Р Е
Ш Е Н
И Е №47
гр.Кюстендил, 09.03.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на
секретаря Р.С.,
разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№38/2017г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК
– “Бързо производство” в хипотезата
на чл.310 т.6 от ГПК във вр. с чл.146 ал.2 от СК.
Делото е образувано
по въззивна жалба с вх.№24881/10.11.2016г., подадена от В.Д.К., действаща като законен представител на
малолетното дете Андреа Петкова
Феодорова, както и по въззивната жалба с вх.№26768/01.12.2016г.,
подадена от П.Ф.М., чрез
пълномощника му адв.Венелинова от АК-Видин, двете насочени срещу различни части
на решение №556/26.10.2016г. по гр.д.№1548/2016г. по описа на РС-Кюстендил.
С обжалваното
решение КРС е: 1/ осъдил П.Ф.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплаща на малотеното си дете Андреа Петкова Феодорова, с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител В.Д.К. с ЕГН **********, двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на
170.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.08.2016г.,
до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на така
определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, като е отхвърлил иска в
останалата част до пълния претендиран размер от по 250 лева месечно, като
неоснователен и недоказан; 2/ осъдил П.Ф.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на малотеното си дете Андреа Петкова Феодорова, с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител В.Д.К. с ЕГН **********, двете с адрес ***, издръжка за минало време – за
периода 29.08.2015г. до предявяване на иска – 29.08.2016г., в общ размер на 1320.00 лева, или по 110.00 лева месечно, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния
претендиран размер от по 150 лева месечно за този период, като неоснователен и
недоказан; 3/ прекратил е производстото по делото в частта по иска за присъждане
на издръжка за минало за
периода от 26.08.2015г. до 29.08.2016г., като образувано по недопустим иск; 4/
осъдил е П.Ф.М. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил сумата 297.60 лева, представляваща
държавна такса по предявените искове и 5/ постановил е, на основание чл.242
ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.
С въззивна жалба с
вх.№24881/10.11.2016г. В.Д.К.,
действаща като законен представител на малолетното дете Андреа Петкова Феодорова е обжалвала
решението на КРС, с което частично е бил уважен иска, посочен като такъв с
правно основание чл.149 от СК, с искане за постановяване на решение, с което
изцяло да се уважат предявените от страната „суми“ за заплащане на месечни
издръжки. В жалбата е направено и искане за присъждане на направените от
страната разноски, с доводи за наличие на данни, че адвокатското възнаграждение
е било заплатено, в която част жалбата в последствие е оттеглена. В същата са
направени оплаквания за неправилност, порочност, несправедливост и
незаконосъобразност на съдебното решение, както и за противоречие на същото с
материалния закон. Твърди се, че в решението липсват мотиви за възприетата от
съда теза, че за издръжката на детето са необходими 170.00 лева месечно, както
и за критериите, по които тази сума е била определена.
С въззивна жалба с
вх.№26768/01.12.2016г. П.М., чрез пълномощника си адв.Венелинова от АК-Видин, е
обжалвал горното решение, в частта, в която месечната издръжка е била
определена от съда в размер над минималния такъв, както и в частта, в която М.
е бил осъден да заплати издръжка за минало време, с искане решението в тези му
части да бъде отменено и въззивния съд да постанови друго, с което да определи
месечна издръжка в минимален размер и да отхвърли иска за издръжка за минало
време. Поддържа се неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на
съдебния акт, като се счита, че определената от съда издръжка в размер на
170.00 лева месечно не е била съобразена с възможностите и с материалното
състояние на дължащия я родител, като се твърди, че за бащата са налице данни,
че е безработен, не получава никакви доходи и е в невъзможност да дава
издръжка. Изтъква се, че размерът на издръжката не следва да насочва издържания
към обществено неполезен начин на живот и към лукс, а да бъде съобразена с
възрастта на детето и с неговото здравословно състояние. Като неправилен се
изтъква извода на КРС, че в тежест на родителите са разходите за лекарства и
специален рехабилитационен режим на детето във връзка със заболяването му
„бронхиална астма“, тъй като същите са освободени от заплащане на такива.
Според жалбоподателя, по делото са налице множество доказателства, че в периода
29.08.2015г.-29.08.2016г., бащата е изпращал суми на детето, т.е. давал е
издръжка, поради което искът за заплащане на издръжка за минало време е
следвало да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК никоя от страните не е депозирала отговор на въззивната жалба на
другата страна.
Социален работник
от Дирекция „Социално подпомагане“-Кюстендил, отдел „Закрила на детето“,
изразява становище за определяне на издръжката, дължима се на детето от
родителя, който не полага непосредствените грижи за него.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивните жалби са допустими, доколкото изхождат от страни в
първоинстанционното производство и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка. Относно срочността на жалбите,приложение следва да намери
задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение №12 от
11.03.2013г. на ВКС по тълк.д.№12/2012г., ОСГК и следва да се приеме, че същите
са подадени в срок, доколкото независимо, че в съдебно заседание КРС е съобщил
на страните, че ще постанови решението си на 26.10.2016г. (което и е сторил),
от когато ще тече срокът за обжалване, в изпратените до страните съобщения с
преписи от съдебния акт, съобразно посоченото в него, на адресатите е указано,
че могат да подадат жалба срещу решението в двуседмичен срок от датата на
получаване на препис от него, което именно те са сторили.
Съдебният състав,
като съобрази, че във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за
необоснованост на първоинстанционното решение в частта относно правилното
установяване на фактическата обстановка по спора и предвид нормата на чл.269
изр.2 от ГПК, ограничаваща обхвата на дейността на въззивния съд до
оплакванията в жалбата, които в случая касаят правилността и обосноваността на
правните изводи на съда, намира, че следва да се възприемат изцяло фактическите
констатации на КРС. Поради изложеното, настоящата инстанция възприема изцяло
фактическата обстановка, установена от РС-Кюстендил, заключваща се в следното:
П.Ф.М.
е баща на малолетното дете Андреа
Петкова Феодорова, родено на ***г. от съвместното му съжителство с В.Д.К.. От 10.12.2013г. родителите не живеят
заедно, а детето се намира под непосредствените грижи на майката. Детето
страда от заболяване „астма с преобладаващ алергичен компонент“, както и наред
с това – боледува често.
Бащата П.М. не
работи по трудово правоотношение, като на 07.09.2016г. същият е регистриран
като безработен в Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по заетостта – гр.
Козлодуй.
Майката В.К. работи
по трудово правоотношение и получава средно месечен нетен доход от порядъка на
около 321.00 лева.
КРС е обсъдил
представени от бащата П.М. вносни бележки за извършени банкови преводи на суми
в полза на В.К., приемайки, че същите отразяват извършени плащания, но не са
годни да удостоверят поддържания от М. факт – изпълнение на задължението за
издръжка на малолетното дете за периода преди завеждане на исковата молба, тъй
като същите не съдържат посочване на основание за извършените плащания.
При тази фактическа
обстановка, съдът е формирал своите правни изводи, заключващи се най-общо в
следното:
Съгласно чл.143 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. В конкретният случай на детето
Андреа, на възраст 4 г. и 7
месеца, се дължи издръжка от неговите родители за задоволяване на потребностите
му от храна, отопление, облекло, консумативи, наред с които детето има и
допълнителни потребности, свързани с хроничното му заболяване – астма, както и
с чести други боледувания. КРС е обсъдил възражение на ответника, сочейки, че
лечението на бронхиалната астма се поема само частично от НЗКО и дори да не се
заплащат потребителски такси, разходите за лекарства и специален
рехабилитационен и хранителен режим, в по-голямата им част, са в тежест на
родителите. С тези доводи е обоснован извод, че малолетното дете има нужда от
издръжка, в размер над обичайния за дете на тази възраст, остойностявяйки
необходимите средства за покриването й на сумата от 280.00 общо на месец.
За да прецени какво
трябва да бъде участието на всеки от двамата родители в така определената обща
издръжка, съдът е изследвал възможностите на всеки от тях, съобразно неговите
доходи, имотно състояние и квалификация, позовавайки се на задължителната
съдебна практика в този смисъл, съдържаща се в т. 5 от Постановление № 5 от
16.11.1970 г. на Пленума на ВС, при отчитане на натуралните грижи, полагани от
родителя, при когото живее детето и липсата на задължение на всеки от тях да
участва в издръжката на друго дете. Съдът е възприел размера на доходите, които
майката реализира от трудова дейност – по около 321 лева месечно, както и е
приел, че бащата, макар и безработен, не е неработоспособен.
При тези изводи,
КРС, приемайки, че минималният размер на дължимата месечна издръжка при МРЗ в
размер на 420.00 лева, възлиза на 105.00 лева, е счел, че бащата следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 170.00 лева, като
разликата от 110.00 лева се поема от майката, полагаща непосредствените грижи
за детето. Съответно – уважил е иска за сумата от 170.00 лева, считано от
29.08.2016г. и го е отхвърлил за разликата над тази до претендираната месечна
издръжка от по 250.00 лева.
По иска за
присъждане на издръжка за минало време КРС е приел, че съгласно чл.149 от СК
може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска и, че за
основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143 ал.2
от СК, е необходимо още родителят да не е осигурявал до този момент доброволно
издръжка на децата си или осигуряваната такава да не е била достатъчна да
покрие нуждите им. КРС е посочил, че между страните не е спорно, че бащата не е
живял с детето за едногодишния период преди завеждането на исковата молба, като
е приел, че липсват данни същият да е предоставял издръжка на детето си
доброволно след датата на раздялата между родителите. Представените множество
вносни бележки от М. са преценени като неудостоверяващи поддържания от него
факт в обратен смисъл, поради липсата на посочено основание за извършване на
преводите и неустановеност на периода, за който евентуално се отнасят. Относно
представени от М. фактури за авансово плащане на резервации, съдът е счел, че
осигуряването и заплащането на почивка на детето и майката на море, не е
освободило бащата от задължението му за заплащане на месечна издръжка. Съдът е
приел, че за минало време – от 29.08.2015г. до 29.08.2016г. бащата дължи
издръжка за детето в размер от по 110.00 лева на месец – общо 1 320 лева,
за която сума и период е уважил иска, отхвърляйки го за разликата до
претендирания размер – по 150.00 лева на месец и оставяйки го без разглеждане
за периода, надхвърлящ една година преди завеждане на иска.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в
съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил представлява
валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда,
решението е отчасти неправилно, по следните съображения:
Правилни са
съжденията на КРС относно елементите на фактическите състави за уважаване на
исковете за присъждане на текуща и на издръжка за минало време. С основание е
прието, че родителите дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете, с
оглед приложимата разпоредба на чл.143 ал.2 от СК. Следва да се сподели и
извода, че доколкото в конкретния случай родителите на Андреа Феодорова не
живеят заедно и за същата се грижи нейната майка, то бащата е длъжен да заплаща
парична издръжка за детето ежемесечно.
Относно размера на
текущата издръжка, приложение намира разпоредбата на чл.142 от СК, според която
размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната, което
в случая ще рече – 105.00 лева, при МРЗ за 2016г. в размер на 420.00 лева и
115.00 лева, при МРЗ за 2017г. в размер на 460.00 лева.
Районният съд, за
да прецени нуждите на детето от издръжка е взел предвид възрастта му – 4 години
и 7 месеца, както и здравословното му състояние, предвид наличието на хронично
заболяване и чести боледувания, на която база е преценил, че паричният
еквивалент на необходимата му месечна издръжка се равнява на сумата от 280.00
лева.
Според настоящия
състав, преценката на първостепенния съд на база правнозначимите факти за
определяне нуждите на детето от издръжка, е довела до формиране на неправилен
извод относно размера на общите средства, от които детето се нуждае ежемесечно.
Действително, здравословното му състояние следва да се вземе предвид, но и да
се отчита сравнително ниската му възраст – детето все още не посещава детска
градина, предучилищна група или училище. При това положение следва да се
приеме, че за задоволяване на доказаните му потребности, би била достатъчна
сума от порядъка на около 250 лева месечно, като същевременно се отчита липсата
на конкретно доказани нужди от средства за лечение.
За да се реши какво
да бъде участието на всеки от родителите, следва да се изходи от възможностите
на същите да дават издръжка. Според т.5
от Постановление №5 от 16.XI.1970г. на
Пленума на ВС, което не е загубило сила и при действащия СК, възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация,
а съгласно т.7 двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Установено е по
делото, че майката работи по трудово правоотношение и реализира нетно месечно
възнаграждение от порядъка на 321.00 лева. Установено е още, че бащата не
работи по трудово правоотношение. Данни за квалификацията и имотното състояние
на родителите не са събрани, а липсват твърдения някой от тях да участва в
издръжката на друг низходящ. Не може да се сподели възражението на въззивника М., че доколкото същият не
реализира никакви доходи, то следва да се приеме, че е в невъзможност да дава
издръжка. Трайната съдебна практика е ориентирана към обратното разбиране –
фактът, че единият родител не работи по трудово правоотношение не го
освобождава от задължението да издържа своето дете. Според т.11 от същото
Постановление, не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които
неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се
определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Т.е. при липса на други данни, може да се приеме, че бащата
е работоспособен и е в състояние да работи, при което би могъл да получава поне
МРЗ за страната. Следователно М. не е в невъзможност да дава издръжка, а
напротив – възможностите му са поне равни с тези на майката. При
отчитане на обстоятелството, че майката е поела непосредствените грижи за
детето, участието на бащата в паричния еквивалент на дължимата издръжка би
следвало да е по-голямо от това на майката. При определяне частта от цялостната
издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът трябва да
вземе предвид и месечните добавки за деца, които майката, при която живее
детето би могла да получава. В случая е налице индиция, че по отношение на
майката са налице предпоставки да получава подобна семейна помощ.
С оглед горното,
съставът на КОС приема, че съобразено с възможностите на бащата, е даването на
издръжка в размер на 150.00 лева месечно, като същевременно тази сума ще е
достатъчна за удовлетворяване потребностите на детето.
Формираният извод
налага потребността от ревизиране решението на РС-Кюстендил, което в частта
относно размера на дължимата текуща издръжка следва да бъде отменено за
разликата над 150 лева до присъдените 170.00 лева, като вместо това искът за
тази част бъде отхвърлен.
По отношение
претенцията за присъждане на издръжка за минало време съдът не споделя
решаващите изводи на КРС, поради следното:
В срока за отговор
ответникът е възразил, че в периода от 29.08.2015г. до 29.08.2016г. е заплащал
издръжка за детето, превеждайки по банков път суми на майката. Представил е
документи – вносни бележки за извършени банкови преводи в полза на В.К..
Измежду представените документи фигурират седем такива за преводи на суми,
извършени през исковия период, а именно – на 09.10.2015г. сумата от 100.00 лева
(вж.л.57), на 19.10.2015г. – сумата от 100.00 лева (вж.л.43), на 28.12.2016г. –
сумата от 200.00 лева (вж.л.61), на 17.02.2016г. – сумата от 200.00 лева
(вж.л.45), на 09.03.2016г. – сумата от 100.00 лева (вж.л.44), на 01.06.2016г. –
сумата от 150.00 лева (вж.л.46) и на 20.06.2016г. – сумата от 100.00 лева
(вж.л.47). В никоя от вносните бележки не е било посочено основанието за
плащане и последното е станало причина КРС да приеме, че възражението за плащане
не е доказано. При представяне на въпросните документи ищцовата страна е
възразила в същата посока, с твърдение, че плащането може да е било извършвано
поради наличие на договор за заем между страните. За да отхвърли
доказателствената стойност на документите за установяване на заявения факт, КРС
се е позовал и на неяснотата относно периода, за който се отнасят.
Последните изводи
не се споделят. Ако в платежните документи се сочи основанието за плащане не би
възникнало никакво съмнение относно последното. При липсата на такова,
правилната оценка на доказателствата изисква правилно определяне на тежестта на
доказване. Когато твърдящият плащане представя валиден документ за плащане в
полза на кредитора, последният факт следва да се приеме за доказан, тъй като
кредиторът е този, който носи тежестта да докаже, че плащането е било извършено
на основание, различно от поддържаното от длъжника. Така в решение №89 от
29.03.2013г. на ВКС по гр.д.№558/2012г., IV г. о., ГК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК и съставляващо задължителна за съдилищата практика, се приема
следното: „Когато в нареждането за банков превод или разписката не е посочено
основанието за плащане, в тежест на
получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото
подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за плащане не
е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено
свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго
основание за плащане (т.е. съществуването на повече негови вземания) и
погасяването им в различен ред съгласно чл.76 ЗЗД“. В случая насрещната страна
не е изложила и доказала друго конкретно основание за получаване на посочените
суми, поради което следва да се приеме, че същите удостоверяват изпълнение на
задължението за издръжка на детето. Доколкото последното е малолетно,
превеждането на сумите в полза на родителя не сочи на друг извод.
Възприемайки
горните доводи, настоящият състав счита, че с част от представените от
ответника документи същият е доказал, че е изпълнил частично задължението си за
минал период, заплащайки суми за издръжка на детето за съответния текущ месец,
през който са извършени плащанията - при липса на противни данни следва да се
приеме, че чл.146 ал.1 от СК е спазен, при което се налага извод, че бащата е
заплатил издръжки за месеците октомври 2015г., декември 2015г., февруари
2016г., март 2016г. и юни 2016г.
Доколкото напълно
се възприема за правилен изводът на КРС относно размера на дължимата издръжка
за минал период – по 110.00 лева месечно, то за месеците, за които не се
установява плащане, ще се дължат издръжки за минало време в този размер, а
именно: от 29.08.2015г. до 31.08.2015г. – 3 дни, месеците септември и ноември
2015г., месеците януари, април, май и юли 2016г. и периода от 01.08.2016г. до
29.08.2016г., т.е. 28 дни, или общо седем пълни месеца, за които се следва
плащане на сумата от 770.00 лева. Впечатление прави, че през някои от месеците,
за които е налице плащане бащата е превел суми в по-големи размери, но този
факт не е основание за приспадане на разликата от сумите, дължими за други
месеци, тъй като към онзи момент издръжката е давана доброволно и в израз на
изпълнение на родителски дълг.
По отношение иска
по чл.149 от СК, решението на КРС следва да се отмени за разликата над 770.00
лева и за част от периода, като претенцията бъде частично отхвърлена.
Решението на КРС
следва да се отмени и по отношение на дължимия от М. размер на държавната
такса, който, съобразно възприетите от настоящата инстанция размери на
дължимите суми по двата иска възлиза на 266.00 лева, поради което проверявания
акт следва да се отмени за горницата над тази сума.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №556/26.10.2016г. по гр.д.№1548/2016г. по описа на РС-Кюстендил, В
ЧАСТТА, в която П.Ф.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да заплаща на малолетното си дете Андреа Петкова Феодорова, с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител В.Д.К. с ЕГН **********, двете с адрес ***, месечна
издръжка в размер над 150.00 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 29.08.2016г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение на така определената издръжка,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на месечна издръжка, считано от 29.08.2016г. за
разликата над 150.00 лева.
ОТМЕНЯ решение №556/26.10.2016г. по гр.д.№1548/2016г. по описа на РС-Кюстендил, В
ЧАСТТА, в която П.Ф.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на малолетното си дете Андреа Петкова Феодорова, с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител В.Д.К. с ЕГН **********, двете с адрес ***, издръжка за
минало време за месеците октомври 2015г., декември 2015г., февруари 2016г.,
март 2016г. и юни 2016г. и за разликата над 770.00 лева, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка за минало време за месеците
октомври 2015г., декември 2015г., февруари 2016г., март 2016г. и юни 2016г. и
за разликата над 770.00 лева.
ОТМЕНЯ решение №556/26.10.2016г. по гр.д.№1548/2016г. по описа на РС-Кюстендил, В
ЧАСТТА, в която П.Ф.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил
държавна такса по предявените искове за разликата над 266.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №556/26.10.2016г. по гр.д.№1548/2016г. по описа на РС-Кюстендил, в
останалата обжалвана част.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.