Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 25.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор О.Куздов
от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 244 по описа за 2019г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба
от Ж.И.Д. с ЕГН:********** ***, срещу Решение № 373/18.06.2019г., постановено
по ВНАХД №239/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0869-003388/07.01.2019г. на ВПД Началник сектор към
ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер
по 2000.00лв. и лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети
общо 12 точки. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е установил правилно фактическата
обстановка, като е подходил едностранно при анализа на доказателствения
материал. Както и в хода на възивното производство, излага твърдения, че жалбоподателят
не е управлявал автомобила и служители на пътна полиция не са го поканили да
даде проба за алкохол с техническо средство. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание не се явява
жалбоподателя или упълномощения от него процесуален представител.
За ответникът по касация- ОД на
МВР-Шумен, редовно призован, се явява представител- гл.юриск.С., която оспорва
жалбата.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно, поради което предлага то да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 18-0869-003388/07.01.2019г. на ВПД Началник сектор
към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.174 ал.3
пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Ж.Д. е
наложена глоба в размер по 2000.00лв. и лишаване от право на управление на МПС
за 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 25.12.2018г.
жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС, собственост на трето лице-фактически
съжител, по улиците на гр.Шумен. Около
03.07 часа същият се движел по ул.“Съединение“, като пресякъл бул.“Ришки
проход“ и продължил движението си в посока бул.“Велики Преслав“, без да спре,
въпреки наличието на пътен знак Б2-„Стоп“. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите, разпитани в хода
на въззивното произвдство- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен,
които извършвали проверка за спазване на ЗДвП на посоченото кръстовище.
Свидетелите последвали управлявания от жалбоподателя автомобил по
ул.“Съединение“, като подали светлинен сигнал за спиране. След подаването на
сигнала водачът увеличил скоростта си на движение и преминал през кръстовището
на ул.“Съединение“ и бул.“Велики Преслав“, без да се съобрази с наличния пътен
знак „Б2“. Двамата свидетели продължили да преследват автомобила и видели, че в
същия се намира само едно лице от мъжки пол. При движението на жалбоподателя в
района зад Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“-гр.Шумен същият бил настигнат от
свидетелите, които подали и звуков сигнал за спиране, но отново не спрял, а
продължил по ул.“Карел Шкорпил“, а след
това по бул.“Славянски“. След това водачът завил по ул.“Климент Охридски“, а
при пристигането си на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ завил по посочената
улица и продължил движението си по различни по-малки улици, като в даден момент
отново излязъл на ул.“Цар Освободител“ и навлязъл в ул.“Янтра“, която била без
изход. Като забелязал това обстоятелство, водачът спрял и напуснал автомобила,
като се опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите и задържан.
Междувременно друг свидетел- полицейски инспектор в група Оперативна-дежурна
част при ОД на МВР-Шумен, наблюдавал задържането на водача в служебния
автомобил по системата за видеоконтрол и разпознал същия като Ж.Д., като по
този начин била установена самоличността му, понеже водачът отказвал да се
легитимира. При проверка от служители на пътна полиция за установяване на
употреба на наркотици в кръвта, отказал да бъде изпробван с техническо средство
„Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARJF-0023 за употреба на наркотични вещества и
отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на наркотици в кръвта, дадено с Талон за изследване № 0030281. За констатираното
нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, на Д. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 526831/25.12.2018г., който бил подписан от
нарушителя при условията на надлежно удостоверен отказ с подпис на свидетел. Съгласно
законовата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази
доказателствена сила на акта. Възражения не постъпили и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Съгласно действащата Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
бил издаден Талон за изследване, съдържащ всички необходими реквизити, който
също бил връчен при условията на отказ на проверяваното лице. Въз основа на акта
и на материалите в административната преписка, наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на Д. е наложена глоба в размер 2000.00лв. и
лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца и на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР били отнети общо 12 точки. Била издадена и Заповед за прилагане
на ПАМ №18-0869-001251 от 28.12.2018г., с която е наложена мярка временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС, чието оспорване е било отхвърлено
с Решение № 84 от 14.05.2019г. на ШАС.
За да постанови крайния си акт, въззивният
съд приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Приел
още, че от доказателствата по делото- свидетелски показания и запис на оптичен
носител от системата за видеоконтрол на ПП, безспорно се установява, че Д. е
управлявал автомобила и е отказал извършването на проба с техническо средство. С
оглед на това, направил извод, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършените от него нарушения. Съдът е
отхвърлил като неоснователни възраженията на Д., че не е управлявал превозното
средство и е приел показанията на служителите на МВР за достоверни и правдиви. Обсъдил
е подробно и показанията на посочения от жалбоподателя свидетел Цветкова, като
ги е приел за пристрастни, предвид фактическото й съжителство с жалбоподателя. Съдът
изложил подробни аргументи и относно това, че в случая липсват предпоставки за
квалифициране на нарушението, като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед
на това потвърдил наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и
направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен начин са доказани
обстоятелствата по извършеното административно нарушение. Фактическата
обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя, който е бил
разпитан като свидетел в хода на съдебното следствие, както и от свидетелските
показания на свидетелите П. и Б., които непосредствено са възприели как Д. е
управлявал процесния лек автомобил и св.д-р М.С.- медицински служител, свидетел
на отказа за проба за наркотични вещества. Кредитирайки тези показания, ведно с
анализа на останалите доказателства, съдът е обосновал решаващите си мотиви и е
направил обоснования извод, че именно Д. е бил водач на лекия автомобил. Жалбоподателя
е притежавал качеството водач на МПС по смисъла на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП и
след като е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотици в кръвта, той е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и спрямо него правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че жалбоподателят не е бил поканен да направи тест.
Съгласно чл.2 от Наредбата, при
извършване на проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи разпореждания и указания, като видно от показанията на
свидетелите, такива указания във връзка с даване на проба, са били направени в
процесния казус.
Съгласно чл.174 ал.3 ЗДвП, водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/ или химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
две години и глоба 2 000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на
всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство "или" да изпълни предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване и нарушението по чл.174 ал. 3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното
деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната
дейност и осъществява състава на нарушението. В настоящия казус жалбоподателя е
отказал и двата начина на проверка на наркотични вещества.
Правилна е преценката на първостепнния съд за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с висока
степен на обществена опасност, а жалбоподателя е санкциониран многократно за
нарушения на ЗДвП, видно от приложената Справка.
Настоящият касационен състав
споделя и направеният от въззивния съд извод, че при съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. В този смисъл е
неоснователно възражението, че в НП е посочен неправилен брой оставащи
контролни точки.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание 63
ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373 от 18.06.2019г., постановено по ВНАХД № 239/2019г. по описа
на Районен съд- гр.Шумен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.09.2019 г.