14.10.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на девети октомври
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор Николай
Трендафилов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№790 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
и е образувано е по жалба от К.М.З.А., гражданин на Ирак, ЛНЧ **********,
с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №1876/19.08.2020г. на
Зам.Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното
решение е незаконосъобразно поради нарушение на административнопроизводствените
правила. Изложените от органа съображения били изцяло незаконосъобразни, тъй
като били игнорирани изложените от жалбоподателя факти. Причините да напусне
страната били свързани с наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода, както и тези на семейството му. Подробно
били изложени пред органа причините да напусне страната – изпитвал основателен
страх от преследване. Обстановката в неговата страна били несигурна и имало
непрекъснати зеаплахи от групировката Асаеб Ахл Алхак, които неведнъж
застрашили живота им, отвлекли съпругата му, упражнили физическо насилие над
нея и обстрелвали дома им, заплашвали ги с писма. Аргументацията на
административния орган не съответствала на фактическата обстановка и така му
било отказано правото да търси безопасност за живота си. Не били кредитирани
изложените от жалбоподателя факти, а ако се считало, че в обясненията има
противоречия или неясноти, то е следвало да бъдат изяснени същите с
допълнителни интервюта. Обжалваното решение било и постановено в нарушение на
чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, както и чл.35 и 36 от АПК. В тежест на
административният орган било да докаже, че е налице промяна от значителен и
постоянен характер, която да отговаря на хипотезата на чл.9 от ЗУБ - - изобщо
не съществува реален риск от тежки посегателства и търсещия закрила може
безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си на
произход. Това обстоятелство административният орган не установил. Пропускът да
бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което
включвало и обстоятелствата, свързани с опасения от преследването му, както и с
реалната настояща ситуация в страната по произход, представлявало нарушение на
чл.75, ал.2 от ЗУБ. Обжалваното решение противоречало на чл.8 и чл.9 от ЗУБ,
защото бил навел такива обстоятелства. Административният орган не успял да
обори презумпцията по чл.75, ал.3 от ЗУБ. Ако органът бил приел, че не са
налице предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ, то е следвало да приеме, че имало
наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от
ЗУБ. Вместо това обаче органът изцяло се позовал на справката, отразяваща
ситуацията в страната по произход, а било ноторно известно, че обстановката в
Ирак се влошавала с всеки изминал ден. Не смятал, че било разумно да се завърне
в страната си при налични заплахи от групировка. В Ирак било несигурно и за
него и семейството му имало реална опасност за живота. Не можел да отиде и в
Иракски Кюрдистан, защото твърденията на органа за спокойствие там не
отговаряли на истината. Там било напрегнато и опасно, извършвали се атентати.
Аргументите на органа били една несъотносима статистика на разселването към
настоящия казус. Подходът на органа противоречал на методологията на ЕК,
изискваща цялостен подход при преценка на основанията за предоставяне на статут
и трябвало да се ползва повече от един източник, както и събраните
доказателства да се анализират в количествено и качествено отношение.
Неправилно бил тълкуван и приложен чл.9 от ЗУБ, тъй като молителят не било
необходимо да доказва, че той …е индивидуално застрашен в страната си по
произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Дори
да се била подобрила обстановката в страната, то това не означавало автоматична доказаност, че ситуацията в Ирак
е далеч от въоръжен конфликт. Иска се отмяна на оспореното решение за отказ за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като преписката бъде
върната на административния орган със съответни указания.
Ответната страна – Зам.Председател на Държавна агенция
за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №УРИ 4536 ОЧ/24.01.2020г. на Началник ГПУ
Свиленград за чужденеца К.М.З.А. е определена принудителна административна
мярка Настаняване принудително в специален дом за временно настаняване на
чужденци към Дирекция Миграц.ия МВР за срок до отпадане на пречките за
изпълнение на заповедта за Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна – Заповед УРИ 4536 ОЦ – 28/24.01.2020г. С Решение
№УП 15451/04.02.2020г. същият е настанен в РПЦ Харманли след като с молба
рег.№УП 15451/04.02.2020г. по описа
на ДАБ е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на
СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като К. М. З. А., роден на
***г. Приложен е в копие документ за самоличност на чужденеца и шофьорска
книжка – на арабски език и в превод, подписана е и декларация за съгласие и
информационен лист за обработване на лични данни от 04.02.2020г., както и
покана от 04.02.2020г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и
приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ. С писмо
рег.№УПХ-15451/26.03.20г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява
относно предоставяне на закрила за лицето.
С приемно-предавателен протокол – л.106, се
установява, че жалбоподателят, заедно с други изброени лица, е предаден като
чужденец с молба за закрила, в РПЦ Харманли.
На 05.02.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че
представил при регистрация своя национален паспорт. Напуснал Ирак през април
2015г. легално за Австрия и подал молба за закрила. Заминали цялото семейство и
после получили отрицателен отговор, а на 15.05.2018г. доброволно се върнали
той, жена му и дъщеря им. В Австрия останали двамата му сина. На 20.10.2019г.
заминали с жена му и дъщеря им на почивка в Турция, като се върнали на
26.10.2019г. На 01.01.2020г. окончателно напуснали Ирак със самолет до Турция и
останали три седмици в Истанбул. На 24.01.2020г. влезли нелегално в РБългария,
скрити в автобус, но при проверката били задържани на българската граница. През
целия си живот живял в БагдатНе бил арестуван, осъждан и нямал проблеми в Ирак
заради принадлежност към етническа група или религия. Имал проблеми с властите
в Ирак. Съпругата му работела от 27 години като медицинска сестра и при
протестите през 2019г. ходела на площада да помага на ранените. На 05.12.2019г.
била отвлечена и задържана за четири дни, оказвано ѝ било насилие,
накарали я да подпише декларация, че повече няма да помага, а и била заплашена,
че семейството ѝ щяло да бъде избито. Тя обаче пак отишла и помагала на
площада и на 17.12.2019г. към 23ч. някой стрелял по къщата им, като им оставили
и писмо от въоръжената групировка Асаеб Ахл Ахлан. Подали оплакване в
полицията, но нямало никакъв резултат. Преместили се при роднини и чакали да
получат виза за Турция и чак тогава напуснали Ирак. Рабтил като шофьор на такси
и строителен работник, но заради заплахата напуснали Ирак. Не иска да се връщат
в Ирак, защото много хора били убити заради участие в протестите и нямали
никаква сигурност. Иска да получат закрила в България, за да останат и живеят в
мир, да учи дъщеря му в България.
С Решение №ДХ 8564/19.02.2020г. е образувано
производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата
за предоставяне на международна закрила. С Решение №13327/05.03.20г.
производството е прекратено и е постановено продължаване на производството за
представяне на международна закрила.
На 18.05.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представен по делото протокол, като с интервюто трябвал да се изяснят
подробно причините за напускане на страната по произход. Жалбоподателят повтаря
изложеното от него в предходното интервю относно проблемите, които имали
неговото семейство с официалните власти. Доуточнява, че писмото, което
получили, и с което били заплашвани, било от въоръжена групировка, свързана с
иранските власти и имали огромна власт в Ирак, подкрепяни били от иракските
власти. Те били способни на всичко – убивали хора, били безмилостни.
Групировката Асаеб Алх Алхак било от черния списък, който бил изнесен
навсякъде. Това била терористична организация. Съпругата му започнала да изпада
в депресии, да получава кризи, малката дъщеря не искала да спи, нито да яде, а
синът им, който бил в Германия, им казал, че животът им бил в опасност, а в
Ирак нямало кой да ги подкрепи. Групировката имала власт на всякъде, снимки на
съпругата му били публикувани в Интернет и където и да идели, то нямало да ги
оставят на мира. Самият жалбоподател бил от години с диабет и неможело да
живеят в страх, искали да стигнат страна, която ще им помогне. Ако се върнели
обратно в Ирак, щели да ги разстрелят.
По делото са представени преписи от протоколи за
проведено интервю със съпругата на жалбоподателя и дъщеря му – от 05.02.20г.,
13.02.20г. и от 18.05.20г., 29.06.20г., които изнасят същите данни, които се
установяват и при интервюто на настоящия жалбоподател.
С Решение №1876/19.08.2020г. на Зам.Председател на ДАБ
при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от К.М.З.А.
за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на
жалбоподателя на 26.08.2020г. и той бил запознат със съдържанието му на език,
разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на
същата дата.
Представена е справка №МД-373/10.07.2020г., №МД-390/17.07.2020г.,
№МД-162/12.03.20г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото
положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак.
Като писмени доказателства по делото в с.з. от ответната
страна са представени документи на чужд език, с превод на български език, като
видно от удостоверението с №17/31.06.1992г. на Министерство на образованието на
Република Ирак А. Б. Д. е завършила тригодишно обучение, от служебната карта се
установява, че е издадена на същото лице на 15.01.2015г. и валидна до 2017г. за
длъжността помощник медицинска сестра; от свидетелство от Професионален съюз на
медицинските сестри в Ирак от 14.07.2018г. се установява, че същата има право
да работи като медицинска сестра. Представено е и писмо от Генерален
секретариат А. А. А.от 17.12.2019г. до посочената съпруга на жалбоподателя, в
което се сочи, че тя била издирвана, за да бъде изпълнена присъда срещу нея за
нарушение на заповедите им да престане да работи и помага на протестиращите.
Видно от жалба от 18.12.2019г. съпругата на жалбоподателя съобщила, че на
17.12.2019г. къщата им била обстрелвана и била заплашена с убийство чрез писмо,
като искала да бъде охранявана и да се разследва групировката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Зам.Председател на ДАБ, за
който съобразно чл.52 от ЗУБ във вр. с чл.48, ал.1, т.1, т.3-4 от ЗУБ е
делегирано правомощие да отказва международна закрила в Република България –
л.32 от делото, Заповед №РД05-392/30.06.2020г.
Административният акт отговаря на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат
както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният
орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход - Ирак, където е
живял със семейството си. Обективираните в решението фактически съображения
имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва
предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е
изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервютата, проведени със
съпругата на жалбоподатателя, както и представените от нея доказателства, като
е посочил, че те не са изложили факти и обстоятелства, релевантни към молбата
за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Неоснователно е оплакването за
нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на
чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на
процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян
факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив,
обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска
история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът
възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на
жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по
произход Ирак. В този смисъл
административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата
за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена
преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното
положение на чужденците и с държавата по произход, поради което съдът приема,
че няма допуснато съществено процесуално нарушение.
Не се констатира при
постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното
решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията
следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата
за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на
органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак. Заявените от молителя обстоятелства не
представляват актове на преследване по причина на религиозната му
принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ
причини. Правилен е изводът на
административния орган, че действителният мотив за напускането на Ирак и нежеланието на чужденеца да се върне в
тази държава е стремежът към по-добър стандарт на живот. Правилно е и
заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на
страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди
молителя или семейството му да са били
заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се
установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8,
ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не
е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки,
водещи към риск от преследване, също не се установяват. Ето защо изцяло
правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за
предоставяне на търсения бежански статут.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут,
се сочат в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е
преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не
се установява в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По отношение на
предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари
2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и
прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В
тази посока е обсъдена актуалната информация относно Ирак. Изрично административният орган сочи и че под
внимание следва да бъде взет факта на проведените парламентарни избори през
2018г., които макар и несъвършени, като цяло отговаряли на международните
стандарти за свободни и честни избори и водели до мирен преход на властта,
както и последвалата на 01.12.2019г. оставка на премиера Ал Махди. Направен е правилен
извод, че там не е налице въоръжен конфликт, като е посочено, че редовните
въоръжени сили и вътрешните правоприлагащи органи като цяло поддържат реда в
страната. Така за кандидата е счетено, че има минимални лични причини да се
страхува, а нивото на общото насилие в Ирак трябва да е изключително, за да има
основание да се предостави хуманитарен статут. Няма данни правата на оспорващия да са били нарушени, не са
налице и данни за осъществено спрямо него преследване, както и данни за
преследване на лица от етноса на оспорващия. Не се разкрива наличие и на
безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват
сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице,
върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази
територия. Настоящата инстанция напълно споделя този извод на административния
орган. Съгласно концепцията за „пълзящата скала“ (concept of a sliding-scale),
посочена в т.39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г., само в изключителни
случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде
върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на
чл.3 от ЕКПЧ без да е необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен
риск. В конкретния случай за К.М.З.А. не се
установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или
личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични
обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане в Ирак, поради
което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна висока степен
на колективна опасност, каквато тя не е. Представените от страна на
жалбоподателя и неговата съпруга доказателства не могат да опровергаят този
извод, тъй като макар и съотносими към бежанската история пораждат основателни
съмнения за своята автентичност. Част от тях удостоверяват професионалната
компетентност на съпругата и не съдържат факти за преследване, заплахи или
посегателства. За представеното заплашително писмо се установява, че буди
съмнение, тъй като няма данни посочената групировка да изпраща такива писма, а
и след подадената жалба семейството не е изчакало отговор и е заминало,
напускайки своята държава и отказвайки се от нейната закрила в случая. Не е
пренебрегнато и установеното от самия жалбоподател, че през 2015г. семейството са
заминали за Австрия, а през 2018г. са се завърнали, като властите в страната по
произход са приели семейството и е нямало проблеми, макар и двама от синовете
да са останали в Австрия. Друг съществен факт също е обсъден в подкрепа тезата
на ответната страна – жалбоподателят е напуснал 2019г. Ирак с редовно издадена
виза, при което заявените опасения от риск за живота звучат нелогично. В случая
съдът споделя извода на административния орган, че не е установен и съществува
реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което може безпрепятствено и трайно да се ползва в
Ирак от ефективна закрила.
В този смисъл съдът счита, че
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.З.А., гражданин на
Ирак, ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №1876/19.08.2020г. на
Зам.Председател Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: