на
14
13.09.2010г. и образувано изпълнително дело №13/2011г. по описа на СИС-
РС-П.; за извършено уведомяване на длъжника за договора за цесия, с цедент
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ упълномощил за това цесионера „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД , като е направено искане от банката пред
съда за да бъде заменена като ищец в процеса от цесионера и
приобретател на банката Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД или
привличането му като трето лице помагач на страната на ищеца .
В постъпилия отговор от насрещната по тази искова молба страна А.
Х. Ф., подаден чрез адв.М., с вх.№28597 от 04.12.23г. се излагат основно
същите факти и обстоятелства по недопустимост на иска, да идентичност на
страните по двете дела; за претенция произхождаща от едно и също
основание и за същото искане , относно приложимостта на чл.126 ал.1 от ГПК
и ТР №4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, за приложимостта на чл.226 от ГПК и
функцията на процесуалния субституент изключваща паралелното
участие на приобретателя като главна страна, съгласно чл.226 ал.2 от ГПК.
Оспорва се по същество основателността на иска; позовава се на погасителна
давност на вземането по чл.111, б.“а“ ЗЗД-три годишна ; че ответникът не е
подписвал такъв ДПК, нито е получавал заемната сума, че кредитодателят
няма право да предоставя кредити и заеми по занятие; че шрифтът на
изписване на договора е не повече от 10, при минимум изискуеми 12, че
потребителят е чужд гражданин, който не владее писмено български език, че
договорът е подписан с измама, като е подписал само договора за издаване на
електронна банкова кредитната карта , и заедно с него му е бил предоставен и
ДПК и че не е получавал такава карта, плюс нищожни клаузи в ДПК като
неравноправни; възражение по размера на главницата от 1288.88лв поради
забрана за начисляване на лихви върху лихви. Оспорена е истинността на
писмените документи, приложени към ИМ по опис и е поискано представяне
на оригиналите им.
На ответника по иска е изпратено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ като универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД /с предишно наименование Джет Интгернешънъл АД“, чрез
пълномощник цесионера Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
07.03.2024г. няма взето становище от първоначалния ищец „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД по направените възражения и оспорвания на заявената
искова претенция като недопустима и неоснователна по същество и по
нищожността на договора за потребителски кредит, от страна на ответника А.
А., ЕГН-********** /с предишно име А. Х. А./ с вх.№28595 от 04.12.2023г.
чрез пълномощника си адв. А. М. от АК-П. , като е заявено единствено , че
исковата претенция се поддържа така както е предявена.
В същото съдебно заседание с протоколно определение №533 от
същата дата исковият съд е прекратил производството по гр.д.№
3235/2023г. по отношение претенцията на ищеца „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД против А. А., ЕГН-**********, по така заявената
първоначално искова претенция от това дружество против този ответник, като
производството по делото е продължило с ищец „ Юробанк България“ АД
и ответник А. А. Х. Ф., ЕГН-**********, /страни по присъединеното гр.дело
15
.№3329/2023г под новия номер №3235/23г./ и като трето лице помагач на
страната на банката ищец е привлечено и конституирано по искане на
последната „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, цесионер по договора
имащ за предмет вземането на банката /като правоприемник на кредитора по
ДПК/ срещу длъжника А. А., ЕГН-**********.
Изготвен е нов проекто-доклад, като от ищеца е уточнен размер на
претендираната главницата от 990лв, а не първоначално посочената от
1288.98лв и заявено, че страната ще се ползва от представения по делото ДПК
PLUS-01028706 от 19.01.2007г.
По повод отговора на исковата молба и конституирането на
първоначалния ищец по прекратеното дело Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД като трето лице помагач /ТЛП/ /цесионер/ на страната на ищеца по
висящото дело Юробанк България АД, е постъпило писмено становище с вх.
№12228 от 14.05.2024г. в което се поддържат доводи за неоснователност на
развитите становища и твърдения от пълномощника на ответника, като по
отношение на оплакванията на ответника, отправени в параграф l- ви от
отговора на исковата молба за недопустимостта на двете заведени срещу А.
искови претенции, произтичащи от PLUS-01028706 и предвид, че съгласно
Определение № 533/07.03.2024г., производството продължава само по
исковата молба на ”Юробанк България“ АД, смята, че се явява без правно
значение за изхода на спора взетото от третото лице-помагач становище, по
въпрос, който към датата на изготвяне настоящото изложение се явява
разрешен; По оплакванията. изложени в параграф II- ри от отговора на искова
молба, се твърди, че се претендира, че вземането е погасено по давност, като
поддържа, че с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, според която искът за
установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено
изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване
на исковата молба в съда съгласно чл.125 от ГПК; че законодателното
разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването
последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото
материално право с подаване на искова молба и че материалноправните
последици от депозирането на иск по чл. 422 от ГПК се изразяват в прекъсване
течението на погасителната давност и спиране течението на давността.
Подчертава се, че изпълнителната сила на заповедта настъпва след влизане в
сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на
присъдено нещо, като обективните предели на силата на присъдено нещо се
разпростират относно съществуване на правото както към момента на
приключване на съдебното дирене, така и към минал момент -от деня на
неговото възникване, с което се обосновава от ТЛП неоснователността на
твърдението за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
По оплакванията за нищожност на договора за кредит и
необходимостта от назначаване на съдебно-технологическа (графологична)
експертиза, която да установи размера на шрифта на договора за кредит, се
иска да се отхвърли искането за назначаване на графологична експертиза и да
приеме, че по общо правило българският законодател е въвел изискване за
16
шрифта като гаранция, че потребителите ще могат да прочетат и разберат
съдържанието на договора, стига то да е написано на ясен и разбираем език.
Счита, че направеното възражение относно шрифта на текста на договора за
кредит не е основателно, тъй като ответната страна цитира разпоредби от
Закон за потребителския кредит, които обаче не са били в сила при
сключването на процесния договор за кредит, като акцентира, че чл.10, ал. 1
от същия е приет с настоящия си текст през юли 2014 г. , което е повече от 7
години след сключването на процесния договор за кредит № PLUS-01028706.
И доколкото според правната теория било застъпено становището, че се
прилагат разпоредбите, действащи към момента на сключването на
договорите, освен ако не е придадено обратно действие на конкретните
законови норми, което в настоящия казус се е случило. Допълва, че така се
гарантира възможността им да осмислят съществените клаузи на договора и
да вземат информирано решение. Цитира се разпоредбата на чл.22 от ЗПК
предвиждаща сериозни последици при нарушение изискването на чл.10, ал. 1
от ЗПК, а именно-недействителност на целия договор; че тук следвало да
бъде съобразено, че ключовата част от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК е
текстът да бъде представен по ясен и разбираем начин; че за да може
потребителят да разбере текста на договора, той трябва да има възможност да
го прочете без особени затруднения и по тази причина българският
законодател въвел изискване за шрифта като гаранция, че потребителите ще
могат да прочетат и разберат съдържанието на договора, стига то да е
написано на ясен и разбираем език; че така се гарантира възможността им да
осмислят съществените клаузи на договора и да вземат информирано
решение. От друга страна се подчертава, че освен размера на шрифта, за
четливостта на договора основно значение има и вида на шрифта, както и
цялостният стил на текста на договора и че ако договорът е изписан на шрифт
под 12 пункта, но цялостният стил на текста (в това число височината на
буквите, разстоянието между отделните букви, думи и редове) го прави четлив
и разбираем, то не би могло да се приеме, че целият договор е недействителен,
защото в такава хипотеза потребителят реално няма да бъде възпрепятстван да
се запознае със съдържанието на договора, поради което налагане на подобна
санкция би било очевидно непропорционално по отношение същината и
тежестта на нарушението. Като несъстоятелни се квалифицират и
твърденията за начисляване на „лихва върху лихва (анатоцизъм), доколкото
съгласно чл. 86, ал. 1 от 33Д, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата като за действително претърпени вреди в по-висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила; че по
силата на чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл.82 ЗЗД,
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Допълва, че с оглед
на тази правна регламентация с Решение №1001 от 5.07.1999 г., по гр. д. №
357/99г., V-тo г. о. на ВКС е прието, че лихвата при договорите за банков
кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, тоест тази, която се дължи при
забавено изпълнение на парично вземане, а по своята правна и икономическа
природа тя е цена (възнаграждение), която се заплаща на кредитора за
ползването на предоставените му парични средства, и че това е цената на
17
стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Поради
което счита, че това не е пряк паричен израз на стойността на предоставените
в заем капитали, а израз на част от потребителската му стойност да носи доход
от неговото по-ефективно използване и доколкото цената се заплаща от
длъжника винаги, независимо дали е използвал средствата или не, ако
длъжникът не плати в срок цената, той дължи мораторна лихва, а ако няма
такава-законова лихва, по аргумент от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Акцентира, че
съгласно цитираното тълкувателно решение, не е налице анатоцизъм, когато
върху възнаградителна лихва се начислява мораторна лихва, каквато може да
се начислява върху възнаградителна лихва и без да е налице уговорка за това.
Третото лице помагач, споделя изложените от ищеца ”Юробанк България“
АД в исковата молба твърдения и представените от същия доказателства.
Моли съдът да се произнесе с Решение съобразно претенцията на ищеца. В
изпълнение на дадените към ищеца ”Юробанк България“ АД указания за
представяне на договор за кредит №PLUS-01028706 в оригинал, третото лице
помагач го представя в оригинал предвид извършената цесия на 15.05.2015г.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че на 19.01.2007г. в гр.П. е сключен ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПАРИЧЕН КРЕДИТ /ДПК/ PLUS-01028706 между
Джетфайненс Интернеиљнъл АД, със седалище гр. София и адрес на
управление гр. София, община Младост, кв. Младост 4, ул. Бизнес Парк
София I, сграда 12, вх. А, офис 203-204, като (КРЕДИТОР ) и А. Х. А. , ЕГН
********** , настоящ адрес гр. П. ул. С. А. №**, ет.*, ап.**
(КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ), по силата на който в полза на Кредитополучателя
се дава в заем под формата на кредит сумата от 990.00 лв. при 12бр. месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 107.42 лв. (средно месечно отклонение
вноска до 1 (една) стотинка), с вписан погасителен план с фиксирана месечна
падежна дата, размер на фиксираната месечна вноска, и оставащия размер на
главница след всяко месечно погашение, като първата надежна дата е
посочена на 28.02.2007г., а последната погасителна вноска-на 30.01.2008г.,
при обща стойност на плащанията от 1288.90лв, при годишен процент на
разходите 60.67%, ОТОРИЗАЦИОНЕН код: 1115097. Според условията на
договора за заем-чл.1. Договорът за заем се подписва и влиза в сила при
подписване на групата “Удостоверяване на изпълнението“ от
кредитополучателя и Представител на кредитора към датата получаване на
размера на заема по банковата сметка на кредитополучателя при ТБ
Инвестбанк АД по нареждане от кредитора. Договорено е, че разполагаемата
наличност по тази сметка ще се ползва чрез конкретна Банкова карта, която е
идентифицирана чрез уникален номер посочен в поле „Удостоверяване на
изпълнението.“.Съгласно чл.2 Размерът на предоставения заем е равен на
.
сумата, посочена в поле Размер на заемаСъгласно чл.3 кредитополучателят
се съгласява паричната сума, предмет на този Договор, при одобрението на
заема от кредитора да бъде предоставена като наличност по банковата сметка
на Кредитополучателя в Банката. Записано е още, че предоставянето на
посочената в предходното изречение сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по
18
размер и брой в поле “Месечна погасителна вноска“ и “Брой погасителни
вноски“, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Съгласно чл.4. Погасителните вноски, са не по-късно от определените дати,
наречени падеж и посочени в полето Погасителен план“. Съгласно чл.5. При
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата закона лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените за събиране вземането разноски за телекомуникационни услуги,
напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на
кредитора. Предвидено е, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този Договор добавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането. Според чл.6 Месечните
погасителни вноски покриват компонентите на задължението в
последователност главница, надбавка по чл.3, обезщетение за забава по
чл.5 и разноски за събиране на вземането. Посочено е още, че договорът е
сключен при валутен курс 1.95583 лева (BGN) за 1 Евро (EUR), като при
промяна на валутния курс, остатъка задължението се преизчислява в EUR по
този курс и се погасява в лева по курса на БНБ в деня на плащането.
Предвидено е, че при инфлация по голяма от 2.00% на месечна база или
24.00% годишна база, кредиторът има право да преизчисли размера на
остатъчното задължение с индекса на инфлацията и приложимия период.
Съгласно чл.7 Всички такси и комисионни, свързани с използването на
Банковата карта са в размер, съгласно тарифите ТБ Инвестбанк АД и се
заплащат автоматично на Банката от наличностите в банковата сметка на
кредитополучателя. Съгласно чл.8 Всички изявления на кредитора, отправени
към кредитополучателя, се считат узнати от кредитополучателя ако бъдат
доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до e-mail адрес, или
съобщени по телефон, посочени в документ в съответните полета, посочени в
група “Информация за връзка“' Отразено е още, че Кредитополучателят
удостоверява чрез подписването на настоящия документ изричното си
съгласие за получаване съобщенията, отправени от кредитора по начините и
чрез средствата, описани в предходното изречение, като съобщения до
кредитора ще бъдат правени на посочените в Договора адрес и телефон и
връзка. Съгласно чл.9 Договорът се прекратява с изпълнението на всички
задължения от кредитополучателя или предсрочно плащане при условията
чл.10, а съгласно чл.10 кредитополучателят може да изпълни задълженията си
по този Договор предсрочно като отправи предизвестие в писмена форма в
седем дневен срок преди плащането, като в този случай Кредитополучателят
дължи на Кредитора тримесечния еквивалент на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита, ведно с остатъка по главницата, амортизиран с
платените до момента погасителни вноски. определен по метода на
ефективната лихва. Предвидено е, че Кредиторът е длъжен да намали
съответно изпълнението за срока, оставащ до пълното погасяване на кредита
като ще уведоми Кредитополучателя в писмена форма конкретните параметри
19
на предсрочното погасяване. Предвидено е в този случай подписване на
Споразумение за предсрочно погасяване от кредитора и Кредитополучателя
при условията на чл.13, и че когато Договорът е извън приложното поле на
Закона потребителския кредит, срокът за плащане месечните погасителни
вноски се смята за уговорен в полза на кредитора и предходните изречения на
този член не се прилагат. Съгласно чл.11 Разходите различни от посочените в
поле “МЕСЕЧНА ПОГАСИТЕЛНА ВНОСКА“ сума и свързани с кредита
(като, но не само разходи теглене от банкомат), разходите свързани с
изпълнението на задължения по Договора (като, но не само разход банков
превод и / или пощенски запис ) са изцяло за сметка на Кредитополучателя и
тяхната стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик
на конкретната услуга.Съгласно чл.12,изр.Трето Прехвърлянето правата на
кредитора по този Договор (ведно с предаването на настоящия документ на
приобретателя на правата), предявяването му от кредитора пред съд за
осъществяване на своите права, или предоставянето му на контролен орган в
изпълнение на задължение по закон не съставлява неизпълнение на
задължението на Кредитора по предходното изречение. Съгласно чл.13.
Всички изменения и допълнения на този Договор ще се правят в писмена
форма и ще бъдат подписани от Кредитора (или изрично упълномощен негов
представител) и Кредитополучателя на посочения в този документ адрес на
Кредитора. Съгласно чл.16. с подписването настоящия документ
кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема
условия Договора за заем отпечатани и/или попълнени на този документ.
Според удостоверяванията в договора, кредитополучателят изрично
декларира съгласието си, че подписвайки документа предоставената от него
информация, съдържа лични данни и данни за имуществено състояние и е
необходима предпоставка, и да бъде разгледано искането кредит; че с
полагането на саморъчния си подпис върху този документ,
кредитополучателят потвърждава, че е предоставил информацията лично и
доброволно и с цел да мотивира кредитора да предостави на
Кредитополучателя кредит при изложените в този документ условия и
параметри; че заявява и съгласие да бъде заснеман при кандидатстването,
одобряването и / или усвояването на кредит от съображения за сигурност, като
записите бъдат съхранявани на всякакви носители в бази данни на фирмата; че
Кредитополучателят удостоверява чрез подписа си, че предоставената от него
информация е вярна и е уведомен, че предоставянето на невярна информация
с цел получаване на кредит е престъпление и се наказва с лишаване от
свобода; Изрично в договора е записано, че с полагането на подписа си под
този документ кредитополучателят изрично потвърждава,че
съдържащата се в него информация е била внимателно прочетена, че тя е
отразена в документа в съответствие с изложеното, без да е била изменяна
по какъвто и да е начин, и че е пълна и вярна във всяко отношение,
потвърждава нейната истинност и е уведомен, че за посочени неверни данни
подлежи на наказателна отговорност, съгласно НК; че Кредитополучателят
декларира, че данните (включително, но не само адрес, телефони,
месторабота, доходи, разходи, обяснения и/или пояснения) дадени при
кандидатстването за кредит пред и изискани от кредитора, и преди
съставянето на настоящия документ, и съхранени независимо от начина и
20
носителя в бази данни на Кредитора, съдържащи се и отпечатани в този
документ са верни; че Кредитополучателят потвърждава, че се е запознал
с, разбира и приема условията и параметрите на Договора за
потребителски паричен кредит, и че е запознат с обстоятелството, че
подписването този документ води до встъпване в договорна обвързаност при
условията на потребителски паричен кредит, подписан с цел да създаде
такава договорна обвързаност; че с полагането на подписа си
кредитополучателят дава съгласието си кредитора да съхранява този договор
и цялата придобита във връзка с неговото обработване информация всякакви
носители, както и да го уведомява по телефон, факс, електронна поща,
обикновена поща или чрез куриерски услуги лично / чрез Представител /
Дистрибутор и / или чрез други информационни средства за статуса на
кредита, характера и размера погасителните вноски по отпуснати кредити,
нови финансови продукти и / или услуги, бизнес партньори и стоки / услуги,
предлагани от бизнес партньори, и / или други обстоятелства свързани с
кредитната дейност. Изрично кредитополучателят декларира, че с
полагането на подписа си в съответното поле на група „ Удостоверяване на
изпълнението“ лицето посочено в група -кредитополучател“ удостоверява, че
е получило посочената в поле Размер на заема“ в група ЗАЕМ“ сума,
опосредствена чрез банкова карта, издадена от ТБ Инвестбанк АД в
запечатан плик, съдържаш ПИН код. Под договора са поставени
собственоръчно изписани подписи от кредитополучателя с изписване на трите
си имена и дата, както и на оторизираното лице от името на кредитора А.
Велова и собственоръчно вписана същата дата 19.01.2007г.
Отделно от това на същата дата е сключен и договор за издаване на
електронна банкова дебитна карта между ТБ ИнвестБанк АД представлявана
от кредитора по ДПК Джетфайненс Интернешънъл АД, по силата на който на
кредитополучателя се предоставя електронна дебитна карта, предхождано от
откриване на името на картодържателя на разплащателна сметка, като в
договора липсва посочване дали сметката на картодържателя е захранена с
някаква парична сума в момента на сключването на договора и каква и какъв
произход има.
Открито е производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на
ДПК-автентичност на подписа под документа положен от кредитополучателя
като в тази връзка е изискан и представен оригинала на същия като в
откритото съдебно заседание /27.06.2024г./, ответникът А. Х. А. признава, че
това е неговия подпис, положен под договора за потребителски паричен
кредит, но че същият е взет с измама в договора, като ангажира гласни
доказателства.
Установява се от доказателствата по делото-по приложено ч.гр.д.№
2146/2010г. по описа на РС-Велинград, че на 11.06.2010г. пред Велинградски
районен съд е инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК от БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК-********* като правоприемник на
кредитора ДжетФайненс Интернешънъл“ ЕАД и против длъжника А. Х. А.,
ЕГН-**********, от гр. П., ул.“О. м." №**, ет.*, ап.*, с искане да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от
1288.98лв, мораторна лихва от 419.89лв за периода 30.03.2007г. до
11.06.2010г. и законна лихва от 11.06.2010г. до окончателното изплащане на
21
вземането дължимо по договор за потребителски паричен кредит, №PLUS-
01028706 от 19.01.2007г., отпуснат от кредитора „ДжетФайненс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК/Булстат/ *********/, с променено наименование в
„БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от 23.05.2008г. вписано в Търговския
регистър. В заявлението са посочени клаузите на ДПК-№ на договора, страни
по договора, размер на кредита, дата на сключване; плащането на заемната
сума от кредитора на потребителя, с което кредитора е изпълнил
задължението; задължение за погасяване на кредита на 12месечни вноски по
107.42лв всяка, представляваща плащане на главницата по заема и добавка
/печалба/ за кредитора. Въз основа на искането, заповедният съд -РС-П. е
издал на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение №1414 от 15.06. 2010г. по ч.гр.д.№ 2146/2010г., с която е
разпоредено длъжникът А. Х. А., ЕГН-**********, да заплати в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК-*********, сумата от 1288.98лв
ведно с мораторна лихва в размер на 419.89лв и законна лихва, считано от
10.06.2010г. и разноски от 134.18лв. Заповедта за изпълнение е връчена на
заявителя 07.07.2010г., а от длъжника е постъпило възражение по чл.414 от
ГПК срещу заповедта №260283 от 20.02.2023г., след проведено производство
по чл.423 от ГПК /в.гр.д.№165/2023г./. Заповедният съд е съобщил на
заявителя за постъпилото възражение от длъжника /разпореждане №260167 от
03.08.2023г., връчено на 15.08.2023г./.
В едномесечния срок са предявени два иска по чл.422 от ГПК за
установяване на едно и също парично вземане, предмет и на последващо
възмездно прехвърляне с договор /цесия/ от 15.05.2015г., и срещу един и същ
длъжник -от ищеца цесионер „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД -гр.д.
№3235/2023г. -ИМ №20651 от 04.09.2023г., и от правоприемника на
цедента, ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********,
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България /чрез
прехвърляне на търговско предприятие/, последното от своя страна
правоприемник чрез трансгранично сливане на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД /цедент/ и френско дружество „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, и преименуване на кредитодателя от „Джет Файненс
Интернешънъл“ АД , и който ищец -банката е депозирал искова молба с вх.
№21402 от 14.09.2023г. /гр.д.№3329/2023г./.
Установява се, че на 15.05.2015г. е сключен писмен договор за продажба
и прехвърляне на вземания между Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД
като купувач /цесионер/ и БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
продавач /цедент/, по силата на който §2 Продавачът прехвърля и продава
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задължената си на
заемополучатели по тях, като купувачът купува и придобива от продавача,
вземанията определени в Приложение №1-Списък на вземанията, подчинени
на българското законодателство, произтичащи от договори за потребителски
кредит по ЗПК, ведно с всички акцесорни парични претенции като разноски,
лихви и други свързани с вземанията, които са възникнали и се дължат, както
и представените обезпечения и/или привилегии и нереализирани вземания по
договор за застраховка живот и/или имуществена застраховка на
кредитополучателите срещу заплащане на покупна цена. В Договора няма
22
уговорки между цедент и цесионер по начина на изпълнение на процедурата
по чл.99 ал.3 от ЗЗД по уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането от страна на цедента /предишния кредитор/.
Съгласно цитираното Приложение №1 към договора за цесия, под №4072 е
вписано, че се прехвърля вземане по ДПК №PLUC-01028706, с потребител
А. Х. А., ЕГН-**********, представляващо паричен заем, при общ размер на
задължението от 2592.57лв, формирано от сумите 1288.98лв + 359,18лв +
944,41лв за което е образувано изпълнително дело по описа на СИС
№13/2011г. Дружеството цедент е издало потвърждение за извършената
цесия на посочените вземанията и привилегиите, обезпеченията и
принадлежностите към тях на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД цедирани в полза
на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по Приложение №1,
срещу уговорената и получена договорена цена. С нотариално заверено
пълномощно №10094 от 08.06.2015г. цедентът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е упълномощил цесионера Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД да представлява цедента при реализиране на вземанията по договора за
цесия, с права да уведомява длъжниците, посочени в Приложение №1 към
процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. от
името на цедента съгласно изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършено
прехвърляне на вземания, като извърши всички необходими правни и
фактически действия за надлежното им уведомяване.
Съгласно удостоверение от Агенцията по вписванията, изх.№
20230608122757 от 08.06.2023г., в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ
на ищеца „Юробанк БЪЛГАРИЯ“ ЕИК *********, като вписани
обстоятелства е отразено, че на дата 08.06.2023г. /преди образуване на
гр.д.№3329/2023г., присъединено към гр.д.№3235/2023г./, е извършено
прехвърляне на търговско предприятие, с отчуждител „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ Клон България“, ЕИК-********* и с
правоприемник Юробанк България“ АД, ЕИК *********.
По делото е допусната и изслушана съдебно -техническа експертиза по
която е изготвено от вещото лице М. Д. С., експертно заключение, / протокол
от 31.07.2024г., с вх.№19822 от 05.08. 2024г. /, което въззивният съд
възприема изцяло, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, и от което се установява, че с еднакъв вид, формат и размер на
шрифт е изписано цялото съдържание на Договора за потребителски
паричен кредит № PLUS 01028706 от 19.01.2007г. от чл.1 до последния член
16 и до края на договора-Times New Roman-8.00 пункта. За да направи
категоричния си извод, вещото лице е извършило наслагване между размера
на шрифта, на който са изготвени страниците на договора и нарочно набран
на Times New Roman -7,00;8,00 и 9,00 пункта текст-сравнителен образец, при
което са установени съвпадения в размера, графичния рисунък и
местоположение между отделните думи, абзаци от документа с шрифта Times
New Roman-8,00 пункта, като всички страници на договора са изготвени на
един размер на шрифта Times New Roman. В съдебно заседание експертът
поддържа заключението си, същото не е оспорено от страните, нито са
въведени възражения, че заключението не е пълно и ясно или не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.
По делото е разпитан като свидетел А. А. Ш. М. Ф., сирийски
23
гражданин, на 62г., без родствени или съответно служебни правоотношения
със страните, който установява, че познава ответника от 1994г. и има
приятелски отношения с него. Свидетелства, че по молба на ищеца, го е
придружил до офиса на „Джет Кредит“ до хотел Хебър в П., но били
пренасочени към друг офис срещу “Червения кръст“ на улицата на
съдебната палата, защото искал малък заем от 1000лв Свидетелства, че в
офиса на ищеца му била взета личната карта, документите били приготвени
от служител в тяхно отсъствие и му било посочено да се подпише на няколко
места. Според свидетеля, ищецът не може да чете на български език, но не
съобщава откъде му е известно това обстоятелство. Служителката казала на
ищеца, че ще му се звънне от фирмата дали е одобрен или не и че е бил
помолен от последната при обаждане по телефона да съобщи, че е бил
посетен от служителката в дома му на адреса и че ако бъде одобрен ще има
карта. Свидетелят не съобщава дали самият той знае писмено български език
и дали може да чете документи на български език, но свидетелства, че
ищецът е подписал документите, че кандидатства за кредит от 1000лв, но че
не е прочел документите, защото според свидетеля не може да чете на
български, а само единични думи. Според свидетеля, на ищеца било
съобщено от фирмата, че не е одобрен за кредит, поради което свидетелят му
дал тези пари и проблемът бил решен. Свидетелства, че когато ищецът е
подписвал документите, не му е била давана карта или пари.
От данните по делото е видно, че ответникът А. Х. А. /А. А./, с ЕГН
********** е подписвал и други документи, изготвени на български език,
приложени по делото- адвокатско пълномощно на адв.М. №005855 от
15.03.2023г. / по възражението по чл.414 от ГПК/, като липсват данни
длъжникът да е искал писмен превод на езика, който владее писмено на:
/исковата молба/ ИМ на нито едно от двете дела, респективно на
документите, приложени на български език по тези дела, на адв.
пълномощно №5856 / по подаденото възражение по чл.423 от ГПК/; по
договор за правна помощ 005854 и 005856 – съставени и подписани на
български език документи. Нещо повече, че ответникът А. А. е получил и
приел преписи от ИМ и от приложенията /гр.д.№3235/2023г. и по гр.д.
№3329/2023г./ на български език и без да откаже да ги получи или да възрази,
че е неграмотен и не владее писмено български език и не може да разбере
съдържанието им, включително и на приложенията към тях -договор за
потребителски паричен кредит и други и да е поискал да му бъдат
предоставени в превод на езика, който разбира и владее писмено. Нещо
повече, ответникът собственоръчно е изписал имената си на български език в
договора за потребителски кредит /л.7/, и в него няма възражение, че той не
владее български език писмено и да иска да му бъдат връчени в превод на
езика, който владее писмено и говоримо като сирийски гражданин. Това се
отнася и за съдържанието на договора за издаване на електронна банкова
дебитна карта. Няма и възражение, че не владее писмено български език във
възражението си по чл.414 от ГПК от 20.02.2023г. подадено до заповедния
съд и също да е поискал превод на документа от български; Няма изложен
такъв довод, /че не владее писмено български език/ и във възражението си по
чл.423 от ГПК и в частната с жалба, нито такова обстоятелство да е заявено в
откритото съдебно заседание проведено на 04.05.2023г. по в.гр.д.№165/2023г.
24
по описа на ОС-П..
Обжалваното решение е валидно, но е процесуално недопустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и
форма.
Обжалваното решение е процесуално недопустимо поради факта,
че е постановено по непредявен иск и спрямо страна, която няма
качеството на надлежен ищец в процеса.
В исковото производство принципно Ищецът е този, който определя
субективните и обективните предели на защитаваното си право, което твърди,
че му е накърнено като същият определя характера, естеството и обема на
претендираната от съда защита както и срещу кой правен субект да получи
исканата съдебна защита и санкция на накърненото си право-
материалноправо или процесуално право.
Както се изяснява от изложената фактическа обстановка първоначално е
образувано на дата /ИМ/ с вх.№20615 от 04.09.2023г исковото производство
по гр.д.№3235/2023г. по описа на Районен съд П. с правно основание в
чл.422 от ГПК със страни-ищец КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД, ЕИК *********, имащ качеството на цесионер по договор за цесия,
сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (предишно
наименование „Джетфайненс Интернешънъл” АД), за прехвърляне на
вземания от 15.05.2015г., и против ответника /длъжника,
кредитополучателя/ А. Х. А., ЕГН: **********, адрес: п.к. 4400, гр. П. ул. О.
м." №**, ет.*, ап.*, за установяване съществуването на парично задължение
което длъжникът има към цесионера за сумата в размер на 1288,98 лева
/главница и надбавка по чл. 3 от договора /, мораторна лихва в размер на
419,89 лева и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-10.06.2010г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение /ЗИПЗ/ по реда на чл. 410 от ГПК №1414 г. от 15.06.2010г. на по
ч. гр. д. № 2146/2010г. по описа на РС-П., произтичащо от сключен между
длъжника А. Х. А. с кредитодателя „ДжетФайненс Интернешънъл” АД, с
универсален правоприемник на заявителя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, договор за потребителски паричен кредит-Договор за кредит
№ PLUS-01028706 от 19.01.2007г.,
С втора искова молба с вх.№21402 от 14.09.2023г. подадена от
правоприемника на кредитодателя и правоприемник на цедента по договора за
цесия/ и на заявителя в заповедно производство , /Присъединеното гр.д.
25
№3329/2023г./ е образувано по искова молба с вх.№21402 от 14.09.2023г.
подадена от ищеца „Юробанк България „АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.“Околовръстен
път“ №260 като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА,
клон България“, който от своя страна е универсален правоприемник чрез
трансгранично сливане с БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (предишно
наименование „Джетфайненс Интернешънъл” АД), на същото основание и
срещу същия ответник А. Х. А., ЕГН: **********, адрес: п.к. 4400, гр. П.
ул. О. м." №**, ет.*, ап.*, и за същото парично вземане, предмет на същата
издадена ЗИПЗ №1414 по чл. 410 от ГПК от 15.06.2010 г. по ч. гр. д.
2146/2010 по описа на Районен съд-гр. П., като по-късното по време
заведено дело /гр.д.№3329/2023г./ е присъединено към по-рано образуваното
/гр.д.№3235/2023г. и общото исково производство е продължило под гр.д.№
3235/2023г./.
Следва да се отбележи, че преди присъединяването на делата за общо
разглеждане ищецът Юробанк България АД/гр.д.№3329/23г./, е направил с
ИМ изрично искане да бъде заместен като ищец в производство по реда на
чл.226 и чл.228/заменяне на страна/ от ГПК от цесионера по договора за
прехвърляне на вземанията от 15.05.2015г. в лицето на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД или при отказ да бъде заместен /заменен/, цесионерът
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да бъде привлечен като трето лице
помагач на страната на ищеца „Юробанк България АД, като исковият съд с
протоколно определение №533 от 07.03.2024г. е прекратил исковото
производство по гр.д.№3235/2013г. в частта относно предявения
установителен иск по чл.422 от ГПК от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД против А. Х. А. за същото парично вземане предмет на издадената ЗИПЗ
по чл.410 от ГПК №1414 от 15.06.2010г. по ч.гр.д.№2146/2010г. по описа на
РС-П., като прекратителното определение не е обжалвано от страните и е
влязло в законна сила, като производството е продължило с ищец Юробанк
България АД и ответник А. Х. А. за същото парично везмане. Със същото
определение исковият съд е оставил без уважение искането на ищеца
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД да бъде заместен като ищец в исковото
производство по реда на чл.226 ал.1 от ГПК от цесионера по вземането
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, както и със същото определение
исковият съд е конституирал цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
26
ЕАД като трето лице помагач в исковото производство на страната на
ищеца „Юробанк България“ АД по предявения от банката иск по чл.422 от
ГПК и против длъжника А. Х. А., ЕГН: ********** за същото парично
вземане предмет на същата издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по процесното ч.гр.д.№2146/2010г. по описа на
РС-П..
В така очертаните правни рамки е приключило пред първата инстанция
исковото производство с предмет - обединените две граждански дела. Или
като краен резултат исковото производство пред Пазарджишки районен съд
по гр.№ 3235/2023г. по описа на същия съд е приключило при страни -ищец
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.“Околовръстен път“ №260; ответник-
А. Х. А., ЕГН: **********, адрес: п.к. 4400, гр. П. ул. О. м." №**, ет.*, ап.*, и с
предмет установяване на вземанията по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1414 от 15.06.2010г. издадена по ч.гр.д.
№2146/2010г. по описа на РС-П. за 2010г.,/ с която е разпоредено длъжникът
А. Х. А., ЕГН-********** да заплати на „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
сумата от 1288.98лв, ведно с мораторна лихва в размер на 419.89лв и ведно
със законната лихва, считано от 10.06.2010г. и сторени разноски от 134.18лв,
произтичащо от договор за потребителски кредит от 19.01.2007г.
Това исковото производство се развива и с участието на
конституираната в процеса като трето лице помагач на страната на ищеца
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД , ЕИК *********, а именно -цесионера по
вземането Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД , ЕИК *********.
ВИДНО ОТ ДИСПОЗИТИВА на така постановения съдебен акт
предмет на въззивно обжалване, Пазарджишкият районен съд с решението си
№1267 от 25.10.2024г. постановено по гр.д.№20235220103235 по описа на
съда за 2023г. E ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „О. м." №**, ет.*, ап.*, че съществува вземане на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин
- 6“, ет. 2 в качеството му на частен правоприемник на ищеца „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
27
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 /правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/, съгласно договор за
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., за сумата в размер на 1288,98 лева
/главница и надбавка по чл.3 от договора/, мораторна лихва в размер на 419,89
лева и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -10.06.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2146/2010г. по описа на
РС-П.; ОСЪДИЛ Е А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О.
м." №**, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати в полза на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
/правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/
сумата в размер на 167,38 лева разноски в исковото производство, като
решението е постановено при участието на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2 като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
По начина на произнасянето си в диспозитива исковият съд приема,
че ищец в това производство не е ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, а друг
правен субект „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
каквато трансформация на страни няма и не е извършена по надлежния ред.
Напротив, изрично исковият съд не е допуснал заместване или замяна на
първоначалния ищец ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с цесионера на вземането
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, срещу длъжника и ответник по
иска А. А., тоест страните в производството са останали непроменени в
процесуалното си качество което са имали до момента -ищеца-„ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД“ и ответник А. Х. А. /А. А./, а като страната придобила
качеството на трето лице помагач /подпомагаща страна/ Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД на страната на ищеца, в производството е с права и
обвързаности предвидени в чл.221 от ГПК. Подпомагащата страна не е
заместила в процеса подпомаганата страна /Юробанк България АД/ по чл.222
от ГПК и при условията на чл.221 от ГПК, нито при условията на чл.226 или
228 от ГПК, доколкото такова заместване /заменяне/ не е допуснато от исковия
съд в процеса. Следователно в приключилото исково производство пред
28
първата инстанция надлежният ищецът продължава да бъде Юробанк
България АД, на страната на който е допуснато привличане като трети лице
помагач, което да му помага н процеса в лицето на цесионера на вземането
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД и ответник по
иска-длъжника А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „О. м."
№**, ет.*, ап.*, имащ според твърденията на ищеца в ИМ непогасени
задължения към първоначалния си кредитор и с настъпила във времето
трансформация в правосубектността , цедиране на вземането, последвало
сливане на цедента и прехвърляне на търговско предприятие / в полза на
Юробанк България АД/, като в резултат на цесията вземането е прехвърлено в
полза на третото лице помагач в процеса.
Следователно исковият съд дължи произнасяне по предявения от
банката-ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД установителен иск по чл.422 от ГПК
против длъжника по кредита /ответника/ А. Х. А. /А. А./, за вземането по
издадената ЗИПЗ по чл.410 от ГПК №1414 от 15.06.2010г. по ч.гр.д.
№2146/2010г. на РС-П., като производството се развива при участието на
третото лице помагач-цесионера на прехвърленото вземане КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, съгласно договор за прехвърляне на
вземания от 15.05.2015г..
В случая исковият съд се е произнесъл ненадлежно като е разгледал и
е уважил искова претенция каквато няма заявена по делото, нито такъв ищец
е конституиран в производството-КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ
ЕАД. Тази страна няма качеството на ищец в процеса и никога не е имала
такова процесуално качеството.
Тази страна има само и единствено качеството на трето лице помагач, на
страната на банката-ищец.
В самият диспозитив, освен, че съдът е произнесъл по непредявен иск и
то от несъществуващ ищец в процеса, а от друга страна това дружество е
посочено едновременно с това от съда и като трето лице помагач, тоест
съдът постановява, че тази страна има двойствено процесуално качество,
веднъж като ищец предявил ИМ /правоприемник на първоначалния ищец/ и
доколкото няма и настъпило правоприемство в процеса по реда на чл.227 от
ГПК, защото банката/първоначалния ищец/ продължава да съществува като
правен субект ,предявил иска, а от друга страна соченият от съда ищец е
29
квалифициран и като трето лице помагач. Двете правни фигури не могат да
се съчетават в един и същ правен субект и взаимно се изключват.
Позоваването в мотивите на съдебния акт, че при правоприемство в
резултат на цесия, легитимиран да предяви иска е както цесионерът така и
цедентът, като в диспозитива на съдебното решение по установителния иск,
съдът следва да отчете настъпилото правоприемство в страните по
издадената ЗИ е правилно, но по начина на формулирането на диспозитива, е
постигнат друг недопустим правен ефект и резултат -съдът се е произнесъл по
непредявен иск от страна, която няма и никога не е имала процесуално
качество на ищец в процеса / КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД/,
нито е придобила такова качество по реда на чл.226, чл.228 и чл.222 от ГПК и
до края на процеса е участвала само и единствено като трето лице помагач на
страната на банката-ищец.
Затова обжалваното решение ще следва да се обезсили изцяло като
процесуално недопустимо и делото се върна на първата инстанция за
произнасяне в друг състав по надлежно предявения иск-този, предявен от
ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД-установителен иск по чл.422 от ГПК
против длъжника по кредита/ответника/ А. Х. А. /А. А./, за парично вземане
по издадената ЗИПЗ по чл.410 от ГПК №1414 от 15.06.2010г. по ч.гр.д.
№2146/2010г. на РС-П., като производството се развива с участието на третото
лице помагач-КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД -цесионера на
прехвърленото вземане, съгласно договор за прехвърляне на вземания от
15.05.2015г..
За правна чистота следва да се отбележи, че според съдебната практика
в хипотезата на частно правоприемство при прехвърляне на вземането с
договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.
415, ал. 1 от ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви
иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от
момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на
спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В
течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и
първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения
искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415,
ал.1 от ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на
30
указанията на съда на цедента. В диспозитива на съдебното решение по
установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в
страните по издадената заповед за изпълнение.
С ИЗРИЧНОТО УТОЧНЕНИЕ, че с тълкувателните мотиви на ТР
3/19.12.2013 г. по т. д. 3/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, и практиката по
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60 от 14.07.2020 г. по гр. д.
№ 2565/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 74 от 16.07.2021 г. по
гр. д. № 4064/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 32 от 30.05.2016
г. по т. д. 95/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 6 от 17.06.2020
г. по т. д. 2174/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 30 от
11.05.2022 г. по т. д. 1908/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, правилото на
процесуалната норма на чл. 226 ГПК, находяща се в Част Втора "Общ исков
процес" на ГПК, е изтълкувано в смисъл, че делото продължава своя ход
между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ
ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на
страните и на лицето, което встъпва като страна по делото. Прието е, че ако
подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с
участието на първоначалните страни - прехвърлителят участва в процеса
като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му
легитимация произтича от самия закон. Посочено е, че прехвърлянето на
процесното право представлява правомерно, разрешено от закона действие,
тъй като с предявяването на иска ищецът не губи правото си да се разпорежда
с притежаваните права. Добавено е, че конституирането на приобретателя
наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва
като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му
легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на
материалното право и съгласно чл.226, ал.3 от ГПК постановеното решение
във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за страните, така и
спрямо приобретателя. В този смисъл и при преценка принадлежността на
спорното материално право при приложение правилото на чл. 226, ал. 1
ГПК е счетено за ирелевантно настъпилото в хода на спора прехвърляне на
правото от ищеца на трето за спора лице, в случаите когато последното не
е заместило ищеца при приложение правилото на чл. 226, ал. 2 ГПК, при
съответно обвързване на страните и приобретателя от силата на пресъдено
нещо на решението.
При този изход на спора въззивният съд не присъжда разноски,
доколкото производството не е приключило с окончателен съдебен акт, като
разноските за настоящото въззивно производство следва да се съобразят при
новото разглеждане на спора от първата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.трето от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Пазарджишки районен съд №1267 от
25.10.2024г. постановено по гр.д.№20235220103235 по описа на съда за 2023г.
31
С КОЕТО E ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „О. м." №**, ет.*, ап.*, че съществува вземане на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин
- 6“, ет. 2 в качеството му на частен правоприемник на ищеца „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 /правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/, съгласно договор за
прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., за сумата в размер на 1288,98 лева
/главница и надбавка по чл. 3 от договора /, мораторна лихва в размер на
419,89 лева и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -10.06.2010г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2146/2010г. по описа на
РС-П., И Е ОСЪДЕН А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„О. м." №**, ет.*, ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати в полза
на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
/правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България/
сумата в размер на 167,38 лева разноски в исковото производство, като
решението е постановено при участието на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2 като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пазарджишки районен съд за произнасяне в
друг състав по предявения от ищеца „Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, против ответника А. Х. А. /А. А./, с ЕГН **********, иск на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, при участието на третото лице помагач
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, конституирано на
страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
32
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33