Решение по дело №110/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е   № 177

 

   гр.Кюстендил, 27.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия,  в публично заседание,

 на седемнадесети май

 през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина  Мухтийска

                ЧЛЕНОВЕ:  Ваня  Богоева                                                                        Евгения  Стамова

                                                               

при участието на секретаря Емилия Стойкова,

като разгледа докладваното от съдия    Ваня Богоева              гр.д. № 110

по описа за  2018 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:

 

            „***“ ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „***“ № ***, ет.***, ап.***, чрез синдика М. Ш., е обжалвало с въззивна жалба решение от 09.11.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№845/2015 г. по описа на съда. 

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт, ДнРС е отхвърлил молба от 05.10.2017г., депозирана от „***” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „*** № ***, представлявано от синдика М. Ш. за обезсилване на постановеното по делото решение от 15.07.2016г., на основание чл. 362, ал. 2 ГПК, като неоснователна.

Постановения от Районен съд – Дупница съдебен акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и обезсилено влязлото в сила на 26.09.2016 г. решение №375 от 12.07.2016 г. по гр.д.№845/2015 г. по описа на ДнРС, като се присъдят разноски в полза на въззивниците. Сочи се, че съдът неправилно бил възприел, че от страна на ищците по делото надлежно била внесена пълната цена за имота, така както е определено с Решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. За неоснователни се приемат изложените съображения, че приложение следва да намери чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ, като при липса на обявен нов валутен курс от БНБ към 16:00 часа, то за валиден се приема валутния курс, обявен предходния ден. Твърди се, че считано от 1 януари 1999 година БНБ определя курс продава на еврото и германската марка, равен на курса, по който се фиксира българският лев и курс купува на еврото и неговите подразделения, равен на курса продава минус 0.5%., т.е. курсът на еврото към лева не е константна величина и не се определя за всеки ден по начина, описан в молбата - предмет на производството по делото. Сочи се, че съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото, като така определеният курс се обнародвал в "Държавен вестник" от Българската народна банка. За необосновано се приема извършеното от съда позоваване на разпоредбата на чл. 30 от ЗБНБ. Сочи се, че в случая курсовете на българския лев към чуждестранна валута, се определят от БНБ на основание чл. 12 от Валутния закон и съгласно Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31.12.1998 г. относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите членки, които приемат еврото. Твърди се, че в настоящия случай, считано от 04.01.1999 г. курсът на българския лев към еврото възлизал на 1.95583 лв. за едно евро, като курсът бил фиксиран и не е променян от тогава до днешна дата. При тези доводи се приема за неправилен извода на решаващия съд, че от страна на ищците по обявения предварителен договор за окончателен е внесена пълната цена, съобразно определеното от съда решение. Сочи се, че при решаване на спора следвало да се има предвид и постановено в СПОРАЗУМЕНИЕ от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки извън Еврозоната за определяне на процедурите за работа на Механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз /2006/С 73/08/, съгласно което за доброто функциониране на единния пазар и за повишаване на нивата на инвестициите, растежа и заетостта, е необходима стабилна икономическа среда. Единният пазар не бивало да бъде излаган на опасност чрез допускане на разминавания в съотношенията на реалните обменни курсове или чрез прекомерно големи колебания в номиналните обменни курсове между еврото и останалите валути на държавите от ЕС, които биха довели до смущения в търговския обмен между държавите-членки. Сочи се, че от страна на ищците по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен е внесена сума в размер на 3 276.00 лв., която се равнявала на 1674.99 евро или с 5.01 евро по-малко от посочената в решението цена. Действително в основанието за плащане е посочено 1680 евро, но това от своя страна не се явявало доказателство, че е внесена пълната цена за имота. Счита се, че като е възприел неправилни доводи съдът е постановил неправилно съдебно решение, като също така в постановения съдебен акт съдът не е посочил и какъв курс на лева спрямо еврото е възприел, за да приеме, че е платена пълната цена по договора. Сочи се също така, че в случая изпълнението освен непълно било и неправилно, доколкото не било съобразено с разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика, където е прието, че съдът следва да съобрази само дали в законоустановения срок купувачът е платил посочената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Приема се, че съдът няма възможност да извършва преценка дали определения за изплащане остатък е незначителен по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Сочи се, че до настоящия момент ищците не са предприемали други действия по изпълнението, освен един извършен банков превод от 05.10.2016 г. за сумата от 3 267.00 лв. В заключение се излага, че ищците не са доказали изпълнението на задължението си за заплащане на продажната цена, нито както са осъдени, нито изцяло, по обявения за окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 27.07.2009 г., с Решение № № 375 от 12.07.2016 г. по гр. дело № 845/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Дупница.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна, чрез адв. Х.Х., чрез който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Иска се същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно. Претендират се деловодни разноски. Сочи се, че за да отхвърли молбата на „***“ ЕООД в несъстоятелност с правно основание чл.362, ал.2 ГПК, решаващия съд е обсъдил в своя съдебен акт всички приложени и приети по делото писмени доказателства и наведени доводи на страните, в резултат на което е достигнал до логични правни изводи за нейната неоснователност. Сочи се, че неправилно въззивника считал, че ищците не са

 

                                                                                - 2 -

изпълнили нормата на чл.362, ал. 1 ГПК и диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, с което предварителния договор е обявен за окончателен. Твърди се, че синдика

М. Ш. към 04. 10. 2016 г. е била запозната с диапозитива на влязлото в сила съдебно решение, с което ищците са задължени да платят остатъка от продажбата цена от 1680,00 евро. Сочи се, че същата е била длъжна да предостави валутна сметка. Приема се, че в случай, че предоставената банкова сметка ***, то отговорността за това е на въззивника, който се опитвал да черпи праза от своята неизправност.  Дължимите 1680,00 евро били платени на „***“ ЕООД по предоставената сметка от дружеството още на 05.10.2016 г., т.е в законоустановения четиринадесет дневен срок по чл.362, ал.1 ГПК. Не се споделят доводите за приложение на цитираната във въззивната жалба съдебна практика, като се моли същата да не се кредитира от съда.

По делото е постъпила и частна жалба от „***“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „***“ №*** ет.***, ап.***, чрез синдика М. Ш., насочена срещу определение от 12.12.2017 г. по гр.д.№845/2015 г. по описа на Районен съд Дупница.

          В изпълнение на закона, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства приема решението на ДнРС за правилно. За да се произнесе, Кюстендилски окръжен съд взе предвид следното.

Производството пред Районен съд гр. Дупница е образувано по искова молба, предявена от М.И.Т., ЕГН: ********** и И.П.Т., ЕГН: ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № 10 чрез адвокат Х.Ц.Х. срещу „***” ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”, ул. „***” №***, ет. ***, ап. ***    , управител - Р.С.Б., с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите

 С постановеното по делото решение от 15.07.2016 г., съдът е обявил за окончателен сключения на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството между  М.И.Т., ЕГН: ********** и И.П.Т., ЕГН: ********** ***, и „***” ООД ( в несъстоятелност), ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***” №***, предтавлявано от управител - Р.С.Б. /на Апартамент № *** (***/, находящ се на трети (втори) жилищен етаж, със застроена площ от 42 (четиридесет и два) кв.м., състоящ се от дневна - столова, тоалетна - баня, складово помещение, входно антре и тераса ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова от общите части от правото на стоеж върху /УПИ/, в който ще се изгради сградата, представляващ парцел Х (десети), кв. 1а /едно „а”/ с урегулирана площ от 775 /седемстотин седемдесет и пет/ кв.м. по регулационния план на гр. Сапарева баня,, одобрен със заповед № 1031 от 16.07.1982 г. при съседи на имота от две страни улици с основни точки 1-2 и 44-45, УПИ парцел 1-ви /първи/ и УПИ парцел IV /четвърти/ представляващ  съгласно схема на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил. самостоятелен обект с идентификатор 65365.602.1117.1.27  в сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65365.602.1050, 65365.602.1117 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор  *** по КККР на гр. Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД 18- 15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: заповед КД – 14 – 10 – 360/28.10.2011г. на Началника на СГКК – Кюстендил, предназначение: жилище, апартамент, при условие, че М.И.Т., ЕГН: ********** и И.П.Т., ЕГН: ********** *** доплатят остатъка от продажната цена от 1 680, 00 (хиляда шестстотин и осемдесет) евро на основание чл. 362, ал. 1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, осъдил е М.И.Т., ЕГН: ********** и И.П.Т., ЕГН: ********** *** да заплатят местен данък в размер на 98, 36  лева; нотариална такса в размер на 73, 12 лева, съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и държавна такса  от 0,1 % по сметка на АВ за вписване на акта от 3, 28 лева., осъдил е „***” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***” № ***, да заплати на М.И.Т., ЕГН: ********** и И.П.Т., ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски в размер на 2 412, 33 лева, наложил възбрана върху описания по-горе недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето, дал на М.И.Т., ЕГН: ********** и И.П.Т., ЕГН: ********** *** шестмесечен срок за отбелязване на настоящото решение, считано от влизането му в сила.

   С молба от 05.10.2017 г. ответникът е поискал обезсилване на така постановеното решение, твърдейки, че видно от Справка - извлечение от банковата сметка на „***“ ЕООД в лева, с IBAN ***, при „Банка Пиреос България“ АД, г-жа Т. е внесла сумата от 3 276 лв, сума, която е различна както от сумата 1680 евро, която е задължена да заплати съгласно обявения за окончателен предварителен договор, така и е различна от тази сума, която е осъдена да заплати с решение № 375 от 12.07.2016 г., постановено по гр.д. № 845/2015 г. на РС-Дупница. Сочи, че така направеното изпълнение е непълно, като е заплатена сума, по-малка от дължимата - банковата сметка на кредитора-продавач е заверена със сума, различна от тази, която ищците са били длъжни да заплатят в законоопределения срок. Твърди, че със Закона за Българската народна банка, е фиксиран обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955, 83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с. г. става 1, 95583 лева за 1 евро и изчислена по този курс, левовата равностойност на задължението за заплащане на цена е 3 285, 79 лв. Изпълнението, освен непълно, се приема и извършено в нарушение на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, тъй като уговорената между страните продажна цена е във валута евро, а постъпилата по банковата сметка на дружество – ответник е в лева. Позовава се на задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 82/21.03.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на ВКС, Трето Гражданско отделение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която при преценка на основателността на предявеното искане по чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът следва да съобрази само дали в законоустановения срок купувачът е платил посочената в решението сума и дали

                                                                               - 3 -

неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Обосновава се, че съдът няма възможност да извършва преценка дали определения за изплащане остатък е незначителен по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и да отхвърли искането само на това основание. Твърди се, че до момента на депозиране на молбата за обезсилване на решението ищците не са предприемали други действия по изпълнението, освен посочения по-горе банков превод от 05.10.2016 г.

В указания на ответниците по молбата – ищци в производството срок за становище е депозирано такова от тях чрез процесуалния им представител, в което се оспорват изложените в молбата – предмет на настоящото производство твърдения на молителя, сочи се че на ответника са му преведени именно 1 680 евро, като се представя вносна бележка с обмяна на валута.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното.

Изводите на ДнРС за неоснователност на молбата и липса на предпоставките по  чл. 362, ал. 2 от ГПК за обезсилване на решението от 15.07.2016 г., с което е обявен за окончателен сключеният  на 27.07.2009 г. предварителен договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот между ищците М.И.Т. и И.П.Т. и ответника „***“ ООД, при условие, че ищците доплатят остатъка от продажната цена от 1 680.00 евро на основание чл.362, ал.1 ГПК в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.

Настоящото производството се развива на основание  чл. 362, ал.2 от ГПК и има за предмет проверката на отрицателното условие по този текст – неизпълнение на задължението на ищеца да плати цената на недвижимия имот, предмет на обявения за окончателен договор за покупко-продажба. Доколкото твърдението на ответника, че цената не е платена, представлява отрицателен факт, насрещната страна, която се ползва от положителното решение, следва да проведе пълно и главно доказване, че е изпълнила задължението си по чл. 362, ал.1 от ГПК чрез реално плащане или по друг начин.

По делото е представена вносна бележка с обмяна на валута, от която е видно, че на 10.05.2016 г. ищцата М.Т.  е превела по сметка на „***“ ООД, която сметка е посочена от самото ответно дружество /видно от протокол от 04.10.2016 г. л. 188 от първоинстанционното дело/ сумата от 1 680 евро, която е конветирана в левовата й равностойност по курса на еврото към деня на превода и възлиза на 3 276.00 лева.

По отношение на еврото е налице фиксиран обменен курс към лева, въведен по силата на чл. 29 ЗБНБ и решение № 223/1998 г. на БНБ ("валутен борд"), като всяко лице може да се снабди с евро или да закупи български лева срещу притежавано от него евро по фиксиран курс ( чл. 30 ЗБНБ), поради което следва да се приеме, че за правните субекти еврото и българския лев са равностойни носители на стойност.

В чл.29 от ЗБНБ е регламентирано, че когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка. Чл. 30 от същия закон установява, че при поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове, които не могат да се отклоняват от официалния валутен курс с повече от 0,5 на сто, включително начисляваните такси, комисионни и други разходи за клиента, т.е. банките могат да купуват, респ. продават евро срещу левове при равностойност, която не е фиксирана и може да се отклонява от официалния валутен курс с не повече от 0.5 на сто. В случая същественото е, че видно от вносна бележка с обмяна на валута, длъжника е изпълнил акуратно задължението си да внесе по сметка на ответника „***“ ООД сумата определена с решението от 15.07.2016 г. възлизаща на 1 680 евро, колкото е задължението на ищците по предварителния договор. Т.е. отклонението в случая от официалния валутен курс е правнорегламентирано от чл.30 от ЗБНБ и е обстоятелство, стоящо извън вмененото задължение на ищците да внесат дължимата сума.

Що се касае до довода на въззивното дружество, че е изпълнено в нарушение разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗЗД, доколкото по сметката на ответника е преведена левовата равностойност на сумата от 1680.00 евро, КнОС го приема за несъстоятелен. С Тълкувателно решение 4/2014 г. от 29 април 2015 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика досежно възможността за претендиране и присъждане на парично вземане във валута, различна от тази на възникналото задължение. Според утвърденото разбиране пренебрегнатото от страната изискване да търси точно изпълнение, което несъмнено включва и валутата, в която се измерва паричното задължение, задължава съда да утвърди вземането с валутата, при която то е възникнало, което е сторено от районния съд с решението от 15.07.2016 г. Действието на кредитора „***“ ООД, изразяващо се в посочване на невалутна банкова сметка, ***а сума, имплицитно представлява приемане изпълнението да се извърши не в евро, като е уговорено, а в левовата му равностойност.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и следва да бъде потвърдено

 По депозираната частна жалба на „***“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***“, бул. „***“ №***, ет.***, ап.***, чрез синдика М. Ш., насочена срещу определение от 12.12.2017 г. по гр.д.№845/2015 г. по описа на Районен съд Дупница.

С оспорвания първоинстанционен акт ДнРС е осъдил „***“ ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати на М.И.Т. и И.П.Т. сума в размер на 500.00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар в производството по чл.362, ал.2 ГПК.

КнОС споделя извода на районния съд за дължимост на сторените в това производство разноски. Чл.81 ГПК задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки свой акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Производството по чл.362, ал.2 ГПК има самостоятелен характер, доколкото същото може да бъде развито или не с оглед поведението на задължената страна. Участието на страната в това производство е свързано със сторени от същата разноски, които съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК следва да й се възложат, предвид разпределението на тежестта за разноски. В тази връзка е Определение № 918 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.. Като е сторил това, районния съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното,  Кюстендилският окръжен съд

 

Р       Е       Ш      И :

 

 

                                                                   - 4 -

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.11.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№845/2015 г. по описа на съда. 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2017 г., постановено от Районен съд – Дупница  по гр.д.№845/2015 г. по описа на съда.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: