№ 17906
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110151966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „ФИРМА““ АД срещу Р. И. Б. осъдителен
иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 475,16 лв., от които 450,16 лв., представляваща
изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение, и сумата от 25,00
лв., представляваща ликвидационни разноски, щета № **********, във връзка
с ПТП, настъпило на 06.03.2019 г., в село Ново село, Област Пловдив, между
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, със
собственик и водач ответникът Р. И. Б., и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ************, собственост на С. Д. Г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 08.06.2021 г., до окончателното изплащане.
Ищецът обосновава претенцията си със следните фактически твърдения.
На 06.03.2019 г., в село Ново село, е реализирано ПТП между лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, със собственик и водач
ответникът Р. И. Б., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№ ************, собственост на С. Д. Г.. Вследствие на ПТП по л. а.
„Фолксваген Голф“ настъпили щети. ПТП било настъпило по вина на
ответника, като същият напуснал ПТП. На 14.03.2019 г. бил съставен протокол
1
за ПТП от органите на МВР, като причината за по-късното съставяне на
протокола била по-късното установяване водача на л. а. „Тойота Авенсис“. Л.
а. „Фолксваген Голф“ бил застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, във връзка с посоченото ПТП била образувана щета №
**********, било определено застрахователно обезщетение в размер на 450,16
лв., изплатено по банков път на собственика на МПС на 16.04.2019 г. Л. а.
„Тойота Авенсис“ също бил застрахован при ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС със срок на действие от 13.12.2018 г. до
12.12.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. И. Б.,
с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че на
посочената дата ответникът не е бил водач на л. а. „Тойота Авенсис“ и не е
реализирал ПТП. Оспорва представения протокол за ПТП, като сочи, че за
процесното ПТП му бил съставен АУАН и НП, който впоследствие бил
отменен с решение от 26.07.2019 г. на Районен съд Пловдив, влязло в сила на
29.08.2019 г., тъй като не било установено по категоричен начин ответникът
да е извършил нарушенията по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че решението на ПДРС има
характер на присъда и съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК има
задължителна сила за гражданския съд. Във връзка с изложеното оспорва
деянието да е извършено от ответника.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приета като писмено доказателство застрахователна полица
№ BG/02/118003462052 от 12.12.2018 г., в която е обективиран сключен на
12.12.2018 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ищеца като застраховател и Р. И. Б. като застраховано
лице и собственик на процесния лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег. № *******, със срок на действие от 00:00 часа на 13.12.2018
г. до 23:59 часа на 12.12.2019 г., застрахователна премия от 269,74 лв., с
разсрочено плащане на четири вноски в размер на 76,07 лв., 64,57 лв., 64,57 лв.
и 64,53 лв., платими съответно до 12.12.2018 г., 12.03.2019 г., 12.06.2019 г. и
2
12.09.2019 г.
Представено е уведомление за щета № **********/22.03.2019 г. от С. Г.
във връзка с процесното ПТП, в което е посочила, че е паркирала
управлявания от нея лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.
№ ************ на адрес: село Ново село, ул. „4-та“, при което лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ******* преминал покрай нея и
ударил нейния автомобил в предна лява част и напуснал ПТП. Вследствие на
ПТП по л. а. „Фолксваген Голф“ настъпили щети по преден ляв калник,
предна лява врата, ляв праг, лайсни и други, задна лява врата.
Представен е протокол за ПТП № 1669803 от 14.03.2019 г., съставен от
мл. автоконтрольор при ОД на МВР Пловдив, съгласно който ПТП е
настъпило на 06.03.2019 г. около 20:15 часа в село Ново село, ул. „4-та“,
реализирано по следния начин: водачът на лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Авенсис“, с рег. № ******* не спазил дистанция при разминаване със
спрелия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №
************, като го удря странично и реализира ПТП с материални щети
като напуска ПТП и напуска ПТП. Местопроизшествието е посетено на
07.03.2019 г. в 14:23 часа. На водача е съставен АУАН. Има положени подписи
за участници 1 и 2 и на съставителя.
Представени са СУМПС на водача на л. а. „Фолксваген Голф“,
контролен талон, свидетелство за регистрация част II, опис на щета № 2, опис
заключение, калкулация на щета, снимков материал на увреденото МПС,
уведомление за банкова сметка от 22.03.2019 г.
Представени са доклад № 191001046301/01.04.2019 г., с който е
определено застрахователно обезщетение в размер на 450,16 лв., както и
платежно нареждане от 16.04.2019 г. за същата сума, изплатена по банкова
сметка на водача и собственик на л. а. „Фолксваген Голф“.
Представено е извлечение от интернет страницата на Гаранционен
фонд, от което се установява, че към 06.03.2019 г. при ищеца по отношение на
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ******* е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Представена е регресна покана от 12.06.2019 г., с която ищецът е
поканил ответника да заплати платеното от него застрахователно обезщетение
3
в 5-дневен срок от получаване на поканата, ведно с известие, че пратката не е
връчена, тъй като адресатът бил непознат на адреса.
Представена е НП № 19-0333-000093/20.03.2019 г. по описа на РУ-
Стамболийски, вкл. АУАН, НП и Решение на РС Пловдив. Съгласно
представения АУАН № 121915 от 13.03.2019 г. съставен от А.В.Т. в
присъствието на свидетеля Т. Д. М., на ответника е съставен посочения акт за
това, че на 06.03.2019 г. около 20:15 часа в село Ново село на ул. „4-та“
управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******
и извършва следните нарушения: 1. При разминаване не спазва странична
дистанция и удря от дясно спрял лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ************ и реализира ПТП – чл. 44, ал. 1 от ЗДвП; 2. Не
остава на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на
компетентните органи – чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; 3. не носи контролен талон
при съставянето на акта – чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ответникът е получил
АУАН на 13.03.2019 г. без да е направил възражения. От НП № 19-0333-
000093/20.03.2019 г., постановено от Началника на РУ Стамболийски, въз
основа на посочения АУАН, се установява, че за извършените нарушения на
ответника е наложено административно наказание глоба, получено от
ответника на 16.04.2019 г. С Решение № 1422/26.07.2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, с което е отменено посоченото НП. Мотивите на съда
са, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че ответникът е
извършил вменените му административни нарушения, тъй като разпитаният
като свидетел актосъставител – А.В.Т., не бил очевидец на произшествието, и
не била представена декларация от собственика на МПС за това кой е
управлявал МПС на посочените дата и място, както и не били доказани
средствата, чрез които било установено самото деяние. Посочено е още в
решението, че е налице несъответствие между АУАН и НП, като в първия било
посочено, че деянието е извършено на 06.03.2019 г., а в НП – 13.03.2019 г.
Била налице и неправилна квалификация на второто нарушение, тъй като
оставане на мястото на произшествието било задължително само и единствено
когато има пострадали от произшествието хора, какъвто разглежданият случай
не бил. Представена е още заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. от министъра на
вътрешните работи.
От показанията на свидетеля Т. Д. М. се установява, че той е съставил
протокола за ПТП, няма спомен за възникналото произшествие, тъй като не са
4
го посещавали. За произшествието били уведомени от пострадалия, след което
извършили проверка и установили водача и собственик на другия автомобил.
Разбрали кой е виновният за ПТП от молбата на пострадалия. Извикани били
виновния и пострадалия, снети им били обяснения, след което свидетелят
издал протокола за ПТП, а АУАН бил издаден от неговия колега. Като има
спор за вината се съставял протокол за ПТП и АУАН на виновния извършител.
Разбрали, че ответникът е напуснал ПТП от пострадалия. Участник № 1 бил
виновният, а участник № 2 бил потърпевшият. Сигурен е, че ответникът бил
водачът, тъй като в противен случай той нямало да се разпише.
От показанията на свидетеля С. Д. Г., водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ************, се установява следното.
Имала е дела с ответника за попечителство на дете, издръжка, имахме и други,
но вече били отпаднали. С ответника са имали брак, живели са на семейни
начала. Била участвала в ПТП през март месец, 2019 г. в село Ново село.
Управлявала л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ************, който бил нейна
собственост. Била отишла в село Ново село на рожден ден, община
Стамболийски, област Пловдив. Била спряла срещу магазина на „Ново мес“,
била отсреща, срещу паркинга на магазина и била спряла, когато ответникът
ударил лявата страна, шофьорската на автомобила, в който се намирала
свидетелката. Автомобилът бил в спряло положение, била вътре. Нейната
врата била вдлъбната. Ответникът идвал срещу нея спрямо посоката, в която
била спряла, след което завил по главния път, вляво. Ответникът ударил с
управляваното от него МПС в лявата част л. а., в което била свидетелката и
продължил движението си без да спре. Вследствие на удара вратата на л. а. на
свидетелката била вдлъбната, прагът също. В срок отишла при застрахователя,
някъде в Пловдив. Там описали всичко по автомобила и й изплатили
обезщетение, но не помни в какъв размер. След удара се обадила в МВР
Стамболийски, от там й казали да отиде на другия ден. Автомобилът можел
да се движи на собствен ход и свидетелката отишла до Районното управление
в град Стамболийски и там й казали да отиде на другата сутрин, както и
направила, един полицай отишъл с нея, където била спряла и направил
снимки на автомобила. Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият
състав намира, че свидетелските показания на свидетелката Г. следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като свидетелят е възприел непосредствено
процесният инцидент, показанията му са логични, последователни,
5
безпротиворечиви и се съответстват на останалите събрани по делото
доказателства.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: на 06.03.2019 г. около 20:15 часа, лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № ******* се движи по ул.
„4-та“ в село Ново село и срещу магазин на „Новомес“ водачът не оставя
достатъчно странично разстояние (безопасна странична дистанция) и
реализира ПТП със спрелия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ************. Описаните щети по последния л. а. са
настъпили вследствие на процесното събитие, респ. описаните щети
съответстват на посочения механизъм на ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на сумата от 1242,00 лв. Размерът на
обичайните ликвидационни разходи е от 15,00 лв. до 25,00 лв.
От заключението на назначената по делото съдебна счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
застрахователната премия по процесната застраховка „Гражданска
отговорност“ е в размер на 269,74 лв. и е изцяло изплатена. Във връзка с
процесната застраховка (полица) счетоводството на ищеца е водено редовно.
На 16.04.2019 г. по сметка на С. Д. Г. е преведена сумата в общ размер на
450,16 лв. с основание „**********, BG/02/118003462052“.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание по чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.)
деликт – породени права на увредения срещу застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ причинител на вредата на основание на чл. 45, ал. 1
6
ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение; 2.) валидно възникнало договорно
правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”; 3.) заплащане от страна на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно
обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при
настъпване на застрахователно събитие; 4.) фактите, посочени в разпоредбата
на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – ответникът да е бил виновен за настъпване на ПТП и
да е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, посещаването на местопроизшествието от
тях да е задължително по закон в разглеждания случай. За установяването на
тези обстоятелства доказателствената тежест се носи ищеца. Ответникът може
да проведе насрещно доказване по тези факти. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на
пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането, както и в случая е напускането на ПТП е
било наложително, за да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на назначената по делото САТЕ се
установи, че на 06.03.2019 г. около 20:15 часа, лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Авенсис“, с рег. № ******* се движи по ул. „4-та“ в село Ново село и
срещу магазин на „Новомес“ водачът не оставя достатъчно странично
разстояние (безопасна странична дистанция) и реализира ПТП със спрелия
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ************,
вследствие на което по процесния л. а. „Фолксваген Голф“ са настъпили
увреждания, както следва: калник преден ляв, лайсна преден ляв калник,
предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата лява, лайсна задна
врата лява, джанта лята предна лява, праг ляв. От посоченото следва, че
първата от визираните предпоставки е налице, а именно водачът на л. а.
7
„Тойота Авенсис“ е реализирал деликт – вследствие на своето виновно и
противоправно поведение е нанесъл имуществени вреди на процесния л. а.
„Фолксваген Голф“.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В трайната практика на ВКС е изведено едно
изключение. Решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. Това е така, тъй като деянието и в този случай си остава
престъпление, а не административно нарушение. Други изключения не са
налице, респ. решението на наказателния съд, отменящо наказателното
постановление, с което на ответника е наложено административно наказание
за извършено от него административно нарушение, не обвързва граждански
съд. Освен това решението на наказателния съд е базирано на други
доказателства.
Същевременно следва да се има предвид, че за разлика от наказателното
право, в гражданското право на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е било да
обори тази законова презумпция, като проведе пълно обратно доказване. От
страна на ответника обаче не се представиха доказателства, които може да се
направи категоричен извод, че тази презумпция е оборена.
Прави впечатление и че ответникът не е изложил никакви възражения в
АУАН.
Предвид всичко изложено следва категоричен извод, че именно
ответникът е управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с
рег. № ******* при настъпване на ПТП, с виновното си и противоправно
поведение – не оставил достатъчно странично разстояние (безопасна
странична дистанция), е станал причина за настъпване на процесното ПТП,
вследствие на което по процесния л. а. „Фолксваген Голф“ са настъпили
материални щети. Виновен за настъпване на процесното ПТП е ответника.
От представените писмени доказателства – приетата по делото
8
застрахователна полица, и заключението на ССЕ, се установи наличието и на
втората предпоставка – валидно възникнало договорно правоотношение
между делинквента и застрахователя ищец по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
От представените писмени доказателства – платежно нареждане, гласни
доказателства – показанията на свидетеля Г., и заключението на ССЕ се
установи и че ищецът застраховател е изплатил на собственика на увреденото
МПС застрахователно обезщетение.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Установи се по безспорен начин и че ответникът е напуснал ПТП.
В разглеждания случай посещението на местопроизшествието от
компетентните органи е било задължително на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП – ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Ответникът нито твърди, нито доказва положителния факт на
плащането.
С оглед на горното исковата претенция се явява установена както по
основание, така и по размер, респ. същата е основателна и като такава следва
да се уважи в цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 800,00
лв., от които 50,00 лв. за ДТ, 500,00 лв. за депозит за вещо лице, 150,00 лв. за
депозит за свидетели и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Р. И. Б., ЕГН ********** на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
да заплати на „ФИРМА““ АД, ЕИК ************ сумата от 475,16 лв., от
които 450,16 лв., представляваща изплатено от застрахователя
застрахователно обезщетение по щета № **********, във връзка с ПТП,
настъпило на 06.03.2019 г., в село Ново село, Община Стамболийски, Област
Пловдив, между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. №
*******, със собственик и водач ответникът Р. И. Б., и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ************, собственост на С. Д. Г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.06.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на „ФИРМА““ АД, ЕИК ************ разноски за исковото
производство в размер на 800,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението
административнонаказателната преписка, постъпила с писмо вх. №
110508/03.04.2024 г. да бъде върната на РУ Стамболийски, като по делото се
остави служебно изготвен препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10