Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.05.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 април 2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3680 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.210, ал.3, вр. с чл.203, ал.1 КТ.
Ищецът „Мини
Марица - изток“ ЕАД твърди в исковата си молба, че по силата на сключен Трудов договор № 51/28.08.2007г. и Допълнително
споразумение № 36/28.02.2008г. и Допълнително споразумение № 1192/30.05.2019г.
към него между „Рудник Трояново -1“, с. Трояново, клон на „Мини Марица-изток“
ЕАД, гр. Раднево и К.Ж.И., ответникът бил назначен на работа в ищцовото предприятие
на длъжност „машинист на многокофов багер-Рс-2000“ в участък РТНК-1 на Рудник
„Трояново-1“, на която длъжност бил на работа и към настоящият момент .
На 24.04.2020г. в деловодството на администрацията на
Рудник „Трояново-1“, с. Трояново постъпил Акт за авария с вх. № 73/27.04.2020г./на ПТО/,
с който се съобщавало на работодателя за възникнала авария „наранено ГЛТ 1111“
в участък РТНК-1 на рудника. По Заповед № ЗБУТ-05-33/27.04.2020г. на Управителя
на Рудник „Трояново-1“, с. Трояново, инж. Милен Манов се сформирал комисия,
която да извърши разследване на възникналата авария - транспортьор 1111 -
наранен работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното,
забелязани на 23.04.2020г., смяна „В“ и изготвила Протокол с констатации за
причините за възникването на аварията, нанесените материални щети, виновните
длъжностни лица, както и решение за съответно налагане на дисциплинарна и
имуществена отговорност на същите.
От Протокола по първоначална информация:
На 22.04.202Ог. IIра смяна „В“ Борислав Иванчев Георгиев раб. №2038 бил
назначен, като МОТТМ на задвижваща станция №1111. Около 7:00 часа сутринта при
оглед на съоръжението видял „черта“ на работния борд на гуменото платно.
Той спрял задвижващата станция и забелязал забита релса
между челната чистачка и бункера. В 7:05 часа Момка Динева Динева № 2160 ОПУС
получила информация от машиниста на ГЛТ 1111, че спрял системата и оглеждал
вулканизация №3 на работен борд.
След това тя подала информация, за огледа на минния
диспечер, завеждащ смяната и механошлосера. След огледа на вулканизацията МОТТМ
уведомил ОПУС, че имало „черта“ по гуменото платно.
Няколко минути след получаване на сигнала от ОПУС
началник смяната С.И.К. раб.№1187 получил информация от МОТТМ на задвижваща
станция №1111, че гуменото платно било надрано. Той уведомил ръководител
участък РТНК-1 за случилото се, който от своя страна запознал Антон Илчев
Славов ИММ участък РТНК-1.
Началник смяната заедно с двамата дежурни МММ огледали
съоръжението. Установили, че има забито парче релса между откатната дъска и
челната чистачка и предприели мерки за отстраняването и. След отстраняването на
релсата, направили оглед на линейната част и развъртели системата, за да я
източат. След източването установили, че гуменото платно имало нараняване по
цялата дължина на работния протектор, а на места и плата.
В 7:40 началник смяната информирал за състоянието на
лентата ръководител участък РТНК-1 и ИММ участък РТНК-1. При извършване
оглед на 23.04.2020г. около 9 часа комисията констатирала следното: ГЛТ 1111
бил в покой. Парче от релса с дължина 1620мм се намирала в близост до
задвижващата станция. По лентовото платно нямало наличен товар.
Състояние на бункера: няма налични деформации по бункера; имао челна
чистачка, по която се забелязвали конци от плата на лентата- приложена снимка; има челно перде, на което се забелязвало следа от релсата-приложена снимка;
Състояние на лентовото
платно: ГЛТ 1111 било с дължина на линейна част 1501м, а лентово платно било
тип В1800 ЕР2500 с обща дължина 3100м. При огледа на лентата се констатирало,
че била надрана по цялата дължина, като следата от надирането се намирала на
работния борд. Напречно следата била на разстояние 580 до 600мм от левия кант
на лентата. Дълбочината на нараняването било от 10мм до 14мм, затова бил
наранен работния протектор и два дотри плата от лентата. Дебелината на лентата
била измерена и била около 24мм.Към протокола били приложени снимки. Твърди, че виновни длъжностни лица са: С.И.К. - раб.№1187 началник смяна РТНК-1; К.Ж.И. - раб.№0143 машинист на многокофов багер; Й.М.Й. - №1857
МРС многокофов багер; Д.И.Д. - раб.№3747 МММ многокофов багер; Д.Н.К. - №1861 работник мини-многокофов багер; Борислав Иванчев
Георгиев - раб.№2038 МОТТМ-ЗС1800; Н. Георгиев Димов - раб.№5326 МОТТМ-ЗС1800; Атанас Георгиев А. - раб.№8971 МОТТМ-ЗС1800; Емил Д. Добрев -
раб.№2035 МОТТМ-ЗС1800; Недко Радиаков Недков - раб. №0094 МОТТМ-ЗС1800.
Въпреки честите спирания от засечени метали от
металдетектора изброените по-горе работници не постъпили отговорно към опазване
на имуществото на работодателя, като не потърсили по-обстойно за наличие на
такива в изкопаната и натоварена в лентовите транспортьори земна маса, чрез
постепенно развъртане на лентите от място с цел разстилане на натрупаната земна
маса по междинна и разтоварна лента, което би довело до намиране на релсата или
металите от всички осем изключвания от металдетектор.
Това от своя страна довело до преминаването им по цялата
линейна част на участъка и в частност засядането на парче релса в бункера на
ЗС1111 и последвалото увреждане на лентовото платно.
След направено проучване от страна на комисията по
протокола и получено писмено становище от фирмата производител на ГЛТ фирма
„Каучук“АД, гр. София, че стойността на щетата, поради нерентабилност от
извършване на ремонт на лентата се равнявало на пазарната стойност на ново
гумено платно В1800 ЕР 2500 с дължина 3100м възлизало на 1 336 100 лева, което
се определяло от сключения между „Мини Марица-Изток“ЕАД и „Каучук“АД договор за
доставка на такова гумено платно МТ 0470/2018г.
Заключението на комисията по възникналата авария било
следното: Необходимо било разпределяне на персонала за постоянно наблюдение на
багерните транспортьори за наличие на „материали” натоварени на тях.
Във връзка с образуваното дисциплинарно производство и
производство за търсене на ограничена имуществена отговорност от горепосочените
лица, един от които бил и К.Ж.И., постъпили в администрацията на Рудник
„Трояново-1“ възражения. Във възражението си /вх. № 11065 / 15.06.2020г./ К.Ж.И.
изразявал несъгласие със заповедта за налагането му на ограничена имуществена
отговорност във връзка с аварията, тъй като считал, че нямало достатъчно
основание за това.
Съгласно „Инструкция по безопасност на труда при
експлоатацията, текущото поддържане и ремонт на багерите, претоварачите и
насипообразувателите в „Мини Марица-Изток“ЕАД:
Чл. 40(1) Задължително е спазването на паспорта за
работа на багерите и насипообразувателите. Необходимо е непрекъснато
да се следи състоянието на забоя, с оглед навременно забелязване и отстраняване
на опасности от попадане на едри късове и буци, които могат да причинят авария
или злополука.
Чл.58 Машинистът на многокофов багер и насипообразувател
отговаря за:
7)
Работата на
бригадата в течение на смяната
8)
Инструктирането
за конкретни работи и спазването на изискванията и правилата по безопасност на
труда
К.Ж.И. имал задължения по длъжностна характеристика, във
връзка със заеманата му длъжност и отговорността му по време на работа. Съгласно връчена
срещу подпис длъжностна характеристика К.Ж.И. имал задължения по:
„Длъжностна характеристика на машинист на многокофов багер-Рс-2000“. а) т.2. Основни функции и задължения - т.2.3. Да управлява
правилно и безопасно многокофия багер при извършване на добивни и откривни
работи.“
В деня на аварията багер Rs2000-143 работил на първи разкривен хоризонт, горна шайба в посока
север. Земната маса от първи разкривен хоризонт се изземвала посредством
роторно колело. В забоя имало налично парче от релса „тип-49“ с дължина L=1620мм. и тегло 79,38кг, което било загребано заедно със изкопаната земна
маса от роторно колело. Багеристът не видял парчето релса, с което не спазил
Чл.40(1) от „Инструкция по безопасност на груда при експлоатацията, текущото
поддържане и ремонт на багерите, претоварачите и насипообразувателите в „Мини
Марица-изток” ЕАД”, след което то попаднало заедно с изгребаният
материал в роторен бункер.
От роторния бункер релсата заедно със земната маса се
насочвала към роторна лета. На роторна стрела имало монтиран металдетектор. При
преминаването на релсата над него вероятно между 4:50 часа и 5:00 часа багера
спирал от металдетектор. По време на смяната имало общо осем спирания от
зацечени метали от металдетектора, като при едно от спиранията бил открит и
премахнат от лентата железобетонен траверс. Посоченото водело до извода, че за
намиране на засечените метали „материали”, не била направена достатъчно добра
организация, с което бил нарушен Чл.58(7), (8) от „Инструкция по безопасност на труда
при експлоатацията, текущото поддържане и ремонт на багерите, претоварачите и
насипообразувателите в „Мини Марица-изток” ЕАД”. След спирането, поради
инерцията на лентата, парчето от релса било възможно да не било в роторна
лента, а в централен бункер или следващата лента затрупано от земна маса ,
което не позволило намирането му. След това развъртали багера в централен
режим, като по този начин релсата затрупана със земна маса се придвижила
вероятно без да имала възможност да бъде забелязана.
За намиране на засечени метали било необходимо
разпореждане от негова страна за постепенно развъртане на лентите от място с
цел разстилане на натрупаната земна маса по междинна и разтоварна лента, което
би довело до намиране на релсата или металите от всички осем изключвания от
металдетектор.
Счита, че не положил достатъчно усилия за
изпълнението им, като по този начин проявил груба небрежност, а бил длъжен и могъл да предотврати настъпилите
по-големи щети за имуществото на работодателя, вследствие на продължилото около
два
часа нараняване на ГЛТ от металната релса, с
дължина 1620мм и тегло 79, 38 кг.
Моли съда да постанови решение, с което след като
установи, че било налице основание за търсене на ограничена имуществена отговорност
спрямо ответника К.Ж.И. и след като докажат, че същата била в размер на 1829,03
лева в
рамките на претърпяната загуба от 1 336 100 лева, но не повече от уговореното
месечно трудово възнаграждение, равняващо се на 1829, 03 лева, моли да
осъди ответника да им заплати сумата 1829,03 лева, представляваща размера на
ограничената имуществена отговорност, определена по правилата на чл. 205 от КТ,
както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото
разноски (за държавни такси, експертизи и др.), включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В
законоустановения срок по делото ответникът К.Ж.И. представя писмен отговор, в
който заявява, че предявения иск е неоснователен.
В
исковата молба се твърдяло, че по силата на Трудов договор № 51/28.08.2007г.,
последно изменен с допълнително споразумение № 1192 от 30.05.2019г. между
Рудник Трояново 1, с. Трояново, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, гр. Раднево,
като работодател и него -К.И. от друга страна, като работник, бил назначен на
работа в ищцовото предприятие на длъжност „машинист на многокофов багер -
Рс-2000” в участък РТНК-1 на Рудник Трояново-1, на която длъжност бил и към
момента.
Твърдяло
се още, че на 24.04.2020г. в деловодството на администрацията на Рудник
Трояново-1, с.Трояново постъпил акт за авария с вх. № 73/27.04.2020г. /на ПТО/,
с който се съобщавало на работодателя за възникнала авария „наранено ГЛТ 1111”
в участък РТНК-1 на рудника. По Заповед № ЗБУТ -05.33/27.04.2020г. на
Управителя на Рудник Трояново-1, с. Трояново, инж. Милен Манов се сформирала
комисия, която да извърши разследване на възникнала авария - транспортьор 1111
- наранен работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното,
забелязани на 23.04.2020г., смяна „В” и изготвила Протокол с констатации за
причините за възникването на авария, нанесените материални щети, виновните
длъжностни лица, както и решение за съответно налагане на дисциплинарна и
имуществена отговорност на същите.
Посочени
били данни от протокола - първоначална информация за установяване на аварията,
констатации на комисията при оглед на лентата около 9.00 часа на 23.04.2020г. -
констатирало се, че лентата била надрана по цялата дължина, като следата от
надирането се намирала на работния борд. Напречно следата била на разстояние
580 до 600 мм от левия кант на лентата. Дълбочината на нараняването било от
10мм до 14мм, поради което бил наранен работния протектор и два, дори три плата
от лентата. Цялата дебелина на лентата била около 24 мм.
Посочени
били виновни длъжностни лица - 1.С.И.К.-началник смяна; 2. той - К.Ж.И. -
машинист на многокофов багер; 3. Й.М.Й. - МРС многокофов багер; 4. Д.И.Д. - МММ
многокофов багер; 5. Д.Н.К. - работник - мини - многокофов багер; 6. Борислав
Иванчев Георгиев - МОТТМ - ЗС 1800, 7. Н. Георгиев Димов - МОТТМ - ЗС 1800; 8.
Атанас Георгиев А. - МОТТМ - ЗС 1800; 9. Емил Д. Добрев - МОТТМ - ЗС 1800 и 10.
Недко Радиаков Недков - МОТТМ - ЗС 1800.
Твърдяло
се, че въпреки честите спирания от засечени метали от металдетектора,
изброените по-горе работници, вкл. и той, не постъпили отговорно към опазване
на имуществото на работодателя, като не потърсили по-обстойно за наличие на
такива в изкопаната и натоварена в лентовите транспортьори земна маса, чрез
постепенно развъртане на лентите от място, с цел разстилане на натрупаната
земна маса по междинна и разтоварна лента, което би довело до намиране на
релсата или металите от всички осем изключвания от метал детектор.
Това
било довело до засядането на парче релса в бункера на ЗС 1111 и последвалото
увреждане на платното.
След
направено проучване и получено писмено становище от фирмата производител на ГЛТ
- „Каучук” АД, на комисията по протокола заключила, че стойността на щетата се
равнявала на стойността на ново гумено платно В1800 ЕР 2500 с дължина 3100м и
възлизало на 1 336 100 лева. Според комисията било необходимо разпределяне на
персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие на
„материали” натоварени на тях.
Конкретно
за него се твърдяло, че не спазил чл. 40 и чл. 58, ал. 7 и 8 от Инструкция по
безопасност на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонт на
багерите, претоварачите и насипообразувателите в „Мини Марица-изток ЕАД”.
Твърдяло се, че за намиране на засечени материали било необходимо разпореждане
от негова страна за постепенно развъртане на лентите от място с цел разстилане
на натрупаната земна маса по междинна и разтоварна лента, което би довело до
намиране на релсата или материалите от всички осем изключвания от метал
детектор.
Счита
се, че не положил достатъчно усилия за изпълнение на задълженията си, като по
този начин проявил груба небрежност, а същевременно бил длъжен и могъл да
предотвратя настъпилите по-големи щети за имуществото на работодателя,
вследствие на продължилото около два часа нараняване на ГЛТ от метална релса с
дължина 1620мм и тегло 79.38кг.
Искало
се да се установи, че ограничената му имуществена отговорност била в размер на
1829,03 лева в рамките на претърпяната загуба от 1 336 100 лева, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, и да бъдел осъден да
заплати на ищеца сумата 1829,03 лева, представляваща размера на ограничената
имуществена отговорност, определена по правилата на чл. 205 от КТ, законна
лихва върху тази сума от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендирали и разноски. Оспорва като неоснователен и недоказан
предявения срещу него иск от „Мини Марица-изток ЕАД.
Съображенията
му били следните: Действително работел на длъжност „Машинист многокофов багер
Рс-2000” в участък РТНК-1 на Рудник Трояново 1 и към настоящия момент. На
23.04.2020г. бил на работа нощна смяна „В” и по време на смяната възникнала
авария, при която парче релса наранила гумено платно -ГЛТ 1111.
Заявява, че не извършвал нарушения на трудовата дисциплина и изпълнявал
задълженията си и спазвал правилата при управление на багера в деня на аварията
- 23.04.2020г. Категорично оспорва изводите на комисията изложени в Протокола
за разследване на авария на ГЛТ 1111 от 19.05.2020г. и в исковата молба, че не
положил достатъчно усилия за изпълнение на задълженията си, като по този начин
проявил груба небрежност, а същевременно бил длъжен и могъл да предотврати
настъпилите по-големи щети за имуществото на работодателя.
Фактите
били изложени от него в обясненията му дадени на 23.04.2020г. веднага след
аварията /а не, както се твърдяло в исковата молба във връзка с дисциплинарно
производство/ и били следните:
В
писменото си обяснение, дадено от него веднага след аварията, посочил, че по
време на нощна смяна „В” на 22.04.2020г. в процеса на работа имали общо осем
спирания от металдетектор, от които едно с материал - бетонен траверс.
Първите
три спирания били последователни в края на планировката, в интервала от 2.10ч.
до 2.20ч. - без материал. Следващото спиране било в 2.35ч. на първото подаване
на първа шайба. До края на първа шайба имали още четири спирания от
металдетектор, последното, от които било в 5.10ч.. Следващото спиране било в
5.30ч. от скъсан блокировъчен кабел. Около 6.30ч. започнал да връща багера за
втора шайба и на второто подаване около 7.00ч. системата спряла. В интервала от
5.10ч. до 7.00ч. имали само едно спиране, а именно в 5.30ч. от скъсания
блокировъчен кабел. Напълно било възможно да не видял релсата, която
впоследствие продрала гумената лента, но и нямал такова задължение, а и от него
не се очаквало да стори това. Физически било невъзможно /макар и да следял
постоянно лентата/ да видел всички материали, които влизали на лентата, тъй
като следял и останалата апаратура - температура на лагерите, дисплей с
информация за градуси, скорост на въртене, натоварване на роторното колело и
пр. Освен това и видимостта му към улея била ограничена от рамките на дограмата
на кабината на багера. Именно поради това бил поставен металдетектора - да
следял за материали, които можели да нанесат повреди по лентата.
Навсякъде
в Протокола за разследването се твърдяло, че релсата била затрупана. Явно и да
гледал непрекъснато загребаната пръст, пак не би могъл да я види, ако не
сигнализирал металдетектор, а той не сигнализирал винаги. Например сутринта на
23.04.2020г. около 9.00ч. направили проба на металдетектора с метален лост на
височина от 20 см. над лентата, той не се задействал и не отчел, въпреки, че
лентата била празна. Задействал се чак като го приближили на 10-15 см. Това
било така поради настройката на металдетектора - след като ел. шлосера Емрах
Юсеин променил настройката метладетектора отчел на 30см.
При
всички спирания от металдетектор вечерта на 23.04.2020г. /които впрочем били
по- малко от обичайното/ уведомявал своевременно багерната бригада и започвал
работа, след като го уверели, че била извършена обстойна проверка за наличие на
материали.
Имало
вероятност и релсата да не дошла от багера, а от другаде. Например при
почистване на обратна станция от челен товарач се изсипвало земна маса на
лентовото платно и било възможно да попадне материал на лентата. Така било
възможно да попадне метал и да причинял последващо нараняване на лентата, тъй
като липсвали /не били поставени от работодателя/ метал детектор и на забойните
ленти.
Не
бил съгласен, че извършил нарушение на трудовата дисциплина и не изпълнил
задълженията си. При работата си на 23.04.2020г. спазил всички изисквания за
правилно и безопасно управление на багера и направил всичко, което зависило от
него, за да не настъпи авария.
В
протокола от разследване на аварията /стр. 8/ били посочени причините за аварията, които
били: Основна причина - наличието на непочистени материали в забоя, втора възможна причина -
неизправен металдетектор - комисията приемала, че
металдетектора работил коректно, поради осемте спирания, но при изпитването
по-късно станало ясно, че той се задействал, ако материала бил на 10-15см., а
било твърде възможно релсата да била и на 50см от лентата - счита, че
неизправност и неправилни настройки на металдетектора били също основна причина
за аварията, трета причина - обслужващия персонал не забелязвал затрупаната
релса - комисията признавала, че и това било възможно поради затрупването на
релсата със земна маса и четвърта причина - ненавременна
реакция на Борислав Иванчев Георгиев.
При изложените причини за възникване на аварията будило недоумение у
него, извода на комисията, че бил виновен за възникването на аварията и
категорично оспорва този извод. Не бил виновен за основаната причина -
непочистването на забоя, пито пък той настройвал металдетектора, нито от него
се очаквало да гледа постоянно лентата за материали и навременна реакция ако се
установяли такива - това били задължения на машинистите и машинните оператори,
но не и на машиниста на багера.
Счита,
че настъпилата авария, вероятно била в резултат на низ от случайни събития,
които не били могли да се предвидят от багерната бригада и още по-малко от
него, който стоял в кабина далеч от лентата.
Оспорва изложеното в протокола за разследване
на аварията, че стойността на щетата се равнявала на стойността на ново гумено
платно. Гуменото
платно се въвеждало в експлоатация и се използвало за определен период от
време, през който постоянно се инспектирало състоянието му и годността му. В
процеса на работа се налагали вулканизации на платното, поради нараняването му
в процеса на работа. След определен период от време и в зависимост от
износването на платното се налагало смяната му. В протокола за разследване на
аварията се твърдяло, че лентата била въведена в експлоатация през 2018г., но
той мисли, че това се случило по-рано. Процесното платно имало няколко
вулканизации, било много износено и счита, че се налагало смяната му. Невярно
било твърдението в протокола, че към момента на аварията лентата била с голям
остатъчен ресурс. За правилна и коректна оценка на щетата следвало да се вземе
предвид амортизацията на лентата от въвеждането й в експлоатация до датата на
аварията, да се изследвало от експерт състоянието на платното /без надлъжната
следа от аварията/, да се оцени обезценката му от нормалния производствен
процес и така да се формирала стойността на щетата. Счита, че неправилно се
сочило, че щетата била в размер на 1 336 100 лева, напротив далеч по малко
била и моли да се изчисли правилно в хода на делото. Оспорва, че ограничената
му имуществена отговорност била 1829,03 лева. Отговорността, ако и да носел
вина за аварията, се носела от няколко работници - 10 на брой изрично посочени
в Протокола за разследване на аварията.
При
това положение неправилно било констатирано, че ограничената му имуществена
отговорност била 1829,03 лева. Нямало данни, да било оценявано участието на
всеки от виновните за възникване на аварията, съгласно чл. 208, т. 1 от КТ.
Счита, че дори да носел вина, то тя била несъизмеримо по-малка от тази на
началник смяната /който организирал цялата багерна бригада/ или пък машинните
оператори - които следели за материали и които преглаждали лентата при спиране
от металдетекгора. Такова обследване не било направено, и съответно сумата
1829,03 лева била посочена произволно, без съобразяване с разпоредбите на КТ. Счита
и че ищеца „Мини Марица-изток” ЕАД бил вече обезщетен за претърпяната щета от
аварията. Известно му било, че цялото имущество на ищеца било застраховано.
Видно
било от протокола за авария и протокола за разследване на аварията, че били
направени предложения за предявяване на претенция пред застраховател. Убеден
бил, че била предявена застрахователна претенция. Не знаел, на какъв етап била
оценката на щетите от застрахователя и дали било изплатено застрахователно
обезщетение, но предвид дългия период изтекъл от датата на аварията до сега,
счита, че вече било платено такова на ищеца.
Счита,
че след като ищеца бил вече обезщетен за вредата от застрахователя, не можело
да търси и от него заплащане на същата вреда.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен
и недоказан. Претендира за направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Предявен е иск за
сумата 1829,03 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена
от ответника по небрежност при изпълнение на трудовите му задължения, като
ищецът претендира ограничена имуществена отговорност. Със заповед № 38/20.05.2020
г. на управителя на „Рудник Трояново -1“, с.Трояново е наредено да се реализира
ограничена имуществена отговорност на ответника, като от уговореното месечно
трудово възнаграждение се удържи сумата 1829,03 лева. Срещу тази заповед е
постъпило възражение от ответника от 15.06.2020 г. С оглед на това съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.210, ал.3 КТ за предявяване на иск за
реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника по съдебен
ред.
Разпоредбата на
чл.203, ал.1 от КТ предвижда, че работникът или служителят отговаря имуществено
за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнението на трудовите си задължения.
По делото не се спори,
че към датата на настъпване на вредата ответникът е работил по трудово
правоотношение с ищеца на длъжността „машинист на многокофов багер Рс2000-№143“
в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново /видно и от допълнително
споразумение № 1192/30.05.2019 г. към трудов договор № 51/28.08.2007г./. От
представения протокол от разследване на възникнала авария – транспортьор 1111 –
наранен работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното,
забелязани на 23.04.2020 г., смяна „В“ в Рудник „Трояново-1“ от 19.05.2020г. на
Комисия, назначена със заповед № ЗБУТ-05-33/27.04.2020г. на управителя на
рудник „Трояново-1“, с.Трояново, се установява, че при извършване оглед на
23.04.2020г. около 9 часа Комисията е констатирала следното: „1.1. ГЛТ 1111 е в
покой. Парче от релса с дължина 1620мм се намира в близост до задвижващата
станция. По лентовото платно няма наличен товар. 1.2.Състояние на бункера: няма
налични деформации по бункера; има челна чистачка, по която се забелязват конци
от плата на лентата; има челно перде на което се забелязва следа от релсата;
1.3.Състояние на лентовото платно: 1.3.1.ГЛТ 1111 е с дължина на линейна част
1501 м, а лентово платно е тип В1800 ЕР2500 с обща дължина 3100 м. При огледа
на лентата се констатира, че е надрана по цялата дължина, като следата от
надирането се намира на работния борд. Напречно следата е на разстояние 580 до
600мм от левия кант на лентата. Дълбочината на нараняването е от 10мм до 14мм,
затова е наранен работният протектор и два до три плата от лентата. Дебелината
на лентата е измерена и е около 24мм“. По делото е представено и писмо от
18.05.2020 г. от „Каучук“ АД, в което се сочи, че след анализ на констатираните
повреди на траспортна лента ГТЛ В 1800 ЕР2500/4+2 8/4 Х с обща дължина 3100
л.м. се налага извод за нецелесъобразност на ремонта, тъй като след
евентуалното му извършване експлоатационните характеристики на транспортната
лента не могат да бъдат достигнати и съответната лента не може да бъде пусната
в експлоатация. Видно от т.IV,3 от горепосочения протокол от разследване на
възникнала авария от 19.05.2020 г. стойността на щетата поради нерентабилност
на ремонта се равнява на пазарната стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500
с обща дължина 3100 м. и възлиза на 1336100 лева. Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза, назначена по делото стойността на гуменото
платно е 1142163,68 лева. Твърдението на ищеца е, че при изпълнение на
трудовата си функция ответникът е причинил горепосочената вреда, тъй като не е
изпълнил задължението си по трудова характеристика да управлява правилно и
безопасно многокофовия багер при извършване на добивни и откривни работи.
Визираното задължение е регламентирано в т.2.3 от длъжностната характеристика
за длъжността „машинист на многокофов багер Рс2000-№143“, връчена му на 15.06.2018г.
Според свидетелите Н. Георгиев Н. и Д. Христов Б., които не са очевидци,
аварията е започнала около 5:20 часа, когато е била изкопана от роторно колело
и натоварена в роторна лента релса с дължина 1620 мм. След падане на роторна
лента релсата е засечена от монтирания на роторна лента металдетектор, като при
това засичане се изключва автоматично роторната лента. Съгласно инструкцията за
работа с металдетектора след засичане на метал трябвало да се извърши търсене
на метал от багерната бригада след разпореждане на ответника. На процесната
дата 22.04.2020г.-нощната смяна, която влиза и в 23.04.2020г., е имало 8 броя
изключвания от металдетектора до около 5 часа сутринта, като последното е било
някъде след 5 часа, когато е изключен металдетекторът за последен път. Тогава
багерът е работил на горна шайба. Горна шайба било най-високото стъпало, на
което може да се качи багерът, откъдето обикновено се засичат такива материали
от металдетектора. След 5.30 - 6.00 часа багерът се е придвижил и е свалил
роторното колело за панировка, т.е. обиране на най-ниското стъпало, където вече
нямало откъде да има метали. Според свидетеля в конкретния случай няма как тази
релса да е попаднала от друго място, тъй като металът е взет от завоя на
роторния багер. Свидетелят Б. твърди, че задействането на металдетектора на
багера означава, че има наличие на метал, който трябва да се търси в първия транспортьор,
а ответникът трябва да организира бригадата от 5 души за търсене на метала на
лентата. Свидетелят Х. Генчев Ч. заявява, че ответникът има задължение
постоянно да наблюдава завоя с цел предотвратяване попадането на метали върху
лентата. Според свидетеля Н., след задействане на металодектора, лентата спира
автоматично, като ответникът трябва да направи организация за намиране на
метала. Проверката за наличие на метали се извършвала визуално и ако е
необходимо, се търси с подръчни средства, с инструменти или на ръка. Височината
на земните маси, изкопавани от багера, била около 30 см., като било възможно
металите да не бъдат открити. Търсенето ставало при спрян транспортьор при
развъртане. Според свидетеля металът, който е увредил гумената лента, е било
невъзможно да не бъде открит, тъй като ставало въпрос за ЖП релса с размер 1600
мм. Възможно било при почистване с фадрома някъде по станциите да се натовари
земна маса, която има някакъв друг метал, но в тази смяна фадрома не била викана.
Свидетелите Н. и Б. твърдят, че от видеозаписите от камерите, които са гледали,
в този час не се вижда никакво движение на бригадата, а в протокола за аварията
е записано, че в 5:20 часа багера е бил спрян от металосигнализатора. Багера е
на няколко ленти, за да не се износва. Лентата се води последна за багера и
първа за участъка. Когато багера спре, последната лента не спира и пръстта
минава около 10км. Докато се разтовари на насипа. Според свидетеля Н.,
разцепения транспортьор се намира на 7 км. от мястото, на което се товари. Свидетелят
С.И.К. сочи, че през конкретната смяна е имало седем или осем спирания на
багера от задействан металсигнализатор, което показвало, че в натоварения
материал имало наличие на метални предмети. Реакцията, която трябва да последва
от целия багерен екипаж, е да намери този метал, тъй като можел да причини щети
- да порази гумените транспортьори. Трябвало да излезе целият багерен персонал
и да направи оглед. Ако не е спрял на първата лента, следвало да се развърти
следващата лента на багера и да бъде следено за метал. От видеонаблюдението на
багера не се забелязвало излизане на който и да е човек от багера. Минималното
време за обезопасяване за пускане на лентата било около 10-15 минути. Ако се
работи по правилата на инструкцията спиранията трябва да са с продължителност
40-50 минути, като при осем спирания на смяна няма да им стигне времето за
отстраняване на аварията. По преценка на багериста се прави спиране на лентата,
а последното е задължително при извършване на търсене на метал. Според
свидетеля К., е възможно да мине тази релса без да се отчете от
металодетектора, тъй като се е случвало да минават траверси и тръби, без да са
отчетени, а впоследствие излизат на повърхността и ги виждат и чак тогава
спират лентата, за да ги извадят. Твърди, че през въпросната вечер не е получил
инструкции за участък с повишена концентрация на метали. Свидетелят Деян И.Д. твърди,
че е механик на същия багер, на който работел ответникът. Потвърждава, че имало
спирания от металдетектора, които се проверявали на място. Имало открит
траверс, който бил изваден от багера, и работата продължила. Заявява, че не му
е известна инструкция за работа с метал детектор и не се е запознавал изрично с
такава. Твърди, че в тази смяна са извършвали процедура по развиване на
лентата, за която се е задействал металдетектор, за да бъде изваден металът. Свидетелят
Й.М.Й. твърди, че работи като „машинист в РТНК 1“ в „Рудник Трояново - 1“. На
23.04.2020г. бил нощна смяна, като по време на работа имало осем спирания от
металдетектор, като около 5.20 часа скъсали блокировъчен кабел и багера спрял,
като след 20 минути развъртели системата на багера. Към 6,00 часа спряла цялата
система на багера и процеса на работа. При всяка сигнализация багерът сам
спирал. Винаги багериста ги уведомявал по уредбата за спиранията, след което
човек от смяната отивал и започвал да търси в първа лента дали има материал.
Ако нямало нищо, давал сигнал на свидетеля да развърти лентите една по една.
При това развъртане на единственото място, на което имало видимост, стоял
човек, който гледал втори път за наличие на материал, в случая работник -
багера. Ако не се установяло наличие на такъв, продължавали работа, а ако видят
материал, имало бутон, чрез който се спирала лентата. Твърди, че се е случвало
и друг път да преминават големи метали, без да се задейства метал детекторът,
като зависи как ще застане металът. Свидетелят Борислав Иванчев Георгиев, „Машинист
в Участък РТНК-1“, в „Рудник Трояново - 1“, твърди, че на 22.04.2020г. бил на
обход и установил наранявания по лентата. Заявява, че върху лентата имало товар
и нямало как да бъде видяна релсата. Установили аварията към 7:00 часа.
Заявява, че към 5:30-6:00 часа минал на обход и нямало наранявания по лентата.
После тръгнал товар на лентата и предполага, че релсата е минала тогава. Счита,
че релсата може да е била на лентата и
по-рано. На станциите, където работи свидетеля, няма металодетектор. Такъв има
само на багера. Според свидетеля, релсата е направила поне един оборот, за да
причини такива щети на лентата. Заявява, че преди 6:00 часа лентата не била
наранена, поради което счита, че релсата е попаднала на лентата след този час.
Твърди, че цялата вечер имало проблеми на тази лента. Към 5:30-6:00 часа
свидетелят два пъти слизал да прави обход, а също и към 7:00 часа.
От заключението на
съдебно – техническата експертиза на направените записи от видеокамера на
обекта се установява, че камерата е поставена на Роторен багер SRs-2000 № 143 в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново, „Мини
Марица-изток“ ЕАД, гр.Раднево. Същата е монтирана на инструментален шкаф, който
е закрепен неподвижно на долната багерна част. Записът не е бил предмет на
манипулации. Камерата записва тогава, когато в обсега й има движение на хора,
животни или техника. На записа от камерата се вижда движение на хора в
интервала от време от 07:35:08 ч. до 08:03:29ч. с различна продължителност на
записите. Има няколко спирания на записването. Заснетият материал е в отрязък
от време от 04:02:41ч. до 08:03:32ч. Обектите, които влизат в обхвата на
обектива на камерата са следните: пътеката, която минава от грес – кабина към
междинна лента; дясна пътека покрай дясна мотор-редукторна група от
задвижването на междинна лента; пулт за управление в ръчен режим на междинна
лента; цялата разтоварна стрела отдясно – пътеки покрай обръщателен барабан да
дясна задвижваща мотор-редукторна група на разтоварна лента; стълба към
платформа подем-разтоварна стрела – дясна; цялата пътека до разтоваен бункер;
горен клон и носещи ролкови станции по цялата дължина на разтоварна стрела;
приемна количка на ГТЛ-а, приемащ товар на багера в момента; терена между
багера и ГТЛ-а. Ако работниците са търсили материал в обхвата на камерата,
която е: разтоварна лента, междинна
лента, пътеките, цялата разтоварна стрела, обръщателния барабан, пътеката до
разтоварен бункер, горния клон и носещите ролкови станции, цялата дължина на
разтоварена стрела, камерата може да ги заснеме. В съдебно заседание вещото
лице уточни, че има маршрути, които не са в обхвата на камерата.
От съвкупната преценка на
горепосочените гласни доказателствени средства и приетите експертизи се налага
изводът, че същите не съдържат данни дали и в кой момент увреждащото парче от
релса с дължина 1620мм и тегло 79,38 кг е преминало през участъка, в който
ответникът е изпълнявал трудовата си функция. Единствено свидетелите Н.
Георгиев Н. и Д. Христов Б. твърдят, че това е станало към 5,00 ч., но същите
нямат непосредствени възприятия и твърденията им се основават на „събраните
свидетелски сведения“. По делото обаче липсват показания на свидетели[1]очевидци
за изкопаване на парчето от релса от управлявания от ответника багер. Не са
ангажирани и доказателства, от които да е видно какъв период от време е
необходим за придвижването на парчето от релса от евентуалното му изкопаване до
мястото, където е намерено в 7,00 ч. на 23.04.2020 г. Не се установява по
категоричен начин и твърдяната от ищеца невъзможност металната релса да попадне
върху ГТЛ от източник, различен от управлявания от ответника багер. Според
свидетелите Ч., Б. и Н. това е невъзможно, тъй като в конкретната смята не е
използвана фадрома, която би могла да натовари такива материали. Според свидетеля
Георгиев обаче, метални предмети могат да попаднат и от добивни ленти, които
извозват въглища и които са разположени успоредно на лентата, на която е работил
ответникът. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин, че увреждащото парче от релса с дължина 1620 мм и тегло 79,38 кг е било
засечено от металдетектора на лентата, на която ответникът е работил. В
протокол от разследване на възникнала авария – транспортьор 1111 – наранен
работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното, забелязани на
23.04.2020 г., смяна „В“ в Рудник „Трояново-1“ от 19.05.2020 г. като възможна
причина за аварията е посочена: „неизправен или некоректен металдетектор“.
Свидетелите Й. и К. излагат твърдения и за други случаи, при които метални
предмети, дори по-големи от процесната релса, не са били засичани от метал
детектора. Същевременно според свидетеля Й. обемът на земната маса на лентата
може да достигне до 40 см, тъй като лентата е широка и по нея се кара голям товар.
Заключението на записа, направен от камерата, монтирана на багера, не внесе
голяма яснота относно мястото, от което се е появила релсата върху повредената
лента, нито действията на ответника и ръководената от него бригада, тъй като
вещото лице заяви, че са налице маршрути, които не се покриват от камерата.
При тези обстоятелства
съдът намира, че не може да бъде изключена възможността увреждащото парче от
релса да не е било засечено от металдетектора, поради което движението на
лентата да не е било спряно автоматично за проверка от багерната бригада. Освен
това, по делото няма данни увреждащото парче от релса с дължина 1620 мм и тегло
79,38 кг, макар незасечено от металдетектора, да е било видимо с просто око,
поради което да е могло да бъде забелязано от проверяващите от бригадата при
насипването на изкопаната земна маса върху транспортната лента. От друга страна,
в протокол от разследване на възникнала авария – транспортьор 1111 – наранен
работен протектор и два слоя плат по цялата дължина на платното, забелязани на
23.04.2020 г., смяна „В“ в Рудник „Трояново-1“ от 19.05.2020 г. е отразено, че
никой от обслужващия персонал не е забелязал такава релса, което според
Комисията е възможно, ако е затрупана от земна маса. В т.III,1 от същия протокол
като вероятна причина за настъпване на аварията е посочено, че „поради
инерцията на лентата парчето релса е възможно да се е придвижило заедно със
земната маса по роторната лента и е попаднало в централен бункер или следващата
лента, затрупано от земна маса, което не е позволило намирането. Багеристът не
е успял да види парчето релса. Багерната бригада е започнала да търси
материала, който е причинил спирането на багера, но не е успяла да го намери.
След това развъртат багера в централен режим, като по този начин релсата,
вероятно затрупана със земна маса, се е придвижила, без да има възможност да
бъде забелязана“.
При тези обстоятелства
съдът счита, че не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че на
23.04.2020 г. ответникът е проявил небрежност и не е положил дължимата грижа
при изпълнение на трудовата си функция като „машинист на многокофов багер
Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново да управлява
правилно и безопасно многокофовия багер при извършване на добивни и откривни
работи върху ГТЛ - за откриване на парче от релса с дължина 1620 мм. и тегло
79,38 кг. От събраните по делото доказателства се установява наличието на редица
фактори от обективно естество, създаващи възможност посоченият метален предмет
да не бъде открит, дори при полагане на дължимата грижа от страна на ответника.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени от ответника имуществени вреди в размер на 1829,03 лева,
представляваща обезщетение при условията на ограничена имуществена отговорност
за причинена по небрежност имуществена вреда на 23.04.2020 г. в размер на
1336100 лева при изпълнение на трудовите му задължения като „машинист на
многокофов багер Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“,
с.Трояново, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, гр.Раднево, ул.“Георги
Димитров“ 13, ЕИК *********, представлявано от Андон Петров Андонов, против К.Ж.И.
с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата 1829,03 лева, представляваща
обезщетение при условията на ограничена имуществена отговорност за причинена по
небрежност имуществена вреда на 23.04.2020 г. в размер на 1336100 лева при
изпълнение на трудовите му задължения като „машинист на многокофов багер
Рс2000-№143“ в участък РТНК-1 на Рудник „Трояново-1“, с.Трояново, ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД, гр.Раднево, ул.“Георги Димитров“ 13, ЕИК
*********, представлявано от Андон Петров Андонов, да заплати на К.Ж.И. с ЕГН **********
*** сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: