Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ Н.
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Ваня
Гаджева и в присъствието на прокурора Божидара Ганева - Димова, като разгледа
докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 5100
по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. НПК.
С присъда от 18.02.2015 г.
постановена по НОХД № 21139/2013 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно
отделение (НО), 14-ти състав е признал подсъдимия Л.Н.И. – ЕГН - **********, за
невиновен в това, че на 08.09.2013
г., в гр. София, в ж.к. „Света Троица“, в парк „Света Троица“, е намерил чужда
движима вещ – мобилен телефон марка „Самсунг S5360“, на стойност 207 лева, заедно с
карта флаш памет 8 гигабайта, на стойност 13,50 лева, всичко на обща стойност
220,50 лева, и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Присъдата е протестирана от В. Х. –
прокурор при СРП. С така депозирания протест се твърди, че постановената първоинстанционна
присъда е неправилна и се иска нейната отмяна. Сочи се, че неправилно е
приложена разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, тъй като са налице
предпоставките по чл. 218б, ал. 2, т. 2 от НК, поради което подс. И. не би
следвало да бъде наказан по административен ред.
В съдебно заседание представителят
на СГП посочва, че предвид изразената воля от страна на подсъдимото лице и
изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване, наказателното
производство следва да се прекрати.
Подсъдимият Л.Н.И. прави искане за
прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на предвидената в
закона давност.
Защитата на подс. И. – адв. К. – от
САК, преупълномощена от адв. О. – назначен служебен защитник на подсъдимото
лице, моли наказателното производство по делото да бъде прекратено, поради
изявлението на подсъдимия, че не желае делото да бъде разглеждано, поради
изтекла абсолютна погасителна давност.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съдебен състав е събрал като гласни и писмени
доказателствени средства и обсъдил показанията на свидетелите К.Б.А.и И.Е.П.;
протоколи за доброволно предаване от 13.08.2013 г. и от 19.08.2013 г. (л. 27 –
29 и л. 36 от досъд. п-во); протокол за оглед на веществени доказателства от
22.08.2013 г. (л. 49 – 50 от досъд. п-во); заложен билет № ********** от
08.09.2012 г., издаден от Национална верига заложни къщи „Доверие“, издаден на
името на Л.Н.И. (л. 38 от досъд. п-во); гаранционна карта за мобилен телефон
марка „Самсунг“, модел „S5360“, фабричен № 352936051282696 (л. 11 от досъд.
п-во); справки от мобилни телефонни оператори (л. 21 – 23 от досъд. п-во);
разписка (л. 63 от досъд. п-во); справка за съдимост на подсъдимия (л. 9 – 10
от съд. п-во) и декларация за семейно и материално положение и иматно състояние
на същия (л. 62 от досъд. п-во), както и заключенията на назначените и приети
като доказателство по делото съдебно-графическа експертиза № 191/27.08.2013 г.
(л. 39 – 40 от досъд. п-во), съдебно-оценителна експертиза (л. 52 – 53 от
досъд. п-во) и съдебно психиатрична и психологична експертиза (л. 69 – 72 от
досъд. п-во), които изцяло е кредитирал, като непротиворечиви.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал и неговия задълбочен анализ,
съдът е приел от фактическа страна, че на 08.09.2012 г. св. Н.Г.А.М.отишъл да
си играе с приятели в гр. София, в парк „Света Троица“. Докато си играели, св. А.М.оставил
телефона си, марка „Самсунг“, модел „S5360“, фабричен №******, на една пейка,
за да не му пречи и се отдалечил с приятелите си. След известно време оттам
минал подс. И., който забелязал телефона на пейката и решил, че някой го е
загубил. Подсъдимият И. взел телефона и го заложил в заложна къща „Доверие“ за
сумата от 60,00 лева. До предявяване на обвинението, телефонът бил върнат на
собственика – непълнолетния А.М., чрез неговата майка С.Б..
Въз основа на заключението на
назначената и приета като доказателство по делото съдебно-оценителна
експертиза, съдът е приел за установено, че стойността на инкриминираните вещи
е 220,50 лева.
Въз основа на заключението на
назначената и изготвена съдебно-графическа експертиза, съдът е установил, че
подписите в графи „Заемател“ и „Декларатор“ в заложен билет № ********** от
08.09.2012 г., издаден от Национална верига заложни къщи „Доверие“, на името на
Л.Н.И., са положени от подсъдимия.
Съдът е приел, че на подсъдимия И.
не е налагано административно наказание за извършено в периода 08.09.2011 г. –
08.09.2012 г. престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционния съд е приел, че с деянието си, подс. И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по
чл. 207, ал. 1 от НК, като на 08.09.2013 г. в гр. София, в ж.к. „Света Троица“,
в парк „Света Троица“, е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка
„Самсунг S5360“, на стойност 207 лева, заедно с карта флаш памет 8 гигабайта,
на стойност 13,50 лева, всичко на обща стойност 220,50 лева, и в продължение на
една седмица не е съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който
я е загубил.
Същевременно, съдът е приел, че
деянието следва да се преследва по реда на чл. 218б, ал. 1 от НК, тъй като
вещта е била върната на нейния собственик и стойността й не надвишава две
минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието,
както и не са налице отрицателните предпоставки за прилагане на посочения
институт. Ето защо е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото му обвинение, като е приел, че деянието, макар и извършено, не е
престъпление и подлежи на санкция по административен ред.
Настоящият въззивен състав, след
като направи служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира следното:
Наказателната отговорност на
подсъдимия Л.Н.И. в настоящото производство е ангажирана за осъществен състав
на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, извършено на 08.09.2013 г. (независимо, че реално датата на осъществяване на
процесното деяние съдът констатира, че е 08.09.2012 г.). За извършване на престъпление
с горепосочената правна квалификация, в санкционната част на цитираната
наказателноправна норма, действащата към момента на извършване на деянието
(ред., ДВ, бр. 92 от 2002 г.) е предвидено наказание „глоба“ от сто до триста
лева.
Предвид посоченото по вид и размер
наказание за престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК, се явява приложима
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три
години. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
Следователно, с изтичането на период
от четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на деянието – 08.09.2013
г., или след 08.03.2018 г., е погасена по давност възможността за продължаване
на наказателното преследване спрямо подсъдимия за осъществен състав на
престъпление с горепосочената правна квалификация.
Предвид изложеното, както и с оглед
направеното изявление от подсъдимия, че
желае производството спрямо него да бъде прекратено, следва да се приеме, че
към настоящия момент е погасена по давност възможността за осъществяване на
наказателно преследване спрямо подс. Л.Н.И. за осъществен състав на
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Ето защо и присъдата, постановена от
СРС, НО, 14-ти състав по НОХД № 21139/2013 г., следва да бъде отменена на
основание чл. 334, т. 4 НПК и наказателното производство, образувано и водено
срещу Л.Н.И. за престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, следва да бъде
прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтичане на
предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, давност.
Като съобрази изхода на делото и
като прецени, че предвид наличието на прекратителното основание изходът на
делото не подлежи на преразглеждане от настоящата съдебна инстанция, СГС не
намира за необходимо да ангажира становище по наведените във въззивния протест
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената
от СРС, НО, 14-ти състав първоинстанционна присъда.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
присъда на Софийският районен съд,
Наказателно отделение, 14-ти състав от 18.02.2015 г., постановена по НОХД № 21139/2013
г.
ПРЕКРАТЯВА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано и водено срещу подсъдимия Л.Н.И. за
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона
давност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/