Решение по дело №46507/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2345
Дата: 9 февруари 2024 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20231110146507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2345
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110146507 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена
застраховка „Каско”, възложил на сервиз *** ремонт на л.а. „Мерцедес“ „GLE Class
Body W 166“ с рег.№ ***, за което заплатил сумата от 12 349,55 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за ремонт по заведена пред него щета за вредите,
причинени на посоченото МПС от настъпило на 23.11.2022 г., в гр. Добрич, бул.
„Добруджа“ ПТП, по вина на водач на л.а. „Форд“ „Фиеста“ с регистрационен № ***,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответното
дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Твърди, че на основание чл. 411 КЗ е встъпил в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента, поради което с регресна покана, е поискал ответникът да му възстанови
заплатената сума, но плащане не последвало, поради което ответната страна изпаднала
в забава и дължала и лихва за забава в размер на 356,03 лв. за периода 23.05.2023 г. –
14.08.2023 г. Претендира се присъждане на посочените суми, заедно със законната
лихва върху главницата от предявяването на иска – 18.08.2023 г., до плащането, както
и сторените по делото разноски.
Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в срока за отговор,
оспорва исковете с твърдения, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е
напуснал местопроизшествието, без да изчака органите на МВР, а часове по-късно бил
1
съставен двустранен констативен протокол, като водачът на л.а. „Форд“ „Фиеста“ бил
принуден да се признае за виновен. Оспорва се механизмът на процесното ПТП,
причинната връзка между същото и настъпилите вреди, както и действителният размер
на последните. Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
л.а. „Мерцедес“ „GLE Class Body W 166“ с рег.№ ***. Счита, че не е станал повод за
завеждане на делото, като възразява на ищеца да се присъдят разноски и прави искане
разноски да се присъдят на него. В становище по съществото на спора, процесуалният
представител на ответника счита исковете за недоказани, сочи, че твърденията на
ищеца не се доказаха по делото- двустранният протокол за ПТП е съставен 4 часа след
ПТП, двете свидетелки – водачи на двата л.а. противоречат в показанията си, а водачът
Д., при движение с 50 км/ч е могла да избегне удара. Оспорва се приетата от СРС
съдебно – автотехническа експертиза, като се сочи, че вещото лице се е водило
единствено от водача на л.а. Мерцедес.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 23.11.2022 г.
собственикът на л. а. „Мерцедес“ „ GLE Class Body W 166“ с рег.№ *** е бил
застрахован при ищеца по застраховка пълно автокаско, че на тази дата в град Добрич,
е реализирано ПТП между л. а. „Мерцедес“ „GLE Class Body W 166“ с рег.№ *** и л.а.
„Форд“ „Фиеста“ с регистрационен № ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, във връзка с което е съставен двустранен протокол
за ПТП, и ищецът е заплатил сумата 12 374,55 лева за извършен ремонт на л.а.
„Мерцедес“ „GLE Class Body W 166“, както и че на 21.04.2023 г. при ответника е
постъпила претенция за заплащане на сумата 12 374,55 лева.
Първият спорен въпрос е за механизма на ПТП. СРС допусна разпит по
делегация, на двамата водачи, записани в двустранния протокол за ПТП, представен от
2
ищеца - М. К., водач на л.а. Форд и З. Д., водач на МПС Мерцедес.
Между показанията на двете свидетели, събрани от делегирания съд, са налице
съвпадения по фактите – и двете свидетелки описват пътното платно по един и същи
начин - две ленти за движение, с прекъсната маркировка между тях. Свидетелят Д.
сочи, че се е движела със скорост на л.а. Мерцедес около 60 км/ч, като свидетелят К.
сочи, че ограничението на скоростта на този пътен участък е между 50 и 70 км/ч.
Разминаванията между показанията на водачите се състоят в някои елементи на
механизма. Свидетелят Д. сочи, че се е движела след околовръстния път на град
Добрич, след преминаване на „Балчишкото кръгово“, по пътното платно по посока
бензиностанция „Атанасов груп“. Сочи, че другият автомобил,“ малка кола“, идвал от
посока бензиностанция „Атанасов груп“, навлязъл в лентата за движение на л.а.
Мерцедес, пресекъл й пътя с посока на ляв завой в посока „Ив-Ел“, свидетелката Д.
сочи, че е набила спирачки, но не могла да избегне удара, а л.а. Форд продължил
напред. Свидетелката забелязала в последния момент л.а Форд, като водачът не бил
подал сигнал за завой,. Ударът настъпил в предна част на л.а. Мерцедес.
Уврежданията били на фар, стопове, всичко отпред било „помляно“. Чакала за нови
части. Компесорът бил отдолу, оказало се, че също е повреден, като тя покрила тази
щета. Обадила се на полиция, от там й казали, да търси другия автомобил. Отишла на
работа, от там й се обадил полицай, като й казал, че открили другият водач, уредил
среща на бензиностанция „Атанасов груп“, където се срещнали и отишли в офис на
ищеца, където попълнили протоколи. Свидетелят сочи, че другият водач
собственоръчно попълнил, че е виновен.
Свидетелката К. сочи, че се движела с около 20-30 км/ч към момента на завоя.
Сочи, че работи в завода, към който завила, там имало много широка отбивка. На
отбивката сочи, че нямало коли нито в една от посоките на движение, подала мигач,
видяла, че има фарове откъм Балчишкото кръгово / на 50-100 метра от завода/.
Свидетелката подала мигач и завила към завода. На мястото нямало видимост, там
имало сгради, свидетелката чула звук „чук“, помислила, че се чукнал камък. Сочи, че
другото МПС било много голямо, видяла в огледалото за обратно виждане, че е с
тъмен цвят, като се движел с „бясна скорост“, минал „като танк“, чула, че се засилва и
натиска газ, когато тя извършвала маневра завой.
Спряла и слязла от колата, видяла, че задният й десен стоп е чукнат и липсва
малко стъкълце от него. Огледала се, не видяла друг автомобил и отишла на работа.
След 4 часа се обадили от портала, полицейски служител я намерил, поискал й
документите и й казал, че е предизвикала ПТП, като на пътя намерил стъкълце,
изпробвали я за алкохол, наркотици. Полицейският служител й посочил, че следва да
отиде да попълни документи, за да платят застрахователите на другия водач.
Свидетелката К. отишла в центъра/при отговора на предпоследния зададен въпрос
3
става ясно, че посещението е било при застраховател/, където попълнили документите.
През лятото от „Лев инс“ я извикали, за да я питат за ПТП, писала обяснения,
подписала ги. Свидетелката сочи, че ПТП станало в 7 часа сутринта, а в 11 часа я
извикали на портала, за да говори със служителя на реда. До срещата в Центъра, не
била виждала водача на другото МПС.
Разпоредбата на чл.172 ГПК задължава съда да кредитира показанията на
свидетелите, които са намерени за заинтересовани в полза или вреда на една от
страните по делото, ведно с останалите, събрани по делото доказателства. В
изпълнение на това си задължение, съдът съобразява, че представеният двустранен
протокол за ПТП на бланка на ищеца, по показания на двамата водачи, е попълнен от
тях. В дадените обяснения до своя застраховател – ответникът, М. К. е посочила, че
джип, който идва от Балчишкото кръгово й е „чукнал“ задния стоп и дясна броня, тя
почти била навлязла в пресечката на паркинга, усетила леко охлузване. При паркиране
видяла, че джипът е заминал. Преповтаря се изложеното по – горе, включително
версията, че следва да пише, че вината е нейна, за да покрият ремонта на другия
автомобил. В представената от ищеца преписка фигурира опис на претенцията за
ремонт на л.а. Мерцедес, в който опис, съставен на 23.11.2022г. са посочени за ремонт
:облицовка пр.броня, калник пр.д. – за боя, фар десен / за подмяна/. В първия опис е
посочено, че предстои следващ оглед. В протокола, попълнен от водачите, е посочено,
че на л.а. Мерцедес са увредени : фар, калник.
Такъв повторен оглед при застрахователя явно е извършен към 19.4.2023г., като
към сочените щети, са добавени и други, въз основа извършвани огледи от сервиз
„Силвърстар“ на 22.2.2023г. От оспорената от ответника и приета от СРС съдебно –
автотехническа експертиза, и изложеното от вещото лице в о.с.з., е видно, че от
техническа гледна точка, към момента на удара л.а. Форд се е движел с 30 км/ч,
следователно, не е възможно изложеното от свидетеля Д., че водачът на л.а. „Форд“ е
избягал, което предполага много по – висока скорост. Въз основа нарисуваната от
вещото лице скица, която съвпада със скицата, изготвена от М. К. за пред ответника, е
видно, че ударът е настъпил в задна дясна част на л.а. Форд, и предна дясна част на л.а.
Мерцедес.
При изложеното, съдът намира, че ПТП е настъпило по вина и на двамата
водачи , поради следното.Свидетелят К. сочи пред съда, че е видяла фарове откъм
Балчишкото кръгово, което, по нейни думи, е на 50- 100 метра от отбивката.
Следователно, когато е започнала да извършва маневрата ляв завой, е следвало да я
извърши със скорост, че по най- бързия начин да пресече пътното платно, по което се е
задавал л.а. Мерцедес. Свидетелят Д. има вина в несъобразяване на скоростта на
движение с пътните условия, в частност, при прекъсната маркировка и разрешен за
свидетелката К., ляв завой, да се движи със скорост, така че да може да предотврати
4
ПТП. Ето защо, вината на двамата, за настъпването на ПТП, е равна, като съдът
приема съпричиняване на ПТП.
Другият спорен въпрос е повдигнат от ответника – той счита, че не всички
ремонтирани вреди са от ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат
на възстановяване действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба,
„възстановителна застрахователна стойност“е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В опис – заключение непосредствено след ПТП, са описани само фар, калник, а
в опис – заключение, изготвен въз основа на направен оглед четири месеца след ПТП
са описани още щети, което обстоятелство е обяснено в показанията на свидетеля Д.,
която сочи, че чакала за нови части. Видно от заключението на приетата САТЕ, всички
описани на 20.2.2023г. във фактурата щети, са в зоната на удара – ударът е получен
отпред назад. Видно от представената полица за застраховка „автокаско“ л.а.
Мерцедес е собственост на „ОТП Лизинг“, като първата му регистрация е през 2020г.
Следователно, към ПТП л.а. Мерцедес е гаранционен, на по- малко от 3 години, а
видно от представената полица, в нея е налице клауза „официален сервиз“. Легалната
дефиниция, посочена по - горе предвижда, че при частична увреда, възстановителната
стойност е действителната стойност, следователно и целта на обезщетяването е
възстановяването на имуществото с ново, от същия вид и качество, към датата на
ПТП. В настоящия случай е налице възстановителна стойност на застрахованото
имущество, като платената от ищеца сума по фактура е над средната пазарна цена на
ремонта. Средните пазарни цени са обективният критерий за действително
причинените вреди, доколкото по средни пазарни цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество, като увредената вещ. При определяне на средна пазарна
цена, която по същество съставлява средна стойност на ремонта, винаги може да бъде
определена както по – висока, така и по- ниска стойност, затова и се приема, че
обективен критерий за действително причинените вреди е именно средната пазарна
стойност. Именно затова и не е възстановителна стойността на вещта чрез
алтернативни източници, още повече, че издирването на алтернативни източници
пряко противоречи на разпоредбата на чл.400,ал.2 КЗ, предвиждаща възстановяване на
имуществото с ново от същото качество. Допустимо е, застрахованият по застраховка
“Каско на МПС” да представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, в който случай застрахователят не
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за
ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ. / в този
смисъл е решение на ВКС по т.д.№ 20169/2011г. на ІІ ТО, постановено по този въпрос
5
в производство по чл.290 ГПК/. Ето защо, претенцията на ищеца е основателна, като
при приетия процент съпричиняване на самото ПТП, ответното дружество дължи ½ от
обезщетението, или сумата 6187,28 лева, към която следва да се прибави и сумата 25
лева ликвидационни разноски.
По иска за заплащане на обезщетение за забава. По делото е отделено за
безспорно, че на 21.04.2023 г. при ответника е постъпила претенция за заплащане на
сумата 12 374,55 лева, като съгласно разпоредбата на чл.412аКЗ, ответното дружество
изпада в забава с изтичане на 30 дни от получаване на поканата или, съобразно
диспозитивното начало, от 23.5.2023г. дължи обезщетение за забава, до 14.8.2023г., в
размер на 178,02 лева.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, като искането
на ответника по чл.78,ал.2 ГПК е неоснователно – той нито признава иска, и е станал
повод за завеждането му, с отказа да плати.
Ищецът доказва разноски за общата сума 2358,98 лева, от които 544,98 лева
платена държавна такса, сумата 1514 платено адвокатско възнаграждение, сумата 300
лева депозит за експертиза на ищеца се следва сумата 1179,49 лева.
Ответникът доказва разноски от 250 лева - 100 депозит за експертиза и сумата
150 лева юрисконсултско възнаграждение, от които, съразмерно с неоснователната
част на исковете, му се следва сумата 125 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 6187,28 лева
обезщетение за имуществени вреди, с включени 25 лева ликвидационни разноски,
които вреди са причинени на 23.11.2022г. на лек автомобил Мерцедес с рег.№ ***,
дължими по имуществена застраховка „ автокаско”, което ПТП е настъпило при
съпричиняване на ПТП от водача на л.а. Мерцедес и водача на л.а. Форд с рег.№ ***,
ведно със законната лихва от 18.8.2023г. до плащането, сумата от 178,02 лева
обезщетение за забава от 23.5.2023г. до 14.8.2023г и сторените по делото разноски от
1179,49 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** искове: за главница, за
горницата над уважения размер от 6187,28 лева до пълния предявен размер от
12374,55 лева и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 178,02
лева до пълния предявен размер от 356,03 лева.
6
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сторените в производството
разноски от 125 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7