РЕШЕНИЕ

Номер   1232                               13.07.2018г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                  ХІV наказателен състав

 

На тридесети октомври                      двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Тихомира Калчева

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер    4191 по описа за    2017   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 17-1030-3090/23.05.2017г. на Началник Група към Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на М.Г.Г., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста/ лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2, вр. с чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение по чл.150а, ал.1, вр. с чл.177, ал.4, пр.1, вр с ал.1, т.2, пр.1-во от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

 

          Жалбоподателят Г. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

 

          Въззиваемата страна – ПП и КАТ - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

 

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 12.05.2017г. около 13.10ч жалбоподателят Г. *** мотоциклет Хонда Пантеон с рег. номер ***негова собственост, който обаче бил спрян от движение. В ЖК Тракия в района на бл.227 му била извършена проверка от служители на ПП Пловдив, сред които свид. Р.Д.Ж.. Последният констатирал освен факта, че управляваното от жалбоподателя МПС било спряно от движение и, че Г. бил неправоспособен водач, тъй като не притежавал СУМПС. Поискал да извърши проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но жалбоподателя отказал. На последния бил издаден талон за кръвна проба, в който било отразено, че следва до 16.20ч да се яви в здравното заведение. Жалбородателят не сторил това и не дал кръв за изследване. Ето защо за горното свид.Ж. съставил АУАН срещу жалбоподателя, а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Р.Д.Ж.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, талон за кръвна проба, справка за водач/нарушител и заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Нещо повече - освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, същото не се и оспорва по същество от самия жалбоподател. Възражението му в тази връзка е голословно като не се сочят други фактичеки положения, които да бъдат проверени от съда. Дори жалбоподателя признава факта, че не е дал кръвна проба за алкохол като оправдава поведението си с това, че бил закъснял и медиците отказали да вземат кръв. Последното обаче е в съответствие с обективирания час посочен от длъжностното лице назначило това изследване и след като жалбоподателя е закъснял, то съобразно изискванията на Наредба № 30/2001г. за реда за установяване на алкохол действаща към датата на процесния казус, няма как да бъде взета кръвна проба. Ето защо и закъснението на жалбоподателя е в негова тежест. Било му е дадено достатъчно време за явяване в болничното заведение в същото населено място, където е извършена проверката, с което по правило е гаранитрана възможността му да се яви на време. Не бяха представени някакви доказателства за обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за явяване за кръвна проба.

          При тази категорично установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя. ЗДвП в чл.5, ал.3, т.2 е въвел задължение на водачите на МПС да не управляват ППС, което е спряно от сдвижение. Правилно е приложен закона и относно санкционната норма на чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, която предвижда санкция глоба в размер от 100 до 300лева за подобно нарушение. С оглед големия брой нарушения отразени в справката, то правилно е определен и размера на наложеното наказание глоба на максимума. На следващо място видно от справката за водач на жалбоподателя приложена по делото е, че той вече е наказван за управление на МПС без да притежава СУМПС. От значение в настоящия казус е наказването му с НП №16-0239-298/01.04.2016г. Същото касае именно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и е влязло в сила на 29.07.2016г. Преди да изтече 1 година съгласно §6, т.33 от ЗДвП  от тази дата жалбоподателя отново шофира МПС без съответно СУМПС. Ето защо резонно е санкциониран на основание чл.177, ал.4, пр.1/ приложима към дата на деянието ДВ бр.101/2016г./, вр ал.1, т.2 ЗДвП. С оглед големия брой нарушения отразени в справката, както и съвкупността от нарушения в процесния казус, то правилно е определен и размера на наложеното наказание глоба на максимума от 1500лв.

          На следващо място с бездействието си по извършване на алкохолна проба било с техническо средство, било чрез даване на кръв за изследване, то жалб.Г. е нарушил нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП съгласно който водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. И тук правлино е бил приложен закона от наказващия орган като е наложил наказанието от 2000лева глоба и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, което не е могъл да индивидуализира по друг начин предвид абсолютната му определеност от законодателя.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до опорочаване на процесното НП.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-1030-3090/23.05.2017г. на Началник Група към Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на М.Г.Г., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста/ лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.2, вр. с чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева  за нарушение по чл.150а, ал.1, вр. с чл.177, ал.4, пр.1, вр с ал.1, т.2, пр.1-во от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.

Вярно с оригинала.

Л. А.