МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 421/16.09.2014г. ПО НОХД № 1859/13 г. ПО ОПИСА НА В.
РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по Обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против
подсъдимата З.А.Г., родена на ***г. в
гр.Монтана, живущ ***, българка, български гражданин, с основно образование,
безработна, неженена, не осъждан, ЕГН ********** за това, че на 22.10.2012г. в
гр.Видин, в изоставена къща зад сградата
на Военно окръжие-Видин,в съучастие като съизвършител
с Р. А.М. е отнела чужди движими вещи-1брой мобилен телефон
марка”Нокия”,модел „1208” на стойност 10/десет/лева,с
поставена СИМ карта на мобилния оператор,Мобилтел” на
стойност 10/десет/лева и сумата от 140/сто и четиридесет/лева с обща стойност
160/сто и шестдесет/лева от владението на К.А.К. *** с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила-хванала ръката на К.А.К.,
като натиснала К. в областта на раменете
с ръце към леглото на което седял-престъпление по чл.198,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и срещу Р.А.М., родена на ***г***,
българин, български гражданин, жив.гр.Видин, обл.Видин,
ул. „ Стефан Малиновски „ №45, начално образование, безработен, вдовица,
осъждана, ЕГН:**********, за това , че на 22.10.2012г. в гр.Видин, в изоставена
къща зад сградата на Военно окръжие – Видин, в съучастие като съизвършители с З.А.Г., отнела чужди движими вещи – 1 / един / брой мобилен телефон марка
„ Нокиа, модел „ 1208 „ на стойност 10 / десет /
лева, с поставена СИМ карта на мобилния оператор „ Мобилтел
„ на стойност 10 / десет / лева и сумата от 140.00 лева с обща стойност 160.00
/ сто и шестдесет / лева от владението на К.А.К. *** с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила – хванала ръката на К.А.К.,
като натиснала К. в областта на раменете с ръце към леглото, на което седял - престъпление
по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
Съдът е одобрил споразумение на 09.04.2014г. между РП
Видин и процесуалният представител на Р.
А.М., съгласно което М. се признава за виновна по повдигнатото й
обвинение и се съгласява с наложеното
наказание. Производството по делото е продължило по отношение на подсъдимата З.А.Г..
Представителят на РП – Видин е заявил в с.з. на 16.09.2014г. , че поддържа
обвинението, така, както
е внесено с Обвинителния акт.
Подсъдимата - Г. не се явява в съд. Заседание. Същата е
редовно уведомена за отпочнатото срещу нея съдебно производство,
но е
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 421/16.09.2014г. ПО НОХД № 1859/13 г. ПО ОПИСА НА В.
РАЙОНЕН СЪД
излязла
от пределите на Р. България и местоживеенето не е известно. Поради това и с
оглед на установеното от съда, че подсъдимата не е намерена на посочения от нея
адрес, а за нов такъв не е уведомила съответните органи, обстоятелството , че Г.
е обявена за ОДИ и след щателно издирване не е намерена, както и като съобрази че отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкриване на
обективната истина Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.2и
ал.4 б.„а” от НПК.За подсъдимата се
явява редовно упълномощен защитник. Последния пледира за присъда съобразена с
обществената опасност на деянието и моли за наказание в размер на минималният
предвиден в Закона.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
На 22.10.2012г. около 12.30 ч. св.К.А.К. *** на ЖП гарата. Същият имал намерение да си намери
квартира в града. Отишъл в заведение „Сръбска скара” находящо се в района на
гарата. Седнал на една маса и си поръчал чорба и мастика. Тогава при него дошла подсъдимата З.А.Г., която му се
представила с името Марияна, поискала цигара и го попитала дали може да седне при него. К. й дал цигара, поканил я да седне и я попитал
дали знае някой да дава квартири под наем. По — късно към тях се присъединила св. Р.А.М. и сина й – св.Б.С.А.. Малко след това подсъдимата Г. станала от масата и след като се върнала, обяснила на К., че е намерила квартира за 100 лв. на месец
и предложила да отидат да напазаруват храна
и алкохол и да отидат у тях. Св. К. се съгласил и
привечер тръгнали от заведението и отишли до един
магазин, където купили салам, сирене, мастика и бира. След това пеша св. К.,
св.М., подсъдимата Г.
и св.Б.А. отишли в
изоставена къща, обитавана от св.В.А.Б. , находяща се зад сградата на военното
окръжие в гр.Видин. Започнали да пият, а св. К. им разказвал, че е бил моряк във Варна и
при възникнал инцидент на кораб е загубил зрението и лявата си ръка. По едно време подсъдимата
Г. седнала до пострадалия и започнала да го
опипва, опитвайки се да бръкне в предения десен джоб на дънките му. Св. К. й
бутнал ръката, като й казал да не прави така.В този момент двете – подсъдимата
и М. в съучастие като съизвършители употребили сила,
като Р.М. хванала ръката на К. и след като с подсъдимата З.Г.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 421/16.09.2014г. ПО НОХД № 1859/13 г. ПО ОПИСА НА В.
РАЙОНЕН СЪД
го натиснали с ръце в
областта на раменете му към леглото, на което седял, бръкнали в джобовете на дънките и якето му, откъдето отнели следните движими вещи –
1 / един / брой мобилен телефон марка „ Нокиа, модел
„ 1208 „ на стойност 10 / десет / лева, с поставена СИМ карта в него на мобилен
оператор „ Мобилтел „ на стойност 10 / десет / лева и
сумата от 140.00 лева – или всичко а обща стойност 160.00 / сто и шестдесет /
лева от владението на К.А.К. *** с намерението противозаконно да ги присвоят.
След
това двете подсъдимата, св. М. и св.А. си тръгнали. Пострадалият К. останал
сам в стаята, по някое време задрямал, а на сутринта излизайки навън чул, че
автомобил се опитва да запали. Отишъл до водача и го помолил да се обади в
полицията, след което бил извикан в РУ „П” - Видин където дал показания за
случилото се.
На 23.10.2012г. около 01.00 ч. св.С.П.В. ***, пред магазин
„Юпитер". Подсъдимата Г. отишла
при него и му предложила да му продаде противозаконно отнетия от К. мобилен
телефон марка „Нокия”, модел „1208” ведно със СИМ
картата на мобилен оператор „ Мобилтел „. Показала му го, св.В. го харесал и го
закупил за сумата от 15.00 лв., след което си тръгнал. На следващия ден предал
с Протокол за доброволно предаване от дата 24.10.2012г. закупения от подсъдимата Г. мобилен телефон марка „Нокия”, модел „1208” ведно със СИМ картата на мобилен
оператор „ Мобилтел
„ на полицейския служител – св.И.Г.Т..
С разписка от дата 24.10.2012г. мобилният
телефон ведно със СИМ картата бил върнат на пострадалия К..
От заключението
на изготвената оценъчна експертиза се установява, че стойността на вещите –
предмет на посегателство - един
брой мобилен телефон марка „ Нокиа, модел „
1208 „ с поставена СИМ карта на мобилния оператор „ Мобилтел
„ възлиза общо на 20 лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице
по изготвената съдебно – стоковедческа експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Разпитани свидетелите
Михова ,А., В. и Т. потвърждават в показанията си приетата от съда фактическа
обстановка.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 421/16.09.2014г. ПО НОХД № 1859/13 г. ПО ОПИСА НА В.
РАЙОНЕН СЪД
Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите, тъй
като същите са последователни, логични и кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Видно от справките за съдимост на
подсъдимата е, че същата не е
осъждана към момента на извършване на деянието.
Горните факти се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно: протоколите, справка за
съдимост и други, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, така както го изисква нормата на
чл.303 от НПК, поради което подсъдимата ще следва да
бъде призната за виновна и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъдена за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимата
З.А.Г. ***, в изоставена къща зад
сградата на Военно окръжие-Видин,в съучастие като съизвършител
с Р. А.М. е отнела чужди движими вещи-1брой мобилен телефон
марка”Нокия”,модел „1208” на стойност 10/десет/лева,с
поставена СИМ карта на мобилния оператор,Мобилтел” на
стойност 10/десет/лева и сумата от 140/сто и четиридесет/лева с обща стойност
160/сто и шестдесет/лева от владението на К.А.К. *** с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила-хванала ръката на К.А.К.,
като натиснала К. в областта на раменете
с ръце към леглото на което седял
От
субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, и при условията на съизвършителство
с Р.М. т.е. подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието.
За извършеното престъпление от З.А.Г. се предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от три до десет години.
При определяне наказанието на подсъдимия - съдът отчете
следното:
Подсъдимата не е осъждана към момента на извършване на
деянието, стойността на вещите, предмет на посегателство възлиза общо на 160
лева – минимална такава. Вещите и сумата са възстановени на пострадалия. Тези обстоятелства
Съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимата такива.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 421/16.09.2014г. ПО НОХД № 1859/13 г. ПО ОПИСА НА В.
РАЙОНЕН СЪД
От друга страна съдът съобрази, че същата е употребила сила по
отношение на възрастен човек със здравословни проблеми / видно от представеното
от пострадалия експертно решение на ТЕЛК Враца , същият е инвалид първа група/ Взе
предвид механизма на деянието установен в производството, които обстоятелства
съдът отчита като отегчаващи отговорността и такива, с оглед изпълнение целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, счита, че на подсъдимата З.А.Г. следва да бъде
наложено наказание без приложението на чл.55 ал.1 от НК, независимо от
наличието на по – горецитираните смекчаващи
отговорността й обстоятелства. Поради това съдът наложи на подсъдимата Г. наказание
„ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ години.
По отношение на така наложеното наказание “лишаване от свобода”,
Съдът, счете, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага
ефективно изтърпяване на същото, защото условното осъждане при условията
на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение
по отношение на подсъдимата са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно
средство за превъзпитание на Г., поради което отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
за срок от
ТРИ
ГОДИНИ.
След като Съдът признава, че
подсъдимата е виновна за извършеното от нея деяние, съставляващо състав на
престъпление, съответно направените разноски по наказателното производство-
съдебно и досъдебно такова , следва да бъдат понесени от същата.
Водим от горното Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: