Р Е Ш Е Н И Е
№ 260179
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 10.12.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 341 по описа за 2019 г., намери за установено следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.Д.К.
против „Векта – Стил“ ЕООД, понастоящем в несъстоятелност.
Твърди се, че М.Д.К. има парични вземания
спрямо „Векта – Стил“ ЕООД /н./. След откриване на производство по
несъстоятелност е предявила вземанията си спрямо длъжника в размер на 25 191
евро и на 39 459 евро, дължими на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Вземанията на К. били включени в съставения от синдика списък на
неприети вземания по чл. 688 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 25.02.2019
год., който въпреки възраженията ѝ, подадени по реда на чл. 690 ТЗ, бил
одобрен от съда по несъстоятелността без промени с определение по чл. 692 ТЗ.
Ищцата основава исковите си претенции на
следните фактически обстоятелства:
На 11.04.2007 год. между ищцата М.К., в
качеството на купувач и „Векра – Стил“ ЕООД, в качеството на продавач, бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и договор
за изработка, относно апартамент 19,
находящ се в гр. ****. По силата на договора продавачът се задължил да продаде
на купувача правото на строеж и да построи апартамент № 19 с площ 48,70 кв.м.
срещу задължение за купувача да заплати сумата от 25 191 евро. Прехвърлянето на
собствеността следвало да бъде сторено след снабдяването на продавача с акт
обр. 16 досежно новопостроената сграда.
Наред с това, на същата дата – 11.04.2007
год., ищцата М.К., в качеството на купувач и „Векра – Стил“ ЕООД, в качеството
на продавач, сключили и втори предварителен договор за покупко-продажба на
право на строеж и договор за изработка, относно апартамент 20, находящ се в гр.
****. По силата на договора продавачът се задължил да продаде на купувача
правото на строеж и да построи апартамент № 20 с площ 80,30 кв.м. срещу задължение за купувача да заплати
сумата от 39 459 евро. Прехвърлянето на собствеността следвало да бъде сторено
след снабдяването на продавача с акт обр. 16 досежно новопостроената сграда.
Ищцата заплатила на вноски до 31.05.2009 год.
дължимите по договорите суми. За апартамент № 19 заплатила по банков път и в
брой на нерегулярни вноски сумата 21 191 евро. За апартамент № 20 заплатила по
банков път и в брой на нерегулярни вноски сумата 39 459 евро.
Ответникът не изпълнил поетите с договорите
насрещни задължения – сградата била построена, но актове обр. 15 и обр. 16 по
отношение на сградата не били издадени, а през 2017 год. обектите на правото на
собственост били отчуждени и ответникът не бил в състояние да изпълни
задълженията си да прехвърли на ищцата вещните права върху апартаментите.
Посочено е в уточняващата молба от 03.07.2019
год., че до този момент договорите не са били развалени, но с молбата на ищцата
се прави изявление за прекратяване на действието им. Поради това ответникът
дължал връщане на даденото по предварителните договори.
С предявените обективно съединени искове
ищецът моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде прието за установено съществуването на
неприетите му предявени вземания в размер на 25 191 евро и в размер на 39 459
евро, или общо 64 650 евро.
Предявените установителни искове са
процесуално допустими. Сезираният съд е родово и местно компетентен да се
произнесе по тях.
Искове са предявени по реда на чл. 694, ал. 2,
т. 1 ТЗ и са с материално правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Исковата молба е подадена от кредитор, който е
предявил вземанията си в производството по несъстоятелност по т.д. № 524 / 2018
год. Вземанията му са били включени в списъка на неприети от синдика вземания.
Срещу включването им в този списък е постъпило възражение от М.К. и в
производство по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил
възражението без уважение и е одобрил съставения от синдика допълнителен списък
по чл. 688 ТЗ на неприети вземания. Определението на съда е обявено в ТР на
09.04.2019 год. Исковата молба е постъпила в канцеларията на съда на 23.04.2019
год., в рамките на двуседмичния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
Ответникът „Векра – Стил“ ЕООД,
обявен в несъстоятелност с решение № 311 / 11.06.2019 год. /постановено след
образуването на делото/ не е подал отговор на исковата молба.
Задължително участващия в
производството по делото на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ синдик на „Векра – Стил“ ЕООД /н./ А.Н. е подала отговор на
исковата молба. Счита предявените искове за неоснователни и като такива
настоява да бъдат отхвърлени. Развива съображенията, поради които счита, че М.К.
не разполага с вземания спрямо дружеството в несъстоятелност.
По отношение на предварителния договор, касаещ ап. 19 акцентира, че
според чл. 2.1. договорената между страните продажна цена е била в размер на 25
191 евро, а според представените от К. документи, тя е платила по договора
сумата 16 022 евро, както следва: на 11.04.2007 год. – 6 000 евро; на
01.02.2008 год. – 2 519 евро; на 25.02.2008 год. – 2 465 евро; на 07.05.2008
год. – 2 519 евро и на 11.06.2007 год. – 2 519 евро. Оспорва се
доказателствената стойност на представена квитанция за сума „2000“, без
обозначение на парична единица, номер и дата, без посочен получател на сумата.
По отношение на предварителния договор, касаещ ап. 20 се акцентира, че
според чл. 2.1. договорената между страните продажна цена е била в размер на 39
459 евро, а според представените от К. документи, тя е платила по договора
сумата 13 838 евро, както следва: на 01.02.2008 год. – 3 946 евро; на
07.05.2008 год. – 3 946 евро, на 17.06.2008 год. – 2 000 евро; на 03.07.2008
год. – 2 339 лева и на 11.06.2007 год. – 3 946 евро.
От изложеното било видно, че ищцата не е изплатила дължимата по двата
предварителни договора продажна цена, поради което същата не била изправна
страна в облигационната връзка. Нямала правно основание да претендира суми в
размери, които не е платила.
Синдикът прави възражение за погасяването на вземанията по давност.
Договорите били сключени през 2007 год., а К. не представяла доказателства за
предприети от нея действия за прекъсване на давността.
В допълнителната искова молба
е акцентирано върху твърдението, че претендираните от ищцата суми са заплащани
не само в брой, но и превеждани по банков път, като плащанията са осчетоводени
в счетоводството на „Векра – Стил“ ЕООД /н./, което е редовно водено и налично.
Счита, че синдикът не е легитимиран да въвежда възражение за изтекла
погасителна давност; смята, че единствено самият длъжник може да се позове на
давност, а подобно възражение не е заявено от него.
В допълнителния отговор,
подаден от синдика на дружеството в несъстоятелност, се поддържа довода, че
ищцата няма вземания спрямо „Векра – Стил“ ЕООД и исковете й следва да бъдат
отхвърлени.
Допълнителен отговор от дружеството в несъстоятелност не е постъпил.
Окръжен
съд – Пловдив, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Въз основа на справки в Търговския
регистър се установява, че с решение на ОС - Пловдив № 573 от 05.11.2018 год. по
т.д. № 524 / 2018 год. по отношение на ответното дружество „Векра - Стил” ЕООД
е открито производството по несъстоятелност. Решението е вписано в ТР на
07.11.2018 год. С решение № 311 / 11.06.2019 год. дружеството е обявено в
несъстоятелност.
На 07.02.2019 год. М.К. е изпратила по
пощата писмена молба за предявяване на вземанията си спрямо „Векра - Стил“
ЕООД. Същата е постъпила в съда на 08.02.2019 год. Предявените вземания
произтичат от два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими
имоти. Предявените вземания, свързани с единия договор, са в размер на 25 191
евро, а вземанията, свързани с втория договор, са в размер на 39 459 евро.
Вземанията се претендират по настоящото дело в идентичен размер на заявените в
производството по несъстоятелност.
Синдикът на дружеството е включил
вземанията на К., предявени с посочената молба, в списъка на неприетите
вземания. Синдикът е коментирал представените от К. писмени доказателства,
приел е, че според тях плащанията са на суми, които са по-малки от
претендираните. Счел е, че вземанията не следва да бъдат включвани в списъка с
приетите вземания, тъй като плащанията са на суми, които са по-малки от тези, за
които К. се е задължила, поради което същата е неизправна страна по договорите
и няма основание да иска връщане на даденото. Наред с това синдикът е приел, че
вземанията са погасени по давност, тъй като договорите са от 2007 година, а К.
не е представила доказателства за предприети от нейна страна действия за
прекъсване на давността по чл. 116 ЗЗД. От страна на К. е било подадено
възражение срещу включването на вземанията ѝ в списъка с неприети
вземания, което е разгледано от съда по несъстоятелността в рамките на
производство по чл. 692 ТЗ, като с определение № 759 / 03.04.2019 год. на съдът
по несъстоятелността възраженията на кредитора са намерени за неоснователни и
списъкът с неприети вземания е одобрен без изменения.
Определението на съда по чл. 692 ТЗ е
обявено в ТР на 09.04.2019 год. Исковата молба, въз основа на която е
инициирано настоящото производство, е постъпила в съда на 23.04.2019 год., поради
което се явява подадена в рамките на двуседмичния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ
Представени с исковата молба са два
предварителни договора за покупко-продажба на право на строеж и договор за
изработка. Истинността им като документи не е оспорена по делото. Те
съставляват пълно доказателство за съдържанието на отразеното в тях съгласие. И
двата договора са сключени на 11.04.2007 год. и страни по тях са М.Д.К., в
качеството на купувач и „Векра – Стил“ ЕООД, в качеството на продавач.
По силата на единия от двата договора
продавачът се е задължил да продаде на купувача правото на строеж или готовия
обект и да построи самостоятелно следния недвижим имот в сграда в дворно място,
находящо се в ****, а именно апартамент № 19,
находящ се на ет. 4, вх. Г, с площ от 48,70 кв.м. Договорената цена на описания
имот е 25 191 евро, платима по описания в договор начин, на вноски, както
следва: при подписване на предварителния договор – 2 519 евро; на 16.04.2007 –
7 557 евро; при издадена строителна линия – 2 519 евро; четири вноски от по 2 519
евро при достигане на съответните коти на строежа; 1 259 евро при акт 14 и 1 261
евро при акт 15.
Според втория от двата договора
продавачът се е задължил да продаде на купувача правото на строеж или готовия
обект и да построи самостоятелно следният недвижим имот в сграда в дворно
място, находящо се в ****, а именно апартамент № 20, находящ се на ет. 4, вх. Г, с площ от 80,30 кв.м. Договорената
цена на описания имот е 39 459 евро, платима по описания в договор начин, на
вноски, както следва: при подписване на предварителния договор – 3 946 евро; на
16.04.2007 – 11 837 евро; при издадена строителна линия – 3 946 евро; четири
вноски от по 3 946 евро при достигане на съответните коти на строежа; 1 973
евро при акт 14 и 1 973 евро при акт 15. Според чл. 2.4. продавачът издава
разписки за всички суми, платени от купувача в брой, като същевременно се е
задължил да уведоми писмено купувача за неговата банкова сметка при плащания,
които се извършват по банков път.
И според двата договора срокът за
започване на строителните работи е един месец от издаването на строителна линия
за обекта, а срокът за изпълнение на всички СМР и подписване на акт 15 – не
по-късно от 31.05.2009 год.
Доказателства за издаването на
строителна линия за обектане са представени. С писмо от 06.07.2007 год. от
„Векра – Стил“ ЕООД до М.К. дружеството е уведомило ищцата, че към този момент
е дадена строителна линия за започване на строителството на кооперацията на ****
и тя дължи съответните плащания в тази връзка.
Не се спори по делото, че процесните
апартаменти не са прехвърлени на купувача. Твърди се от ищеца и не се оспорва
от ответната страна, че по отношение на обектите не са съставени акт обр. 15 и
обр. 16. Не е налице яснота дали сградата е довършена и кога.
Не се спори по делото, че ищцата е
извършвала плащания на суми в изпълнение на задълженията си по двата договора.
За изчисляване на размера на извършените
плащания по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Същата обаче не е
работила по поставените задачи, тъй като на вещото лице не е осигурен достъп до
счетоводната документация на „Векра - Стил“ ЕООД въпреки многократните опити от
страна на експерта в тази насока. Периодът на изследване е 2007-2009 год. и към
2019 год. този период е твърде стар, липсвал счетоводен софтуер за този период,
както и съхранявани от органите на управление на дружеството или предадени на
синдика първични счетоводни документи, които да бъдат подложени на анализ.
Поради това предмет на фактически анализ
са приетите по делото писмени доказателства за извършени от К. плащания в полза
на ответното дружество.
Представени са 10 броя приходни касови ордери, издадени от
„Векра – Стил“ ЕООД за сумите, получени в
брой от М.Д.К.. Ордерите имат номера и дата на издаване, носят подпис и
печат, положени от името на продавача по договорите. Повечето от ордерите са за
приети суми в евро, с изключение на ПКО № 154 /03.07.2008 год., който е за сума
в лева. Част от ордерите изрично посочват за вноска за кой конкретно апартамент
/19 или 20/ е извършеното плащане, но има ордери, по които са посочени и двата
апартамента, а вноската е посочена като обща сума. Поради това вноските не
могат прецизно да бъдат отделени по отделните договори, респ. обекти. Ето защо
констатациите на съда са общи, за плащанията по двата договора.
-
ПКО
№ 199 / 11.04.2007 год. установява получаването от дружеството на сумата 6 000
евро, равностойни на 11 734,98 лв.;
-
ПКО
№ 216 / 11.06.2007 год. установява получаването от дружеството на сумата 3 946
евро, равностойни на 7 717,71 лв. по фиксирания курс на БНБ към еврото от
1,95583 лв. за едно евро /чл. 29 ЗБНБ и Решение на БНБ № 223 / 31.12.1998 год./;
-
ПКО
№ 217 / 11.06.2007 год. установява получаването от дружеството на сумата 2 519
евро, равностойни на 4 926,74 лв.;
-
ПКО
№ 29 / 01.02.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 2 519
евро, равностойни на 4 926,74 лв.;
-
ПКО
№ 30 / 01.02.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 3 946
евро, равностойни на 7 717,71 лв.;
-
ПКО
№ 56 / 25.02.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 2 465
евро, равностойни на 4 821,12 лв.;
-
ПКО
№ 116 / 07.05.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 2 519
евро, равностойни на 4 926,74 лв.;
-
ПКО
№ 117 / 07.08.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 3 946
евро, равностойни на 7 717,71 лв.;
-
ПКО
№ 144 / 17.06.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 2 000
евро, равностойни на 3 911,66 лв.;
-
ПКО
№ 154 / 03.07.2008 год. установява получаването от дружеството на сумата 2 339 лева;
Представена по делото, приложена на л.
48, е квитанция, издадена на името на М.К.. Същата обаче не установява
извършено от нея плащане в полза на ответното дружество, тъй като: в
квитанцията не е посочено към кой ПКО се отнася, коя организация я е издала;
сума в каква валута е платена /посочено е с цифри 2000 без валута/; липсва
идентификация на имената на касиера, подписал квитанцията и означение той да е
действал от името на „Векра – Стил“ ЕООД. Поради това същата не се взема
предвид от съда при изчисляване на размера на плащанията от К. в полза на дружеството.
Според изложеното в исковата молба
ищцата е заплащала дължимите по договорите вноски не само в брой, но и по банков път. За установяване на това
фактическо твърдение от страна на трето неучастващо в спора лица – „Първа
инвестиционна банка“ АД, като правоприемник на влялата се в нея „МКБ Юнионбанк“
АД, са представени банкови извлечения от сметката на „Векра - Стил“ ЕООД,
поддържана в посочената банка. Установява се постъпването на два превода,
наредени от К. от банка на територията на Испания. Не са запазени данни за
основанието за плащане. Но предвид липсата на твърдения и доказателства за
други правоотношения между страните, съдът приема, че плащанията са осъществени
от К. именно в изпълнение на задълженията ѝ по процесните предварителни
договори.
Първият превод е постъпил по сметката на
дружеството на 10.10.2007 год. Той е за сумата 6 465 евро, които са равностойни
на 12644,44 лв. Логичен е изводът, че след постъпването на това плащане по
банков път ответното дружество е издало представената по делото фактура №
66/11.10.2007 год. за сумата 12 644,44 лв.
/л. 43/.
Вторият банков превод е постъпил по
сметката на „Векра – Стил“ ЕООД на 27.02.2008 год. и е за сумата 4 000 евро или
7 823,32 лв. За съда е несъмнено, че след постъпването на това плащане по
банков път ответното дружество е издало представената по делото фактура №
136/13.03.2008 год. за 4 000 евро с ДДС или за 7 823,32 лв. /л. 41/.
Други доказателства за извършени
плащания не са налице. Представена е фактура № 14/18.04.2007 год. за сумата 38 840,89
лв. Тя носи подпис и печат, положени от името на „Векра – Стил“ ЕООД. Но не
установява плащане на посочената в нея сума. Във фактурата изрично е посочено,
че сумата следва да бъде заплатена „по сметка“, а падежът съвпада с датата на
издаването на фактурата. За плащането на сумата по фактурата не са представени
платежни документи.
Следва да се посочи също, че според чл.
2.2. от двата договора първите вноски, съответно от 2 519 евро и от 3 946 евро
следва да бъдат заплатени при подписването на предварителните договори. Но в
текста на разпоредбите липсва изрично уточнение, че те служат като разписка за
заплащането на първоначалните вноски. Първият РКО № 199/11.04.2007 год. е
издаден на датата на сключването на договорите и поради съвпадението на датите
установява плащане по първата вноска по двата договора. Но така или иначе,
двата договора не съдържат в себе си доказателство за плащане, самостоятелно и
отделно от платежните документи.
Непредоставянето на първичните
счетоводни документи и счетоводните справки на вещото лице от страна на
дружеството в несъстоятелност или от синдика не може да се тълкува в светлината
на чл. 161 ГПК като препятствие в процеса на доказване, създадено от страната,
тъй като според твърденията на ищцата плащанията са извършени през 2007 и 2008
год. и срокът за съхранението на счетоводната документация е изтекъл към
момента на завеждането на делото и проверката на вещото лице.
В обобщение, след сборуване на сумите,
получени от „Векра – Стил“ ЕООД в брой, за които дружеството е издало десет
броя приходни касови ордери и сумите, постъпили по банков път с преводи,
наредени от територията на Испания по сметка на „Векра – Стил“ ЕООД в „МКБ
Юнионбанк“, общият размер на доказаните като извършени от М.К. плащания е 81 207,87
лв.
Сумата е преизчислена от съда в лева,
независимо, че всички плащания, с изключение на едно, са извършени в евро, тъй
като според нормата на § 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ вземанията в чужда валута се превръщат
в български левове по курса на
Българската народна банка към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. Следователно, дори вземанията на К. по
отношение на дружеството в несъстоятелност да са възникнали в евро, същите
следва да бъдат установени в левовата им равностойност.
Установи се плащането от страна на
ищцата в полза на ответното дружество на сума в размер на 81 207,87 лв. Тя
е платена в изпълнение на задълженията ѝ по два обвързващи страните
договори /по делото не е повдигнато възражение за нищожност/. Следователно платената
сума би подлежала на връщане само при отпадане с обратна сила на основанието за
плащане, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Както се спомена, не е оспорено
твърдението на ищцата, че ответното дружество не е прехвърлило на ищцата
собствеността върху двата продаваеми апартамента и съответно не са представени
доказателства от ответната страна, опровергаващи това твърдение – нотариални
актове. Поради това следва да се приеме, че до сключване на окончателен договор
не се е стигнало.
Не се установи по делото сградата да е
построена, по отношение на нея да са съставени актове обр. 14 и 15, не се
установи и твърдението на ищеца, че съществува обективна последваща невъзможност
тези апартаменти да бъдат прехвърлени на ищцата, тъй като вече са продадени на
трети за спора лица.
Установява се, че преди образуването
на настоящото дело, на 16.09.2016 год. К. е отправила до „Векра – Стил“ ЕООД
нотариална покана за връщане на платените по договора суми или за прехвърляне
на равни по стойност имоти. От констативен протокол, съставен от нотариус
Мингов на 06.10.2016 год., се установява, че в деня и часа, в който дружеството
е било редовно поканено да се яви пред нотариуса за доброволно разрешаване на
спора, негов представител не се е явил.
Изявление за разваляне на договора
поради неизпълнението му от страна на продавача е направено от ищцата едва с
исковата молба по настоящото дело. Съдебната практика е еднозначна, че
преобразуващото право да се развали един договор поради неизпълнението му може
да се осъществи и в хода на висящ процес, с исковата молба, която се връчва на
ответника и по този начин едностранното изявление за разваляне достига до
насрещната страна /стига законът да не изисква развалянето да бъде осъществено
по съдебен ред с иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, какъвто случай не е настоящият, тъй
като договорите нямат за предмет прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти, а облигационно задължение да се сключат окончателни договори/. С
връчването на исковата молба на К. на ответното дружество изявлението за
разваляне е произвело действие.
Ищцата разполага с правото да направи
изявление за разваляне на договорите, тъй като не се установи ответникът да е
изпълнил задълженията си да построи сградата в уговорения срок, изтекъл към
31.05.2009 год. Поради това следва да се приеме, че той не доказва да е
изправна страна по договорите, а носи тежестта да го установи. Същевременно не
се установи твърдението на ответника, че ищцата е неизправна страна по
договора. Тя е заплатила сума, която е по-голяма от уговорените първоначални
вноски, които са дължими независимо от достигането на съответни етапи от
изграждане на сградата. Така, според договора, дължимите вноски за ап. 19 с
падеж: подписването на договора и датата 16.04.2007 год. са в размер на общо 10
076 евро; за апартамент 20 тези първи две вноски са в размер на 15 783 евро.
Или общо размерите на двете вноски по двата договора, падежите на които не са
обвързани от изпълнение на задълженията на продавача да построи определени
етапи от сградата, формират сумата 25 859 евро.
Следващите вноски са дължими от
купувача при издаването на строителна линия, при достигането на строежа до
определена кота, съответно при издаване на акт 14 и акт 15, а по делото не са
събрани доказателства тези етапи в строежа да са били достигнати, за да се
приеме, че е настъпила изискуемостта на останалите уговорени вноски до пълния
размер на договорената цена.
Дори да се приеме, че е била издадена
строителна линия, при наличието на каквато са дължими и третите вноски по
договора /доколкото сам ищецът представя поканата на ответника за плащане с
твърдението му за издадена строителна линия/, то общият размер на доказаните падежирали
вноски би бил 32 324 евро. А ищцата установи заплащане на сума, която е
по-голяма от посочената.
Поради изложеното не може да се
възприеме възражението на ответното дружество, че К. е неизправна страна по
договора и не разполага с потестативното право да направи изявление за
разваляне на договорите поради неизпълнението им от продавача.
Следва за прецизност да се отчете, че
правото да се развали един договор с едностранно изявление също подлежи на
погасяване по давност. Но давността не се прилага служебно. А насрещната страна
не е направила възражение за погасяване по давност именно на правото да се
развали договора поради неизпълнението му. Възможността за подобно възражение
към момента е преклудирана.
Поради изложеното съдът приема, че
изявлението на ищцата за разваляне на договорите поради неизпълнението им, съдържащо
се в уточняващата молба от 03.07.2019
год., представляваща неразделна част от исковата молба, е произвело действие с
връчването на тази молба.
Едва с развалянето на договорите отпада
основанието, поради което са извършени плащанията. Давността за връщане на
даденото на отпаднало основание започва да тече от отпадането на основанието,
т.е. от развалянето на договора. Несъмнено е, че тя не е изтекла към момента на
предявяването на вземанията, тъй като към този момент дори не е започнала да
тече.
Неоснователни са възраженията, че
вземанията на ищцата са погасени по давност, тъй като договорите са сключени
през 2007 год. Плащанията от К., извършени през 2007 и 2008 год., са извършени
на годно правно основание – в изпълнение на валидни договори, валидно обвързващи
страните до момента на развалянето на договорите. Към момента на плащанията в
полза на К. не е съществувало право да търси връщане на платеното, а единствено
да претендира реално изпълнение – извършване на строителството и сключване на
окончателни договори.
Според чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Според разясненията, съдържащи се в т. 7 от Постановление № 1 на
Пленума на ВС от 1979 год., които са задължителни за съдилищата, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД /връщане на даденото на отпаднало основание/
основанието за плащане е налице към момента на извършване на престацията,
поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува; затова вземането става изискуемо от деня, в
който отпада основанието.
Очевидно е, че основанието не е
отпаднало с извършването на плащанията, а едва с развалянето на договора.
Давността не е започнала да тече нито в момента на сключването на договорите,
нито в момента на плащанията, нито в момента, в който е изтекъл срокът за
довършване на строителството. То е отпаднало една с развалянето на договорите в
хода на настоящото дело.
Следва да се подчертае, че не е налице
втория фактически състав на чл. 55 ЗЗД – неосъществено основание. На първо
място, ищецът не се позовава на това основание, а водещо е диспозитивното
начало. От друга страна, текстът намира приложение при двустранните договори,
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение;
при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този
последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието,
недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма
приложение, защото по силата на чл. 25, ал.
1, изр. 2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало. В случая не се
установи да е настъпила невъзможност за изпълнение и основанието за плащане да е
отпаднало в по-ранен момент.
Поради изложеното съдът приема, че
вземанията на К. не са погасени по давност. С развалянето на договорите,
продавачът дължи връщане на получените суми, които към момента представляват
плащания, извършени на отпаднало основание. С получените суми продавачът се е
обогатил без основание за сметка на купувача. Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД даденото
на отпаднало основание подлежи на връщане.
По размер исковете се установиха до
сумата 81 207,87 лева. За разликата до пълния размер от 64 650 евро,
равностойни на 126 444,40 лв. надлежни доказателства не се ангажираха.
Поради това исковете за разликата над посочения размер до пълния претендиран
размер следва да бъдат отхвърлени. Както се посочи, по вземанията съдът дължи
произнасяне в български лева, а не в евро, както са заявени с исковата молба,
доколкото те са предявени в производство по несъстоятелност, а според § 2 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ вземанията
в чужда валута се превръщат в български
левове по курса на Българската народна банка към датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
По
въпроса за разноските:
Ищцата не твърди да е направила разноски
в производството и не претендира такива.
Според чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната
такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен
установителен иск. При предявяването на иска не се внася предварително държавна
такса; ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
С оглед изхода от делото и на основание
посочената разпоредба, в тежест на
дружеството в несъстоятелност следва да се възложи дължимата държавна такса,
определена върху една четвърт от уважената част от исковете, а именно 812,07
лв. Върху ищцата следва да се възложи държавната такса върху отхвърлената част
от исковете, а именно 452,37 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
УВАЖАВА
частично иска с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
СЪЩЕСТВУВАНЕТО на парично вземане на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** спрямо
„ВЕКРА – СТИЛ“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив,
което е включено в списъка на неприети предявени вземания, в размер на 81 207,87 лева, платени от К. в
изпълнение на задълженията ѝ по два предварителни договора за продажба на
правото на строеж и договор за изработка, сключени на 11.04.2007 год. в гр.
Пловдив, с които продавачът „Векра – Стил“ ЕООД е поел задължения да продаде на
купувача К. право на строеж или готов обект и да построи самостоятелни обекти в
сграда с административен адрес ****, а именно ***, която сума подлежи на ВРЪЩАНЕ
на отпаднало основание, поради развалянето на договорите, предвид
неизпълнението им от страна на продавача „Векра – Стил“ ЕООД /н./,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от
81 207,87 лева до пълния претендиран размер от 126 444,40 лева, с
каквато равностойност е сумата 64 650 евро, съставляваща сбор от 25 191 евро по
договора за ап. 19 и 39 459 евро по договора за ап. 20.
ОСЪЖДА „ВЕКРА – СТИЛ“ ЕООД, в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Пловдив сумата 812,07 лева държавна такса, дължима върху уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд –
Пловдив сумата 452,37
лева държавна такса,
дължима върху отхвърлената част от исковете.
Решението е неокончателно и подлежи на
въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: