№ 3874
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Виктория Мингова
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение от 31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 11145 по описа за
2021 г. на СРС, ГО, 47 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу П. И.
Б., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане срещу ответника за следните суми:
за сумата от 980, 40 лева – стойност на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
09.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 280, 10 лева –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 02.07.2019 г., сума в
размер 2, 50 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
09.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми на 02.09.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
39180/2019 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав. Със същото решение са
отхвърлени предявените искове до пълните им предявени размери, както и
изцяло искът за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение. Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач – „Бруната” ООД.
1
Срещу решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – П. И. Б., ЕГН **********.
Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че:
вещите лица са работили по документи, които ищецът им е предоставил, но не
са приложени по делото; претенцията за извършена услуга дялово
разпределение била неоснователна, тъй като ищецът не доказал възникнало
задължение към третото лице, което да е платено; договорът на етажната
собственост с дружеството за дялово разпределение бил изтекъл, поради
което ответникът не бил в облигационни отношения с него; не били
ангажирани доказателства, че между ищеца и ответника е налице валидна
облигационна връзка; служител на топлофикация не бил посетил недвижимия
имот, за да констатира потребена топлинна енергия, поради което искът
неоснователно бил уважен. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна по
жалбата на ответника – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********
– ищец в първоинстанционното производство, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материалноправни норми. Претендира разноски.
Третото лице помагач – „Бруната” ООД, не взема становище по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло
в сила като необжалвано от страните.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
2
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване върху
имота. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
На етапа на въззивното производство между страните по делото е
безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
– етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа; че ответникът е собственик на процесния имот за
исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.); че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. За
установяване на последното обстоятелство е представен договор за продажба
на недвижим имот от 11.10.1989 г., обективиран в нотариален акт (л. 18-20 от
делото на СРС), въз основа на който ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Следователно ответникът е
имал качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди” по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.), респ. на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Установено е принципното
съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане
на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като
3
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Така придобитото качество на битов
клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя
под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот.
Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе
законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между
страните, каквито в процесната хипотеза не се установени. Касае се за
договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който
жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на
етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
В първоинстанционното производство са представени и приети
приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с Решение № 0У-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148). Топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал.
1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на приетото заключение по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, че делът на ответника за отопление на
имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били
отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите
нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007 г., ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в
имота на ответника била начислявана на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния
4
период в имота е имало 4 броя отоплителни тела с уреди за дялово
разпределение на ТЕ и една щранг лира на мощност. За процесния период са
представени 3 броя редовни отчета, подписани от ответника. Потребената
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е била отчитана въз
основа на показанията на 2 броя редовно отчитани водомери за топла вода, за
което са съставяни протоколи за главен отчет. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на
пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334/2007 г., като същата е изчислена съобразно действащите за
периода норми и ограничения. Представени са и изготвените от фирмата за
дялово разпределение изравнителни сметки и талони за отчет на уреди за
дялово разпределение, които не са оспорени от ответника. В същите са
посочени резултати от изравняването за исковия период. В този смисъл
наведените от жалбоподателя възражения за липса на доказателства за
количеството на реално доставената топлинна енергия в имота, са
неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според вещото лице отговаря на метрологичните
изисквания и е годно средство за търговско измерване. От заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото
разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания,
като начислените на ответника суми съответстват на действително
дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, които са били предмет на
изследване от вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за
исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период
ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на непогасената по
давност сума за главница в размер на 980, 40 лева, начислена за периода от м.
05. 2016 г. до м. 04. 2018 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Бруната” ООД. Неоснователно е
възражението на въззивника за недължимост на сумите за услугата дялово
5
разпределение поради изтекъл срок на договора с ФДР. Независимо от
липсата на нов договор между ЕС и ФДР, не може да бъде възприето
разбирането, че направеното от ФДР отчитане и разпределение на ТЕ в ЕС, е
невалидно и услугата дялово разпределение не е извършвана. Съгласно чл.
65, ал. 2 от отменената през 2020 г. Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, но действаща в исковия период, при прекратяване на
договора за дялово разпределение, или при заличаване на лицето по чл. 139а
ЗЕ от публичния регистър, потребителите на топлинна енергия или
асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, са длъжни в едномесечен срок от
уведомлението по ал. 3 на същия член да изберат друго лице. Ето защо
ответникът като етажен собственик, не би могъл да черпи права от
неправомерното си бездействие и това на ЕС, още повече, че очевидно и от
представените документи по делото за отчети и дялово
разпределение/изравнение, изпълнението на задълженията по договора от
ФДР, която е и трето лице-помагач на ищеца по делото, е продължило и след
изтичане на срока на договора. Този договор касае задълженията на страните
по него, а не и тези между потребител и доставчик на топлинна енергия, и
няма изрична форма за валидността му, когато е сключен с лице,
регистрирано по реда на чл. 139б от ЗЕ, а изборът на ФДР е удостоверен и
пред топлопреносното предприятие-доставчик. Освен това съществува и
възможността предвидена в чл. 61, ал. 2 от посочената наредба за
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост. По делото не са представени доказателства за нов избор
от ЕС на сградата, при което избраната от ЕС ФДР още през 2012 г. е
продължила да извършва валидно дяловото разпределение. Цената на
услугата дялово разпределение обаче, по силата на ОУ от 2016 г. се заплаща
на търговеца-продавач, а не на ФДР. Ответникът не доказва да е възразил
срещу тези ОУ, приложими в процесния период, и те го обвързват. Ето защо
по делото е доказано наличие на задължение на ответника към ищеца за
заплащане на услугата дялово разпределение, както и реалното извършване
на тази услуга през исковия период.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплати на ищцовото дружество цената на
извършената услуга дялово разпределение в размер 2, 50 лева за м. 04.2018 г.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че вещите лица са
работили по документи, съставени от ищеца и неприложени по делото. Няма
правно установена пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да
ползват данни от други източници, вкл. и странични за делото материали.
Обратно, по този начин (съпоставяйки установеното от документите по
делото с проверените от тях от други източници) техните изводи придобиват
по-висока степен на точност и сигурност. Ако някоя от страните или съдът
имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността на тези
изводи, това следва да бъде изрично заявено (с процесуалното действие по
оспорване правилността на заключението) и съответно към назначаване на
повторна експертиза (арг. от чл. 201 от ГПК). В конкретния случай съдебните
6
експертизи следва да проверят твърдените от страните по производството
факти, като това може да стане след като приетите писмени доказателства
бъдат съпоставени с други материали и документи, които изрично не са
представени от страните като доказателства по делото. Данните от такива
документи (които не са писмени доказателства по делото) биват
инкорпорирани в делото именно посредством заключението на вещото лице,
което е прието от съда. Издадените от ищеца справки и фактури
действително сами по себе си нямат доказателствена сила да докажат
претенциите, но служат за база, върху която чрез процеса на доказване, в това
число чрез заключенията на съдебните експертизи, да се установи
основателността, съответно неоснователността на исковата претенция.
Приетите СТЕ и ССчЕ, настоящият състав счита за задълбочени и
компетентно изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради
което кредитира същите с доверие.
Жалбоподателят не е изложил други доводи относно дължимостта и
определения с обжалваното решение размер и период на претенциите за
главници и лихва. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, тези
въпроси са извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да
се обсъждат. Само за пълнота относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се посочи, че през процесния период са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е.
ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
7
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки (обща и индивидуални) на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на
съответната година. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет-страницата на ищцовото
дружество.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в общ размер на 980, 40 лева, то акцесорните претенции се
явяват установени в своето основание за периода от 14.09.2016 г. до
02.07.2019 г. в размер 280, 10 лева, съгласно приетото заключението по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер 50 лева за юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на
8
действителната фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл.
78, ал. 8, изр. 2-ро ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай (така Определение № 518 от 03.12.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4461/2019 г., Четвърто ГО). Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в производството и
своевременно е заявила искането си за присъждане на възнаграждение,
поради което същото се следва, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК. При осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт
юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор
за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил
присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално
представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща по трудов
договор, с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството
по делото от юрисконсулт да бъде възмездено за необходимостта от
осъществяване на защита чрез процесуално представителство.
Конституционният съд на Република България се е произнесъл с Решение №
10/29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г., обн. в ДВ бр.
79/7.10.2016 г., с което е отхвърлил искането за установяване на
противоконституционност на чл. 78, ал. 8 ГПК, въз основа на която
разпоредба съдът присъжда възнаграждението за юрисконсулт.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове, настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 31.10.2022 г., постановено по гр. д. №
11145/2021 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН ********** да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК сумата от 50 лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач – „Бруната” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10