№ 147
гр. Русе, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Г. Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Г. Магардичиян Въззивно гражданско дело №
20254500500152 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Н. Н. М. обжалва Решение № 1563/ 18.11.2024 г., постановено по гр.д.№
835/23 по описа на РРС, с което съдът е допуснал съдебна делба между Й. П.
Н., Н. Н. М. и Г. Н. А. на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор
63427.10.1946.1 със застроена площ 59кв.м.; сграда с идентификатор
63427.10.1946.2 със застроена площ 55 кв.м.; сграда с идентификатор
63427.10.1946.3 със застроена площ 9 кв.м.; сграда с идентификатор
63427.10.1946.4 със застроена площ от 50 кв.м. при равни права и Н. Н. М. е
осъден да заплаща на Й. П. Н. обезщетение за лишаване от ползване на
притежаваните от него 1/3 ид.ч. имоти, предмет на делбата в размер на 120лв,
считано от 18.11.2024г до приключване на делбеното производство с влязло в
сила съдебно решение по втората фаза на делбата. Излагат се оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на
материалния и процесуалния закон, неправилно тълкуване на представените
доказателства. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли иска за съдебна делба и да постанови
решение, с което да признае за установено, че той Н. М. е едноличен
собственик на имота по давностно владение. Ако съдът приеме, че делото е за
делба на наследство да отмени обжалваното решение и да върне делото за
разглеждане на друг състав на РРС с указания да се допълни наследствената
маса и да се допълни иск за делба с описаните във въззивната жалба
земеделски земи.
Въззиваемият Й. П. Н. в писмен отговор счита подадената въззивна
жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд
решение за правилно. Претендира разноските по делото.
1
Въззиваемата Г. Н. А. не взема становище по основателността на
въззивната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Съгласно очертаните в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд
същият се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта в обжалваната част, а в останалата част по отношение на
правилността на съдебното решение съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и в
заявеният от нея петитум се иска делба на четири сгради, който са
разположени в поземлен имот с идентификатор 63427.10.1946 с адрес гр. Р,
кв. "С. К.", ул. "М." № **. В исковата молба обаче липсват каквито и да било
твърдения относно собствеността върху поземления имот и защо се иска
съдебна делба само на построените в него сгради, но не и на самия имот, в
точи число липсват твърдения защо имота следва да бъде изключен от
съдебната делба. Въззивният съд намира, че това е от съществено значение за
спора с оглед правилното му очертаване.
На следващо място, видно от представената по делото скица на
поземлен имот № 15 – 1255625 - 28.10.2022г на поземлен имот с
идентификатор 63427.10.1946 и Заповед № 18 0 6751 – 29.06.2022г на
Началник на СГКК – Русе, с което е одобрено изменението на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Русе по отношение на поземлен имот с
идентификатор 63427.10.1945 и поземлен имот с идентификатор
63427.10.1946 като собственици на поземления имот освен наследодателите
на страните по делото – В. М. М. и Н. Д. М. са посочени и още две лица Г. Д.
К. и М. Г. К.. Ответникът Н. Н. М. към отговора си е представил нотариален
акт № 178, д.№ 418/14.03.1960г и НА № 18, д.№ 429 от 15.03.1960г касаещи
правото на собственост на тези две лица, но същите са нечетливи, а освен това
в отговора липсват каквито и да било твърдения относно фактите и
значението им за спора за съдебна делба на сградите, описани в исковата
молба. Въззивният съд намира, че изясняването на въпроса относно
собствеността, която притежават тези две лица в поземлен имот с
идентификатор 63427.10.1946, в който са построени сградите, предмет на
съдебната делба, също е от значение за правилното очертаване на предмета на
съдебната делба – дали е допустимо съдебна делба само на сградите или на
сградите и на дворното място, в което са построени, както и между кои лица -
дали само страните по спора или и други лица, които не са посочени от ищеца.
Едва след изясняване на горните обстоятелства следва да се пристъпи като
разглеждане на правния спор за съдебна делба. Това не може да бъде
направено във въззивната инстанция, тъй като страните се лишават от защита
в една съдебна инстанция, особено ако се установи, че в съсобствеността
участват и други неконституирани като страни лица.
Въззивният съд намира, че освен това първоинстанционният съд е
допуснал и друго съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
отстранено във въззивната инстанция. Видно от съдържанието на отговора на
исковата молба от Н. Н. М. в същия е инкорпориран и инцидентен
установителен лист за собственост върху процесните сгради – М. е заявил
следния петитум „ моля да постановите решение, с което да ме признаете за
2
единствен собственик на недвижимия имот с площ 1 869кв.м. и построените в
него „ четири сгради, подробно индивидуализирани в отговора. Съдът е
следвало да прецени, че освен отговор страната предявява и инцидентен
установителен иск за собственост, да прецени дали същият е редовен,
респективно ако исковата молба, с която се предявява не отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК да я остави без движение, както и следва
изрично да се произнесе дали приема същия за съвместно разглеждане в
съдебната делба или не, респективно ако го приема да извърши съответните
процесуални действия по отношение на този иск – размяна на съдебни книжа,
доклад, събиране на доказателства и постановяване на съдебно решение.
Първоинстанционният съд не е извършил нито едно от тези процесуални
действия. С оглед обстоятелството, че в жалбата се съдържа оплакване в тази
насока, въззивният съд намира, че същото следва да се приеме като искане на
Н. М. за допълване на съдебното решение по реда на чл.250 ГПК, което следва
да се извърши от първоинстанционния съд.
По изложените съображения въззивният съд намира, че постановеното
от първоинстанционния съд Решение № 1563 от 18.11.2024 г. по гр.д.№ 835
/23 по описа на РРС следва да се обезсили като делото се върне на РРС за
разглеждане от друг състав, които да разгледа правния спор при изпълнение
на дадените по – горе указания, който след изясняване на предмета на правния
спор чрез очертаване дали същия обхваща само описаните в исковата молба
сгради или и дворното място, в което са построени и след преценка дали в
исковата молба са посочени всички съделители или в процеса следва да
участват и други лица, да се произнесе по правния спор за съдебна делба, по
искането по чл.344, ал.2 ГПК, както и да се произнесе по предявеният от Н. М.
инцидентен установителен иск, съдържащ се в отговора му отново след
изясняването му.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1563 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д.№
835/23 по описа на РРС и
ВРЪЩА делото за разглеждане на спора от друг състав на РРС при
изпълнение на посочените в мотивите указания на въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3