№ 17959
гр. С, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от А. ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело №
20231110125282 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д“ ЕАД,
искова молба, насочена против С, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 618,16 лева,
включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във
връзка с щета ......, 15,00 лв. ликвидационни разноски и 111,84 лева – разходи за
репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата
на предявяване на исковата молба 11.05.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 01.02.2021 г. при движение по ул. „М“, посока от гр. С към с. М, на 100 м след
околовръстния път, водачът на МПС „М“, с рег. № ********, преминал през
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно /дупка/, в резултат на
което били нанесени имуществени вреди на посочения автомобил. Към момента на
настъпване на инцидента, лекият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка
„Каско+“. Сочи, че след подадено заявление е образувана щета № ......, изготвени опис-
заключение, ликвидационен акт и калкулация, въз основа на които на собственика на
увредения автомобил било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 491,32
лв. на 10.12.2021 г. Твърди се, че с оглед уврежданията е било необходимо използване
на пътна помощ, във връзка с което на УС на СБА била заплатена сума за извършена
услуга в размер на 111,84 лв. на 22.03.2021 г. Аргументира, че ПТП е настъпило
поради това, че целостта на настилката на пътното платно е била нарушена и
посочената неравност не била обозначена и обезопасена. Излага, че пътят на който е
настъпил инцидентът е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която
твърди, че отговаря ответникът. Сочи, че до С е изпратена регресна покана за
възстановяване на сумата от 618,16 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски и
111,84 лева – разходи за репатриране на автомобила, но С отказала да заплати сумата.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който исковата претенция се оспорва изцяло. Ответникът оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Твърди, че от изложеното в исковата молба не става
1
ясно по категоричен начин, че причина за настъпване на ПТП е несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва размера на обезщетението. Излага, че
липсват данни увредените части по автомобила да са били в изрядно състояние преди
настъпване на ПТП. Оспорва протокола за ПТП. Сочи, че липсват доказателства за
използване на пътна помощ. Излага, че липсват данни за скоростта на движение на
автомобила. Навежда доводи за съпричиняване от страна на водача, на застрахования
при ищеца автомобил, като сочи, че поведението му не е било съобразено с условията
на пътното платно. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД.
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищцовото
дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 491,32 лева с преводно нареждане от 10.12.2021 г.; че на УС
на СБА е заплатена сума за извършена услуга в размер на 111,84 лева с преводно
нареждане от 22.03.2021 г.; че до ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на сума в общ размер на 618,16 лева; че ответникът е отказал плащане
на претендираното обезщетение.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не се доказва наличие
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил
се установява от приложените по делото копия на уведомление за щета, опис щета,
ликвидационен акт. За пълнота следва да се отбележи и следното: договорът за
застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна търговска сделка,
която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена форма-
застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена, то
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази
насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху застрахователната
полица/общите условия не дава основание на някоя от страните по правоотношението
да оспорва договора като нищожен поради липса на съгласие, ако от поведението й
може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката/ ТР 1/2018 г.,
2
ОСГК, т. 2 а/. Дори и полицата/общите условия да не са подписани от оправомощено
лице, с извършените от страните конклудентни действия като заплащане и приемане на
дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане
на застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по
аналогия, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от
страните по договора за застраховка да е оспорила действителността на същия, то
следва да се приеме, че съществува действително застрахователно правоотношение.
След като никоя от страните по него не може да се позовава на неговата
недействителност, то такова възражение не може да прави и ответникът по регресното
вземане. Затова и липсата или наличието на представен оригинал на застрахователната
полица по делото, както и това кой точно и дали я е подписал е ирелевантно за крайния
извод, че е налице застрахователно правоотношение. Аналогичен е и изводът относно
това кой точно и дали е подписал документите в застрахователната преписка / в този
смисъл Решение № 263443 от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г./.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
показанията на свидетеля А. А. и заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,
изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 01.02.2021
г. около 19:30 ч. л.а. „М С ...“, с рег. № ********, движейки се по ул. „М“ с посока от
гр. С към с. М и на около 100 м. след кръстовището с Околовръстен път, преминава
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което са увредени
предна лява гума и задна лява гума.
Така изведеният механизъм на произшествието намира на първо място опора в
приобщените по делото писмени доказателства – уведомление за щета, опис –
заключение по щета, калкулация по претенция и ликвидационен акт. Механизмът на
ПТП-то кореспондира и с показанията на свидетеля А., който по време на разпита си
посочи, че управлявайки процесното МПС от „Околовръстен път“ докато завива към с.
М, на около 30 м. след светофара, е попаднал в дупка, при което спукал предна лява и
задна лява гума, като свидетелят е посочил и че сигнализация за неравности на пътното
платно не е имало. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с останалия приобщен по делото
доказателствен материал. В насока описания механизъм е и заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. С, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
градска среда в изправно състояние носи С. Лицата, които стопанисват пътя, следва да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места
служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл.
167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед изложеното следва извода, че ответникът е
пасивно легитимиран по предявения иск.
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка
между ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Експертът е дал заключение, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите по процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени е 658,34 лв.
Посочено е също така, че като се вземат предвид уврежданията по процесния
автомобил, същият не е имал възможност за придвижване на собствен ход и е следвало
да бъде репатриран. Вещото лице е посочило, че заплатените разходи за репатриране
3
на процесния лек автомобил в размер на 111,84 лв. с ДДС, напълно отговарят на
средните пазарни цени за такива услуги към дата на извършването й – 01.02.2021 г.
Съдът, съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид,
че претенцията е заявена за сумата от 618,16 лв., намира че искът е изцяло основателен.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
противоправно поведение на водача на лек автомобил „М С ...“, с рег. № ********, в
частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 920,00 лв., от които ...,00 лв. – депозит вещо
лице, 40,00 лв. – депозит свидетел, 50,00 лв. – внесена държавна такса и 480,00 лв. с
ДДС – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С“, с адрес: гр. С, ул. „М“ ..., да заплати на „Д“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № ..., на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 618,16 лева, включваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета
......, ликвидационни разноски и разходи за репатриране на автомобила, ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на предявяване на исковата молба -
11.05.2023 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „С“, с адрес: гр. С, ул. „М“ ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „„Д“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 920.00 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4