№ 374
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети
състав, в съдебно заседание на девети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 567 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „МРЕЖАТА
ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, с. Средно село, общ. Златарица, представлявано от
управителя С.М.С., срещу Акт изх. №01-2600/4635 от 13.08.2021 г. за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 10 „Агрокология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2020, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт по
причини, че не са извършени плащания по нито една от заявените от дружеството
схеми и мерки за подпомагане, както и че липсва яснота защо не
се обработват заявленията му, дали мярката е активна и как следва да се процедира
– да се подаде ново заявление за подпомагане и ново заявление за плащане, или
да се продължи по старата процедура. Именно липсата на информация от ДФЗ е посочена
като причина, дружеството да не подаде в срок заявление за плащане за 2020
година. Иска се отмяна на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“.
Ответникът – заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Цар Борис ІІІ“ №136,
чрез ***Таня С., оспорва
жалбата като неоснователна. Възразява срещу фактическите твърдения, поддържани от
оспорващото дружество, и в подкрепа на становището си представя доказателства. Налице
били плащания. Подчертава, че поетите ангажименти по програмата не са спазени,
въпреки че са били поети и предварително известни. Излага съображения за
законосъобразност на акта и моли оспорването срещу него да бъде отхвърлено. Претендира
направените по делото разноски, за което представя списък.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество „МРЕЖАТА
ВТ“ ООД е регистрирано
с Уникален регистрационен номер /УРН/ 667623 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/.
На 06.06.2016 г. дружеството
е подало Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 07/060616/41507
и видно от Уведомително писмо изх. №02-070-2600/1025 от 05.12.2016 г. (л. 29 от
делото) е одобрено за участие по направление „Възстановяване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност“ от Мярка 10 „Агроекология
и климат“, във връзка с което са одобрени всички заявени площи в общ размер на
103,54 ха /видно от приложената към уведомителното писмо таблица/. С уведомителното
писмо дружеството изрично е информирано, че с поемане на 5-годишния ангажимент
за извършване на дейности по това направление следва да спазва точно изброени
изисквания, първото от които е подаване на „Заявление за подпомагане/плащане“
всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент.
От представената от ответника
извадка от ИСАК /л. 44 от делото/ се установява, че дружеството е получавало
плащания по заявените схеми и мерки, включително и по Мярка 10.
През 2021 г. от ДФЗ – РА е
предприето извършване на административни проверки за спазване на поет
петгодишен агроекологичен ангажимент на основание чл. 52 от Наредба
№7/24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 /Наредбата/. В резултат е
констатирано, че от „МРЕЖАТА ВТ“ ЕООД не е подадено заявление за плащане по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ през кампания 2020. Във връзка с това дружеството е уведомено с Писмо
изх. №01-2600/733 от 04.02.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, че се
открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент. Предоставен е срок за становище, възражения и
прилагане на допълнителни доказателства. Видно от известие за доставяне писмото
е връчено на 26.03.2021 г.
Дружеството не е взело
участие в производството и въз основа на данните от проверката му е съставен
Акт №01-2600/4635 от 13.08.2021 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 от заместник изпълнителния
директор на ДФЗ. Установеният факт, че не е подадено заявление за плащане за
кампания 2020, е квалифициран като нарушение на чл. 8 от Наредбата и на
основание чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент (ЕС) №1306 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламента/ и на
основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредбата агроекологичният
ангажимент на „МРЕЖАТА ВТ“ ЕООД по Мярка 10 е прекратен. Актът е получен от
упълномощен представител на дружеството на 01.09.2021 г. съгласно саморъчна
разписка.
Жалбата срещу акта за
прекратяване е входирана директно в Административен съд – Велико Търново на
13.09.2021 г., което се установява от дадения в деловодството входящ номер.
Горната фактическа обстановка е възприета въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка, изпратена с Писмо изх. №01-251-110001/275/21.09.2021 г. от ДФЗ, ОД –
Търговище, и добавената Справка от ИСАК, регистър „Директни плащания“ за
периода 2016 г. – 2020 г., както и на приетото веществено доказателство – 1 бр.
CD-R, именуван „Заявление
от „МРЕЖАТА ВТ“ ЕООД УИН 04/010620/86904 по ДПП-К2020“, на който е извършен
оглед на съдържанието в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат
на акта за прекратяване, в преклузивния срок по АПК, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1,
предложение второ от Наредбата Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно
условията на ал. 4, когато не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2
за одобрени площи. Очевидно в Наредбата липсват специални правила, уреждащи
компетентността, поради което правомощието за издаване на акт за прекратяване на
ангажимент по схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони се
извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда, който е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи
дейността ѝ и я представлява.
В разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, съответстваща на законовата норма на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира част от
предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник изпълнителните
директори. В случая със Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, избран с Решение по т. 3 от Протокол №178 от заседание на УС
на ДФЗ от 10.06.2021 г., на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са
делегирани правомощия за издаване и подписване на актове за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ /т. 7 заповедта на л. 23 от делото/. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му
правомощия, поради което е валиден административен акт.
Актът е съставен в законоустановената писмена форма и
с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително посочване на кореспондиращи
помежду си фактически и правни основания, обосновали извода за прекратяване на
поетия от жалбоподателя 5-годишен ангажимент по Мярка 10 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020. Прекратяването на поетия от жалбоподателя
ангажимент е на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата и е мотивирано от
констатациите за това, че не е доказано изпълнението на изискванията по чл. 8,
ал. 2 от Наредбата.
Не се установяват съществени нарушения в хода на административното
производство по съставяне на оспорения акт. Предприети са административни
проверки по чл. 52, ал. 1 от Наредбата за спазване на поетия петгодишен
агроекологичен ангажимент. Установено е неподаване на заявление за плащане за
кампания 2020 г., което задължение, освен че произтича от закона, изрично е
сведено до знанието на жалбоподателя с Уведомителното писмо от 05.12.2016 г. за
одобрено участие по Направление „Възстановяване и поддържане на постоянно
затревени площи с висока природна стойност“ от Мярка 10 „Агроекология и
климат“. Тоест преди издаване на акта и въз основа на събраните доказателства
са установени относимите за случая факти и обстоятелства съгласно правилата на
чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК за
уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство по
прекратяване. По реда на чл. 34 от АПК на страната е осигурена възможност за
участие в производството, от което тя не се е възползвала. Спазването на
административнопроизводствените правила има за цел изясняване от органа на
значимите за случая обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до
безспорно установени правнорелевантни факти. Няма данни, а и от жалбоподателя
не се твърди опорочаване на процесуалната законосъобразност на акта.
Оспореният административен акт е материално
законосъобразен. Същият е издаден на основание чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4,
б. „в“ от Регламента и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата.
Според разпоредбите на посочения акт на правото на ЕС,
ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и,
когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Административните санкции
могат да приемат следните форми: изключване от правото на участие в съответната
схема за помощ или мярка за подпомагане.
Според чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на
поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на
срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2
за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със
съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. Видно
от мотивите на органа в случая е
приложена хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1, предл. второ от Наредбата –
когато земеделските стопани на са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2
за одобрени площи и/или животни.
Фактическият състав на прекратяването предполага качеството
„земеделски стопанин“ на жалбоподателя, наличие на поет многогодишен ангажимент
по реда и условията на Наредбата и липса на подадено заявление през времетраене
на ангажимента. Оспорващото дружество е земеделски стопанин предвид легалната
дефиниция на §1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, вр. чл. 4, §1, буква „а“ от Регламент (ЕС)
№1307/2013 г. През 2016 г. същият е заявил и получил одобрение за поемане на
петгодишен ангажимент по Програмата за развитие на селскостопанските райони за
периода 2014 – 2020 г. по Мярка 10 „Агроекология и климат“. От документите към
административната преписка се установява по безспорен начин, че земеделският
стопанин не е изпълнил задължението по чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата да
подаде заявление за плащане за одобрени площи за кампания 2020 г., която е в
рамките на петгодишния ангажимент. Това решаващо обстоятелство не е спорно, а и
се признава изрично от жалбоподателя, че заявление за плащане за 2020 г. не е
подадено. 2020 г. се явява пета година от поетия 5-годишен ангажимент по тази
мярка.
Законът не държи сметка за причините поради които
заявлението не е подадено и в тази връзка всички изтъкнати в жалбата обяснения (в
това число, че не са извършени плащания, че липсва яснота защо не се обработват
заявленията и дали мярката е активна и как следва да се процедира и въобще за липсата
на информация от ДФЗ) нямат никакво отношение към решаването на спора. След
като жалбоподателят не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния
си ангажимент, същия търпи и неблагоприятните за него последици, произтичащи от
нормата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата – прекратяване на агроекологичния
ангажимент. Изводът, който следва от цитираната нормативна уредба и от
обстоятелствата по казуса, е че са налице материалноправните предпоставки за
упражняване на правомощието на органа по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 10 „Агроекология
и климат“.
Предвид изложеното съдът приема, че оспореният акт съответства
на материалния закон, още повече жалбоподателят не отрича, че не е подал
заявление за плащане за кампания 2020 г. Прекратяването на многогодишния
ангажимент е естествена и закономерна последица от спецификата на поетия
ангажимент и произтича от съдържанието на самата мярка. По изложените
съображения оспореният акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото искането на представителя на
ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на ***се
явява основателно съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
с оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на възнаграждението
следва да е 100.00 лева, както е посочено и в списъка на разноските.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „МРЕЖАТА
ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, с. Средно село, общ. Златарица, представлявано от
управителя С.М.С., срещу Акт изх. №01-2600/4635 от 13.08.2021 г. за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 10 „Агрокология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2020, издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
„МРЕЖАТА ВТ“ ЕООД,
ЕИК *********, с. Средно село, общ. Златарица да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
– София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: