РЕШЕНИЕ
№ 20340
гр. С. 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110123784 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 17 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на травматично увреждане,
претърпяно в резултат на инцидент при попадане в дупка на улицата с
велосипед, образувана от разместени, слегнали и липсващи павета, ведно със
законната лихва считано от датата на инцидента до окончателно изплащане.
Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023г. (уточнението на датата 04.08.2023г. е
изрично направено в открито съдебно заседани от адв. Б.Г., представлявал
ищеца), в светлата част на денонощието, при движение с велосипед по ул.
„***“ срещу № 96, с посока на движение от бул. „***“ към ул. „***“, попаднал
в дупка на улицата, образувана от разместени, слегнали и липсващи павета,
вследствие на което паднал, удряйки директно дясната раменна става. В
резултата на падането, изкълчва акромиоклавикуларната става, което било
съпроводено с болка и оток, както и невъзможност за движение на крайника.
Сочи, че бил откаран в МБАЛ „В.М.А.“, където му били направени
необходимите прегледи и рентгенографии, при което било констатирано
горепосоченото увреждане, като му била поставена ортеза за период от 25 дни,
а лечението продължило в домашни условия. Поддържа, че след инцидента
възстановяването продължило няколко месеца, като найактивно било през
първите 2-3. Травматичните увреждани на горния крайник довели до
1
затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, както и
множество трудности в нормалното му ежедневие. Сочи, че му бил издаден
болничен лист за 50 дни, през които се възстановявал най-активно и било
невъзможно да полага труд. Поддържа, че вследствие на инцидента е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващ се в претърпени продължителни
физически и психически болки и страдания. Преживеният стрес и уплаха от
внезапния инцидент станали причина за негативни емоции, проблеми със
съня, станал раздразнителен и напрегнат, като ограничил социалните си
контакти. Навежда твърдения, че неимуществените вреди са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилия инцидент, причина за който е
неизпълнението на задължението на С.О. да обезопаси, да поддържа и
ремонтира участъци от пътя съгласно чл. 167 ЗДвП и чл. 30, ал. 4 вр. чл. 31 ЗП,
който съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА е нейна собственост. При тези
твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 17 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г. /от
датата на настъпване на увреждането/ до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Оспорва механизма на настъпване на инцидента. Изтъква, че няма
годни доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че именно
лошата пътна настилка е причината за инцидента. Счита, че не е налице
причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на С.О. и
настъпилата вреда, както и между процесния инцидент и претърпените от
ищеца неимуществени вреди. В условията на евентуалност, сочи, че намира
обезщетението за завишено, както и че същото следва да се определи „по
справедливост“, като се съобразят конкретни обстоятелства, в случая – размер
и характер на претърпените вреди, естеството и интензитета на претърпените
болки и душевни страдания. Сочи, че видно от представените доказателства,
ищеца не е претърпял сериозни увреждания, доколкото е потърсил лекарска
помощ едва на следващия ден /04.08.2023г./, а като терапията са му
предписание единствено нестероидни противовъзпалителни медикаменти.
Излага твърдения, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите,
доколкото не е потърсил своевременно медицинска помощ. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК приема за установено следното:
По иска по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже настъпване на твърдения инцидент на твърдяната дата;
претърпените вследствие на инцидента неимуществени вреди; причинно-
следствена връзка между инцидента и вредите; инцидентът да е настъпил
поради противоправно бездействие на ответника, респ. лице, на което
ответникът е възложил поддържане описания участък. Във всички случаи на
2
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца.
От събраните по делото доказателства чрез представени писмени
документи и гласни доказателствени средства не се установява на изрично
посочената в открито съдебно заседание дата – 04.08.2023г. ищецът изобщо да
е претърпял какъвто и да било инцидент. В приложената по делото
медицинска документация, в това число амбулаторен лист № **********
(двете букви не се четат) от 11.08.23 и амбулаторен лист № **** от 04.09.23г.
е отразено, че повод за извършените медицински прегледи на В. С. е удар в
дясна раменна става след падане от колелото на 03.08.2023г. В проведеното на
10.10.2024г. открито съдебно заседание представителят на ищеца – адв. Г.
изрично уточни, че увреждащото процесно събитие се е състояло не на
03.08.2023г., а на 04.08.2023г. и поиска докладът по делото да бъде обявен за
окончателен при тези заявени факти.
При това положение и при липса на каквито и да било доказателства от
събраните по делото ищецът да е претърпял травматична увреда именно на
04.08.2023г. се налага единственият възможен извод за неоснователност на
така заявената искова претенция. Ето защо искът следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника. На основание
чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 100 за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът, на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл.102д, ал.3 вр. с чл.73,
ал.3 от ГПК вр. чл.23, т.2 от Тарифата за държавните такси следва да бъде
осъден да внесе по сметка на СРС сумата от 13 лева за служебно изготвени
преписи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. М. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. против С.О., гр. С. ул. „***” № 33, иск с правно
основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 17 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане,
претърпяно в резултат на инцидент от 04.08.2023г. при попадане в дупка на
улицата с велосипед, образувана от разместени, слегнали и липсващи павета
3
по ул. ***, гр. С.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, В. М. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. да заплати на С.О., гр. С. ул. „***” № 33, сумата от
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл.102д, ал.3 вр. с чл.73,
ал.3 от ГПК вр. чл.23, т.2 от Тарифата за държавните такси В. М. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. да внесе по сметка на С.Р.С. сумата от 13
(тринадесет) лева за служебно изготвени преписи.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд:_______________________
4