Р Е Ш
Е Н И Е №
80
С. 14.
05. 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.скиятрайонен съд, Іви състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 472 по описа за
2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
С подадена на 21 май
2018 година искова молба от “С.Б.” ЕООД ЕИК *********, със седалище гр. С., адрес
на управление: бул. “Проф.Ц.Л.” № ** е предявен срещу Т.П.С. с ЕГН **********,
с адрес: *** иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за главница 344,01 лв. и мораторна лихва 29,59 лв. , предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Във връзка с правния интерес от предявения установителен
иск се сочи в исковата молба, че по повод заявление от “С.Б.” ЕООД ЕИК *********
за издаване на заповед за изпълнение е образувано заповедно производство
по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 21/2018г. по описа на Р. с. - гр. С., по което
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но
ответницата оспорила вземането предмет на заповедта за изпълнение. С
разпореждане от 11.04.2018г. съдът е указал на „С.Б.” ЕООД да предяви иск по
реда на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, за установяване на оспореното в заповедното
производство вземане, което разпореждане е връчено на ищеца на 02.05.2018г., а
настоящият иск е предявен на 21. 05. 2018 година, поради което е допустим и е
налице правен интерес от предявяването му.
Относно фактите на които се основава иска се твърди в исковата молба, че
ищецът и ответницата сключили трудов договор № 701064 от 06.10.2016г. на
основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, по силата на който ответницата Т.П.С.
е била назначена на длъжност „ресторантски работник” с работно място ресторант
„Ц.ш.” с адрес: гр. С., бул. „Ц.ш.” № **.
Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 12.2 от трудовия договор,
всяка една от страните могла да прекрати трудовото правоотношение с тридесетдневно
писмено предизвестие и че съгласно чл. 12.3 от трудовия договор, страната,
която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието. Твърди се в исковата молба, че съгласно трудовия договор в
случай, че служителят е страната, която не спазва срока на предизвестие, същият
дава съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъде удържано от
последното му трудово възнаграждение.
Твърди се в исковата молба с молба вх. № 414/01.03.2017г. Т.П.С. е
уведомила „С.Б.” ЕООД, че считано от 02.03.2017г. прекратява едностранно
трудовото правоотношение, като няма да отработи 30-дневното си предизвестие,
както и че „С.Б.” ЕООД е издало Заповед № 382/02.03.2017г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 02.03.2017г.
Твърди се в исковата молба, че на основание чл.220, ал.1 от КТ и
съгласно чл.12.3 от трудовия договор № 701064/06.10.2016г., както и изрично
даденото съгласие от ответницата в молба с вх. № 414/01.03.2017г. на Т.П.С. е
направена удръжка в размер на 583,77 лв. от дължимото на ищцата обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 927,78 лв., т.е. от сумата по обезщетението по чл.220,
ал.1 от КТ в размер на 927,78 лв. е била удържана сумата от 583,77 лв. като
след направената удръжка дължимото от ответницата обезщетение възлиза на сумата
от 344,01 лева.
С ИМ се твърди, че ответницата дължи на ищеца като обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ и неизпълнено задължение по чл.
12.3 от трудов договор № 701064/06.10.2016г.
С ИМ се прави изявление, че правоотношението е било прекратено при
условията на чл. 335, ап.2, т.З КТ, а именно на посочената в молбата дата -
02.03.2017г., като ответницата дължи на дружеството мораторната
лихва върху сумата от деня на прекратяване на трудовото правоотношение —
02.03.2017г. до 04.01.2018г. вкл. в размер на 29,59 лв.
Твърди се в ИМ, че до ответницата Т.П.С. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която ищецът я е поканил в тридневен срок от
получаване на поканата да заплати дължимата сума по посочената в поканата
банкова сметка, ***нната лихва върху сумата от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение 02. 03. 2017 година до 04. 01. 2018
година в размер на 29, 59 лева.
В петитума на исковата молба, се съдържа
искане съдът да признае за установено по отношение на ответницата Т.П.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи на ищеца „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. С.,
община С., район „И.” и адрес на управление: бул. Проф.Ц.Л. № **, представлявано
от И.Й.Л.- управител, както следва:
1. на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 344,01 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по трудов договор №
701064/06.10.2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК 05.01 2018г до
окончателното плащане
2. на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29.59 лева, мораторна
лихва върху вземането по чл. 220. ал. 1 КТ от дена на прекратяване на трудовото
правоотношение - 02.03.2017г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410
от ГПК - 05.01.2018г.
3. направените разноски по
настоящото производство в размер, представляващи платен адвокатски хонорар и
платена държавна такса.
4. Покана за доброволно изпълнение, изпратена с Т.п.
изх. № 13/5.062017г., върната като не потърсена;
5. Покана за доброволно изпълнение,
изпратена с Т.п. изх. № 68/24.08.2017г. и известие за доставка ИД РS 2000 0073OU на „Български пощи” ЕАД, от
което е видно, че пратката е получена лично на 28.08.2017г.;
6 Изчисление на мораторната лихва;
7. Извадка от електронния регистър на Търговския регистър към Агенция по
вписванията на дружеството-ищец.
Ответницата не взема становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
От приложения в препис трудов договор на ищеца с ответницата се
установява че между страните „С.Б." ЕООД и Т.П.С. е сключен трудов договор
№ 701064 от 06.10.2016г. от Кодекса на труда, по силата на който Т.П.С. е била
назначена на длъжност не както се сочи в исковата молба „ресторантски
работник”, а „готвач заведение за бързо хранене” с работно място ресторант „Ц.ш.” с адрес: гр.
С., бул. „Ц.ш.” № **.
С молба от Т.П.С. с вх. №
414/01.03.2017г, ответницата Т.П.С.
е депозирала следното изявление „Моля да ми бъде прекратен трудовия
договор, считано от 02. 03.
С приложената по делото в препис Заповед
№ 382/02.03.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата за което работодателят се позовава на чл. 326
ал. 1 от КТ и е заповядано на ответницата да се удържи обезщетение за неспазено
предизвестие 21 работни дни в размер на
927, 78 лева.
Не е приложима между страните клаузата в трудовия договор по чл. 12.2 от
трудовия договор, в която е уговорено, че всяка една от страните може да
прекрати трудовото правоотношение с тридесетдневно писмено предизвестие.
От съдържанието на договора и в частност от съдържанието на клаузите по
чл. 12, 12.1 се налага извод, че задължението за обезщетение за служителя
възниква след изтичане на срока за изпитване, който по силата на договора е
шест месеца. Към датата първи март 2017 година, когато ответницата е подала
молба за прекратяване на трудовия й договор не са изтекли уговорените като
изпитателен срок в полза на работодателя шест месеца от сключване на договора и
от началото на изпълнението му. Това е първото основание, което изключва дължимостта на претендираното
вземане и това следва от съдържанието на договора и в частност от клаузите 12,
12.1, 12.2. Видно от клаузата 12. 1 и 12.2, след изтичане на срока за изпитване
и случай че никоя от страните не е прекратила договора, същият се счита като
трудов договор сключен за неопределено време. Именно при осъществяване на тези
условия по силата на договора е предвидено правото на прекратяване с
предизвестие, като именно в тези случаи е уговорена дължимост
на обезщетение за неспазено предизвестие.
Но в конкретния случай и второто условие за дължимостта
на такова обезщетение не е осъществено, тъй като в срока за изпитване е
прекратен договора. Това е второто основание, което изключва дължимост на претендираното
вземане. Видно от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение именно ищецът е прекратил трудовото
правоотношение. Изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение е
направено от ищцовото дружество и е материализирано в
заповед № 382 от 02. 03. 2017 година и това е в шестмесечния изпитателен срок,
а видно от съдържанието на договора клаузи 12.1 и 12.2 това е отрицателна
предпоставка за възникване правото на работодателя на обезщетение защото то е предпоставено от изтичане на срока за изпитване и ако в
този срок никоя от страните не е прекратила договора.
По изложените съображения без основание ищецът се позовава на клауза
12.3 от трудовия договор, ответницата не дължи никакво обезщетение за неспазено
предизвестие на основанията посочени в исковата молба.
Изявлението на ищеца че на ответницата към момента на прекратяване на
трудовия й договор длъжността е „ресторантски работник” е с характер на
признание във връзка със следното самостоятелно изключващо правото на ищеца на претендираното вземане.
По силата на чл. 327 ал. 1 т. 3 от КТ, дори когато дължи предизвестие
работникът има право да прекрати трудовия договор без предизвестие ако
работодателят едностранно промени характера на работата му. По аргумент на по
силното основание, щом работодателят ищеца е прекратил трудовото правоотношение,
а признава длъжност различна от тази по трудов договор няма право на
обезщетение поради неспазено предизвестие.
Не е вярно и е опровергано твърдението в исковата молба че с молба с вх.
№ 414/01.03.2017г. Т.П.С. е уведомила „С.Б.” ЕООД, че считано от 02.03.2017г.
прекратява едностранно трудовото правоотношение, като няма да отработи
30-дневното си предизвестие. Видно от съдържанието на молбата, приложена в
препис по делото ищцата не прекратява трудовия си договор, а само е поискала да
й бъде прекратен трудовия договор, считано от 02. 03. 2017 година. Изявлението
й че няма да отработи 30 дни предизвестие не означава едностранно прекратяване
на трудовия договор от страна на ответника. По изложените по-горе съображения
ответницата не дължи предизвестие, още по-малко тридесетдневно, считано от 02.
03. 2017 година. По тези съображения изявлението й че няма да отработи
тридесетдневно предизвестие не налага извод че именно ответницата едностранно е
прекратила трудовия договор. В молбата
на ответницата от 01. 03. 2017 година се съдържа не едностранно прекратяване на
трудовия договор, а предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Видно от резолюцията върху молбата „Да, разрешавам” това предложение
е прието. А самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
382/02.03.2017г. материализира изявление на работодателя ищец. В частта му в
която се прекратява трудовия договор с това изявление се упражнява потестативно право за едностранна промяна включително и в
чужда правна сфера – тази на ответницата, произвело е последици на прекратяване
на трудовия й договор. В частта му в която в заповедта се сочат основания за
прекратяване на трудовия договор, изявленията в тази заповед са твърдения,
включително и за основанието за прекратяване на трудовия договор които ползват
ищеца, защото на тях основава претенцията си за дължимо от ответника
обезщетение за неспазено предизвестие. В това им качество посоченото в
заповедта за уволнение относно основанието за прекратяване на трудовия договор
на ответницата има характер на твърдение, което ползва ищеца това изявление не
е доказателство, а само подлежи на доказване.
В гражданския процес правилата на доказателствената
тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от
недоказване на факт на който страната основава своите искания или възражения. В
случая освен изложените по-горе основания които изключват претендираното
вземане, от това че ищеца не установява ответницата да е прекратила едностранно
трудовия договор, съдът прилагайки правилата на доказателствената
тежест приема, че този твърдян в ИМ факт от който ищеца претендира процесното вземане не е осъществен и ответницата не е
прекратила едностранно трудовия си договор.
Както бе посочено, който и да е прекратил трудовия договор, това е
станало в шестмесечния срок за изпитване и от клаузите на трудовия договор 12,
12.1 и 12.2 се налага извод че не са настъпили предвидените в договора условия
за дължимо от служителя обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като тези
условия са да изтече срокът за изпитване и в този срок никоя от страните да не
е прекратила договора.
По изложените съображения съдът следва да отхвърли изцяло предявения иск
като неоснователен.
Неоснователна е и акцесорната претенция за
лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД до и след предявяване на иска, който на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК се счита за предявен с подаването по пощата на
05. 01. 2018 година Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Ответницата като не дължи претендираното
обезщетение за неспазено предизвестие, не дължи и лихви за забава до
предявяване на иска, нито законната лихва върху претендираната
без основание главница считано от предявяване на иска до когато се претендира,
но не е установена дори по основание.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от “С.Б.” ЕООД ЕИК *********,
със седалище гр. С., адрес на управление: бул. “Проф.Ц.Л.” № ** срещу Т.П. С. с ЕГН **********, с адрес
*** по чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване по отношение на тази ответница на
вземане претендирано на основание трудов
договор № 701064 от 06.10.2016г. за сумите главница
344,01 лв., претендирана като обезщетение за
неспазено предизвестие, както и за сумата 29,59 лв. претендирана
като мораторна лихва за забава. за времето от 02. 03.
2017 година до 04. 01. 2018 година, както и за претендираната
законна лихва върху сумата 344, 01 лева считано от 05. 01. 2018 година до
окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното производство по
ч. гр. д. № **/2018 година на С. р. с., за които суми по същото частно гр. дело
№ **/2018 година на 09. 01. 2018 година е издадена Заповед № 13 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в
двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
Районен
съдия: