Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 406 гр.Бургас 30.11.2018
г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 243 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Делото е образувано по повод
редовна и допустима искова молба на Йорданка Васкова Василева, в качеството й
на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, съд. адрес *** против „ТУТХОН 20“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Щерион Манчев, чрез адв. П. *** и Ц.Н.Я.
с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди,
че са налице законовите предпоставки на иска по чл. 216, а.1, т. 4 ДОПК и на
иска по чл. 216, ал.1, т. 2 ДОПК.
1/ Установени публични вземания в
резултат на данъчна ревизия.
Ревизията на първия ответник е възложена със
Заповед № Р-02000215005723-020-001/17.07.2015 г. на ТД-НАП Заповедта е връчена
по електронен път на 21.07.2015 г. на посочен имейл на упълномощеното лице на дружеството. Констатациите от ревизията били
изложени в Ревизионен акт № Р -02000215005723-091-001/04.12.2015 г. в общ
размер 112 365, 22 лв., общо главница и лихви. Актът е бил връчен на
дружеството на 10.12.2015 г. по електронен път, не е бил обжалван и е влязъл в
законна сила. С него са били установено изискуеми публични вземания. Към
момента на исковата молба тези вземания са в особено големи размери –
159 314, 13 лв., общо главница и лихви. Поради това този ответник е
длъжник.
2/ Страните са сключили възмездна
сделка.
В хода на ревизионното
производство първия ответник, като очаквал да бъдат установени публичните
вземания и за да осуети събирането им предприел разпродажба на собствено
имущество. С нот. акт № 160, т. ІІ, д. №
343/04.11.2015 г. на нотариус Христо Ройдев, при ПРС първия ответник продал на
втората ответница собствените си три недвижими имота, подробно описани за
сумата от 100 000 лв. с ДДС. Налице е и втората законова предпоставка, тъй като възмездната
сделка е сключена на 04.11.2015 г., след датата на връчване на заповедта за
възлагане на ревизията /21.07.2015 г./, която е приключила с акт за
установяване на изискуеми публични задължения /10.12.2015 г./
3/ Ищецът се позовава на трайната
практика за наличие на намерение да се увреди публичния взискател. При
положение, че длъжникът има задължение в особено големи размери следва
предположението, че с отчуждаване на собствените си имоти, служещи за общо
обезпечение, уврежда кредитора. Действията на длъжника водят да намаляване на
имуществото му, поради което застрашават интересите на кредитора при
изпълнението. Позовавайки се на съдебната практика ищецът твърди, че увреда има
винаги когато има разпореждане със секвестируемо имущество. Увредата е налице
независимо от цената на продажбата и това дали е била изплатена. В случая сделката е осъществена докато
ревизиращия екип е извършвал справка за имущественото състояние на длъжника. Към
датата на продажбата първи ответник не разполагал с имущество свободно от
тежести, които биха могли да послужат за обезпечение на вземането. Намерението
на длъжника да не извършва плащане се потвърждава и от факта, че плащането на
цената е било осъществено по нарочно открити за целта на сделката сметки на
дружеството, които след това били закрити. След продажбата длъжникът не е
погасявал задълженията си и е нямал парични средства. Поради това налице е
намерение за увреда на публичния изпълнител.
4/ Според ищецът е налице и
предпоставката по чл. 216, ал.1, т. 2
ДОПК, даденото по сделката значително да надхвърля по стойност
полученото от нея. Отново се позовава на трайна съдебна практика за това и
заявява конкретно доказване на предпоставката.
Ищецът отправя искането: да се обяви относителната недействителност спрямо държавата
на договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 160, т. ІІ,
рег. № 1137, д. № 343/04.11.2015 г. на нотариус Христо Ройдев, при ПРС, вписан
в Служба по вписвания с акт № 41, т. 12, дело
1604, вх. Рег. 3467 от 04.11.2015 г.,
тъй като е сключена с намерение да увреди публичния изпълнител ;
ЕВЕНТУАЛНО,
да се обяви относителната недействителност
спрямо държавата на същия договор,
тъй като сделката е
възмездна и даденото
значително надхвърля по стойност полученото ;
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК и чл. 216,
ал.1, т. 2 ДОПК
Обстоятелства, на които първи ответник възразява.
Възразява по допустимостта. В
тази връзка въвежда, че първия имот е бил продаден от втората ответница на
трето добросъвестно лице преди вписване на исковата молба, а другите два имота
са били продадени от втората ответница на дъщерята на управителя на
дружеството. Възразява по основателността. Твърди, че не са налице
предпоставките по закона, тъй като сделката е извършена след заповедта за
ревизия, но няма данни за връчването на заповедта на управителя на дружеството.
Твърди, че няма умисъл за увреда на публичния взискател, както и че не е налице
разминаване в стойностите на даденото и полученото по сделката, тъй като
платените суми съответстват на стойността на имотите.
Обстоятелства, на които втори ответник възразява.
Възразява по допустимостта. Мотивира
се с това, че към момента не е собственик на имотите, тъй като е отчуждила
първия имот. Възразява по основателността. На първо място заповедта за
ревизията не е връчена преди договора. На второ място оспорва сключването на
договора след връчване на заповедта. На трето място не е налице целта за увреда
на публичния взискател. Липсва субективния елемент за вътрешното убеждение за
увредата. Страните по сделката не са свързани лица, тъй като ответницата не
притежава качество, което да е в хипотезите по §1, т. 3 от ДР на ДОПК, подробно
изброени за „свързани лица“. На четвърто място не признава, че даденото
значително надхвърля по стойност полученото по сделката. Цената от 100 000
лв. напълно съответства на стойността на имотите.
В съдебно заседание ищецът, чрез главен
публичен изпълнител Темченуга Петкова и публичен изпълнител Йорданка Василева,
поддържа иска, пледира се за уважаването му.
Ответник „ТУТХОН 20“ ЕООД , чрез
адв. П., оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.
Ответницата Ц.Я., не се явява и не се
представлява.
След преценка на доказателствата съдът прие за установено:
Установява се, че със заповед № Р-02000215005723-020-001/17.07.2015 г. е
възложено извършването на ревизия на първиа ответник „ТУТХОН 20“ЕООД, която да
обхване задълженията на дружеството по
ДДС и Корпоративен данък с посочени периоди. Заповедта е била връчена
електронно на 21.07.2015 г. на упълномощено на дружеството лице. В резултат на
ревизията на 04.12.2015 г. е бил издаден ревизионен акт № Р-02000215005723-091-001.
Установени са задължения за довнасяне в общ размер от 98 616, 77 лв. и лихви 13 748, 45 лв., които да се
внесат. Ревизионният акт, ведно с приложенията, е бил връчен електронно на
10.12.2015 г. На 04.11.2015 г., по време на ревизията, дружеството е продало на
ответницата Ц.Я. процесните имоти за общата покупна цена 100 000 лв. по н.а. №
160, т. ІІ, д. № 343/2015 г. на нотариус
Христо Ройдев, при ПРС. На 26.05.2017 г. и на 27.11.2017 г. , с два нотариални акта - №
136, т. І, д.№ 126/2017 г. и н.а. № 141, т. VІ, д. № 93182017 г. на същия
нотариус, Ц.Я. е продала същите имоти на посочени купувачи на цената – за
апартамента 41 000 лв. и за магазините
60 000 лв. Съдът е назначил експертиза. Вещото лице дава
заключение, че пазарната стойност на процесните имоти е: за магазин 1 –
59 000 лв. ; за магазин 3 – 49 000 лв. и за апартамент 17 –
62 500 лв. По образуваното публично изпълнение на подлежащи на изпълнение
публични вземания публичният изпълнител е издал постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 25.09.2015 г. -
запор по банковите сметки на дружеството, което е получено на адреса на
дружеството от втората ответница на 12.10.2015 г. Изпратено е и запорно
съобщение до посочените банки от същата дата.
При
тези факти съдът намира следното от правна страна.
По първия иск.
Законът – чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК обявява за недействителни по отношение на държавата сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели. Уважаването на иска по чл.
216, ал.1 т. 4 ДОПК изисква сделката, с която имоти на длъжника са отчуждени да
е била сключена с намерението му да увреди публичния взискател. Постановеното
от закона е насочено към санкциониране виновното намерение на длъжника да
увреди публичния изпълнител, което и опорочава сделката. Поради това
намерението на длъжника не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, в
какъвто смисъл съдът е разпределил доказателствената тежест в доклада си по
делото. Знание за увредата не се изисква от страна на втория ответник –
преобретател на имотите на длъжника.
В случая, съобразно доказателствата се
налага извода за доказаност и основателност на иска. Установи се по делото, че
на 04.11.2015 г. длъжникът е сключил възмездна сделка, с която е отчуждил свои
недвижими имоти. Сделката е сключена след като на 21.07.2015 г. на длъжника е
била връчена заповедта за възлагане на ревизия. Поради това той е бил в
знанието си за извършваната ревизия, която е приключила с акт за установяване
на задължения, връчен му на 10.12.2015 г. Съдът намира, че при факта и по време
на започналото ревизионно производство, за което длъжника е бил уведомен,
сключената от него възмездна сделка по отчуждаване на собствени недвижими
имоти, които биха могли да бъдат предназначени за удовлетворяване на публичния
взискател, навежда на съзнателно действие за увреждане на публичния взискател.
По делото не се установява получените средства да са били предназначани за
удовлетворяване на публичния взискател или да е извършено каквото и да е
плащане на задълженията към фиска във връзка с установените от приключилата с
ревизионен акт данъчна ревизия. Това обосновава и извода за наличието на
намерение от страна на длъжника за увреда на публичния взискател отчуждавайки
свои недвижими имоти с цел да не бъдат събрани публичните вземания. Поради това
искът се явява основателен.
Положителното произнасяне по този
иск не задължава съда и с произнасяне по евентуално предявения на осн. чл. 216,
ал.1, т. 2 ДОПК.
При
това разрешение на спора на ищеца следва да се присъдят поисканите разноски в
размер на 400 лв. за експертиза., за каквато сума ответниците да се осъдят.
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА по иск на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – Бургас чрез публичен изпълнител Йорданка Васкова
Василева, съд. адрес ***, че покупко-продажбата на недвижими имоти по нот. акт
№ 160, т. ІІ, д. № 343/2015 г. на
нотариус Христо Ройдев, при ПРС, сключена между ответниците – продавача „ТУТХОН
20“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Щерион Манчев, чрез адв. П. *** и
купувача Ц.Н.Я. с ЕГН **********,*** е недействителна по отношение
на ДЪРЖАВАТА.
ОСЪЖДА „ТУТХОН 20“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Щерион Манчев, чрез адв. П. *** и Ц.Н.Я. с ЕГН **********,***
да заплатят на Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – Бургас, съд. адрес *** сумата от 400 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването.
Окръжен
съдия: